Р Е Ш Е Н И Е № 431/11.6.2019г.
гр. Ямбол, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Т.К. като
разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 4149/
Производството е
образувано по подадената искова молба от „Теленор България“ ЕАД -гр.София,
представлявано от адв.Г.-САК, срещу С.Т.П. ***. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Издадената заповед е връчена по
реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Заявителят е подал заявлението поради това, че
между страните са сключени множество договори. На 27.10.2015 г. с „Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с клиентски № ***,като съгласно договора на клиента е
представен мобилен телефонен номер *** с
избрана абонаметна програма Резерв стандарт 14,99
лв.,с уговорен срок на действие до 27.10.2017 г. и договор за лизинг от 27.10.2015
г. съгласно който на клиента е предоставено мобилно устройство марка *** модел ***за изплащане посредством 23 лизингови вноски в размер на 4,99 лв. всяка,съгласно погасителния план по
лизинговия договор. Въз основана на посочените договори ответника е ползвал
представените от дружеството мобилни услуги,като потреблението на общата
пакетна цена било фактурирано под клиентски номер ***.
Съгласно чл.26 от
ОУ на мобилния оператор използването на услуга,чрез индивидуален
договор,заплащането се извършвало въз основа на фактура,което се издавала
ежемесечно на името на потребителя. При сключването на индивидуалния договор всеки
потребител страна по договора бил уведомен за датата от месеца,на която ще му
бъде издавана фактурата.Неполучаването на фактурата не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги мобилния оператор
издал следните фактури :
Фактура № **********/01.11.2015
г. била издадена за отчетен период 27.10.2015-31.10.2015 г. и включвала
задължение за плащане в размер на 12,59 лв.,платима в срок
до 16.11.2015 г.,като към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на мобилния номер.
Фактура № ***/01.12.2015
г.,за отчетен период на потребление 01.11.2015 г.-30.11.2015 г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 23,82 лв.
и 4,99 лв. дължима лизингова вноска и 12,59 лв.дължим, незаплатен балнс по преходната фактура,като общата дължима сума по фактурата
възлизала на стойност 41,40 лв.,платима в срок до 16.12.2015 г.,като длъжника
изпаднал в забава на 17.12.2015 г.,плащане не било регистрирано,поради което на
21.12.2015 г. достъпа до услуги бил преустановен, като
към фактурата било приложено извлечение от потреблението на мобилния номер.
С кредитно известие
№ ***01.01.2016 г. била извършена корекция на
дълга,като е сторнирана сумата в размер на -5,32
лв.,начислена била дължимата се лизингова вноска в размер на 4,99 лв., като бил
отразен неизплатения баланс от преходния отчетен период в размер на 41,40
лв.,при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 41,07
лв.,платима в срок до 16.01.2016 г.
Поради неизпълнението и на осн. чл. 75, вр. чл. 19 б от ОУ мобилния оператор прекратил едностранно
договора, като била издадена крайна фактура за сумата от общо 427, 26 лв., главница, неустойка и незаплатени
лизингови вноски,като в настоящото производство оператора нямал претенция по
отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
услуги в размер на 281,40 лв.,като същата не била част от иска.В останалата
част се развиват се подробни съображения
за основателност на исковете. Посочва се и , че лизинговите вноски се
претендират за устройство теленор модел „***“ , за след м. февруари 2016 год.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и
исковото производство.
В с.з. ищецът не
изпраща представител.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения
представител на ответника,с който се оспорва изцяло исковата претенция,като
исковете били неоснователни,като се развиват подробни съображения в тези
насока. Посочва се,че ищеца необосновано се позовавал на ОУ на мобилния
оператор,като същите не уреждали отношенията между страните. Липсвал подпис от
страна на ответника в качеството му на потребител под тях и не ставало ясно
дали е запознат със същите,като не отговаряли на изискването на чл.16 ЗЗД. Също
така клаузата в чл.75 ОУ била
нищожна,като противоречаща на чл.143,т.10 ЗЗП и като неравноправна такава била
нищожна на основание чл.146 ЗЗП. Също така неоснователен бил и осъдителния
иск,като по делото лисвало доказателство за кореспонденция между страните
относно изпълнението на договора за лизинг,не били предоставени доказателства
дали договора е прекратен и дали това било обявено на ответника,дали последния
е плащал някакви лизингови вноски и ако е плащал в какъв размер и как била
изчислена търсената за заплащане сума. Иска се отхвърляне на исковете.
