№ 623
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. И.
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20231001000650 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 44/11.11.2022 г. по т.д. № 70/2020 г. на ОС - Перник е осъдено
„ДЛВ - СИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.к. 2300, кв.
„Църква“ ул. „Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********, представлявано от управителя му
Д. С. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „АРХТЕРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1680, р-н „Красно село“, ж.к. „Белите брези“, ул.
„Кюстендил“ № 23, ет.1, ЕИК: *********, представлявано от управителя И. Д. Б.,
сумата от 47 564.10 лЕ., представляваща дължимите се наемна цена за м. Март 2016г.
и за периода от 01.05.2016г. до 16.11.2017 г., неустойки за същия период, както и
мораторна лихва върху главницата, дължими по силата на Договор за наем, сключен на
19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД ,
от която сума: 35 066.67 лЕ. - главница за м. март 2016 г. и за периода от 01.05.2016 г.
до 16.11.2017 г., дължима по Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД, предявена като частичен
иск от сумата в размер на 72 000 лЕ., представляваща сборна главница по Договор за
наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател
„ДЛВ - СИ” ООД за м. Март 2016 г. и за периода от 01.05.2016 г. до м. Март 2019 г.,
включително; 3 506.67 лЕ. - неустойка за м. март 2016 г. и за периода от 01.05.2016г.
до 16.11.2017 г., дължима по Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД, предявена като частичен
иск от сумата в размер на 7 200 лЕ., представляваща сборна неустойка по Договор за
наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател
„ДЛВ - СИ” ООД за м. Март 2016 г. и за периода от 01.05.2016г. до м. Март 2019 г.,
включително; 8 990.76 лЕ. - мораторна лихва за периода от 09.02.2018 г. до 19.08.2020
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по чл. 410 ГПК в съда),
1
предявена като част от обща мораторна лихва в размер на 16 216.60 лЕ., като искът е
отхвърлен в останалата му част – до пълния претендиран размер от 52 988.44 лЕ..
С решение № 29/16.05.2023 г. по т.д. № 70/2020 г. на ОС – Перник, постановено
по реда на чл. 247 ГПК диспозитивът на решение № 44/11.11.2022 г. е поправен по
следния начин: „ОСЪЖДА „ДЛВ - СИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, п.к. 2300, кв. „Църква“ ул. „Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********,
представлявано от управителя му Д. С. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „АРХТЕРИКС“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1680, р-н „Красно село“, ж.к.
„Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23, ет.1, ЕИК: *********, представлявано от
управителя И. Д. Б., сумата от 47 564.10 лЕ., представляваща дължимите се наемна
цена за периода от 01.06.2016 г. до 16.11.2017 г., неустойки за същия период, както и
мораторна лихва върху главницата, дължими по силата на Договор за наем, сключен на
19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД,
от която сума: - 35 066.67 лЕ. - главница за периода от 01.06.2016 г. до 16.11.2017 г.,
дължима по Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД, предявена като частичен иск от сумата в
размер на 72 000 лЕ., представляваща сборна главница по Договор за наем, сключен на
19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД
за м. Март 2016 г. и за периода от 01.05.2016 г. до м. Март 2019 г., включително; -
3 506.67 лЕ. - неустойка за периода от 01.06.2016 г. до 16.11.2017 г., дължима по
Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД
и наемател „ДЛВ - СИ” ООД, предявена като частичен иск от сумата в размер на 7 200
лЕ., представляваща сборна неустойка по Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с
наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД за м. Март
2016 г. и за периода от 01.05.2016 г. до м. Март 2019 г., включително“ - 8 990.76 лЕ. -
мораторна лихва за периода от 09.02.2018 г. до 19.08.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по чл. 410 ГПК в съда), предявена като част от обща
мораторна лихва в размер на 16 216.60 лЕ., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част
– до пълния претендиран размер от 52 988.44 лЕ., както и за м. Март 2016г. и м. Май
2016 г. “
Ответникът „ДЛВ - СИ” ООД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение, с което го обжалва в неговата осъдителна част и моли
в тази част решението да бъде отменено и искът – отхвърлен. Жалбоподателят
поддържа, че решението е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно,
постановено е при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Конкретно се излагат следните доводи: съдът неправилно приел, че договорът за
цесия от 08.09.2017 г., сключен между „Заводски строежи“ АДС и „Архтерикс“ ЕООД
не е нищожен поради липса на предмет. Поддържа, че предмет на цесионната сделка
липсва, тъй като същата има за предмет бъдещи вземания, които не са определени,
нито определяеми. На следващо място се поддържа, че въпреки приетото в договора,
че същият е възмезден, липсвала цена. Едва с Анекс от 25.02.2021 г. този пропуск бил
направен опит да бъде поправен, но нищожният договор не можело да бъде саниран с
последващи действия на страните. Освен това неправилно първоинстанционният съд
приел, че цената е определяема, тъй като определянето й било поставено в зависимост
от всички вземания на длъжника, по-голямата част от които са бъдещи и са поставени в
зависимост от изпълнението на много условия от трети за договора лица, т.е., те са
неопределяеми.
На следващо място се поддържа, че ОС - Перник немотивирано приел, че
ответникът е редовно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Представеното по
делото Уведомление било изключено от доказателствата, тъй като не била доказана
неговата автентичност от ищеца, която била оспорена от ответника. Въпреки това
2
съдът приел, че ответникът е уведомен за цесията с исковата молба. Исковата молба
обаче изхождала от цесионера, а той не бил упълномощен от цедента да връчи
уведомление до длъжника относно договора за цесия от 08.09.2017 г., а само за този от
25.02.2021 г.
Жалбоподателят сочи още, че едва с допълнителната искова молба ищецът
предявил иск за плащане по фактура № 556/06.10.2017 г. и фактура № 561/30.11.2017
г., което било недопустимо и производството в тази му част подлежало на
прекратяване.
На следващо място се поддържа, че на 30.06.2017 г. „Заводски строежи“ АД
продало на Р. Е. С. Трафопост (ТП) 20/0.4 kVA и електрозахранване СрН 20 kV, който
трафопост бил предмет на договора за наем и е описан в Приложение към процесния
договор за наем. Ето защо, считано от тази дата задължението за заплащане на наем е
преминало към новия собственик, а не е било на „Заводски строежи“ АД. След
30.06.2017 г. наемната цена за трафопоста е следвало да бъде извадена от дължимите се
суми, а вместо това съдът осъдил ответника да заплати пълната наемна цена,
включително тази за трафопоста.
Жалбоподателят твърди още, че не дължи неустойка за забава и мораторна
лихва, тъй като съгласно чл. 1.1 от процесното Споразумение от 08.02.2017 г. „ДЛВ
СИ“ ООД заплаща задълженията си по допълнително писмено посочена от „Заводски
строежи“ АД банкова сметка. Такава никога не била посочвана дори в издаваните
фактури. Не можел да плаща в брой суми над 10 000 лЕ.. Ето защо дружеството не
носело отговорност за забавено изпълнение. Освен това „Заводски строежи“ АД
предоставило на ответника само фактура № 431/31.03.2016 г., която била надлежно
платена. Нито една от останалите 35 фактури не била предоставена на ответника,
поради което и същите не били осчетоводени от него. Дружеството било в
невъзможност да плати задължения, за които не знае, по вина на „Заводски строежи“
АД, поради което претенциите за неустойка и мораторна лихва били неоснователни.
Излагат се и доводи, че размерът на дължимата се неустойка и мораторна лихва
бил неправилно изчислен, тъй като изчислението било направено върху пълния размер
на главницата, включително по фактурите, издадени след 30.06.2017 г., чиито размери,
касаещи трафопоста, следвало да бъдат извадени от главницата за периода след
30.06.2017 г.
Ищецът „Архтерикс“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба на
ответника, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че
първоначалният договор за цесия следвало да се разглежда само във връзка с
последващия и при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Уведомлението по чл. 99, ал. 4
ЗЗД било надлежно връчено, включително чрез връчване на исковата молба, към която
бил приложен и договора за цесия. Трафопостът бил прехвърлен само като сграда, но
не и като електрическо оборудване. Сочи, че наемът на трафопоста, съобразно
заключението на СТЕ е 72 лЕ. с ДДС месечно. Поддържа, че банкова сметка била
посочена в уведомлението, доставено на 14.09.2017 г., както и че всеки месечен наем е
по 2000 лЕ., т.е., нямало е ограничение за неговото плащане в брой. При липсващо
съдействие от кредитора същото могло да бъде преодоляно и по реда на чл. 97, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. „Архтерикс“ ЕООД моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
3
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Окръжен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба, депозирана от
„АРХТЕРИКС“ ЕООД, с която (при уточнение, направено в допълнителната искова
молба и в първото открито съдебно заседание) е искал да бъде осъдено „ДЛВ - СИ"
ООД да заплати на ищеца обща сума в размер на 52 988.44 лЕ., от които: 39 066.67 лЕ.
- сборна главница за м. март 2016 г. и за периода 01.05.2016 г. - 16.11.2017г. (вкл.), като
част от такава в общ размер на 72 000 лЕ., представляващи наеми на оборудване и
механизация по договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател „ЗАВОДСКИ
СТРОЕЖИ" АД и наемател „ДЛВ - СИ" ООД, като общият размер представлявал сбора
на наемите за м. 03. 2016 г. и за месеците 05. 2016 г. – 03. 2019 г. ( вкл.).; 3 906.67 лЕ. -
сборна неустойка върху наемните вноски за м. март 2016 г. и наемните вноски за
периода 01.05.2016 г. - 16.11.2017 г. ( вкл.) от по 200 лЕ. за всеки пълен неустоечен
период от 50 дни, а само за наемът, дължим до 16.11.2017 г. – 106.67 лЕ., като част от
такава в общ размер на 7 200 лЕ., представляваща сбора на неустойките върху
наемните вноски за м. март 2016 г. и за месеците м. май 2016 г. - м. март 2019 г. ( вкл.);
сумата от 10 015.10 лЕ. - сборна мораторна лихва като част от обща такава в размер на
16 216.60 лЕ., представляваща предявената част от мораторната лихва върху
главниците на претендираните наеми за времето от и включително първия ден,
следващ последния ден на съответния неустоечен период, до и включително 19.08.2020
г., които вземания били придобити от ищеца по силата на договори за цесия, сключени
на 08.09.2017 г. и 25.02.2021 г., за които били издадени фактури, подробно описани в
исковата молба.
Исковата молба е депозирана след провеждането на заповедно производство по
ч.гр.д. № 4479/2020 г. на РС – Перник, по което заявлението по чл. 410 ГПК е
отхвърлено и на заявителя са дадени указания съобразно чл. 415, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК, че
може да предяви осъдителен иск за вземането си.
В исковата си молба ищецът е твърдял, че процесните суми се дължат от
ответника по силата на договор за наем на оборудване и механизация, сключен на
19.10.2015 г. между „Заводски строежи" АД, гр. Перник, като наемодател, и ответника
„ДЛВ-СИ“ ООД, като наемател, като вземането на наемодателя било цедирано на
ищеца „АРХТЕРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 08.09.2017 г. Договорът за наем бил
сключен за срок от 1 година, който съгласно чл. 2, ал. 1 от същия бил удължаван
автоматично за нови срокове от по 1 година, като броят на подновяванията не бил
ограничен и е действал към 16.11.2017 г. Твърдял е, че била уговорена месечна наемна
цена от 2 000 лЕ. без ДДС. След м. 02.2016 г. този данък не се е дължал, тъй като
наемодателят (погрешно посочен като наемателят) бил дерегистран по ЗДДС. Наемът
бил платим до 14-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася наемът, но не
по-рано от 14 календарни дни, считано от издаването на фактура. Посочено е още, че
със споразумение peг. № 324/08.07.2017 г., наемодателят и наемателят предоговорили
падежа на всички изискуеми, но неплатени до 17.01.2017 г. наеми, както и всички
бъдещи такива, които ще се дължат до деня на постановяване от МС на Република
България на решение по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства за
разрешаване прехвърлянето на всички права и задължения по Договор за концесия за
добив на подземни богатства - строителни материали - доломити от находище
„Студена", участък „Заводски строежи 2" от 10.09.2008 г., от наемодателя „Заводски
4
строежи" АД на наемателя-длъжник „ДЛВ-СИ" ООД. Такова решение с № 703 било
взето на 17.11.2017 г. Падежът бил определен на 5 дни, считано от сключването на
анекс към договора за концесия от 10.09.2008 г., какъвто бил подписан на 15.12.2017 г.
Предвид изложените обстоятелства, ищецът е сочил, че падежът на задължението да се
заплати месечната наемна цена по фактури от и включително фактура №
*********/31.03.2016 г., до и включително ф-ра № **********/30.11.2017 г., е
20.12.2017 г., съгласно. подточка 1.1. от споразумение № 324/08.07.2017 г. За
последната фактура падежът към посочената дата е само за наема до и включително
16.11.2017 г. Ищецът е поддържал, че с цитираното споразумение страните са се
съгласили, че от деня на издаването на решението по чл. 25, ал. 2 от Закона за
подземните богатства, договорът за наем ще се смята прекратен по право, като
действието на подточка 1.2 от споразумението настъпило на 17.11.2017 г. След тази
дата обаче наемателят продължил да ползва наетото оборудване и механизация при
знанието и без противопоставянето на наемодателя и съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД
наемното правоотношение се трансформирало от срочно в безсрочно такова. На
08.09.2017 г. наемодателят и ищецът сключили договор за цесия, с който цедентът
прехвърля на цесионера (ищец по делото) три отделни групи свои вземания с всички
техни принадлежности, които е имал срещу длъжника „ДЛВ-СИ" ООД, едната от
които е групата вземания по описания договор за наем. Ищецът е твърдял, че предмет
на договора за цесия са всички вземания до преустановяване действието на договора за
наем, настъпило на 31.03.2019 г.
Ищецът е твърдял още, че длъжникът бил уведомен за цесията с уведомление,
изпратено му от цедента, получено на 14.09.2017 г. Ищецът е конкретизирал, че
отделните суми по всяка от приложените към исковата молба фактури, касаещи
процесния период, т. е. тези за главница, неустойка и мораторна лихва, са следните: -
по ф-ра № **********/31.03.2016 г. - общо 2 712,78 лЕ., от които: главница в размер на
2 000 лЕ.; неустойка за периода 21.12.2017г. - 08.02.2018 г. (вкл.) в размер на 200 лЕ. и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г.( вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра №
**********/31.05.2016 г. - общо 2 712,78 лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка
за периода 21.12.2017 г. -08.02.2018 г. (вкл.) – 200 лЕ., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г. - 19.08.2020 г.(вкл.) - 512,78 лЕ. - по ф-ра № **********/30.06.2016 г. -
общо 2 712,78 лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка за периода 21.12.2017 г. -
08.02.2018 г.( вкл.) - 200 лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.- 19.08.2020
г. (вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/31.07.2016 г. - общо 2 712,78 лЕ., от
които главница - 2 000 лЕ.; неустойка за периода 21.12.2017г.- 08.02.2018 г. (вкл.) – 200
лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018г. - 19.08.2020 г.( вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-
ра № **********/05.08.2016 г. - общо 2 712,78 лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.;
неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г. - 200 лЕ., и мораторна лихва за
периода 09.02.2018 г. - 19.08.2020 г.(вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра №
**********/01.09.2016 г. - общо 2 712,78 лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка
от и включително 21.12.2017 г. до и включително 08.02.2018 г. - 200 лЕ., и мораторна
лихва за периода 09.02.2018г.-19.08.2020 г. (вкл.)- 512,78 лЕ.; - по ф-ра №
**********/03.10.2016 г. - общо 2 712,78 лЕ., от които главница- 2 000 лЕ.; неустойка
от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200 лЕ., и мораторна
лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г.(вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра №
**********/16.11.2016 г. - общо 2 712,78 лЕ., от които главница -2 000 лЕ.; неустойка
за периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г. (вкл.)- 200 лЕ., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г. -19.08.2020 г./ вкл./- 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/01.12.2016 г. -
общо 2 712,78 лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка от и включително
21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200 лЕ., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г.-19.08.2020 г. (вкл.)- 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/03.01.2017 г. -
5
общо 2 712,78 лЕ., от които главница -2 000лЕ.; неустойка от и включително
21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018г.- 200 лЕ., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г.-19.08.2020 г. (вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/22.02.2017 г. -
общо 2 712,78 лЕ., (/вкл.)- 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/16.03.2017 г. - общо 2
712,78 лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до
и включително 08.02.2018 г.- 200 лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-
19.08.2020г (/вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/28.04.2017 г. - общо 2 712,78
лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и
включително 08.02.2018 г.- 200лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-
19.08.2020 г. (вкл.) - 512,78 лЕ.; по ф-ра № 522/04.05.2017 г. - общо 2 712,78 лЕ., от
които главница - 2 000 лЕ.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и
включително 08.02.2018 г. - 200лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-
19.08.2020 г. (вкл.)- 512,78 лЕ.; - по ф-ра № 529/16.06.2017 г. - общо 2 712,78 лЕ., от
които главница - 2 000 лЕ.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и
включително 08.02.2018 г.- 200лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. -
19.08.2020 г. (вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/31.07.2017 г. - общо 2 712,78
лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и
включително 08.02.2018 г. - 200лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-
19.08.2020 г. (вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/07.08.2017 г. - общо 2 712,78
лЕ., от които главница -2 000 лЕ.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и
включително 08.02.2018 г.- 200 лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-
19.08.2020 г. (вкл.) - 512,78 лЕ.; - по ф-ра № **********/05.09.2017 г. - общо 2 712,78
лЕ., от които главница - 2 000 лЕ.; неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г. (
вкл.) - 200лЕ., и мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. - 19.08.2020 г. (вкл.) - 512,78
лЕ.; - по ф-ра № **********/06.10.2017 г. - общо 2 712,78 лЕ., от които главница - 2
000 лЕ.; неустойка за периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г. (вкл.) - 200 лЕ., и мораторна
лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. (вкл.) в размер на 512,78 лЕ.; - по ф-ра №
**********/30.11.2017 г. - общо 1446,74 лЕ., от които: главница - 1 066,67 лЕ. (от и
включително 01.11.2017 г., до и включително 16.11.2017 г.; неустойка върху частта от
наема до 16.11.2017 г. (вкл.), равна тази част на 1 066,67 лЕ., за периода 21.12.2017 г. -
08.02.2018 г. (вкл.), в размер на 106,67 лЕ.; мораторна лихва върху частта от наема,
дължима от 01.11.2017 г. до 16.11.2017 г. (вкл.), равна на 1 066,67 лЕ., за периода
09.02.2018 г. - 19.08.2020 г. ( вкл.) в размер на 273,48 лЕ.
Ответникът „ДЛВ – СИ“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил иска. Поддържал е, че договорът за цесия от 08.09.2017г., сключен между
„Заводски Строежи" АД, като цедент и „АРХТЕРИКС" ЕООД като цесионер, е
нищожен поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка е изложил доводи,
че видно от т.1. на договора за цесия „Цедентът прехвърля възмездно на Цесионера
както вече възникнали, така и бъдещи свои вземания, без последните да бъдат
определени, като те не са и определяеми. Сочи се, че страните по договора са
поставили неясни условия за възникване и определяне на размера на тези задължения,
които са поставени в зависимост от изпълнение, респ. неизпълнение от страна на
длъжника на определени действия. Наведени са доводи, че определяемостта на едно
задължение се преценява към момента на сключване на договора за цесия и ако
изначално това задължение е било неопределено и неопределяемо, то договорът е
нищожен и не може да бъде саниран, ако в един бъдещ момент тези задължения се
превърнат в определяеми или бъдат определени. Ответникът е поддържал още, че дори
и да се приеме, че част от вземането на ищеца е определено или определяемо, то
договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липсата на цена. Сочи се,
че договорът е възмезден и цената е съществен елемент от фактическия му състав, а
такава не била определена, не била и определяема, защото определянето й било
6
поставено в зависимост от всички вземания от длъжника, по-голямата част от които
били бъдещи и били поставени в зависимост от изпълнението на много условия от
трети за договора лица.
На следващо място ответникът е твърдял, че не бил уведомен надлежно от
„Заводски Строежи" АД за извършената цесия, че дружеството не е получавало
уведомление за прехвърляне на вземания с изх. №31/12.09.2017г. На същото липсвало
подпис на представител на ответника и дата на получаване. Относно договор за наем от
19.10.2015 г. и споразумение от 08.02.2017 г. към него, ответникът е твърдял, че
считано от 28.02.2017 г. „ДЛВ-СИ" ООД не дължи заплащане на наемна цена, поради
неизпълнение от страна на „Заводски Строежи" АД. Ответникът не е оспорвал, че е
ползвал отдадените под наем превозни средства и оборудване до 30.04.2016 г. Твърдял
е обаче, че след тази дата наетите вещи са били негодни за употреба съгласно тяхното
предназначение - част от тях са били със сериозни повреди, непозволяващи
функционирането им, а другите не са отговаряли на минималните изисквания за
безопасна експлоатация, поради което всички са неизползваеми. Наемодателят е
трябвало да извърши необходимите ремонти, което не било сторено. На 28.02.2017 г.
наемодателят окончателно прибрал отдадените под наем превозни средства и
оборудване. В условия на алтернативност е твърдял, че считано от 30.06.2017 г.
ответникът не дължи заплащане на наемна цена, поради прехвърляне от страна на
„Заводски Строежи" АД на обекта на договора. На посочената дата „Заводски
Строежи" АД е продало на трето лице ТРАФОПОСТ (ТП) 20/0.4 kVA, 400 kVA и
електрозахранване СрН 20 kV", който трафопост бил предмет на договора за наем. От
тази дата задължението за плащане на наемна цена е към новия собственик. В условия
на алтернативност се поддържа, че от 16.11.2017 г. договорът за наем бил прекратен по
право.
Относно претенциите за неустойки и мораторна лихва ответникът е твърдял, че
съгласно чл.1.1 от споразумението от 08.02.2017 г. страните се съгласили, че „ДЛВ-
СИ" ООД ще заплати както възникналите до момента на споразумението задължения
по договора за наем, така и бъдещите такива, по допълнително писмено посочена от
„Заводски Строежи" АД банкова сметка, каквато не била посочена. След като
“Заводски Строежи" АД било неизправна страна и не посочило писмено банкова
сметка, то на наемателя не можело да се търси отговорност за забавено изпълнение. От
всички изброени в исковата молба фактури „Заводски Строежи" АД предоставило на
„ДЛВ-СИ" ООД само Фактура № **********/31.03.2016 г., по която било извършено
плащане. Останалите фактури не били предоставени на ответника и той научил за
издаването им с получаване на препис от исковата молба и не дължал плащане по тях.
Алтернативно е поддържал, че в случай, че съдът прецени, че ответникът дължи
плащане по фактурите, прави възражение, че за периода до получаване на исковата
молба, респ. до получаване на приложените с нея фактури, „ДЛВ-СИ" ООД не дължало
заплащане на лихви и неустойки, тъй като не е знаело за съществуване на вземанията и
не му били посочени банкови реквизити за извършване на плащанията, т.е.
дружеството е било в невъзможност да изпълни своите задължения поради вина на
наемодателя. Сочи се, че и в издадените преди 31.03.2016 г. фактури липсвали банкови
реквизити за извършване на плащанията, а към всяка фактура „Заводски Строежи" АД
изпращало изрично нареждане с посочена банкова сметка на трето лице, по която да
бъде направено съответното плащане. Така направило и с фактура №
**********/31.03.2016 г. Сборът на дължимите по договора плащания бил над 10 000
лЕ. и ответникът бил длъжен да плати по банков път, но непосочването от страна на
наемодателя на банкова сметка на дружеството направило невъзможно плащането.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която ищецът е посочил, че е
основателно възражението на ответника във връзка с действителността на договора за
7
цесия от 08.09.2017 г. относно част от неговия предмет - относно наемите и техните
принадлежности, дължими за м. 10 и първите 16 дни на м.11.2017 г., които към
момента на сключване на договора са се явявали бъдещи вземания. Независимо от това
ищецът е поддържал претенцията в тази й част с оглед на нов договор за цесия,
сключен на 25.02.2021 г., който се отнасял за посочените вземания. Ищецът е твърдял,
че договорът за цесия от 08.09.2017 г. не е лишен от цена, тъй като в т. 5 на същия е
посочено, че цената е 95 % от всички отделни вземания, т. е., както произтичащите от
Договора за продажба на 5 инертни материали (скална маса) с дата 19.10.2015 г., така и
от Договора за наем на техника и оборудване от същата дата. Под всички вземания
следвало да се разбират както вземанията за главница, така и тези за неустойка и
мораторни лихви. В т. 4 на договора за цесия от 08.09.2017 г. изрично било договорено,
че прехвърлените вземания преминават в патримониума на цесионера с всички техни
принадлежности. Поддържано е, че цедентът е уведомил ответника за прехвърлените с
договора от 08.09.2017 г. вземания. Уведомителна функция имала и исковата молба,
щом заедно с нея се връчва и самия договор за цесия. Оспорено е твърдението на
ответника, че към 28.02.2017 г. отдадените под наем вещи са били повредени или не са
отговаряли на минималните изисквания за безопасна експлоатация. Отбелязано е, че
ответното дружество е закупило по-голямата част от наетите вещи, напр. пресевна
инсталация, автокантар и др., на 20.03.2019 г.. Сочи, че възражението във връзка с
приложимостта на чл. 236, ал. 1 ЗЗД е неоснователно, тъй като предмет на иска за
главница са само вземанията за наеми, дължими до 16.11.2017 г. Поддържано е, че не
отговаря на истината твърдението на ответника, че не е бил уведомен за сметката, по
която следва да заплати дължимите наеми на цесионера-ищец - същата била посочена в
уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания с изх. № 31/12.09.2017 г.
Според ищеца било без значение дали наемодателят е оказвал съдействие за
ответниковото изпълнение с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2-о ЗЗД.
Задължението за плащане на пари било носимо, т. е. длъжникът е бил длъжен и без
наличието на банкова сметка, посочена му от кредитора, да плати в брой в
канцеларията му на посочения фирмен адрес в гр. Перник. Освен това в чл. 3 от
договора за наем не било предвидено плащането на наемната цена да става по банков
път. Твърди се, че е неоснователно и възражението, че поради общия размер на
задължението - над 10 000 лЕ., плащането можело да се извърши само чрез банков
превод. Всеки месечен наем представлява отделно вземане и наемната цена е 2 000 лЕ.
месечно.
С допълнителната си искова молба, ищецът е допълнил петитума на исковата
молба, като е поискал от съда ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общата
сума от 52 988.44 лЕ., от които: 39 066.67 лЕ. – сборна главница за м. март 2016г. и за
времето от и включително 01.05.2016 г. до и включително 16.11.2017 г., като част от
такава в общ размер на 72 000 лЕ., представляващи предявената част от главницата
наеми на оборудване и механизация по договор за наем, сключен на 19.10.2015г. с
наемодател „Заводски строежи“ АД и наемател „ДЛВ – СИ“ ООД, като общият размер
представлява сбора на наемите за м. март 2016 г. и за месеците от и включително м.
май 2016 г. до и включително м. март 2019 г.; сумата от 3 906.67 лЕ., представляваща
сборна неустойка за м. март 2016 г. и за времето от и включително 01.05.2016 г. до и
включително 16.11.2017 г. от по 200 лЕ. месечно, а само до 16.11.2017 г. – 106.67 лЕ.,
като част от такава в общ размер на 7 200 лЕ., при което общият размер представлява
сбора на неустойките за м. март 2016 г. и за месеците от и включително м. май 2016 до
и включително м. март 2019г. и сумата от 10 015.10 лЕ. – сборна мораторна лихва като
част от обща такава в размер на 16 216.60 лЕ., представляваща предявената част от
мораторната лихва върху главниците на претендираните наеми за времето от и
включително първия ден, следващ последния ден на съответния неустоечен период, до
8
и включително 19.08.2020 г., придобити вземания по трите обективно съединени иска,
както и общите суми, така и частично предявените такива по силата на договори за
цесия, сключени на 08.09.2017 г. и на 25.02.2021 г., като в останалата част петитумът,
заявен с първоначалната искова молба не е променен.
В срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с която е
поддържано твърдението, че договорът за цесия от 08.09.2017г. е нищожен. Относно
анекса от 25.02.2021г. към договора за цесия от 08.09.2017г. е посочено, че с него
ищецът се е опитал да отстрани порока на договора за цесия и заедно с другата страна
по договора да определят цената на прехвърлените вземания. Според ответника този
анекс, който е съставен само и единствено за целите на процеса, не можел да санира
един нищожен договор, а съставянето му представлявало признание на ищеца, че
договорът за цесия от 08.09.2017г. страда от порок, а именно: цената е неопределяема.
Твърдяно е, че с допълнителната искова молба ищецът признава, че към момента на
предявяване на иска не е бил титуляр на вземанията по фактура №
**********/30.11.2017 г. и фактура № **********/06.10.2017 г., тъй като договорът за
цесия от 08.09.2017 г. бил нищожен в тази му част. Ищецът приложил и нов договор за
цесия от 25.02.2021 г., съгласно който договор е придобил процесните вземания на
25.02.2021 г., т.е. към момента на предявяване на иска за заплащане на същите не е
имал правен интерес, поради което и делото в тази му част следва да бъде прекратено.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по посочените
две фактури.
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като производството се развива по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, изслушани са свидетели и съдебни експертизи. Предвид
обстоятелството, че във въззивната жалба или отговора по нея няма оплаквания
относно фактите, въззивният състав ги приема такива, каквито са установени от
първата инстанция, а именно:
Видно от приобщената към доказателствата по делото преписка по ч.гр.д. №
4479/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, същото е образувано въз основа на
заявление по реда на чл.410 ГПК, депозирано от „АРХТЕРИКС“ ЕООД срещу „ДЛВ -
СИ“ ООД за заплащане на сумата от 95 416,60 лЕ., представляваща сборната сума от
наемите по договор за наем на оборудване и механизация, сключен на 19.10.2015 г. с
наемодател „Заводски строежи“ АД и наемател „ДЛВ - СИ“ ООД в размер на 72 000
лЕ. за периода от м. март 2016 г. до м. март 2019 г., с изключение на м. април 2016 г.;
неустойка върху неплатените наеми в размер на 7 200 лЕ. и сборна мораторна лихва
върху неплатените наеми, смятано от първия ден, следващ края на 50-дневния срок, за
който е изчислена неустойката за всеки месечен наем, до и включително 19.08.2020 г.,
като ден, предхождащ депозиране на Заявлението, в размер на 16 216,60 лЕ.
Вземанията произтичат от Договор за наем на оборудване и механизация с наемодател
„Заводски строежи“ АД и наемател „ДЛВ – СИ“ ООД, сключен на 19.10.2015 г.,
Споразумение от 08.07.2017 г. между същите страни и договор за цесия от 08.09.2017 г.
С Определение № 3077/24.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4479/2020 г.по
описа на Районен съд – Перник е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като на заявителя, настоящ ищец е указано, че
може да подаде осъдителен иск за претендираните вземания срещу длъжника „ДЛВ -
СИ“ ООД в едномесечен срок. В изпълнение на дадените указания, „АРХТЕРИКС“
ЕООД е депозирало настоящата искова молба в указания срок.
Установява се от приетите писмени доказателства, че на 19.10.2015 г. между
9
„Заводски строежи“ АД, в качеството му на наемодател и „ДЛВ-СИ“ ООД, като
наемател, е сключен договор за наем, съгласно който наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване оборудване и механизация, описано в
Приложение 1 към Договора. Уговорен е срок от 1 година, като в ал. 2 на чл. 2 от
Договора е уговорено, че договорът ще се смята за автоматично продължен за още една
година, ако никоя от страните не уведоми писмено другата, че не желае удължаването
на неговия срок не по-късно от 1 месец преди изтичане на първоначалния срок.
Уговорено е, че това може да бъде сторено неограничен брой пъти. Страните са
уговорили месечна наемна цена в размер на 2 000 лЕ. без ДДС, платима в срок до 14-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася наема, но не по-рано от 14
календарни дни, смятано от издаване на фактурата. В чл. 4 ал. 4 от Договора е
отразено, че дължимите по договора суми ще се заплащат по банкова сметка, като
такава не е посочена.
Видно от приетото по делото Приложение № 1 към Договор за наем от
19.10.2015г., предмет на Договора са следните превозни средства: Челен товарач
Хюндай HL 757-7, челен товарач Dressta, челен товарач L34, самосвал Татра и
Самосвал MAN 26422, всички без посочени регистрационни номера, както и
оборудване – трафопост, стационарна електронна везна, битови, складови и санитарни
фургони и стационарно трошачно-пресевна инсталация (описана в Приложение № 2).
От приетото по делото Споразумение рег. № 324 от 08.02.2017 г. се установява,
че страните са уговорили наемодателят да прехвърли на наемателя правата и
задълженията си по договорите за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства – строителни материали – доломити, съответно от 30.04.2008г. и 10.09.2008г.
с коцедент Българската държава и концесионер Наемодателят, което ще има за
последица прекратяването по право на Договора за наем от 19.10.2015 г. При
сключване на споразумението, страните са се съгласили, че незаплатената към
17.01.2017 г. наемна цена на вещите, съставляващи оборудването и механизацията,
описани в Приложение № 1 към Договора за наем, както и сумата за наемната цена,
която ще се натрупа до деня на издаване на разрешението по чл. 25 ал. 2 от Закона за
подземните богатства, наемателят ще преведе на наемодателя по допълнително
посочена банкова сметка, в срок до 5 работни дни от датата на сключване от наемателя
на Анекс към Договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства –
строителни материали-доломити от находище „Студена“, участък „Заводски строежи
2“ от 10.09.2008г. с коцедент Българската държава и нов концесионер – Наемателя. В
чл. 1.2. от Споразумението е уговорено, че смятано от дена на издаване на
разрешението по чл. 25 ал. 2 от Закона за подземните богатства, Договора за наем ще
се смята автоматично прекратен по право, но до деня на това прекратявани страните са
длъжни добросъвестно да изпълняват задълженията си по този договор. Според чл. 2
при забава в изпълнението на парично задължение по Споразумението неизправната
страна дължи на другата неустойка в размер на 0.2% от просрочената сума за всеки
ден забава, но не повече от 10% от нея.
Представен е Договор за цесия от 08.09.2017 г., сключен между „Заводски
строежи“ АД, в качеството му на цедент и „АРХТЕРИКС“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера както вече възникнали,
така и бъдещи свои вземания от „ДЛВ – СИ“ ООД, произтичащи от сключените между
цедента и цесионера на 08.02.2017 г. и на други дати споразумения, анекси и протокол
за намерения, а именно: Споразумение рег. № 324/08.02.2017г., сключено във връзка с
Договора за продажба на инертни материали (скална маса) с дата 19.10.2015г., изменен
и допълнен с Анекс № 1/16.08.2016г. и Споразумение от 9 същата дата; Споразумение с
рег. № 324/08.02.2017г., сключено във връзка с Договора за наем на оборудване и
механизация с дата 19.10.2015г. и Споразумение рег. № 323/08.02.2017г., сключено във
10
връзка с Протокол за намерения рег. № 322/08.02.2017г., изменен с Анекс №
1/23.02.2017г. – всичките приложени по делото. В т. 7.3 цедентът се е задължил да
уведоми писмено длъжника в петдневен срок, считано от деня на подписване на
договора за цесия, за сключването на последния, както и кои вземания са прехвърлени
по силата на този договор.
На 08.09.2017 г. между „Заводски строежи“ АД, в качеството му на цедент и
„АРХТЕРИКС“ ЕООД, като цесионер, е подписано и Приложение № 2/08.09.2017 г., в
което е отразено, че на 08.09.2017 г. общата сума на определените по размер парични
вземания, за които са издадени надлежни фактури, представляващи наемната
цена/наемите на предоставените от цедента на длъжника за временно възмездно
ползване оборудване и механизация, предмет на Договора за наем на оборудване и
механизация с дата 19.10.2015г. и Споразумение № 323/08.02.2017г. към договора,
възлиза на общата сума от 34 000 лЕ., без включен ДДС, от която сума 32 000 лЕ. за
изтекли месеци и 2 000 лЕ. за неизтеклия м. септември 2017г. В Приложението е
отразено, че в случай, че след издаването от Министерския съвет на решението по
подточка 1.2.2. от приложението длъжникът продължи да ползва при знанието на
цедента и без неговото противопоставяне на оборудването и механизацията по
договора за наем от 19.10.2015г., превръщащо този договор от срочен в договор без
срок по смисъла на чл. 236 ал. 1 от ЗЗД, в числото на цедираните вземания се включват
и всички месечни наеми в размер от по 2000 лЕ. без включен ДДС за всеки един, за
времето от и включително издаването на решението от страна на Министерския съвет
до и включително деня на фактическото предаване на наетите оборудване и
механизация от длъжника на цедента.
По делото е прието Уведомление за прехвърляне на вземания от „Заводски
строежи“ АД, адресирано до „ДЛВ – СИ“ ООД, с което последния е известен, че по
силата на договор за цесия, сключен на 08.09.2017г. с цедент „Заводски строежи“ АД и
цесионер „Архтерикс“ ЕООД, „Заводски строежи“ АД е прехвърлило на „Архтерикс“
ЕООД всички свои вземания, които има от „ДЛВ – СИ“ ООД, произтичащи от
Споразумение № 324/08.02.2017г., Споразумение № 323/08.02.2017г., сключено във
връзка с Договора за наем на оборудване и механизация с дата 19.10.2015г. и
Споразумение № 324/08.02.2017г. С Потвърждение от „Заводски строежи“ АД от
19.09.2017г., приложено по делото, „АРХТЕРИКС“ ЕООД е уведомено, че на
14.09.2017г. на „ДЛВ – СИ“ ООД – гр. Перник е връчено уведомлението по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД за прехвърляне на вземанията на „Заводски строежи“ от „ДЛВ-СИ“, съгласно
сключения на 08.09.2017г. договор за цесия. Към потвърждението е приложено копие
от електронна товарителница № ********* на „Еконт-Експрес“ ЕООД,
удостоверяващо, че управителя на „ДЛВ – СИ“ ООД Д. Ц. е получил уведомлението по
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
По делото е изискана информация от третото неучастващо лице Еконт Експрес
ООД (л. 209) относно товарителница с № *********, като посоченото дружество е
отговорило, че съобразно електронната база данни с посочената товарителница е
изпратен от Заводски строежи“ АД до „ДЛВ-СИ“ ООД Уведомление за цесия изх. №
31/12.09.2017 г. и същото е получено на 14.09.2017 г. в 11.23 ч. от е връчена на адрес
гр. ***, ул. „***“ № * на Д. Ц..
С Решение № 703 от 17.11.2017 г. на Министерски съвет на РБ е дадено
разрешение на „Заводски строежи“ АД – гр. Перник да прехвърли на „ДЛВ – СИ“ ООД
– гр. Перник изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на
подземни богатства – строителни материали- доломити, от находище „Студена“,
участък „Заводски строежи 2“, община Перник.
С Допълнително споразумение № 1 към договор за предоставяне на концесия за
11
добив на подземни богатства – строителни материали – доломити, от находище
„Студена“, участък „Заводски строежи 2“, село Студена, община Перник от 10
15.12.2017 г., Министерски съвет на РБ, „Заводски строежи“ АД и „ДЛВ – СИ“ ООД са
се съгласили, че „Заводски строежи“ АД прехвърля на „ДЛВ СИ“ ООД изцяло правата
и задълженията си, произтичащи от Решение № 514 на МС от 05.08.2008 г. и
сключения на 10.09.2008 г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства – строителни материали – доломити от находище „Заводски строежи 2“, село
Студена, община Перник, а „ДЛВ СИ“ ООД е поело всяко неизпълнено от „Заводски
строежи“ АД задължение, възникнало до датата на влизане в сила на разглежданото
споразумение – 15.12.2017 г.
С Решение № 88 от 09.02.2018 г. на Министерски съвет на РБ е дадено
разрешение на „Заводски строежи” АД – гр. Перник да прехвърли на „ДЛВ – СИ”
изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни
богатства – строителни материали – доломити от находище „Студена”, участък
„Заводски строежи”, общ. Перник. До „ДЛВ – СИ” ООД е изпратена покана от
„Заводски строежи” АД, с която последните са поканили „ДЛВ – СИ” ООД да
предприемат в срок съответните действия по приключване на договореностите между
двете дружества във връзка с прехвърлянето на посочената концесия.
От Уведомление с вх. № Е-26-3-61 от 16.09.2020 г. се установява, че освен, че
„ДЛВ – СИ” ООД е отказало да подпише проекта на споразумението, е престанало да
реагира на опитите за комуникация с тях.
На 25.02.2021 г. между „Заводски строежи” АД и „Архтерикс” ЕООД е сключен
договор за цесия, с който „Заводски строежи”АД е прехвърлило възмездно на
„Артерикс” ЕООД част от свои вземания от „ДЛВ – СИ” ООД, произтичащи от
сключените между цедента и цесионера Договор за наем на оборудване и
механизация” от 19.10.2015 г. и сключеното към него споразумение рег. №
324/08.02.2017 г. Изрично упоменато е, че се прехвърлят вземането за наем по фактура
№ **********/06.10.2017 г., дължим за м.октомври 2017г., както и вземането за наем
по фактура № **********/30.11.2017 г., дължим за времето от и включително 1-ви
ноември до 16.11.2017г. включително, ведно с вземането за неустойка и мораторна
лихва върху главниците и по двете фактури.
С нарочно пълномощно с изх. № 02/25.02.2021 г. изпълнителният директор и
законен представител на „Заводски строежи” АД е упълномощил „Архтерикс” ЕООД
да връчи на „ДЛВ – СИ”, писменото уведомление на „Заводски строежи” АД (също
представено по делото), уведомяващо за сключената цесия.
На 25.02.2021 г. между „Заводски строежи” АД и „Архтерикс” ЕООД е сключен
Анекс № 1/25.02.2021 г. към договор за цесия на парични вземания, сключен на
08.09.2017 г., с който са постигнали тълкуване на конкретна кауза от Договора за цесия
на вземания от 08.09.2017 г. като са уточнили, че под цена на прехвърлените вземания
по смисъла на т. 5 от същия по отношение на вземанията, произтичащи от Договор за
наем на оборудване и механизация от 19.10.2015 г. и Споразумение рег. №
324/08.02.2017 г., се има предвид 95% от сбора на главниците, натрупани до и
включително 30.09.2017 г., 95% от сбора на неустойките, натрупани върху забавено
платените главници, падежирали до 30.09.2017г. и 95% от сбора на мораторната лихва,
набрана от изтичането на съответния неустоечен период до и включително
окончателното изплащане на лихвата.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка А. С. Г. се установява, че в
периода от 1977 г. до 2013 г. е работела в „Заводски строежи”, след което при
започване на работата й в кариера с. Студена през 2015г. там се намирали същите
фургони, кантар, 2 или 3 камиона, както и тежки машини, с които се е копаело.
12
Намиращата се там Стационарна трошачно-пресевна инсталация също била същата, с
която се е работела по времето до 2013 г. На кариерата е имало и трафопост, с който се
е захранвало с ток. Кантара, който се е ползвал също е бил този, който се е ползвал и
по времето на стопанисване от „Заводски строежи”.
Свидетелят И. И. Т., чиято месторабота е на кариерата в с. Студена установява,
че на посочената кариера работи от 2015 г. като оператор трошачна. Свидетелят
заявява, че на кариерата е имало една фадрома „Л 34”, един камион „Татра”, един
камион „Ман”, фадрома „Хюндай” и фадрома „Бреста”. Уточнява, че фадромата „Л34”
не работела въобще, както и самосвала „Татра”. За другите камиони уточнява, че са
работили около 7-8 месеца след като е той е започнал работа в кариерата. Посочва, че
на трошачната инсталация имало и един фургон, който той и колегите му от
трошачната инсталация използвали.
По делото е изслушано заключение по съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице А. Б. – А., неоспорена от страните, която съдът възприема
изцяло. Същата установява, че в счетоводството на „Заводски строежи“ АД са
осчетоводени процесните двадесет броя фактури, като по същите е осчетоводено
сумарно вземане за обща стойност от 40 400 лЕ., от които: 40 000 лЕ. – данъчна основа,
отразена по кредитна сметка 709 – Приходи и 400 лЕ. – данък добавена стойност по
фактура № **********/30.06.2016 г. Като основание за записване на счетоводните
операции е отразено „Наем“. В отчетните регистри по ЗДДС е отразена в Дневник за
продажбите от „Заводски строежи“ АД е отразена същата фактура с получател по
фактурата – „ДЛВ СИ“ ООД, с обхват на сделката „наем“ и с данъчна основа – 2 000
лЕ. и ДДС – 400 лЕ.. Същевременно, в счетоводството на „ДЛВ – СИ“ ООД през м.
08.2016г. е осчетоводена една единствена от процесните фактури – тази с №
**********/30.06.2016 г. Същата е осчетоводена като е взета счетоводна операция по
Дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в размер на 2 400 лЕ., а
задължението към „Заводски строежи“ АД е отразено по Кредита на сметка 237 (4011)
„Доставчици“ в размер на 2400 лЕ.. Установено е, че останалите 19 броя процесни
фактури не са осчетоводявани в счетоводните книги на „ДЛВ – СИ“ ООД и не са
включвани в отчетните регистри по ЗДДС.
От заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза се
установява още, че общата дължима сума за главници възлиза на 35 066.67 лЕ..
Установява се още, че в счетоводните регистри на „Заводски строежи“ АД са
осчетоводени погашения на вземанията по главниците от „ДЛВ – СИ“ ООД по две от
процесните фактури – по фактури № **********/31.05.2016 г. на стойност 2 000 лЕ. и
по фактура № *********/31.03.2016 г. в размер на 2 400 лЕ.. Вещото лице е посочило и
сбора на неустойките и мораторните лихви върху задължението от 35 066,67 лЕ. към
19.08.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на парично задължение
по ч. гр. д. № 4479/2020 г. по описа на ПРС, а именно: 3 506.67 лЕ. – неустойка и
мораторна лихва в размер на 8 990,76 лЕ.. Установява се и че общия размер на
неустойката и мораторните лихви върху главницата от 35 066.67 лЕ. към 30.11.2021 г. –
датата на последните счетоводни извлечения на „Заводски строежи“ АД по партидата
на „ДЛВ – СИ“ ООД е 17 057.13 лЕ., от които: 3 506.67 лЕ. – неустойка и 13 550.46 лЕ.
– мораторна лихва.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че на
обекта (процесната кариера) се намира автомобилна везна тип „BimCo В 711“, с 12
обслужващо към нея помещение тип „фургон“, обзаведен с 1 работно място, 3 броя
фургони, трафопост и инсталация за разтрошаване на камък. Вещото лице е посочило,
че на обекта не се установяват превозните средства, описани в Приложение 1 към
процесния договор за наем от 19.10.2015г., а по отношение на констатираните на място
13
обекти е установил, че фургоните са негодни за употреба и са за бракуване, а
останалите обекти – автомобилната везна, трафопоста и инсталацията за разтрошаване
на камък, са функциониращи. От заключението на вещото лице се установява още, че
стойността за ползване (наемната цена) на процесния трафопост за периода от
30.06.2016 г. до 16.11.2017 г. възлиза на обща стойност от 3190.20 лЕ. без ДДС
(3 828.24 лЕ. с ДДС), или средномесечно – 190 лЕ. без ДДС (228 лЕ. с ДДС).
Установява се и че съгласно процесния наемен договор, месечната наемна цена за
наетото оборудване е в размер на 2 000 лЕ. без ДДС (2400 лЕ. с ДДС). Превозните
средства по Приложение 1 към процесния договор за наем са били стари, но все още
използваеми през процесния период. Стари, но все още използваеми през процесния
период са били и битовите, складови и санитарни фургони по Приложение 1 към
договора на наем. Останалите материални активи по Приложение 1 представляват 78%
от стойността на наема за наетото с договора оборудване, в т.ч. трафопост,
стационарна електронна везна, стационарна трошачно-пресевна инсталация.
Изслушано в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е допусната
техническа грешка на стр. 6 т. 1, като следва да се вземе предвид следното: „предвид
гореизложените договори за покупко-продажба приемам, че към 30.06.2014 г.
стойността на трафопоста, в т.ч. сгради и оборудване, възлиза на 15 000 лЕ.“. В
останалата част от експертизата, вещото лице поддържа последната.
При така установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Предмет на делото са обективно съединени осъдителни искове на „Архтерикс“
ЕООД против „ДЛВ-СИ“ ООД, предявени при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 вр. ал. 3 ГПК. С тях са предявени само част от вземанията, предявени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4479/2020 г. на РС – Перник. Исковете са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи, че въпреки
твърдяното от ищеца предявяване на частични искове и безкритичното приемане на
това твърдение от първоинстанционния съд, предявените обективно съединени
осъдителни искове не са частични. Частичен е този иск, с който е предявено част от
спорното право или вземане. Всяко вземане се характеризира освен с юридическия
факт, от който се поражда, страните по съответното правоотношение и своя размер, и с
периода, за който се дължи, ако същото е начислено за определен период. Този период
може обикновено да се раздели на по-къси периоди и тогава вземането за всеки от по-
късите периоди ще представлява отделно вземане. Напр., ако се твърди в случая, че
наемната вноска за периода март 2016 г. – м. май 2016 г. е 6000 лЕ., но по делото се
предявява иск само за 1000 лЕ. от тях, то предявен е частичен иск за вземането. Ако
обаче се твърди, че ищецът има вземане в размер на 6000 лЕ. за посочения период, но
предявява иск само за вземанто си за м. март 2016 г. в размер на 2000 лЕ., то това не е
частичен иск, защото се предявява пълният размер за м. март. Когато вземането е
начислено за определен период, за да е частичен искът, следва той да е предявен само
за част от вземането, дължимо в същия този период, а не дължимото само за част от
този период, защото тази част от периода формира отделно вземане. Предявяването
само на някои от вземанията, дължими в част от общия период, за в който са
възникнали всички непогасените вземания, щом същите се претендират изцяло (както
при дадения пример се претендира цялата дължима сума от 6000 лЕ.), не води до
предявяване на частичен иск, а само до иск за част от дължимите вземания. В случая
ищецът е твърдял, че има вземания за наемни вноски, произтичащи от договор за наем
от 19.10.2015 г., Споразумение от 08.02.2017 г. към него, подписани между „Заводски
строежи“ АД и „ДЛВ-СИ“ ООД и Договор за цесия от 08.09.2017 г., подписан между
14
„Заводски строежи“ АД и „Архтерикс“ ЕООД, за м.март 2016 г. и за периода м. май
2016 г. – м. март 2019 г.; неустойка за забава в плащанията на тези наемни вноски и
законна лихва за исковия период. Като процесни са въведени вземания, дължими в
част от посочения период в съответния размер. Това не прави исковете частични, тъй
като вземанията са в пълния си размер за исковия период, а води до предявяване на
искове за част от всички вземания на ищеца към ответника.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и
разходите за ползване на вещта.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
За да бъде основателен този иск ищецът дължи да докаже главно и пълно, че е
сключен валиден договор за наем; че наемодателят е предоставил за временно ползване
наетите вещи, както и размера на претенцията си за исковия период. Доколкото ищецът
извежда материалната си легитимация и от договор за цесия на дължимите се наемни
вноски за исковия период, той дължи да докаже и валидното сключване на този
договор, както и надлежното му съобщаване на длъжника.
