Решение по дело №412/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 254
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20192110100412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                          21.11.2019 г.                               гр. Айтос

         В ИМЕТО НА НАРОДА

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                                      ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи октомври               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                  Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 412 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 242/2019 г. на РС-Айтос, като страни в производството са „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. В.Д. от САК, със съдебен адрес *** качеството на ищец по делото и Р.К.Ю. с ЕГН ********** ***, в качеството на ответник по делото.

Поддържа се, че между страните е налице неформален договор за поръчка за закупуване на самолетни билети в общ размер на 225 британски лири. Договорът е сключен на 20.08.2018 г., като от ответника в качеството на възложител са платени 100 британски лири, поради което останал дължим претендирания остатък.

В срока за отговор е постъпил такъв, като исковата претенция се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че такъв договор не е бил сключен. Ответникът се свързал с ищцовото дружество като посредник, който следвало да му уреди работа извън страната. Платил 360 лева за самолетен билет, след като от ответното дружество му обещали подписване на трудов договор. След това обаче поради липса на информация за условията на договор за посредничество за намиране на работа, за трудов договор, за договор за поръчка или какъвто й да е друг договор, у него възникнали съмнения и същият ги уведомил, че няма да замине за А. въпреки платената от него сума от 360 лева. Едва по-късно му съобщили, че дължи сума и за самолетен билет от Л. до Я.Ч., за който не е давал съгласие най малко преди настъпване на основанието за пътуване – сключване на валиден трудов договор.  Поддържа се, че липсват дори доказателства за това, че такава сума е платена. Нещо повече, ако изобщо е платена, то ответното дружество е действало в негова вреда. Документите, представени към исковата молба, не били на български език. Не е ясно, ако изобщо е била направена резервация, то защо същата не е отменена. Сочи се, че твърдението за сключен договор за поръчка цели прикриване на посредническа дейност за намиране на работа, за което ответното дружество не било регистрирано и съответно не било лице по смисъла на чл.27, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта. С оглед изложеното желае отхвърляне на исковата претенция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че ответникът се свързал с ищцовото дружество с цел уреждането му на работа извън страната. Без да подписват договор помежду си ищцовото дружество го свързало с лице, което му провело интервю за работа като готвач по телефона. След провеждане на интервюто ищцовото дружество уведомило ответника, че е одобрен за работа в А. като готвач и поискало да им преведе сумата от 360 лева, с която да закупят билети на негово име до А.. Ответникът заплатил поисканата сума от 360 лева, но след като не получил писмен договор нито с ищцовото дружество, нито с предполагаемия работодател в А., уведомил ищцовото дружество, че отказва да замине в А..

Ищцовото дружество завело ч.гр.д. № 242/2019 г. въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, с което поискало издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, като задължението е описано в подаденото заявление, както следва: в графа 9 „Парично вземане“ – възнаграждение по договор за поръчка от 20.08.2018 г. и в графа 12 „Обстоятелства, от които произтича вземането“ – самолетни билети в размер на 225 британски лири, от които са останали неплатени от длъжника 100 британски лири – 220, 77 лева.

Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед № 124 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 220, 77 лева, ведно с разноските по делото – 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение, а след постъпилото възражение от ответника по чл.414 от ГПК и дадените въз основа на него указания с разпореждане № 838 от 18.03.2019 г. в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск. Към исковата молба са приложени билети, закупени на името на ответника - билет от Б. до Л. с цена на билета 106 британски лири и билет от Л. до Г. с цена на билета 118, 99 британски лири.

В хода на производството ищцовото дружество е оттеглило предявения иск за размера над 133, 32 лева до претендираните 220, 77 лева, като е посочило, че предварително платената от ответника сума от 360 лева покрива частично задължението, а дължимият остатък за билети възлиза на 133, 32 лева.

При така събраните по делото доказателства съдът намира предявеният иск за неоснователен. Съгласно чл.280 от ГПК с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Тежестта на доказване е на ищцовата страна, върху която лежи задължението да докаже при условията на пълно и главно доказване облигационните отношения между страните, възникнали на заявеното основание – неформален договор за поръчка за закупуване на самолетните билети, ведно със съществените елементи на този договор – предмет, срокове, цена и условията, при които са възложени действията. По делото не се събраха категорични доказателства относно съществените елементи на договора за поръчка, сключен между страните. Събраните доказателства сочат единствено, че между страните са установени отношения по повод заявено от ответника желание да започне работа извън страната и заплащане на предварително поисканите 360 лева от страна на ответника за билети в полза на ищцовото дружество. Това не е достатъчно, за да се приеме за доказано, че ответникът е възложил на ищцовото дружество конкретни действия по закупуване на приложените по делото два билета на стойност, надхвърляща платената от него в размер на 360 лева. Ответникът е възложил на ищцовото дружество действия по намиране на работа извън страната, а доказателства за изпълнение на така поетото задължение от страна на ищцовото дружество няма. Закупените билети имат конкретна дестинация, като няма убедителни доказателства, че са относими към договорката между страните ищцовото дружество да съдейства за намиране на работа на ответника извън страната. Не са представени доказателства, че ищцовото дружество действително е намерило работа на ответника, в която връзка са основателни възраженията на ответната страна – няма сключен посреднически договор между страните, не е представен трудов договор, който да установява, че ответникът действително е бил нает на работа извън страната със съдействието на ищцовото дружество и то конкретно във връзка с дестинациите, посочени в билетите. Не е представено никакво друго писмено доказателство, от което да се обоснове извод, че закупуването на билетите на името на ответника е в резултат на основното поето от ищцовото дружество задължение да обезпечи започването на работа на ответника извън страната и конкретно по направление с посочените в двата билета дестинации. Ето защо и при липса на доказателства, които да установяват твърденията на ищцовата страна, исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно задължителните постановки на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,  издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. Издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. С оглед задължителните указания на ВКС в горепосоченото ТР следователно издадената заповед следва да се обезсили за частта, в която с протоколно определение от 21.10.2019 г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на исковата претенция. В останалата част не подлежи на обезсилване, като защитата се осъществява с отхвърлителното решение на исковата претенция.

По искането на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК: Разноски се дължат на ответника само доколкото такива са реално сторени, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие с платено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева и съответно само това следва да се възложи в тежест на ищеца, доколкото други документи, установяващи допълнително реално сторени разноски няма.

Възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение на ответната страна е съобразено с минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатско възнаграждения.

Така мотивиран, Айтоският районен съд

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявен иск от „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. В.Д. от САК, със съдебен адрес ***, и Р.К.Ю. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответникът Р.К.Ю. с ЕГН ********** дължи на „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 133, 32 лева, представлаващи дължим остатък за закупените на името ответника билети по неформален договор за поръчка, за което е издадена заповед № 124 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 242/2019 г. на РС-Айтос.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 124 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 242/2019 г. на РС-Айтос в частта, с която с протоколно определение от 21.10.2019 г. на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по делото – за размера над 133, 32 лева до претендираните 220, 27 лева.

ОСЪЖДА „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. В.Д. от САК, със съдебен адрес ***, да заплати на Р.К.Ю. с ЕГН ********** ***, направените съдебно деловодни разноски в размер на 300 лева.

Решението може да се обжалва пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                               Районен съдия: