№46
Силистра, 11.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели Николова и в присъствието на прокурора ………….. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.гр. д. № 9 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № решение № 42/01.10.2019 г., постановено по гр. дело №
463/2018 г. на ТРС, са отхвърлени като неоснователни исковете за допускане на
съдебна делба на правото на собственост върху: Нива с площ 58 927 кв., трета
категория, в местността „ЕСКИ БАЛЪК“, с идентификатор № 78238.9.16 (седемдесет
и осем хиляди, двеста тридесет и осем, точка, девет, точка, шестнадесет) по
кадастралната карта на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, при съседни
имоти с идентификатори: № 78238.50.602, № 78238.9.44, № 78238.9.502 и №
78238.38.14 (съгласно Скица № 15-772837/23.10.2018 г., изд. от СГКК – гр.
Силистра); стар идентификатор на имота съгласно плана за земеразделяне №
009016, между: С.С.И. (С.С.С.), с ЕГН **********,
с посочен по делото адрес: ***, придобила части от правото на собственост по наследство от И. С.Б.; С.С.С. (С.У.), турски гражданин с личен
номер: 15943777216, придобила части от правото на собственост по наследство от И.С.Б., роден на ***
г.; Л.С.А. (Л.Ъ.), турски гражданин с
личен номер: 13480859334, придобила части от правото на собственост по наследство от И. С.Б., роден на *** г.;
„ЕЛВИРА НН” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1408, р - н „Триадица”, ж. к. „Иван Вазов”, ул. „Михаил Буботинов” № 26, бл. 4,
вх. „А”, ет. 4, ап. 10, придобили части от правото на собственост в резултат на направена апортна вноска от
„Елвира НН” ООД; А.А.Ю.,с посочен по делото адрес: ***, придобил части от
правото на собственост в резултат на
сключен договор за покупко - продажба; Н.С.Ю., с посочен по делото адрес: ***,
придобил части от правото на собственост
в резултат на сключен договор за покупко – продажба. Осъдена е С.С.И. / С.С.С./
да заплати на ответниците, припадащата ѝ се част от направените разноски,
както следва: на „ЕЛВИРА НН” ООД - 166,66 лв.; на А.А.Ю. - 83,33 лв., на Н.С.Ю.-
83,33 лв. Осъден е С.С.С. (С.У.) да заплати на ответниците, припадащата му се
част от направените разноски, както следва: на „ЕЛВИРА НН” ООД - 166,66 лв.; на
А.А.Ю. - 83,33 лв.; на Н.С.Ю.- 83,33 лв. Осъдена е Л.С.А. /Л.Ъ./ да заплати на
ответниците, припадащата ѝ се част от направените разноски, както следва:
на „ЕЛВИРА НН” ООД- 166,66 лв.; на А.А.Ю. - 83,33 лв., на Н.С.Ю. - 83,33 лв.
Недоволни от постановеното решение, са останали С.С.И., С.У.и Л.С.А., които
чрез процесуалния си представител го
обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и молят съда
да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи иска им за
делба. Претендират присъждане на деловодни разноски.
Ответниците по жалбата „ЕЛВИРА НН” ООД и третите лица помагачи Н.К.М. и И.Р.М.,
всички чрез процесуалните си представители,
депозират писмени отговори, с които оспорват жалбата и молят да бъде
потвърдено обжалваното решение. Н.К.М. и И.Р.М. претендират присъждане на
разноски.
Ответниците по жалбата А.А.Ю. и Н.С.Ю. не депозират писмени отговори и не
се явяват в съдебно заседание, за да изразяват становище по жалбата.
СОС, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС за допускането до делба на правото на собственост
върху Нива с площ 58 927 кв. в местността „ЕСКИ БАЛЪК“, с идентификатор №
78238.9.16., придобито в резултат на наследяване.
Видно от Решение № ЦС362/13.09.1993 г. на ПК - гр. Тутракан /стр. 55/, на
наследниците на И.С.Б. е възстановена собствеността върху нива с площ 58 927
кв. в местността „ЕСКИ БАЛЪК“, с идентификатор № 78238.9.16.
Ищците, като наследници на И.С.Б., претендират делба на възстановената с Решение
№ ЦС362/13.09.1993 г. нива с площ 58 927
кв. в местността „ЕСКИ БАЛЪК“ между всички преживели наследници на този наследодател
съобразно представените удостоверения за наследници, а именно:
Ф.И.С. (съпруга на И. Б.), починала на 02.06.1955 г, като дялът ѝ,
получен на осн. чл. 38, изр. 2, предл. 1 от Законъ за наследството (отм., в сила от 1889 - 1949 г.) от съпруга
ѝ - 2/7 ид. е наследен от децата ѝ, който са деца и на съпруга
ѝ (л. 4):
Е.И.Ю. (дъщеря на И.Б.) - 3/14 (1/7 ид. ч. - на осн. чл. 21, абз. 3,
предл. 1 от Законъ за наследството (отм.) от баща й + 2/28 ид. ч. - на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от майка
ѝ);
Х.И.А. (Х.У.), (дъщеря на И.Б.), поч. на 16.01.2000 г. , като делът
ѝ - 3/14 (1/7 ид. ч. - на осн. чл. 21, абз. 3, предл. 1 от Законъ за
наследството (отм.) от баща й + 2/28 ид. ч.
- на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от майка ѝ), е наследен от:
ищцата С.С. С. (С.И.) (внучка на И. Б.) - 3/42 ид. ч., на осн. чл.
5, ал. 1 от ЗН;
ищцата Л.С.А. (Л. Ъ.) (внучка на И. Б./- 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал.
1 от ЗН;
ищецът С.С.С. (С.У.) (внук на И.Б.)- 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
Н.И.Р. (дъщеря на И. Б.), починала
на 27.03.2008 г., като дялът ѝ - 3/14 (1/7 ид. ч. - на осн. чл. 21, абз.
3, предл. 1 от Законъ за наследството (отм.) от баща й + 2/28 ид. ч. - на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН от майка
ѝ), е наследена от:
Ю.М.Я.(син на Н. и внук И.Б.) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
Р. М.А. син на Н. и внук И.Б.) - 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
Х.М.А. (дъщеря на Н. и внучка на И.Б.)
- 3/42 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
М.И.С.(син на И.Б. ) починал на 13.03.1997 г., като делът му - 5/14 (2/7
ид. ч. - на осн. чл. 21, абз. 3, предл. 1 от Законъ за наследството (отм.) от
баща му + 2/28 ид. ч. - на осн. чл. 5,
ал. 1 от ЗН от майка му), е наследен от:
З.Я.С. (съпруга и снаха на И.Б.) поч. на 08.09.2016 г., като делът
й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН, е наследен от децата й, които са деца и
на съпруга й:
Ф.М.И.(внук на И.Б.) - 5/42 ид. ч., придобити на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
И. М.И. (син на М. и внук на И.Б.) – починал на 20.04.2013 г., като дялът
му - 5/42ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:
Н.А.И. (съпруга на внука И.) - 5/126 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
Н.И.Х.(дъщеря на И.И. и правнучка на И.Б.) - 5/126 ид. ч., на осн. чл. 5,
ал. 1 от ЗН;
Е.И.М. (син на И.И. и правнук на И.Б.) - 5/126 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
Е.М.С. (син на М. и внук на И. Б.) - 5/42 ид. ч., придобити на осн. чл.
5, ал. 1 от ЗН.
Твърдят, че наследникът на М.И.С. – Ф.И. се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на гореописаният имот № 141, т. 2, дело 216 от
12.04.2012 г. на нотариус Д.., вписан в Служба по вписванията гр. Тутракан под
№ 105 т. 4, дело 695/2012 г., без да са налице условията за изтекла в негова
полза придобивна давност върху този имот.
Твърдят също, че с нотариален акт /НА/ № 115 от 31.10.2018 г., т. 12, на
Служба по вписванията гр. Тутракан, Ф.М.И. и съпругата му С.Ю.И. продали
описания по - горе имот на Н.К.М., а последната, заедно със съпруга си И.Р.М.,
с
Нотариален акт № 107 т. 14, дело 2638/12.12.2012 г. на Служба по вписванията
гр. Тутракан са продали на „Едрина” ООД и А.Ю. описания имот с равни права за
двамата.
