Р
Е Ш Е Н И Е № 281
гр.Стара Загора, 08.01.2013 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретаря МИНКА
ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от ИРЕНА
ЯНКОВА адм.дело
№ 186 по описа
за 2012 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от М.П.М.,*** против Заповед №
ДК-О2-ЮИР-89/ 15.04.2012г на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Югоизточен район /РДНСК-ЮИР/, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда”, находяща се в УПИ VІ-780, кв.45 по
плана на гр. Стара Загора, с административен адрес: кв.Лозенец, ул. „Спартак”
№12, извършен от М.П.М.. Изложените в жалбата доводи се свързват с
необоснованост и материална
незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че семейството на Стефан И.
Чолаков се обърнало към жалбоподателката за подслон и живеене, като тя им
предоставила възможност да заживеят в имота, предмет на заповедта. Въпреки
неуредените битови условия, те били доволни от състоянието на имота. Обърнали
се към арх.Нейкова – да направи необходимото, за да може имотът да се въведе в
изискуемия ред и да бъде тяхно жилище. Арх.Нейкова лично посетила имота и след
огледа започнала изготвянето и подготовката на необходимата
строителна документация. В хода на делото жалбоподателката М., чрез
процесуалния си представител навежда доводи, че с оглед времето на изграждане строежът
бил търпим по смисъла на § 16, ал.1 от
ПР на ЗУТ и е било предприето производство по узаконяването му.
Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник на РДНСК Югоизточен район чрез
процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Маркова оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
С оспорената Заповед № ДК-О2-ЮИР-89/ 15.04.2012г
Началникът на РДНСК-ЮИР на основание чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ и чл.225 ал.1 от ЗУТ е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна сграда”, находяща
се в УПИ VІ-780, кв.45 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес:
кв.Лозенец, ул. „Спартак” №12. Строежът е описан като жилищна сграда със стени от
тухли на варов разтвор, стоманобетонова носеща конструкция, колони, греди и
плочи. Сградата е на три етажа, като към момента на проверката е в груб строеж
с изпълнена покривна конструкция. Няма монтирана дограма, ел. и ВиК инсталации.
Строежът се сочи за извършен след 2008г. Констатирано е още, че строежът е
извършен от М.П.М. без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.148
ал.1 и чл.137 ал.3 от ЗУТ и без отстъпено право на строеж, в нарушение на
чл.183 от ЗУТ, което го квалифицирало като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2
т.2 от ЗУТ.
За посочения строеж е бил съставен констативен акт №
18/13.03.2012г от служители на РО „НСК”
Стара Загора. В него строежът е описан по идентичен начин и за него са отразени
следните обстоятелства: строежът е собственост на М.П.М. и Серьожа Димов
Михайлов, които са и възложители на строежа, който е бил изпълнен по стопански
начин. За строежа няма разрешение за строеж, съгласувани инвестиционни проекти,
заповедна книга, протокол за определяне на строителна площадка и определяне на
строително ниво. Не се посочва година на построяване. Констативният акт е
съставен в отсъствие на лицата, сочени за извършители на строежа.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 002788 от
04.08.2009г, издадено от Община Стара Загора, Серьожа Димов Михайлов е починал
на 11.02.1992г, като е оставил за свои наследници М.П.М., Дуда Байрамова
Кирилова и Димчо Серьожев Михайлов. Съобщение за изготвения протокол е отправено
до Дуда Кирилова и Димчо Михайлов по реда на §4, ал.1, изречение 2 от ДР на ЗУТ
- чрез залепването му на строежа на 26.03.2012 година. В законоустановения срок
срещу този протокол не са постъпвали възражения от тези лица. По делото не са
представени доказателства за съобщаване на констативния протокол на М.П.М.. Последната
очевидно е узнала за издаването му, тъй като своевременно е подала възражение
срещу него (вх.№ СЗ 358-00-559/28.03.2012г).
По делото е представено писмо изх.№ СЗ-358-01-214 от
07.11.2011г на Началник сектор РО”НСК” Стара Загора до Серьожа Димов Михайлов и
М.П.М., с което са им изискани: документ за отстъпено право на строеж „пр. № 66/24.08.1961г”
и декларация, в която да е посочено времето на извършване на строителството.
По отношение на имота, в който се твърди да е
извършено незаконното строителство -поземлен имот с идентификатор
68850.512.633, находящ се в гр. Стара Загора на ул. „Спартак” № 12-14,
съотстветстващ на парцел VІ, 780,781 кв.45 по предходния план, е представена
скица №12170/10.11.2011г.на СГКК Стара Загора, от която е видно, че имотът е
собственост на Община Стара Загора (АОС № 04337/2005г), като в него са
построени четири сгради. Тези данни съответстват на отразеното в скица, изх. №
4592/09.11.2011г, издадено от Община Стара Загора. В тази скица е отразено и
това, че право на строеж върху ПИ № 780 имат Серьожа Димов Михайлов, съгласно
протокол №66/24.08.1961г и Стефан И. Чолаков съгласно н.а. №54/2009г. В
съответствие е и записа в акта за частна общинска собственост № 04337 от
22.07.2005г., графа 9 „предоставени права върху имота”, че по отношение на ПИ №780 е било отстъпено право на строеж на
Серьожа Димов Михайлов – Протокол №66/1961г. Този протокол е цитиран като
основание за сключване на договор от 20.09.1961г за отстъпване на право на
строеж върху урегулирано държавно място (парцел VІ, кв. 45 „Лозенец”) в полза
на Байрам Ахмедов за построяване на жилищна сграда. Право на строеж за изграждане
на жилищни сгради върху този парцел е отстъпвано и с Договор от 06.11.1990г-в
полза на Михаил Димов Михайлов и договор от 10.06.1963г- на наследници на
Дормуш Мехмедов Демирев.
По делото е представена е скица № 5953/03.08.2009г на
СГГК Стара Загора, касаеща еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
68850.512.633.1 с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Спартак” № 12-14, построена в
поземлен имот с идентификатор 68850.512.633, за която като собственици са
посочени Байрам Дормушев Ахмедов и М.П.М. на основание договор за отстъпено
право на строеж от 20.09.1961г, издаден от Община Стара Загора.
На 06.08.2009г. М.П.М., Димчо Серьожев Михайлов и Дуда
Байрамова Кирилова са продали на Стефан И. Чолаков собствените си 3/6 идеални
части от посочената жилищна сграда с РЗП 60 кв.м, като в нотариалния акт е
посочено, че тя е построена с отстъпено право на строеж върху общинския
поземлен имот, находящ се на ул. „Спартак” № 12, съставляващ парцел VІ – 780,
кв.45 по план на града от 1986г, а по кадастралната карта –представляваща
сграда с идентификатор 68850.512.633.1, построена с отстъпено право на строеж (нотариален
акт № 177 том І, рег.№1475 дело 161 от 2009 на нот. Весела Драгиева, вписан
като акт №54/2009г в Службата по вписванията).
Видно от представените извадки от плана за регулация и
плана за застрояване одобрени със Заповед № 214 /25.02.1986г, УПИ VІ-780, 781, кв.45 е предвиден за жилищно застрояване.
По делото е представена Заповед №РД-25-1979 от
20.10.2011г на кмета на община Стара Загора за спиране изпълнението на
незаконен строеж, както следва: „жилищна сграда, находящ се в УПИ VІ-780,781
кв.45 по плана на гр.Стара Загора с административен адрес кв.”Лозенец, ул.
„Спартак” №12 и възложител М.П.М. и Серьожа Димов Михайлов. В мотивите е
посочено, че строителството е започнало и се е осъществило без необходимите
строителни книжа и представлявало незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2
т.2 от ЗУТ.
По делото са
разпитани като свидетели лицата Стефан И. Чолаков, Д.Г.К., В.М. и Кольо
Проданов Тодоров. Свидетелият Стефан И. Чолаков заявява, че е съсед на
жалбоподателката и знае, че тя е построила къщата преди повече от 10 години.
Описва строежа като къща на два етажа, която има покрив и керемиди, но няма
прозорци, твърди, че не се живее вътре в къщата. Свидетелят Д.Г.К. потвърждава,
че къщата е построена преди повече от 10-12 години. Признава, че за
строителството не са били подавани документи в общината. Свидетелката В.М.,***
отговаряла за кв. „Лозенец” през периода 1997-2010г., заяви, че си спомня
процесния имот и това, че към 2001 г., с влизането в сила на ЗУТ се опитали да
узаконят нещо, но спрели в някакъв период. Къщата била изградена в груб строеж.
Според свидетеля Кольо Проданов Тодоров, М. живее в кв. Лозенец, където има
имот – една стара къща , строена преди много години и една новопостроена – в
груб строеж, има покрив. Не си спомня кога точно е започнало строителството,
било преди 2000г.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването
като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Процесният административен акт е издаден от
компетентен орган - Началника на PДHCК Югоизточен район, въз основа на
предоставените му правомощия със Заповед № РД-13-297/ 14.12.2011г. на Началника
на Дирекция за национален строителен контрол в условията на делегация.
Заповедта е издадена в писмена форма. При издаването й са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, довели до противоречие с материалния закон.
Не се оспорва, а се и потвърждава от свидетелските
показания на свидетелите Стефан И. Чолаков и Д.Г.К., че жалбоподателката М.П.М.
е изпълнила в УПИ VІ-780 кв.45”Лозенец” на гр.Стара Загора строеж – жилищна
сграда, изграден по стопански начин. Видът и състоянието на строежа, описан в
обжалваната заповед не се оспорват.
От събраните по делото и неоспорени доказателства –
констативен акт и свидетелски показания, категорично се установи наличието на строеж по смисъла на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без строителни книжа и без инвестиционни
проекти. Като официален свидетелстващ документ констативният акт има обвързваща
съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и
обстоятелства в т.ч. вида, характера и предназначението на строителството, до
опровергаване на верността му чрез съответните доказателства. В хода на
съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, които да оборят
направените от административния орган констатации относно наличието на строеж
от пета категория, за който са относими
изискванията за издаване на строителни книжа (чл.137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ)
и тяхната липса. Липсата на издадени строителни книжа за извършения строеж
(гореописаната „жилищна сграда”) към момента на проверката го прави незаконен
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Тази разпоредба сочи, че строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл.225, ал.1 от ЗУТ
(според редакцията на нормата, преди изменението й със ЗИДЗУТ, обн. в ДВ
бр.82/2012г.) се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от
него длъжностно лице, както е в случая.
Не се
потвърждава от констативния акт обаче, нито от събраните по делото
доказателства посочената в обжалваната заповед година на построяване на строежа
– „2008г”. За това обстоятелство в констативния акт №18/13.03.2012г липсват
констатации. В хода на административното производство не са били събрани
доказателства за времето на извършване на строителството. Това обстоятелство не
е удостоверено с декларация от извършителя на строежа, макар такава декларация
да е била изискана от М.П.М. с писмо изх.№ СЗ-358-01-214 от 07.11.2011г на
Началник сектор РО”НСК” Стара Загора.
Времето на извършване на строителството е едно от
относимите в това производство обстоятелства, предвид разпоредбата на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Според ал.2 на §16 незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Според разпоредбата на §16 ал.3, в сила от 2.01.2001 г. незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.В
параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/ ДВ. 82/ 2012 година в сила от 26.11.2012г/ е дадена нова възможност на
собствениците да узаконят незаконните си строежи и нова дефиниция на понятието търпим
строеж. Съгласно алинея 1 на горния параграф строежи изградени до 31.03.2001
година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когото са извършени или по действащите
разпоредби са търпими строежи и не подлежеат на премахване. От свидетелските
показания се установи, че строежът, предмет на премахване , описан в заповедта на
Началника на PДHCК Югоизточен район е построен преди влизането на ЗУТ тоест
налице една от предпоставките да бъде определен строежа като търпим.
Административният орган не е изложил мотиви, дали той е бил допустим съгласно
разпоредбите, действали по време на
извършването му или по сега дейставащите
разпоредби на ЗУТ поради неправилно установяване на годината на извършването му
– 2008 година. Този строеж и по силата на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
извършен преди 25 юли 2003 година / ДВ 65/ 2003 година/ може да бъде узаконен
по искане на собственика по заявление на собственика до органа, издал или
следвало да издаде разрешението за строеж в едногодишен срок от влизането на
ЗИД на ЗУТ , считано от 26.11.2012 година. Това обстоятелство също не е взето впредвид
от административния орган.
От разпитаните по делото свидетели несъмнено се
установява, че жилищната сграда е била построена преди 2000г. В тази насока са
показанията св. Д.Г.К., св.В.М. и св.Кольо Проданов Тодоров, които категорично определят
времето на изграждането й с период преди 2001г. Свидетелката В.М. си спомня, че
към 2001г. жалбоподателите вече са имали образувано производство по
узаконяване, като си спомня, че къщата била изградена в груб строеж. Съдът
кредитира свидетелските показания относно времето на построяване на
горепосочената жилищна сграда, като убедителни,
непротиворечиви и кореспондиращи си взаимно.
Разпоредбата на
§ 16 от ПР на ЗУТ и §
127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ са императивна и при наличие на някоя от хипотезите по
нея, незаконният строеж не се премахва. Видно
от обжалваната заповед, административният орган не е изложил мотиви – дали за
описания в нея строеж е била приложима разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ЗУТ. Само
на това основание, поради не изложени мотиви в тази насока, заповедта е
незаконосъобразна и подлежи на отмяна. (Решение № 13571 от 30.10.2012г на ВАС
по адм.д. № 5589/2012г,ІІ о.; Решение № 2104 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д.
№ 10556/2008 г., II о., Решение №11896/ 07.11.2008г, на ВАС постановено по
адм.д.№ 5666/2008г, ІІо.) Съгласно
чл.170, ал. 2 АПК административният орган, а не оспорващия следва да събере
необходимите доказателства за установяване на предпоставките по §16 ПР ЗУТ,
респективно § 127 от ЗИД на ЗУТ. В хода на производството е било допуснато
нарушение на чл. 36 от АПК, в който е
прогласен принципа на служебното начало в административното производство. Този
принцип е последователно провеждан в целия кодекс - чл. 9 от АПК, като по силата на цитираната
разпоредба, органът трябва да укаже на страните да представят необходимите
доказателства, а ако са в трето лица следва да ги изиска от него. Непредставяне
на доказателства, без това да е указано, води до не-прилагане от страна на
административния орган на принципа на служебното начало и до постановяване на
административния акт при неизяснена фактическата обстановка. В
случая времето на извършване на строежа, декларирането му, наличието на
преписка за узаконяването му, са обстоятелства, които не са били установени от
административния орган. Не следва обратното от представеното по делото писмо изх.№
СЗ-358-01-214 от 07.11.2011г на Началник сектор РО”НСК” Стара Загора, с което
от Серьожа Димов Михайлов и М.П.М. е изискано представянето на документ за
отстъпено право на строеж „пр. № 66/24.08.1961г” и декларация за времето на
извършване на строителството, тъй като в това писмо не е описан строежът, за
който се отнася искането и точното му местонахождение (доколкото в УПИ
VІ-780,781 има изградени поне четири сгради и от писмото не ясно коя е визирана
от органа). Поради това, от непредставянето
на изисканата с писмото декларация, не може да се приеме, че са положени усилия
за установяването на релевантния в случая факт и то именно по отношение на
описаната в обжалваната заповед жилищна сграда.
Следва да се има предвид и това, че описаната в
обжалваната заповед жилищна сграда не е индивидуализирана и конкретизирана в
достатъчна степен. Посочването на поземления имот, в който сградата се намира,
се явява недостатъчно, тъй като от представените по делото доказателства е
видно, че в ПИ 780 има няколко сгради.
Налице са доказателства, че за строителството в УПИ VІ-780,781 кв.45
„Лозенец” са сключвани договори, по силата на които е отстъпвано право на
строеж на различни лица (договор от 20.09.1961г- в полза на Байрам Ахмедов,
договор от 06.11.1990г-в полза на Михаил Димов Михайлов и договор от
10.06.1963г- на наследници на Дормуш Мехмедов Демирев). Това, наред с липсата
на достатъчна конкретизация на местоположението на стоежа, описан като
незаконен, прави невъзможно да се провери верността на твърдението, че е
изграден без отстъпено право на строеж и в нарушение на чл. 183 от ЗУТ. Пак по
същите причини, не е възможно да се установи в съдебната фаза на производството
– кога точно е изпълнен строежа, деклариран ли е той по реда на §16 от ПР на
ЗУТ, респективно по реда на § 127 от ЗИД на ЗУТ, образувано ли е за него производство
по §127 от ПЗР на ЗУТ, дали и как е приключило то. Едва след категорично
установяване, че строежът не попада под никоя от хипотезите на §127 от ПЗР на
ЗУТ , е допустимо същият да се пристъпи към премахването му като незаконен.Макар
е след постановяване на административния акт законодателят е дал възможност на
лицата, извършели строежи без строителни книжа да ги узаконят. По силата на
142,ал.2 от АПК съдът има право да установява нови факти и след постановяване
на акта до приключване на устните състезания. Именно такъв факт е новата интерпретация, като дава
законодателят на понятието търпим строеж и възможността за узаконяване на
незаконни строежи, извършени до 25.06.2003 година.
По тези съображения съдът приема, че Заповед №
ДК-О2-ЮИР-89/ 15.04.2012г на Началника на РДНСК-ЮИР, е издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно
приложение на материалния закон, като жалбата се явява основателна.Съдът намира
, че следва да върне административната преписка на началника на РДНСК Югоизточен
район за ново произнасяне като се съобрази с годината на извършване на строежа
– преди 31.03.2001 година и разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Водим от тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба от М.П.М. *** Заповед № ДК-О2-ЮИР-89/
15.04.2012г на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /PДHCК/ Югоизточен район, с която й е
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда”, находяща се в
УПИ VІ-780, кв.45 по плана на гр. Стара Загора, с административен адрес:
кв.Лозенец, ул. „Спартак” №12, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА административната преписката на
Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /PДHCК/ Югоизточен район, за ново происнасеяне
съгласно дадените му указания.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: