Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 755 01.03.2024
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ Р.
при
секретаря Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Нейка Тенева като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН
дело №325 по описа за 2023 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП гр. София против Решение №420/30.10.2023 год., постановено по АНД №2075/ 2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №683467-F671895/22.12.2022г с наложена на „КИБО 16“ ЕООД
ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 500лв на основание чл.185 ал.2
изречение последно във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък добавена
стойност за това, че на 11.08.2022г в търговски обект – бистро „Асмата“,
находящ се в град Стара Загора, бул. „Славянски“ №1, стопанисван от КИБО 16
ЕООД, дружеството в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г
за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
Министерство на финансите/ Наредбата/, е допуснало нарушение на чл.27 ал.1 т.4
от Наредбата като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна
група според вида на продажбите. Съгласно чл.27 ал.1 т.4 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ лицата по чл.3 с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока
или услуга по данъчни групи според вида на продажбите – в случая в група „Г“ за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената
стойност.
Конкретните
факти, които са посочени в обстоятелствената част на НП и в съставения на 17.08.2022г
АУАН №F671895 са следните: Извършена е контролна покупка на 1 брой минерална вода,
един брой таратор, два броя основно ястие с пилешко, един брой тиквички със сос
на обща стойност 20.60лв, платени в брой от Е.Ф.– проверяващ. От наличното,
монтирано и въведено в експлоатация в търговския обект фискално устройство Datecs DP
-150 с ИН на ФУ DT 655085 и ИН на ФП 02845130 е издаден фискален
касов бор №0008509/11.08.2022г . на стойност 20.60лв като покупката е отразена
частично в група „Б“ за продажба на стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20% данък върху добавената стойност, като е следвало да се отчетат в
данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, които се облагат с 9% данък върху
добавената стойност. За извършената проверка, при която са установени фактите и
деянието е съставен Протокол за извършена проверка серия АА
№0114769/11.08.2022г с приложени към него доказателства. Нарушението е
извършено на 11.08.2022г, за първи път и не води до не отразяване на приходи.
Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН относно извършеното нарушение
на чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата.
С въззивната жалба е направено възражение, че
описаните обстоятелства, определящи съставомерност на деянието като
административно нарушение не са осъществени и поради това липсва не изпълнение
на правилата на чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата. Цитирана е разпоредбата на чл.27
от Наредбата, според която в група „Г“ се отразяват стоките и услугите за
продажбата на които се начислява 9% ДДС. Липсва посочване в обстоятелствената
част на АУАН и на НП кои стоки е следвало да бъдат отчетени в група „Г“, което
е непълнота на обвинението, препятстващо и правото на защита. Облагането на
продажбите на услуги и стоки със ставка на ДДС от 9 % е уредено в чл.66 и чл.
67 от ЗДДС, които разпоредби не са посочени. Не е посочено коя доставка на
стока и на кое основание е следвало да бъде включена в група Г като облагаема с
9% ДДС.
Възражение е наведено и против правилната
правна квалификация на поведение, което нарушава чл.27 ал.1 от Наредбата под
състава на чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като с тази разпоредба се предвижда
наказание за лице, което не издаде фискален бон, а описаното деяние касае
неправилно отчитане на продажбата на стоките под съответна група, чрез фискалното
устройство.
Алтернативно е поискано и прилагане на чл.28
от ЗАНН без посочени аргументи.
За да отмени
Наказателното постановление въззивния съд е приел, че не са описани
всички факти от състава на административно наказателната разпоредба както в АУАН,
така и в НП, като не е отправено и пълно правно обвинение. Не е посочено
законовото основание за отчитане на продадените при контролната покупка стоки
под група „Г“, за да се обоснове обвинение, че не е следвало да бъдат включени
в група „Б“. Позовал се е на действащата към 11.08.2022г редакция на чл. 66а и
чл.66б от ЗДДС, които норми са въведени след отмяната на чл.66 ал.2 т.3 от
същия закон. Към 11.08.2022г е отменена разпоредбата на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС,
която е предвиждала ставка от 9% ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги,
състоящи се в доставка на приготвена или не приготвена храна, включително за
вкъщи. Следователно към 11.08.2022г не е била в сила ставка от 9% ДДС за
отчетените през фискалното устройство продажби на стоки, доставени при контролната
покупка и ако е имало нарушение то се състои в това ,че част от продадените
стоки е следвало да се регистрират в група „Б“, която се облага с 20% ДСС,
вместо да бъдат отчетени в група „Г“, която се отнася за стоки със ставка от 9%
ДДС, като извършването на последното води до не отразяване на приходи. Даден е
отговор на възраженията за не правилна правна квалификация на фактите под
състава на чл. 185 от ЗДДС. Посочено е, че нарушението на чл.27 ал.1 т.4 от
Наредбата е обявено за наказуемо с нормата на чл.185 ал.2 изречение последно
вр. с ал.1 от ЗДДС, въз основа на която е наложена и имуществената санкция.
С
касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал неправилно приложение на
материалния закон като е постановил решение за отмяна на наказателното
постановление. С посочването на стоките, които са предмет на доставка при
извършената контролна покупка е изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.5 и на
чл.42 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН за описание на съставомерните фактически
обстоятелства в АУАН и в НП. Извършена е индивидуализация на мястото и времето
на извършване на нарушението, а всички факти са доказани от съставения протокол
за извършена проверка и приложените към него доказателства като от тях се
установява кои от описаните в АУАН и в НП стоки / таратор и тиквички с млечен
сос/ са отчетени под не съответната им група „Б“ със ставка 20% ДДС и кои под
група „Г“ със ставка от 9% ДДС.
Задължението за отчитане под съответната група, съгласно ставката на
данъка е установено с чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата и тази разпоредба е посочена
в АУАН и в НП като с това е изпълнено изискването за пълнота и на правното
обвинение. Контролната покупка е следвало да се отнесе точно в определена
данъчна група в изпълнение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата, а нормите относно ставката
на данъка, от която зависи формирането на групите, не са обхванати от чл.185
ал.2 от ЗДДС. Формирането на данъчната група е регламентирано от §15д ал.1 т.2
от ПЗР на ЗДДС в действащата към 11.08.2022г редакция на закона, а именно тази
от 09.07.2022г. Незнанието на закона не може да бъде извинителна грешка за не
прилагане на законовите разпоредби при доставка на стоки и услуги от страна
задълженото лице. След като са спазени изискванията на ЗАНН, а нарушението е
доказано, то липсва основание за отмяна на наказателното постановление.
Правилно РС Стара Загора е приел, че към 11.08.2022г в сила са промените на
ЗДДС, обнародвани с ДВ бр.52/2022г в сила от 01.07.22г, според които е отменена
нормата на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС, предвиждала ставка на данъка върху
добавената стойност от 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, като със
същите промени са създадени и чл.66а и чл.66б от ЗЗДС, с които се предвиждат
облагане на доставки с 9% данък и облагане на доставки с нулева ставка на
данъка. Но именно с промените приети с ДВ бр.52/05.07.2022г в сила от
01.07.2022г, законодателят създава и §15д от ПЗР към ЗИД ЗДДС: 1/ ставката на
данъка по чл.66а се прилага до 31.12.2022г за следните доставки с място на
изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на
страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: 2./ в сила от
09.07.2022/ доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в
доставка на приготвена или не приготвена храна, включително състояща се в
доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг
услуги, които се състоят в доставка на бира, вина и спиртни напитки,
включително в случаите на чл.128. Тези разпоредби са приложими към датата на
нарушението 11.08.2022г, поради което съдът погрешно възприема, че след като с
редакцията на ЗДДС, публикувана в ДВ бр.52/22г в сила от 01.07.2022г
разпоредбата на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС, предвиждаща 9% ДДС за ресторантьорски и
кетърниг услуги отпада и законодателят не включва в новосъздадената чл.66а от ЗДДС същите субекти – осъществяващи тази дейност, то те вече ни би следвало да
се облагат с 9% данък. Именно това мотивира съда да приеме погрешни правни
изводи, че ако е извършено нарушение то същото е не защото част от стоките не
са били регистрирани в група „Г“, а напротив защото включените в група „Г“ е
следвало да бъдат включени в група „Б“.
От съда се иска да бъде отменено Решение
№420/30.10.2023г, постановено по НАД №2075/23г по описа на РС Стара Загора и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди Наказателно
постановление №683467-F671895/22.12.2022г на Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София с присъждане в полза на НАП гр. София на
възнаграждение за юрисконсулт в производството пред Районен съд Стара Загора и
за процесуално представителство по КАНД №325/23г по описа на АС Стара Загора. В
условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на претендирано
възнаграждение за един адвокат от ответника по касация. Прилага списък на
разноските.