Ответникът дължи да докаже възраженията си, а именно, че договорът за цесия е
нищожен; че не му е съобщен надлежно и че е бил възпрепятстван от наемодателя да
ползва отдаденото под наем имущество, тъй като последният не поддържал машините
в изправност, а от един момент насетне си ги взел; че наемодателят продал отдадения
под наем трафопост и след продажбата наем се дължи на новия собственик и другите
възражения в отговора на исковата молба.
Установено е пред първата инстанция и не е спорно пред настоящата
инстанция, че между „Заводски строежи“ АД и „ДЛВ-СИ“ ООД е сключен валиден
Договор за наем на оборудване и механизация от 19.10.2015 г., по силата на който
„Заводски строежи“ АД е предоставило на „ДЛВ-СИ“ ООД за временно ползване
описаните в Приложение № 1 към договора машини и оборудване, сред което и
трафопост. Договорът за наем е бил със срок от една година, който срок се е
продължавал автоматично за нови срокове от една година, при липса на възражение от
някоя от страните. Наемната цена на предоставеното оборудване и механизация е било
2000 лЕ. без ДДС на месец, платимо до 14-я ден на месеца, следващ месеца, за който се
отнася, но не по-рано от 14 дни след издаването на фактура.
Установено е и не е спорно, че след м. март 2016 г. наемодателят е
дерегистриран по ЗДДС, поради което и от м. април 2016 г. насетне върху дължимата
наемна цена не е бил начисляван ДДС.
Не е спорно между страните, че отдадените под наем машини и оборудване са
предадени на наемателя и същият ги е ползвал.
Следователно, за наемодателя са възникнали вземания за уговорения месечен
наем за периода на наемния договор.
Със Споразумение от 08.02.2017 г. страните по договора за наем са се
споразумели на първо място, че срокът за плащане на вече падежиралите неплатени
наемни вноски към 17.01.2017 г., както и наемните вноски, които ще се дължат за
периода до издаване от МС на решение по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните
богатства (ЗПБ), се изменя на „до 5 работни дни от датата, на която наемателят ще
подпише Допълнително споразумение към Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства – строителни материали – доломити от находище
„Студена“, участък „Заводски строежи 2“ от 10.09.2008 г. с коцедент Българската
държава и нов концесионер „ДЛВ-СИ“ ООД“ и на второ място, че Договор за наем от
15
19.10.2015 г. ще се счита прекратен по право от деня на решението по чл. 25, ал. 2 от
Закона за подземните богатства.
По делото е установено, че посоченото решение по чл. 25, ал. 2 ЗПБ е издадено
на 17.11.2017 г., което означава, че от тази дата договорът между страните се смята
прекратен, а Допълнително споразумение към договора за концесия, по която страна е
бил „Заводски строежи“ АД е подписано на 15.12.2017 г., от когато е започнал да тече
петдневния срок в работни дни за заплащане на дължимите се до момента наемни
вноски и е изтекъл на 22.12.2017 г. (20 и 21 .12 са почивни дни).
Или, в исковия период за наемни вноски наемният договор е бил действащ и
същите са дължими в размер на 2400 лЕ. за м. март 2016 г. и по 2000 лЕ. за всеки от
останалите месеци.
В същото време се установява, че с договор за цесия от 08.09.2017 г. и договор за
цесия от 25.02.2021 г. „Заводски строежи“АД е прехвърлило на „Архтерикс“ ЕООД
всички свои настоящи и бъдещи вземания за наемни вноски по Договор за наем от
19.10.2015 г. и Споразумението от 08.02.2017 г., ведно с дължимите се мораторни
неустойки и изтеклите лихви.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при
който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната
страна в нея, или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му
носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още
като каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да
бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между
страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т.е последният придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права – чл.99, ал.2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният
договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл. 99, ал.4
ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който
поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава
върху цесионера със самото му сключване. Следователно, материалноправно
легитимиран да получи плащане на същите се явява ищецът, а не наемодателят-цедент.
Жалбоподателят поддържа оплакване, че неправилно първоинстанционният съд
е приел за неоснователно възражението за нищожност на този договор поради липса на
предмет, тъй като с него се прехвърляли и бъдещи вземания, които не били
определени, нито определяеми.
Приема се в съдебната практика, че цесията валидно може да прехвърли само
съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, особено при договори с
продължително изпълнение, когато възникването на бъдещите вземания зависи от
действията на трети лица и същите са поради това неопределяеми. (така решение №
39/09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г. на ВКС, II т.о.) Посоченото становище е
застъпено и в Решение 94/10.07.2014 г. по т.д. №3643/13 г. на ВКС, II т.о., изразено при
сравняването на договора за цесия с договора за факторинг.
При съобразяване на посочената съдебна практика следва да се приеме, че
договорът за цесия е нищожен, но само в частта, в която се прехвърлят бъдещи
вземания спрямо момента на сключването му (арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД), а това са
именно вземанията по фактури № **********/06.10.2017 г и № **********/30.11.2017
г.
В същото време обаче по делото е представен и договор за цесия от 25.02.2021
16
г. с предмет вземанията по посочените две фактури, които към момента на
сключването му са съществуващи, като същият валидно прехвърля посочените
вземания в патримониума на ищеца. Този договор следва да бъде съобразен по силата
на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Неоснователно е поддържаното от ищеца, че след
като ищецът се позовава на него едва в допълнителната си искова молба и е подписан
след предявяване на иска, то ищецът недопустимо предявява вземанията, прехвърлени
с него в момент следващ исковата молба. Тези вземания са претендирани още с
исковата молба, но тяхната принадлежност в патримониума на ищеца е настъпила в
по-късен момент, съответно посоченият втори договор за цесия е относим към
основателността на претенцията, а не към нейната допустимост, като съдът е длъжен
да вземе предвид и този факт като настъпил по време на процеса, по силата на вече
посоченото процесуално правило.
Неоснователно е и оплакването, че договорът за цесия е нищожен поради липса
на предмет, тъй като бил възмезден, а в него цена не била уговорена. В раздел II „Цена
и начин на плащане“ е уговорено, че цената по договора се определя на 95% от сбора
на прехвърлените изискуеми и неизискуеми вземания и на определяемите такива, като
сборът на определяемите ще бъде изчислен в момента на определянето им. Така
уговорената цена не е точно определена, но е определяема, поради което не може да се
приеме, че липсва уговорена цена. От друга страна законът не поставя като изискване
за действителност договорът за цесия да е възмезден, поради което дори да нямаше
уговорена цена, това обстоятелство не би направило договора нищожен.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че договорът за цесия от 08.09.2017 г. не е съобщен на ответника и
няма действие за него, предвид следното:
Приема се в съдебната практика, че цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено
на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (така решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., решение № 114 от 7.09.2016
г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о. и решение № 126/310.2020 г. по т.д.
№2049/2019 г. на ВКС, II т.о.)