Ответниците „ЕЛВИРА НН“ ООД, А.А.Ю. и Н.С.Ю. оспорват идентичността на възстановения и
процесния имот, както и качеството на наследници на ищците. Оспорват възстановяването
на имота на наследниците на И. Б., сочейки че собствеността върху имота е
следвало да бъде възстановена на Ф.М.И., който го е внесъл в ТКЗС. Правят възражение
за придобиване на имота от Ф.М.И. въз
основа на осъществено от него до от 1994 г. -
12.04.2012 г. десетгодишно давностно владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Правят и възражение за придобиване на имота от тях въз основа на осъществено
от тях в период 12.02.2012 г. -
18.09.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) петгодишно давностно
владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС (от така посочения период се налага изводът, че
ответникът „Елвира НН” ООД се позовава и на присъединяване по реда на чл. 82 от
ЗС на владението на праводателя „Едрина” ООД).
Правилно ТРС е отбелязал по отношение на възражението на ответниците, че
собствеността върху имота е следвало да бъде възстановена на Ф. И., който го е
внесъл в ТКЗС, че за да бъде проведено такова оспорване самият Ф.И. или
неговите наследници следва да са провели административна процедура по
възстановяване на собствеността или да разполагат с възможността да проведат
такава, които хипотези в случая не са налице (в този см. и ТР № 1 по гр. д. №
11/1997 г. на ВКС, ОСГК, Р. № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/2011 г. на
ВКС, II г. о.).
В с.з. на 21.02.2019г. по делото са изслушани показанията на свидетелите
на ищците – св. Ю.Ф. (син на ищцата С.С.), св.И.Л. (осъждан за документни
престъпления), както и на ответниците – св. В.К., св. И. Ю. и св. Ф.Е.
Свид. Ф. заявява, че още през 1994 г. между М.И.С. и ищцата С.С. е възникнал
спор относно подялбата на имотите, оставени в наследство от И. Б., като М.С.
искал дял от имотите да получат синовете му, които не били преки наследници.
Независимо от това, според свид. Л., Ф.и О., имотите се обработвали от
различни наследници и други лица, измежду които и ищцата С.С. Последната, заедно
със семейството си, е обработвала 12 дка от процесната нива до 2009 г., а след
това - до 2012г. нивата се обработвала от свид. Л.
Правилно ТРС не е кредитирал показанията на свид. Е.и Ю. по отношение на
твърденията им, че ищеца С.С. не е обработвала имота, доколкото същите не
кореспондират с останалите показания и най - вече с оглед факта, че свидетелите
не са наблюдавали имота непрекъснато, поради което е възможно С. С. да е
обработвала имота, когато същите са отсъствали.
Видно от представения по делото НА № 141/12.04.2012 г. /стр. 35/, със същия Ф.М.И.
е признат за собственик по давностно владение и наследство върху имот № 009016
и имот № 018004, двата в землището на с. Цар Самуил. Според св. Ф. и св.Л.
намерението на страните било земите да се „узаконят” на името на Ф.И., който
след това да ги „раздаде” на останалите наследници съобразно техните дялове. В
нотариалното производство като свидетел е участвала ищеца С.С., като
изявлението ѝ е в същия смисъл - имотът „да се узакони” на името на Ф.И.
(стр. 87). Това намерение се потвърждава и от представената в нотариалното
производство декларация от Ф.И., според която последният се задължава след издаването
на нотариалния акт да прехвърли на останалите наследници полагащите им се
дялове от наследството (стр. 56).
На 31.10.2012г. , обаче, с договор за покупко – продажба,
обективиран в НА № 188/31.10.2012г., Ф.М.И. и съпругата му С.Ю.И. прехвърлят
на Н.К.М. (трето лице - помагач) правото на собственост върху имот № 009016 в
землището на с. Цар Самуил.