В с.з. ответника се
представлява от особения си представител.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описаните в исковата молба договори между страните, представени
по делото. Представени са и издадените фактури, цитирани от ищеца, с настъпил падеж.Представени са Общи условия на „Теленор България " ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни телефонни услуги, (в сила от 10.09.2010 г.,
изменени през
От заключението на вещото лице
по счетоводната експертиза се установява,
че за процесния период по процесните фактури не са извършвани плащания.Размерът
на дължимите суми за мобилни услуги,включващи месечни абонаметни
,стойността на потребление извън включеното в абонамента,както и лизинговите
вноски,фактурирани за мобилен номер +*** за процесния период 01.10.2015 г. до
31.01.2016 г.,предоставени съгласно сключения между страните договор за мобилни
услуги и договор зализинг,бил общо 41,07 лв. с ДДС,от
които :
-фактура № **********/01.11.2015 г. в размер на 12,59 лв.
-фактура № ***/01.12.2015 г. в размер на 28,81 лв.
-кредитно известие № ***01.01.2016
г. в размер на -0,33 лв.
За периода 01.02.2016 г.-31.10.2017 г. размерът на
дължимите лизингови вноски за устройство теленор модел „***“ ,взето във връзка с абонамента за мобилен номер +***,съгласно
погасителния план по договора за лизинг от 27.10.2015 г.,които били включени в
крайната фактура № ***/01.02.2016 г. били в размер на 104,79 лв.,включващи 21
бр.месечни вноски по 4,99 лв
Издадена е заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. на
ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр. ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от
ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните договор за предоставяне на
мобилни телефонни услуги и договор за лизинг. Валидността на договора за услуги не е спорна в частта
относно предоставянето на услугите, в която част договорите са валидни и
пораждат правни последици. По отношение на изпълнението на задължението за
предоставяне на услугите ответникът счита, че ищецът не е изправна страна. По
делото се установи, че е налице неплащане на задълженията на ответника по
договорите, което се изтъква като основание от доставчика на услугите да ги
прекрати. Т.е. за срока на ползване на услугите длъжникът следва да заплати
тяхната стойност, на основание валидните клаузи на договорите в тази им част.
Насрещните задължения на потребителя, посочени в заключението на вещото лице,
не са погасени до приключване на съдебното дирене. Поради това иска за сумата
общо от 41,07 лв. е основателен и следва да се уважи.
Настоящия съдебен състав дължи произнасяне на предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Както е посочено в т.11б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС,искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков
процес,като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на
делото не е изрично изключена от законодателя.Въвеждането на друго основание,от
което произтича вземането,различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение,може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност-от която процесуална възможност се е възползвал
ищецът в настоящия случай /в същия смисъл и решение №141/06.11.2014г. по
т.д.№2706/2013г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По осъдителния иск с което се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 104,79
лв.,представляващи незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг. В случая вземането на ищеца произтича от сключен с
ответника договор за лизинг на 27.10.2015 г. Валидността на договора за лизинг
не е спорна,като договора е валиден,като е породил съответните правни
последици.В тази връзка ищеца е изпълнил задължението си и е представил на
ответника лизинговите вещи – посоченото устройство марка *** модел ***,като насрещните задължения на потребителя не са
погасени до приключване на съдебното дирене.Поради това иска се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
Относно мораторната лихва ищеца не е предявил такъв иск в
настоящото производство,както заповедта за изпълнение следва да се обезсили в
тази й част от заповедния съд за което е компетентен съобразно Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските (вкл. за особен представител) е основателно и
следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 ГПК.Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното
ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Т.П. ***, ЕГН **********,
дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*** гр.София, жк Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, със съдебен адрес *** – адв. В. Г. сумата от 41,07 лв , представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението
в съда - 13.08.2018 г. до
изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА С.Т.П. ***, ЕГН **********
да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда
6,представлявано от О. Б. Ш., със съдебен адрес *** – адв. В. Г. сумата от 104,79 лв.- неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 27.10.2015 г.,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба 19.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С.Т.П. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото
разноски в размер на 555,00 лв., както и разноски по заповедното производство в
размер на 53,04 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: