Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе 23.12.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 25.11 през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател : Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева в присъствието на
прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №4154 по описа за 2020
год. за да се произнесе, съобрази:
Ищецът И.З.Б. твърди,
че е собственик на мотоциклет марка MZ-ETZ 250, син на цвят, рег. № ..., който
до 18.09.2015 г. бил в отлично състояние, с дата на първа регистрация
17.03.1988 г. и с пробег около 30000 км. Притежавал свидетелство за
правоуправление № *********/2010 г., категории А,В,С,ВЕ,СЕ,Т,М. Като водач на
МПС от 1978 г. досега нямал налагани административни наказания за нарушения на
ЗДвП. На 18.09.2015 г. след обяд между 15.00 и 16.00 часа по пътя, свързващ мотел "Рай" с главен път Русе – Варна, се движил
със собствения си мотоциклет към паметника на Русофилите, със скорост около 60
км/ч. В този участък пътят бил двулентов, прав, с
асфалтова настилка и видимост над 150 м. във всяка посока. Времето било
слънчево, а по пътя на около от 100 м. пред него, в същата посока се движил
само един черен джип. След като наближил намиращите се край пътя автокъщи, намалил скоростта под 50 км/ч. и продължил да
управлява мотоциклета с повишено внимание, защото в този район имало бездомни
кучета, които често се нахвърляли върху минаващите
велосипедисти и мотоциклетисти, дори и върху автомобили. В един момент видял,
че стоповете на движещия се пред него джип светнали и предположил, че водачът
намалил скоростта, заради бездомните кучета, но след като наближил джипа на
около 40 м., изведнъж светнали светлините му за заден ход и тогава разбрал, че
водачът бил предприел маневрата "заден ход", без да се съобрази, че
зад него се движел моторист и имало опасност да го блъсне. Ищецът натиснал
спирачки и намалил скоростта до възможния минимум, но джипът пред него не
спирал, и за да предотврати неизбежната катастрофа, бил принуден да предприема
маневра "завой надясно", бил вече спрял, но продължаващият да се
движи назад джип, блъснал силно със задната си броня мотоциклета му, при което
си счупил левия крак, бил изхвърлен на земята на около 3 м. вдясно от мотоциклета,
който се завъртял и попаднал между предната и задната дясна гума на джипа.
Почувствал много силна болка и за момент сякаш изгубил съзнание (не виждал и не
чувал нищо), след като се съвзел видял, че около него има хора, и че джипът бил
с марка „Киа Соренто" и с рег. № .... Хората
искали да го вдигнат от земята, но той им казал да не го пипат, защото силната
болка в левия му крак била ясна индикация, че положението било много сериозно и при невнимателно вдигане или
преместване можело да стане още по-сериозно, като през цялото това време
шофьорът на джипа – П.Г. гледал безучастно тази сцена, тогава му поискал номера
на телефона, за да осъществи контакт след случилото се, но той категорично
отказал, щял да го даде на служителите от КАТ. Ищецът извадил джобното си
ножче, внимателно срязал крачола на панталона си и видял, че лявото му коляно
било разцепено на две, а целият му ляв крак от коляното надолу бил в
неестествена форма и това била причината
да не може да помръдне. През това време дошли медиците от Бърза помощ, както и
служители от ПП КАТ, които ги разпитали, взели им СУМПС и прибрали деформирания
мотоциклет, защото не бил в състояние да си го прибере. Откарали го с линейката
на Бърза помощ в "МБАЛ Канев – Русе" АД, където след съответните
прегледи, изследвания и рентгенови снимки лекарите установили контузии на ляв
крак: задна луксация на лява колянна
става, фрактура на фибулата в проксимален край,
фрактура на тибиалното платно, поставяйки
окончателната диагноза: Фрактура крурис синистра ин парти с проксималис. Луксацио генус сисинтра. Казали, че била наложителна спешна оперативна
интервенция и след обща венозна анестезия и рентгенов контрол била направена „Репозицио генус"– мануална репозиция на лява колянна става и имобилизация с
гипсова шина. На 25.09.2015 г., след обща инхалационна
анестезия му била направена втора операция: "Фиксацио
перкутанея крурис" – перкутантна репозиция на
фрактурата и фиксация с Киршнерови
игли, както и циркулярна гипсова имобилизация. След
няколко дни почувствал известно подобрение и бил изписан от болницата с
препоръка за хигиенно-хранителен режим, включващ антекоагулантна
терапия с Фраксипарин и Фамотидин
за още 20 дни, както и да се следи от ОПЛ за оток и подвижност на пръстите на
лявото ходило. Прибрал се у дома на патерици с придружител, но още на първия
етаж щял да припадне от болки и придружителят извикал двама мъже, които го
отнесли на ръце до жилището му, намиращо се на третия етаж, а придружителят
останал до вечерта, за да го обслужва, защото сам не можел да се движи. Това
обслужване продължило срещу заплащане до м. април 2016 г. Въпреки стриктното
спазване на предписания режим и приемането на изписаните лекарства, вместо да
отшумят, болките в левия му крак се засилили, особено в глезена, а по крака му
се появили гнойни дълбоки рани, най-вече на местата, където били поставяни
иглите. Освен от болките се изплашил да не получи гангрена и през м. ноември
2015 г. с частен превоз, тъй като не можел да пътува с обществен отишъл в
УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД – София, където бил приет за лечение в
Четвърта травматология. Там били обработени раните и след поставяне на пълна
упойка била извършена нова операция – екстракция на иглите и остеосинтеза на счупването на Мезеньов.
След настъпилото подобрение бил изписан с препоръка през месеците март, април
следващата година да отиде, за да извадят супрасиндесмалния
винт от крака. Лекуващият лекар бил препоръчал за по-бързо калциране на костите
да употребявам сурови бадеми и сусам, което изпълнил. Завърнал се в Русе със
същия частен превоз и придружител, но след няколко дни болките и мускулната
слабост на левия крак пак се усилили, кракът му се подул отново. На 10.12.2015
г. постъпил на преглед и рехабилитация в СБАЛФРМ "Медика" ООД – Русе
и лекарите установили Специфичен статус – отточни и палпаторно-болезнени
лява колянна става и лява подбедрица,
ограничена подвижност и контрактура на лява колянна и лява глезена стави, намалена мускулна сила по
цялата кинетична верига за ляв долен крайник, мускулна хипотрофия
на лява подбедрица, походка – анталгична,
с две помощни средства. След изпълнена предписана рехабилитационна
програма на 17.12.2015 г. бил изписан с подобрение в кинозиологичен
и ортопедичен статус, при гонометрия ЛКС: S 0-15-65 и
сантиметрия: ЛКС>ДКС, об. разлика – 2 см. Било
назначено медикаментозно лечение и препоръка за наблюдаване от ОПЛ и ортопед,
които спазвал стриктно, но все още не можел да се движа самостоятелно и да
натоварва левия си крак. Чувствал болки в областта на лявата глезенна става, а и палецът на левия му крак започнал да
виси неконтролируемо и да се тътри по земята, когато ходел бос, което го навело
на мисълта, че се налагало да отиде отново в София със същия частен превоз и
придружител. На 9.03.2016 г. отишъл до София и отново постъпил в УМБАЛСМ "Н.
И. Пирогов" ЕАД, където след прегледи, изследвания и анестезия, била
извършена екстракция на супрасиндесмалния винт от
левия крак, но тъй като след операцията бил неадекватен за известно време,
забравил да поиска преглед и лечение на палеца на левия си крак. На 12.03.2016
г. бил изписан и се прибрал в Русе, където стриктно спазвал предписанията и
препоръките на лекарите да продължи лечението с аспирин за още 30 дни, да
започна натоварване на левия долен крайник – две седмици придвижване с две
помощни средства и натоварване с 50% от тежестта на тялото. Следващите две
седмици придвижване с две помощни средства и натоварване със 75% от тежестта на
тялото и две седмици придвижване с две помощни средства и натоварване със 100%
от тежестта на тялото. На седмата седмица от изписването да премахне лявата
патерица и да продължа натоварване на 100% само с дясна още две седмици, след
което да премахна втората патерица. Била дадена препоръка след решаване на
проблема с мекотъканния статус да се планира ЯМР за
лявото коляно и да се предприеме реконструкция на връзковия
апарат на коляното при нужда, но не се наложило да я изпълнява, защото от една
страна вече нямал достатъчно средства, а от друга започнал да стъпва и върху
левия си крак и макар все още да се движел трудно и да чувствал болки при
най-малкото натоварване оставил патериците и вече се движел без придружител, но
палеца на левия му крак все още продължавал да виси и това му създавало
затруднения при ходене бос, защото се тътрел по земята и се налагало да вдига левия
си крак по-високо от десния, за да не се спъва. На 03.06.2016 г. в
"МБАЛ-Русе" АД му била направена рентгенография на лявото ходило и
заключението било Рефлексна симпатетична дистрофия (зудекова атрофия) на
костите на лявото ходило, т. е. касаело се за една постоянна атрофия на костите
на лявото ходило. Междувременно за нанесената с деянието на ответника средна
телесна повреда Районна прокуратура –
Русе образувала пр. пр. № 4411/2015 г. и наказателно преследване ДП № 3115/2015
г. (ДП № 2136/15 г. по описа на ОДМВР – Русе) за престъпление по чл. 343 ал. 1
б."б" пр. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК, оказало се, че ответникът бил системен нарушител на ЗДвП, за което имал
множество наказания, поради което го бил помолил да оттегли обвинението, като
обещал, че ще направи всичко възможно, за да бъде обезщетен за нанесените
неимуществени и имуществени вреди, чрез застрахователното обезщетение, което
ответникът очаква да получи от застрахователя, така и чрез допълнителна сума.
Повярвал и направил искане за прекратяване на наказателното производство и с
постановление от 24.03.2017 г. на РРП, то било прекратено. От ОДМВР – Русе му
върнали повредения мотоциклет и сега той стоял в гаража, защото от Мотосервиза искали за ремонта голяма сума, която не можел
да отдели от бюджета си. За настъпилото по вина на ответника ПТП на 15.09.2015
г. НГ при С-р ПП-КАТ на ОДМВР – Русе било издадено наказателно постановление №
17-1085-001291/23.06.2017 г. за нарушение на чл. 183 ал. 2 т. 11, във вр. с чл. 40 ал. 1 ЗДвП, което ответникът обжалвал, но с
влязло в сила на 11.10.2018 г. Решение № 387/13.06.2018 г. по АНД № 194/2018 г.
от описа на РРС, V н.с., същото било потвърдено. На няколко пъти след това
разговарял с ответника по въпроса за дължимото обезщетение, но той все увъртал
въпроса, явно не бил имал сериозни намерения, защото до момента не бил
предложили нищо конкретно, поради което се налага да потърси правата си по
съдебен ред. Заявява, че с извършеното на 18.09.2015 г. деяние, ответникът му
би нанесъл много сериозни и трудно поправими и дълготрайни неимуществени вреди.
От една страна те се изразявали в претърпените силни физически болки и
страдания, причинени от удара на управлявания от ответника автомобил, а
последствие и от множеството наложителни с пълна упойка операции на левия крак,
с последващи усложнения. Тези физически болки и страдания продължавали вече
пета година, макар и с намален интензитет и не се знаело дали ще отшумят. От
друга страна, неимуществените вреди се изразявали в неудобството, тревогата и
притесненията, които изпитвал, поради трайно намаления обем на движенията на
лява колянна става и поради намаления обем на
мускулната маса на левия крак, с видимата деформация по-тънък с 2 см. от
десния. Това неудобство се засилвало допълнително и от трайното увреждане – инервация на първи пръст (палеца) на левия крак, налагащо
необичайна походка, като повдигал левия си крак по-високо от десния, за да не
се спъва, когато върви. Тези неимуществени вреди оценявал на не по-малко от 25
000 лв., но засега по фискални съображения предявил тази претенцията в размер
само на 2500 лв. Върху сумата 25 000 лв. ответникът му дължал и мораторна лихва за времето от 18.09.2015 г. до 18.09.2020
г., в размер на 12 697 лв., от които по претендирал сумата 1269 лв. Освен тях с
деянието си от 18.09.2015 г. ответникът му бил нанесъл и имуществени вреди в
размер на 23 000 лв., които се изразявали за лечението, в УМБАЛСМ "Н. И.
Пирогов" ЕАД бил принуден да заплати около 3000 лв., за които има
документи за общо 2866 лв., които претендира, от тях 1990 лв. – за имплант (къса плака за проксимална латерална тибия с до 9 отвора к-к с винтове титан); 802 лв. – за
операционни процедури; 56,64 лв. – комплект за екстракция. За лечението си в
"МБАЛ-Русе" АД общо около 200 лв., но бил запазил само документ за
потребителската такса от 17,40 лв., която претендира. За изписаните лекарства
за домашно лечение, включително стерилни превръзки, кислородна вода, риванол и
др. около 250 лв., но не пазел касови бележки, поради което не ги претендирал.
За четирите пътувания от Русе до София и обратно с частен превоз и придружител
дал общо 1400 лв. (по 350 лв. за всяко пътуване), които претендира. За
предписаната специална диета в продължение на 5 месеца за по-бързо калциране на
костите, включваща сурови бадеми, суров сусам и пчелен мед общо 350 лв. (по 70 лв. месечно), от които
претендирал само 35 лв. С деянието си от 18.09.2015 г. ответникът повредил
собствения му мотоциклет марка MZ-ETZ 250, рег. № Р0928Х, за ремонта били
необходими 630 лв. Счупени и деформирани, негодни за експлоатация били стойка и
арматурно табло – 25 лв., километраж –
45 лв., оборотомер – 45 лв., ключ за осветлението – 50 лв., жило за съединителя
– 10 лв., мигач-комплект – 30 лв., резервоар за гориво – 100 лв., ръчна
спирачка – 20 лв., огледало – 10 лв., акумулатор – 55 лв. или общо – 380 лв. За
труд 250 лв., или вредите по мотоциклета били в общ размер на 630 лв., от които
претендирал само 63 лв. В качеството си на инженер-дизайнер, на 25.07.2015 г.
сключил в гр. Русе с Р.С.Ф. граждански договор, по силата на който бил поел
задължението да поеме изцяло поддръжката, ремонта и сезонното обслужване на
къщата й в гр. Вупертал, Германия, в това число и
домакинските уреди, системата за отопление, градината и двата й автомобила, за
времето от 20.10.2015 г. до 20.04.2016 г., срещу задължението да му се изплаща
ежемесечно възнаграждение в размер на 1500 евро, или общо възнаграждение в
размер на 9000 евро. Поради деянието на ответника, причинило средната телесна
повреда и последвалото през периода от 18.09.2015 г. до момента продължително
лечение (включително и болнично), не могъл да изпълни този договор и съответно
бил лишен от възможността да получи 9000 евро, равностойни на 17 625 лв.
пропусната полза, от които засега претендирал само сумата от 176 лв. По
фискални съображения засега предявявал претенцията си за имуществени вреди само
в размер на 4557 лв. Всички тези вреди се намирали в пряка причинна връзка с
деянието на ответника – ПТП, виновно причинено от него на 18.09.2015 г. по пътя
между мотел "Рай" и главен път Русе –
Варна, при управляване на лек автомобил в нарушение на чл. 183 ал. 2 т. 11, във
вр. с чл. 40 ал. 1 ЗДвП, при което освен средни
телесни повреди, с последвалото задължително и продължително, скъпо струващо
лечение, той сериозно повредил и собствения му мотоциклет.
Иска да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 2500 лв., представляващо част от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., причинени с деянието
от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
18.09.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1269 лв. – част от мораторна лихва в размер на 12 697 лв. за неимуществените
вреди през периода от 18.09.2015 г. до 18.9.2020 г.; сумата 4557 лв. – част от дължимото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 000 лв., ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 18.09.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът П.В.Г. в отговора на исковата молба счита
предявените искове за неоснователни. Прави възражение за наличие на
съпричиняване в размер на 3/4 от страна на пострадалия. Заявява, че не било на
лице причинно следствена връзка между процесното ПТП и полученото от ищеца
увреждане. Оспорва и искът по размера за неимуществени вреди, като по тази
причина е неоснователна и претенцията за претендираната лихва за забава, както и останалите претенции от
страна на ищеца.
Предявен е обратен
иск срещу ЗАД „Армеец“ АД ако
ответникът бъдел осъден иска застрахователят да му заплати, както следва: 2500
лева частично от 25 хиляди лева за неимуществени щети. Сумата от 1269 лева частично от 12697 лева лихва за забава и сумата 4557 лева частично от 23 хиляди лева за имуществените
вреди, както същите са предявени от ищеца.
В отговора на
предявения обратен иск ЗАД „Армеец“ АД, оспорва по основание и размер, като
счита същите за неоснователни.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От приложеното наказателно
постановление № 17-1085-001291/23.06.2017 г. издадено от Началник група при
ОДМВР-Русе , потвърдено с Решение № 387/13.06.2018 г. по АНД № 194/2018 г. от
описа на РРС, е видно, че ответникът бил санкциониран за това, че на 18.09.2015
г. в гр. Русе, ул. Русофили, през светлата част на денонощието при ясно време и
суха пътна настилка, като водач на МПС-Киа Соренто,
рег. № Р3030 АМ преди да започне движението си назад не се бил убедил, че
нямало да създаде опасност за останалите участници в движението , като в него
се блъснал мотоциклетиста И.Б., на когото причинил средна телесна повреда за
нарушение на чл. 183 ал. 2 т. 11, във вр. с чл. 40
ал. 1 ЗДвП.
Според Постановление
от 24.03.2017 г. на РРП образуваната пр. пр. № 4411/2015 г. ДП № 3115/2015 г.
по описа на РРП (ДП № 2136/15 г. по описа на ОДМВР – Русе) за престъпление по
чл. 343 ал. 1 б."б" пр. 2, във вр. с чл.
342 ал. 1 пр. 3 НК, била прекратена по искане на пострадалия- ищец в настоящото
производство.
Съгласно приетите по
делото медицински документи и заключение на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза ищецът при
ПТП на 18.09.2015 г. получил следните увреждания : счупване на костите на лява подбецрица, в горната трета, наложило метална остеосинтеза, задно изкълчване на лява колянна
става,счупването на големия пищял в горната трета било вътреставно
с разместване и наложило метална синтеза. Счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета наложило метална синтеза
с винт. Тези увреждания трайно затруднявали на движенията на левия долен крайник
за срок повече от тридесет дни. Нормалният възстановителен период при такива
увреждания бил пет-шест месеца. Към момента основната функция на крайника -
вървенето била възстановена. Към момента било налице ограничаване на сгъването
в лявата колянна става и намаление на обема на
бедрената мускулатура на ляво бедро. Поради неуточненото състояние на връзковия апарат на лявата колянна
става и вида на счупването на голямо пищялната кост /вътреставно/, тези оплаквания можело да са налице в продължителен
период от време. Прегледаният осъществявал сгъване и разгъване на палеца на
лявото ходило. Нямало обективни изследвания за нарушена функция. В медицинската
документация нямало данни, от които да се приемело,че кожните рани по предната
повърхност на подбедрицата били в резултат на
медицинска манипулация.
Според заключенията
на назначените по делото съдебно-технически експертизи на 18.09.2015 Г.
около 16:00 ч. в гр. Русе лек автомобил КИА Соренто с
рег. № ..., управляван от П.В.Г. ***". В района произшествието автомобилът
бил спрял и водачът му е започнал да се движи на заден ход. По това време
мотоциклет МЗ 250 с рег. № ... управляван от И.Б. се движил попътно зад лекия
автомобил. В момента, когато П.Г. е започнал движение на заден ход мотоциклетът
се намирал на около 40 м от автомобила.
Двете превозни средства продължили да се
движат по описания начин. Настъпил удар между предната част на мотоциклета,
лявата страна на И.Б. и задния десен ъгъл на автомобила. След удара
мотоциклетът паднал на дясната си страна. Автомобилът спрял на мястото, където
бил намерен при огледа. В резултат на произшествието И.Б. получил счупване на костите на лявата подбедрица. В района на произшествието пътят бил прав и
хоризонтален. Видимостта била около 150 метра. Ударът бил между дясната част на задната броня на
автомобила и предно-лявата част на мотоциклета. Сблъсъкът бил между задния
десен ъгъл на автомобила и предно-лявата част на мотоциклета. Към началото на
удара задната дясна част на автомобила и предното колело на мотоциклета били на около 1,0 - 1,30 метра вляво от десния
край на платното за движение по ул. „Русофили. По автомобила ударът започнал в
дясната част на задната броня - на около 0,30 метра вляво от дясната страна на автомобила.
За мотоциклета ударът започнал с предно-лявата част на гумата на предното
колело и е продължил по лявата страна на мотоциклета. Към началото на удара
автомобилът се движил на заден ход. Скоростта му била около 1,7 - 2,0 м/сек., а скоростта на мотоциклета
- около 3,0 м/сек. По време при движението назад водачът на автомобила имал
възможност да наблюдава част от платното за движение зад него през огледалата
или чрез обръщане на глава назад. По същото време той не можел да наблюдава
пътя в границите на обзорността през другите
огледала. В конкретната пътнотранспортна ситуация П.Г. не е имал обективна възможност
да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила. Времето за реакция на водачите
било: за водача на автомобила - 0,80 сек; за водача на мотоциклета - 0,875
секунди. В създадената ситуация опасните зони са: за мотоциклета - била 29,90
метра; за автомобила - 2,76 метра. Нямало хоризонтална маркировка. Общият разход за труд
за попвка на мотоциклета бил 61 лева, а разходите за
резервни части - 380 лева.
Ищецът е представил
фактура № **********/30.11.2015 г., , от която е видно, че той заплатил 1990
лв. за къса Л плака за проксимална латерална табия. Фактури № № **********/05.12.2015г. №
**********/12.03.2016 г.; № **********/12.03.2016 г.; от Пирогов за заплатена сума от 802 лв. за
оперативни процедури , за потребителска такса от 17.40 лв. и 56.64 лв. комплект за
екстракция.
По делото е
представен Граждански договор между ищеца и Р.С.Ф., сключен на 25.07.2015 г.
като той щял да поеме поддържката, ремонта и
сезонното обслужване на къщата и в Германия за срок от 6 месеца срещу
възнаграждение общо в размер на 9000 евро - по 1500 евро месечно за периода
20.10.2015 г.-20.04.20216 г.
Свидетелят З.Г.Г.- близка на ищеца, изнася данни, че след ПТП възстановяването на ищеца продължило
повече от година-болници, лечение, тя се грижела за него. Ищецът и казал, че
когато се прибирал от с. Червена вода с мотора го блъснала кола КИА, която дала
заден ход без да даде нужните светлини, и той след като бил блъснат си видял
крака на две части. Казал да извикат линейка, полиция. Влязъл в болница.
Ходенето по болници продължило година. Не можел сам да се обслужва. Той живеел с
майка си, която била много възрастна. Свидетелката ходила да му пазарува. Имал
нужда да му се помага за къпане, обличане. Смъквала го по стълбите, с
патериците, с инвалиден стол. После го раздвижвала по градинките. Негов близък
го карал до София. четири пъти до „Пирогов“. Негова позната Р., която живеела в
Германия щяла да сключи договор с него и да му плати, тъй като ищецът бил инженер.
Свидетеля В.И.Б.,
познат на ответника/ свидетел на ПТП/ тогава работел с комбайн, жънел и спрял
да почине. Пиел кафе и видял, че П. идвал от полето и спрял непосредствено
срещу барчето и през това време се задал един моторист и чул удар. Станал и
погледнал. П. вдигал моториста. Свидетелят му помогнал. Човека бил долу на земята. П. помогнал да го
изправят и свидетелят изправил мотора до едно дърво. Линейка дошла след около
10-15 минути. През това време човекът бил подпрян на дървото.
Св. Г. К.П.твърди,
че познавал ответника повече от 15
години. През 2015 г. станало ПТП. Бил много близо до ПТП-то. Точно в този
момент отишъл да оглежда автомобили. Чух сблъсъка. Бил първата в автокъщата, която се намирала на Русофилите. Видях джипа на
П., спрял. Веднага изтичал да види какво става. Видях един мотор, който се беше
ударил отзад в джипа. И двамата били в платното за движение. П. казал, че почти
бил спрял, когато моториста се ударил в него. П. веднага се обадил на тел. 112.
П. и друг мъж отишли да му помогнат. Вдигнали го от земята. Моторът се бил
ударил в джипа.
Като
разкриващи лично възприети факти и обстоятелства, следва да се ценят и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Изнесените от тях данни
кореспондират с писмените доказателствени средства и заключенията на
назначените експертизи.
Видно от
Комбинирана застрахователна полица № BG/11/1150011718727 за застраховки
„Гражданска отговорност на алтомобистите“ и
„Злополука“ с дата на сключване 30.06.2015 г. ответникът бил застрахован при
третото лице помагач.
При така установената фактическа обстановка ,
съдът прави следните правни изводи:
Според текста на 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен такъв иск, е
необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и наличието на
вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Ответникът е санкциониран за нарушаване правилата на ЗДвП
– чл.40 ал.1 от ЗДвП, вследствие на което е причинил имуществени и
неимуществени вреди на ищеца. Съдът намира, че е обвързан от съдържанието на
НП, относно извършено ли е деянието, виновен ли е деецът за него, поради което
приема, че има конекситет между поведението на
нарушителя-ответник по настоящия спор и настъпилия вредоносен резултат – за
ищеца. Предвид изложено съдът приема, че са налице всички признаци от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане.
В резултат от противоправното деяние- нарушаване на
правилата установени в ЗДвП са настъпили за ищеца неимуществена вреди, които са
пряка и непосредствена последица от него, изразяващи се в счупване на костите на лява подбецрица, в горната трета, наложило метална остеосинтеза, задно изкълчване на лява колянна
става,счупването на големия пищял в горната трета било вътреставно
с разместване и наложило метална синтеза. Счупване на лявата малкопищялна кост в долната трета наложило метална синтеза
с винт.
Съгласно гражданския закон – чл.51 от ЗЗД
виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда
за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и
унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен и безспорен
начин, че на ищецът са причинени телесни увреждания, като от приетите по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза и гласни доказателствени средства се доказа, че те
са свързани с изпитването на много силни болки през продължителен период от
време, затруднения при обслужването на пострадалия в бита, физическия дискомфорт.
Съгласно нормата на чл.52
от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При съобразяването му съдът взе предвид характера на причинените увреждания –
множеството средни и леки телесни повреди, силните болки, периода на болнично лечение,
последващото домашно- амбулаторно лечение с невъзможност и силно затруднение на
самостоятелното придвижване, продължителният болков
синдром, необходимостта от приемане на медикаменти, нарушения в сгъването в
лявата колянна става и намаление на обема на
бедрената мускулатура на ляво бедро, които вероятно ще продължат дълъг период
от време, предвид което прие, че справедливият размер е около 25 000
лева, но предвид заявения такъв само в
размер на 2500 лв., същият следва да се уважи изцяло.
Предявеният иск за заплащане на законна лихва има акцесорен
характер и следва основателността на главния иск. Предвид изложените
съображения, че същият е доказан, то законна лихва следва да се присъди върху
обезщетенията за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултата на
процесното ПТП, считано от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД. Следва да се посочи че същата се дължи само върху претендирания частичен иск, като нейната стойност се
определя към датата на изплащане на задължението – доброволно от задълженото
лице или при принудително изпълнение от съдия изпълнител.
Досежно претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 9000 евро , с оглед сключения на
25.07.2015 г. граждански договор между ищеца и Р.С.Ф., като той щял да поеме
поддръжката, ремонта и сезонното обслужване на къщата и в Германия за срок от 6
месеца за периода 20.10.2015 г.-20.04.20216 г., предявен частично за 176 лв.,
съдът намира същия за неоснователен. Това е така, тъй като се касае за частен
документ подписан от ищеца без достоверна дата, установяващ изгодни за него
факти.
Съдът намира, че е основателен и искът
за обезщетяване на ищеца за заплатени от него суми в Пирогов в общ размер от 2866. 04 лв. както следва :
1990 лв. – за имплант (къса плака за проксимална
латерална тибия с до 9 отвора к-к с винтове титан);
802 лв. – за операционни процедури; 56,64 лв. – комплект за екстракция, за
потребителската такса от 17,40 лв., за които суми са представени фактури.
Съдът намира, че не следва да се
уважават претенциите за заплащане на сумата от 1400 лв. за четирите пътувания от
Русе до София и обратно с частен превоз и придружител (по 350 лв. за всяко
пътуване), както и за заплащане на сумата от 35 лв., частично от 350 лв. (по 70
лв. месечно) предвид предписаната му диета в продължение на 5 месеца за
по-бързо калциране на костите да консумира сурови бадеми, суров сусам и пчелен
мед, тъй като по делото не се събраха доказателства ищецът да е направил тези
разходи.
Основателна е претенцията за
заплащане на сумата от 63 лв. за ремонт на мотоциклета му. Според вещото лице
резервните части и трудът за ремонта му били на стойност 441 лв. Това е така,
тъй като съгласно всички доказателства по делото, при ПТП е пострадал и мотоциклетът,
който ищецът е управлявал.
Съдът
намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за настъпилото ПТП, тъй
като въпреки разпределението на доказателствената тежест с доклада по чл.146 от ГПК ответникът при главно и пълно доказване не установи наличието на това
обстоятелство- по делото липсват доказателства, от които следва извод, че в резултат на негово
виновното поведение е настъпил процесния инцидент.
По
делото са предявени обратни искове срещу привлеченото трето лице помагач “
ЗАД „Армеец“ АД, като
предвид наличието на застраховка за периода, през който е извършено противоправното
деяние /което обстоятелство е безспорно/, за третото лице помагач възниква
гаранционна-обезпечителна отговорност за причинените от застрахования
неимуществени и имуществени вреди на трети лица в границите на определената в
договора за застраховка сума. Същите следва да се уважат до размерите до които
ответникът отговаря.