Законът не предвижда специална форма, в която да бъде съставено и връчено
уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно, достатъчно е същото
да изхожда от цедента и да индивидуализира по подходящ начин прехвърляните
вземания. Защото предназначението му е да информира длъжника по достоверен
начин на кого следва да плати и че не цедентът, а друго лице вече е кредитор. Макар
действително представеното с исковата молба Уведомление, което отговаря на
посочените изисквания, да е оспорено като неистинско и по реда на чл. 193 ГПК да е
изключено от съда от доказателствата по делото, към исковата молба са приложени и
договора за цесия от 08.09.2017 г., подписан от цедента, и потвърждение за
извършената цесия, изходящо от цедента „Заводски строежи“ АД до „Архтерикс“
ЕООД, които са връчени на ответника ведно с исковата молба, и които, макар и
непредназначени изрично за уведомяване на длъжника, са довели до знанието на
17
„ДЛВ-СИ“ ЕООД по достоверен начин, че кредиторът „Заводски строежи“ АД е
прехвърлил вземанията си по Договор за наем от 19.10.2015 г. и Споразумение от
09.02.2017 г. на „Архтерикс“ ООД.
Ето защо настъпилото по време на процеса уведомяване на длъжника за
извършената цесия, обвързва съда да приеме, че цесията има действие спрямо
длъжника и той дължи плащане на новия кредитор „Архтерикс“ ЕООД.
За размера на вземанията за неплатени наеми, прехвърлени с посочените по-горе
два договора за цесия изслушаното заключение на ССЕ, неоспорено от страните, сочи,
че две от процесните фактури, а именно фактура № 2000 000461/31.03.2016 г. на
стойност 2 400 лЕ. и фактура № **********/31.05.2016 г.на стойност 2000 лЕ., са
погасени чрез плащане към първоначалния кредитор. Останали неплатени според
счетоводството на „Заводски строежи“ АД са останалите искови фактури, на обща
стойност 36 000 лЕ.. Доколкото от фактура № **********/30.11.2017 г. се претендира
наем само за периода 01.11.2017 г. до 16.11.2017 г. включително, то дължимият наем
по нея е 1066.67 лЕ., или по всички процесни фактури без посочените две, за които е
платено, се дължат общо 35 066.67 лЕ..
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не дължи наем за
трафопост, включен сред отдадените под наем вещи, но продаден от наемодателя на
трето лице – Р. С., на 30.06.2017 г. Макар последното обстоятелство да се установява
по делото, сама по себе си продажбата на отдадена под наем вещ на трето лице, не
води до отпадане на облигационната връзка между наемодател и наемател във връзка с
нея. Наемното правоотношение е облигационно, от него не се пораждат вещни права,
поради което и под наем може да бъде отдадено чуждо имущество. След като по делото
няма нито твърдения, нито данни наемното правоотношение във връзка с трафопоста
да е прекратено след продажбата му или наемателят да е бил лишен от възможността
да ползва трафопоста, то той дължи наемна цена на наемодателя според уговореното.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва. Страните обаче могат да
уговорят неустойка за забавено плащане, която да надвишава законната лихва, която
ще има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции – чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Именно такава уговорка фигурира и в Договора за наем от 19.10.2015 г. – чл. 2 от
същият определя, че неизправната страна дължи неустойка за забава в размер на 0.2%
от просрочената сума за всеки ден забава, но не повече от 10%. Или, максималният
срок на забава, за който изправната страна може да претендира неустойка, е 50 дни.
Както бе посочено по-горе, според уговорките между страните по наемния договор,
направени със Споразумението от 08.02.2017 г., срокът за плащане не е първоначално
уговореният в договора за наем, а изтича пет работни дни след издаване на решение от
МС по чл. 25, ал. 2 ЗПБ, или в случая на 22.12.2017 г.
С договорите за цесия от 08.09.2017 г. и 25.02.2021 г. цедентът е прехвърлил на
настоящият ищец и вземанията си за неустойки.
За останалия исков период на забава се дължи на общо основание законната
лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е присъдена от първата инстанция само за
периода 09.02.2018 г. – 19.08.2020 г.
Доколкото съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на обжалваното решение в рамките на въведените във въззивната жалба оплаквания, а
в случая жалбоподателят не е въвел оплаквания относно периода и размера на
присъдените обезщетения за забава – неустойка и законна лихва извън оплакването, че
18
такива не се дължат върху наемното задължение за продадения на трето лице
трафопост, което бе разгледано по-горе и прието за неоснователно, същите следва да
бъдат присъдени така, както са определени и присъдени от първата инстанция.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че неправилно
първоинстанционният съд не е съобразил чл. 95 ЗЗД и обстоятелството, че ответникът-
длъжник се е освободил от собствената си забава, тъй като кредиторът е изпаднал в
забава, като не е посочил банкова сметка, по която да бъдат правени плащанията.
Според чл. 95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното
му изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не може да
изпълни задължението си. Според чл. 96 ЗЗД в този случай, ако и длъжникът е бил в
забава, той се освобождава от последиците й. В случая действително страните по
Споразумението от 08.02.2017 г., подписано във връзка с Договор за наем на
оборудване и механизация са предвидили в т. 1.1., че незаплатената до 17.01.2017 г.
наемна цена и тази, която ще се натрупа до деня на издаване на разрешението по чл.
25, ал. 2 ЗПБ, наемателят ще преведе на наемодателя по допълнително писмено
посочена банкова сметка до 5 работни дни от подписване на Допълнително
споразумение към договор за концесия, с който наемателят ще поеме правата и
задълженията на концесионера-наемодател. За да изпадне обаче наемодателя кредитор
в забава на кредитора, която да освободи от забавата длъжника, необходимо е било
длъжникът да предложи изпълнение на кредитора или да му поиска съдействие
(посочване на банкова сметка), а кредиторът тогава да откаже да приеме изпълнението
или да не посочи банкова сметка, по която длъжникът да плати. По делото няма нито
твърдения, нито доказателства след подписване на посоченото Допълнително
споразумение длъжникът да е изявявал готовност да плати и/или да е искал от
кредитора да посочи банкова сметка, за да плати. Още повече, че паричното
задължение е носимо и длъжникът е могъл и при липса на посочена банкова сметка да
плати на кредитора по адреса му на управление или пък да се възползва от
възможността, предоставена от чл. 97 ЗЗД.
Предвид изложеното и поради достигане от въззивния състав до крайни изводи
относно основателността на претенциите на „Архтерикс“ ЕООД против ДЛВ – СИ“
ООД идентични с тези на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, но предвид изложените по-горе мотиви относно
частичните искове, диспозитивът следва да бъде съответно изменен, като бъде
потвърден без посочване, че се предявяват частични искове.
По разноските: Предвид изхода на спора във въззивнато производство право на
разноски има въззиваемият. Той е представил доказателства за платен адвокатски
хонорар в размер на 3600 лЕ. – разходи за адвокатско възнаграждение, които следва да
бъдат заплатени от жалбоподателя, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/11.11.2022 г. по т.д. № 70/2020 г. на ОС –
Перник, изменено с решение № 29/16.05.2023 г. по т.д. № 70/2020 г. на ОС – Перник, в
частта, с която е осъдено „ДЛВ - СИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, п.к. 2300, кв. „Църква“ ул. „Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********,
представлявано от управителя му Д. С. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „АРХТЕРИКС“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1680, р-н „Красно село“, ж.к.
19
„Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23, ет.1, ЕИК: *********, представлявано от
управителя И. Д. Б., сумата от 47 564.10 лЕ., представляваща дължимата се наемна
цена за периода от 01.06.2016 г. до 16.11.2017 г., неустойка, както и мораторна лихва
върху главницата, дължими по силата на Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с
наемодател „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД, Споразумение
към него от 08.02.2017 г. и прехврлени на ищеца с договори за цесия от 08.09.2017 г. и
25.02.2021 г., от която сума: 35 066.67 лЕ. - главница за периода от 01.06.2016 г. до
16.11.2017 г., дължима по Договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ” АД и наемател „ДЛВ - СИ” ООД; 3 506.67 лЕ. – неустойка,
начислявана върху всеки месечен наем съобразно чл. 2 от Споразумение от 08.02.2017
г. към Договор за наем от 19.10.2015 г., подписано между „Заводски строежи“ АД и
„ДЛВ – СИ“ ООД за периода от 01.06.2016 г. до 16.11.2017 г.; 8 990.76 лЕ. - мораторна
лихва върху присъдената главница за периода от 09.02.2018 г. до 19.08.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по чл. 410 ГПК в съда).
ОСЪЖДА „ДЛВ - СИ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
п.к. 2300, кв. „Църква“ ул. „Кралевски път“ № 1, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„АРХТЕРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1680, р-н
„Красно село“, ж.к. „Белите брези“, ул. „Кюстендил“ № 23, ет.1, ЕИК: *********,
сумата 3 600 лЕ. – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20