Ответника КИБО 16 ЕООД ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Х., а в съдебното производство от редовно
упълномощен адвокат представя писмен отговор против касационната жалба. Поддържа
извода на въззивния съд за непълнота на фактическото и правното обвинение,
както и довода за не правилно приложение на материалните норми на ЗДДС, които
са в сила към 11.08.2022г. В отговора се цитират и посочените в решението на
въззивния съд текстове от разпоредбите на ЗДДС и тази на чл.27 от Наредбата,
която е възпроизведена във въззивната жалба. В заключение се сочи, че е
следвало изрично да се отправи правно обвинение за услугата, която е със ставка
от 9% ДДС, чрез вписване на съответната разпоредба от ЗДДС, а това не е
сторено. От съда се иска да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с
присъждане на разноските по делото.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Приетите за
установени и безспорни между страните факти са за извършена контролна покупка
на един брой минерална вода, един брой таратор, два броя основно ястие с
пилешко, един брой тиквички със сос на обща стойност 20.60лв, при плащане на
която е издаден фискален бон. Продажбата е отразена частично в група Б за
продажба на стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС като е следвало да се
отчетат в данъчна група Г за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
9% ДДС. Действително в АУАН и в НП не е посочено кои напитки и храни са
отчетени в данъчна група Б, но ясно е отправено обвинение, че с ФКБ
№0008509/11.08.22г е отчетена продажба под данъчна група Б, вместо под данъчна
група Г. Броя и стойността на не правилно отчетените продажби няма съставомерно
знание, а определя тежестта на нарушението по аргумент от разпоредбата на чл.27
ал.1 т.4 от Наредбата, която въвежда
задължение за регистриране на всяка продажба на стока или услуга, според вида
на продажбите: група Г е за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9%
ДДС. Деянието, чрез което се твърди да е осъществен общия административно
наказателен състав на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е отчитане на продажба на
стоки под група Б, вместо под група Г в нарушение на задължението по чл.27 ал.1
т.4 от Наредбата. С посочване на чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата е попълнен общия
административно наказателен състав на чл.185 ал.2 от ЗДДС, предвиден за деяние,
осъществяващо нарушение на чл.118, което няма признаците на конкретното описано
в чл.185 ал.1 от същия закон, както и за нарушение на подзаконов нормативен акт
по неговото прилагане. Наредба №Н
-18/13.12.12.2006г на Министерство на финансите е подзаконов нормативен акт по
прилагане на чл.118 от ЗДДС и следователно административното нарушение, която
обявява за наказуемо може да бъде извършено, чрез деяние, противоречащо на
нейните правила за поведение. Оттук и извода, че правната квалификация на
вмененото деяние е правилна. Необходимо с оглед не само изискванията на чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, но и според основните принципи на материалното
наказателно право е да се конкретизират обективните елементи на общите
наказателни разпоредби, чрез попълването им с материалните норми, за чието не
спазване са предвидени. Следователно за отговор на въпроса относно пълнота на
обвинението трябва да се извърши сравнение между елементите от правната норма
на чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата и описаните в АУАН и в НП деяние и фактически
обстоятелства, които го определят като противоправно, виновно и наказуемо.
Задължението по чл.27 ал.1 т.4 от Наредбата е за регистриране на продажбите на
стоките и услугите, които се облагат с 9% ДДС под данъчна група Г.
В обстоятелствената част на АУАН и на НП са описани фактите – стоките, мястото
на тяхната доставка и лицето, което извършва продажбата, а тези обстоятелства
определят регистриране на продажбата под данъчна група Г, защото
ресторантьорските услуги се облагат с 9% ДДС до 31.12.2023г. по силата на §15д
т.2 от ПЗР на ЗДДС в ред на ДВ бр.52/2022г в сила от 09.07.2022г – ставката за
доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на
приготвена или не приготвена храна, включително състояща се в доставка на храна
за вкъщи е определената в чл.66а от ЗДДС – 9% ДДС. Посочването на чл.66а от ЗДДС би имало само пояснително значение, защото не определя реда за регистриране
на доставките, които се облагат с 9% ДДС и оттук не може да попълни общия
състав на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, а след като се касае за неспазване на
реда за регистриране и отчитане на продажбите, то и нарушението не води до укриване
на приходи. Задължението за регистриране
е изпълнено не точно, а това е обявено за наказуемо, когато е извършено
виновно. Законът се знае три дни след обнародването му по силата на законова
фикция, поради което наказаното дружество не може да обоснове липса на
субективния елемент – физическите лица, които формират неговата воля и
извършват фактически търговска дейност са съзнавали съдържанието на сделката по
доставка на приготвена в ресторант храна, което означава съответствие на
деянието – винаги човешко поведение с всички признаци по чл.6 ал.1 от ЗАНН.
Като е достигнал до обратния правен извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление въззивния съд е постановил
решение при неправилно приложение на материалния закон, което следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
При този изход от спора претенцията за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции е основателна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №420/30.10.2023г., постановено по АНД №2075/ 2023г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 683467-F671895/22.12.2022г издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София с наложена на „КИБО 16“ ЕООД,
ЕИК204273201 имуществена санкция в размер на 500лв/петстотин/ на основание
чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „КИБО 16“ ЕООД, ЕИК204273201 да заплати на Национална агенция по
приходите гр. София сумата от 200лв / двеста/, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт по АНД № 2075/23г по описа на РС Стара Загора и по КАНД №325/2023г
по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.