Съгласно разпоредбата на чл.197 от КЗ/отм./ Правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието. В този случай, датата на
настъпване на събитието е 18.09.2015 г., а датата на предявяване на обратния
иск, който е постъпил заедно с отговора на исковата молба, е 26.11.2020 г.,
като по този начин фактите са в подкрепа на твърдението на ответника, че искът
е предявен след изтичане на петгодишния срок от настъпване на събитието, който
е изтекъл на 19.09.2020 г., но това не означава, че възражението му е
основателно, защото вземането на застрахования по чл. 229 от КЗ/отм/ има характер на регресно
такова и е условно по силата на самата разпоредба, поради което погасителната
давност за него не би могла да започне да тече от датата на настъпване на ПТП,
от която ответникът по обратния иск отчета началото на течение на давността, а
тече от датата на възникване на вземането, защото правно нелогично и нелогично
от гледна точка на елементарната логика е давността за погасяване на дадено
вземане да започне да тече преди то още да е възникнало.
Затова, до момента, в който ответникът не е бил призован да
отговаря пред ищеца по основния иск за вземането и по същия, той нито би могъл
да привлече своя застраховател като трето лице- помагач по този иск, нито да
предяви евентуалния си обратен и условен иск по чл. 229 от КЗ/отм/ срещу него, поради което в полза на ответника да
започне да тече погасителна давност за вземането му по този иск и затова
възражението на ответника за изтекла в негова полза полза
погасителна давност, основано на чл. 197 от КЗ/отм/,
е неоснователно.
Относно направеното от третото лице помагач
възражение, че законна лихва върху претендираните суми се дължи от него от
18.09.2017 г., съдът намира същото
за основателно. Това възражение по чл.111 б. „В“ от ГПК е направено само по отношение на предявените обратни
искове на ответника с оглед евентуалното ангажиране на отговорност на
застрахователното дружество. Това възражението е неоснователно обаче спрямо
ищеца, тъй като ответник по неговите обективно съединени искове е ответника, а
не третото лице помагач, и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД- при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е законна лихва се дължи на ищеца
от датата на деликта.
С оглед
направените и от двата страни възражения
за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждение съдът съобразно чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения намира, че същите следва да
бъдат в размер на по 746.30 лв. всяко. Съобразно уважената част от иска
ответникът дължи на ищеца сумата от 935.24 лв.
Ищецът дължи на ответника сумата от 403.57 лв.. съобрзно
тхвърлената част от иска, т.е. по компенсация
ответникът дължи на ищеца сумата от 531. 67 лв.
Третото лице помагач дължи на ответника
освен тази сума дължи и 521.40 лв.- държавна такса по обратните искове.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.В.Г., ЕГН **********
***, да заплати на И.З.Б., ЕГН ********** *** обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2500 лв. , частично от 25000 лв. изразяващи
се в претърпени болки и страдания
и претърпените от него имуществени вреди в размер на 2866 лв. за медицински разходи и сумата от 63 лв., частично
от 630 лв.- за ремонт на мотоциклет, вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 18.09.2015 г. в гр. Русе, ведно
със законната лихва считано от 18.09.2015 г. до окончателното изплащане
на сумите, както и сумата в размер на 531. 67 лв., разноски в производството по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.З.Б., ЕГН ********** ***
срещу П.В.Г., ЕГН ********** *** искове за заплащане на обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди както следва: сумата от 1269 лева частично от 12697 лева- лихва за забава върху претенцията от 25000 лв.- неизмуществени вреди за периода 18.09.2015 г.-18.09.2020 г.
, сумата от 176 лв., частично от 9000 лв.- пропуснати ползи от сключен на
25.07.2015 г.граждански договор с Р.С.Ф., сумата от 1400 лв. за четирите
пътувания от Русе до София и обратно, сумата от 35 лв., частично от 350лв. за
закупени храни по назначена диета, вследствие на пътнотранспортно произшествие
от 18.09.2015 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва считано от 18.09.2015 г.
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на ЗАД „Армеец” –
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.”Стефан Караджа”№2, да
заплати на П.В.Г., ЕГН ********** *** при условие, че последният заплати в полза на И.З.Б.,
ЕГН ********** *** сумите, за която е осъден съгласно диспозитива
на настоящото решение, а именно : сумата от 2500 лв. , частично от 25000 лв.
изразяващи се в претърпени болки и страдания и претърпените имуществени вреди в
размер на 2866. 04 лв. за медицински разходи и сумата от 63 лв., частично от
630 лв.- за ремонт на мотоциклет, вследствие на пътнотранспортно произшествие
от 18.09.2015 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва считано от 18.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумите, както и сумата в размер на 531. 67 лв. разноски в производството по компенсация вследствие
на пътнотранспортно произшествие от 18.09.2015 г. в гр. Русе, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 521.40 лв.- държавна такса по обратните
искове.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
Районен
съдия: /п/