На 12.12.2012 г. с договор за покупко – продажба, обективиран в НА №
115/12.12.2012 г. /стр. 37/ , Н.К.М. и И.Р.М. (трети лица - помагачи)
прехвърлят на „Едрина” ООД и А.А. Имер, при равни права, правото на собственост
върху имот № 009016 в землището на с. Цар Самуил.
Видно от находящата се на стр. 54 от делото скица от СГКК – Силистра, на
процесния имот № 009016 е отреден идентификатор № 78238.9.16 по кадастралната
карта. В този смисъл възраженията за липса на идентичност на възстановения и
процесния имот, са неоснователни.
След последното прехвърляне на имота /с НА № 115/12.12.2012 г./, според
показанията на свид. Ф., Е.М.С. /синът на М./ се е обадил на баща му
и му е казал да не „търсят” нивата, тъй като същата вече е продадена.
Видно от представения дружествен договор на „Елвира НН” ООД /стр.88/ и от
интернет - страницата на Търговския регистър, на 09.10.2013 г. в Търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ е вписано учредяването на ответника „Елвира НН” ООД,
като 1/2 ид. ч. от собствеността върху процесния имот № 009016 в землището на
с. Цар Самуил е внесена като апортна вноска от съдружника „Едрина” ООД.
Според свидетелите Л., К., Ю. и Е. от края на 2012г. – нач. на 2013 г., т.е. след
последното прехвърляне на имота на дружеството, той се е обработва от отв.
„Елвира НН” ООД.
От представената справка от ОД на ДФЗ - гр. Силистра /стр. 114) процесният
имот е заявен за подпомагане за стопанската 2012/2013 г. от свид. Л. и Б.Ф.М.,
а за стопанските 2013/2014 г. - 2017/2018 г. - от „Елвира НН” ООД;
По отношение на осъщественото от Ф.И. давностно владение правилно ТРС е
приел, че той не е придобил процесния имот по давност, тъй като липсват
доказателства да е придобил собствеността върху притежаваните от останалите
наследници ид. ч., извършвайки действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си. /В този смисъл ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Нещо повече, в самото нотариално производство същият е подписал
декларация, че се съгласява впоследствие да прехвърли на останалите наследници
части от процесния имот, съответстващи на наследствените им дялове.
Освен това, правилно ТРС е съобразил, че различни части от процесния имот
до м. декември 2012 г. са обработвани от отделни групи наследници, т. е. Ф.И.
не е упражнявал еднолично и фактическата власт върху имота.
С оглед неосъществяването на фактическият състав по чл. 79, ал. 1 от ЗС Ф.И.
е прехвърлил на третото лице - помагач Н.К.М. само притежаваните от него по
наследство 5/42 ид. ч. от собствеността, които Н.К.М. е придобила на осн. чл.
21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК в режим на съпружеска имуществена общност с
вторият помагач - И.Р.М.. Приобретателите съответно са прехвърлили на ответниците
само притежаваните от тях 5/42 ид.ч. от собствеността върху процесния имот, а
именно: на „Едрина” ООД - 5/84 ид. ч. и на А.Ю. - 5/84 ид. ч. (който на осн.
чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК го е придобил в режим на СИО с отв. Н.Ю.).
След извършването на апорт по реда на
чл. 73 от ТЗ, ответникът „Елвира НН” ООД е придобил собствеността на
притежаваните от съдружника „Едрина” ООД - 5/84 ид. ч. от правото на
собственост върху имота.
По делото липсват доказателства, установяващи към момента на изповядване
на договора за покупко - продажба, обективиран в НА № 115/12.12.2012 г.,
купувачите „Едрина” ООД и А.Ю. да са знаели, че прехвърлителите им не са
единствени собственици на имота.
От свидетелските показания се установява се, че от месец декември 2012 г.
„Едрина” ООД, а впоследствие „Елвира НН” ООД, упражняват фактическата власт върху процесния
имот (управителя на двете дружества е един и същ, поради което фактическата
власт се упражнява чрез едно и също лице). Всички ответници твърдят, че са
придобили собствеността въз основа на осъществено добросъвестно давностно
владение. В тази връзка правилно ТРС е приел, че владението на „Елвира НН” ООД
върху 1/2 ид. ч. от собствеността, към което е присъединено владението на
„Едрина” ООД по реда на чл. 82 от ЗС, е осъществено в периода м. декември 2012
г. - м. декември 2017 г., поради което същите са придобили разликата от 5/84
ид. ч. до 1/2 ид. ч. от собствеността върху имота на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Доколкото Едрина” ООД и впоследствие „Елвира НН” ООД са упражнявали
фактическата власт върху целия имот и възражението по чл. 79, ал. 2 от ЗС е
направено от всички ответници, следва да се приеме, че дружествата са владели
останалата 1/2 ид. ч. от правото на собственост за отв. А.Ю. и Н.Ю., поради
което владението следва да се счита за осъществено и за последните двама
ответници.
С оглед гореизложеното съдът правилно е приел, че в края на 2017 г.
тримата ответници са придобили правото на собственост върху процесния имот в
обема, отразен в НА № 115/12.12.2012 г., 1/2 ид. ч. - за „Елвира НН” ООД и 1/2
ид. ч. - за отв. А. и Н.Ю. (макар и на различно от посочения в нотариалния акт
основание). Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС е категорична, че владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена.
Ето защо, първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че след
като последвити трима ответници, а не ищците, са собственици на процесния имот,
то ищците не са активно легитимирани да поискат делба на същия и предявеният от
тях иск за делба подлежи на отхвърляне.
Несъстоятелно е възражението във
въззивната жалба, че ТРС не е разглеждал възраженията, направени с нарочна
молба от ищците, относно нищожността на нотариалните удостоверявания. Видно от
находящата се на стр. 117 молба и протокола от проведеното на 21.03.2018г. с.з.
пред ТРС, процесуалният представител на ищците в последното съдебно заседание,
позовавайки се на чл. 576 ГПК във вр. с чл. 574,т.3 ГПК във вр. с чл. 575, ал.1 ГПК, прави възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване по
констативен НА № 141/12.04.12г, тъй като свидетелите по акта са близки
родственици на лицето, в полза на което
се издава актът.
В случая следва да се има предвид, че това възражение не е направено
своевременно и съдът не дължи произнасяне по него, а и разпоредбите, на които
се позовава страната, не са подкрепени с посочване на факти, относими към тях.
Освен това, позоваването на обстоятелството, че свидетелите по констативния акт
са близки родственици на лицето, в полза
на което се издава актът, не води до нищожност на същия.
Според жалбоподателите е неправилен изводът на съда, че ответниците по
делото са придобили имота при добросъвестно давностно владение от 5 години, тъй
като не са изминали тези години от придобиването му до завеждане на иска /19.09.2018
г./ – закупен е на 12.12.2012 г., но кратката
придобивна давност за тях започва от 01.10.2013 г., тъй като видно от
представената справка от ОД на ДФЗ гр. Силистра /стр. 114 от делото/, за
стопанската 2012/2013 г., която приключва на 30.09.13г., имотът е заявен за подпомагане от св. И.Л. и Б.М.
Този техен довод за неправилност на съдебния акт също е несъстоятелен. Обстоятелството,
че за стопанската 2012/2013 г. имотът е
заявен за подпомагане от св. И.Л. и Б.М. съвсем не води на извод, че същите са
го ползвали до 30.09.13г.
Свидетелските показания на св. Ф. са ясни, че след 2012г. св. Л. не
ползва нивата, а я ползват Н. и А.. Св. Л. също съвсем ясно и категорично
заявява, че след закупуването на нивата през 2012г. от „Едрина“ и А., той няма нищо общо с нея и
не е влизал там. Следователно правилен е изводът на съда, че тримата ответници
са придобили правото на собственост върху процесния имот поради изтекла в тяхна
полза петгодишна давност.
Посочените във въззивната жалба доводи за относителна недействителност на
сделката не следва да се коментират от съда, тъй като по делото не е предявяван
иск по чл. 76 ЗН.
Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция на жалбоподателите
не следва да се присъждат разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на третите
лица – помагачи също не следва да се присъждат разноски, а ответниците не са
направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №42/01.10.2019г., постановено по гр. дело №
463/2018г. по описа на PC Тутракан.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: