№ 92
гр. К., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:С. В. Г.А
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г.А Гражданско дело № 20215510102514
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. С.
твърди, че ответникът е ползвател на В. услуги по партида в ЕООД "В." с №
*** за адрес в гр. К., ж.к. ***, в качеството си на собственик на
водоснабдения имот. Партидата за вода се е водила на името на Г. С.ов Б.,
наследодател на ответника, който е починал. Негови наследници са С. Г. Б. и
И. Г. Б. и като такива са придобили имота по наследство. Никой от тях, нито
двамата съвместно не са предприели действие за промяна на партидата за
вода, от името на техния наследодател на някой от тях.
Заявява, че с ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни
отношения, по силата на които ЕООД "В." се задължава да доставя питейна
вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се
задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането. При закъснения в плащанията се
начисляват лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Сочи, че С. Г. Б. и И. Г. Б. имат неизплатени в срок задължения към
дружеството, което представлява в размер на 397,34, произтичащи от
предоставени и незаплатени В., услуги в периода 04.11.2019 г. до 04.03.2021
г., за което са издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в
размер на 28,53 за период от 08.12.2019 г. до 28.04.2021 г.
Твърди, че за този период е било извършвано ежемесечно отчитане и
начисляване на ползваните В. услуги в имота на потребителя, находящ се в
гр. К., ж.к. *** при осигуряване на достъп за това. Отчитането на
1
количествата доставена и отведена вода било обективирано, чрез запис в
електронен карнет за партидата на ответника и ставало през текущия месец,
като платежния документ- квитанция за тях се издавал до края на текущия
месец. Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата
на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за
предоставяне на В., услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите
ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от
Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В
процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на
потребителя били издадени 12 бр. фактури, сумите, по които не били
заплатени.
Всяко едно задължение по посочените 12 броя фактури е формирано на
базата отчетени количества предоставени В. услуги за месец в имота на
длъжника, съобразно показанията на водомера в имота му, както и
разпределено за заплащане количество вода, явяващо се разлика между
показанията на общия водомер и сбора от показанията на индивидуалните
водомери в етажната собственост, определено пропорционално на
потреблението на ответника, както следва:
1. по фактура № *** г. за период от 04.11.2019 г. до 03.12.2019 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,108
куб.м., на стойност 35,92 лева и лихва 4,27 лева.
2. по фактура № *** г. за период от 03.12.2019 г. до 02.01.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00
куб.м., на стойност 32,65 лева и лихва 3,60 лева.
3. по фактура № *** г. за период от 04.02.2020 г. до 04.03.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,172
куб.м., на стойност 33,62 лева и лихва 3,39 лева.
4. по фактура № *** г. за период от 04.03.2020 г. до 06.04.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,660
куб.м., на стойност 35,09 лева и лихва 3,46 лева.
5. по фактура № *** г. за период от 06.04.2020 г. до 05.05.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 2,077
куб.м., на стойност 36,35 лева и лихва 3,28 лева.
6. по фактура № **********/*** г. за период от 05.05.2020 г. до
01.06.2020 г., отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален
дял 1,089 куб.м., на стойност 30,36 лева и лихва 2,48 лева.
7. по фактура № *** г. за период от 01.06.2020 г. до 29.06.2020 г.,
отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00 куб.м.,
на стойност 27,10 лева и лихва 1,99 лева.
8. по фактура № **********/*** г. за период от 29.06.2020 г. до
03.08.2020 г., отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален
дял 0,405 куб.м., на стойност 34,32 лева и лихва 2,22 лева.
9. по фактура № *** г. за период от 03.08.2020 г. до 02.09.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00
куб.м., на стойност 30,10 лева и лихва 1,69 лева.
2
10. по фактура № *** г. за период от 01.10.2020 г. до 03.11.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 2,137
куб.м., на стойност 39,54 лева и лихва 1,55 лева.
11. по фактура № *** г. за период от 06.01.2021 г. до 02.02.2021 г.,
отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,016
куб.м., на стойност 30,13 лева и лихва 0,41 лева.
12. по фактура № *** г. за период от 02.02.2021 г. до 04.03.2021 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,685
куб.м., на стойност 32,16 лева и лихва 0,19 лева.
Заявява, че срещу С. Г. Б. и И. Г. Б. от гр. К. от страна на ищцовото
дружество ЕООД „В." - гр. С. е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 247/13.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1477/ 2021 г. по описа на Районен съд - К., с
която на длъжниците е разпоредено да заплатят солидарно на ЕООД „В." - гр.
С., както следва: 397,34 лева за главница; 28,53 лева - лихва върху тази сума
за периода от 08.12.2019 г. до 28.04.2021 г.; законната лихва от датата на
подаване на заявлението 11.05.2021 г. до окончателното заплащане на сумата;
387,70 лева разноски по делото.
Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед е подадено в
срок възражение от длъжника С. Г. Б., с което той заявява, че не дължи
сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, Районен
съд - К. е дал на заявителя, ЕООД „В." – С., указания да предяви иск относно
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Предвид изложеното по-горе счита, че за ЕООД „В." – С. е на лице
правен интерес от воденето на настоящото дело.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника С. Г. Б.,
ЕГН **********, адрес - гр. К., ж.к. ***, че дължи да заплати на ЕООД "В." –
С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. ***,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сумата 397,34 лева, произтичащи
от предоставени и незаплатени В., услуги в периода 04.11.201 г. до 04.03.2021
г., за което са издадени фактури за дължимите суми, представляващи сбор от
всички дванадесет броя задължения за периоди и количества както следва:
1. по фактура № *** г. за период от 04.11.2019 г. до 03.12.2019 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,108
куб.м., на стойност 35,92 лева.
2. по фактура № *** г. за период от 03.12.2019 г. до 02.01.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00
куб.м., на стойност 32,65 лева.
3. по фактура № *** г. за период от 04.02.2020 г. до 04.03.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,172
куб.м., на стойност 33,62 лева.
4. по фактура № *** г. за период от 04.03.2020 г. до 06.04.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,660
куб.м., на стойност 35,09 лева.
5. по фактура № *** г. за период от 06.04.2020 г. до 05.05.2020 г.,
3
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 2,077
куб.м., на стойност 36,35 лева.
6. по фактура № **********/*** г. за период от 05.05.2020 г. до
01.06.2020 г., отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален
дял 1,089 куб.м., на стойност 30,36 лева.
7. по фактура № *** г. за период от 01.06.2020 г. до 29.06.2020г.,
отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00 куб.м.,
на стойност 27,10 лева.
8. по фактура № **********/*** г. за период от 29.06.2020 г. до
03.08.2020г., отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален
дял 0,405 куб.м., на стойност 34,32 лева.
9. по фактура № *** г. за период от 03.08.2020 г. до 02.09.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00
куб.м., на стойност 30,10 лева.
10. по фактура № *** г. за период от 01.10.2020 г. до 03.11.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 2,137
куб.м., на стойност 39,54 лева.
11. по фактура № *** г. за период от 06.01.2021 г. до 02.02.2021 г.,
отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,016
куб.м., на стойност 30,13 лева.
12. по фактура № *** г. за период от 02.02.2021 г. до 04.03.2021 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,685
куб.м., на стойност 32,16 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
11.05.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за
забавено плащане в размер на 28,53 лева за период от 08.12.2019 г. до
28.04.2021 г., представляваща сбора от лихвата по всички дванадесет броя
задължения, както следва:
1. по фактура № *** г. за период от 04.11.2019 г. до 03.12.2019 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,108
куб.м., на стойност 35,92 лева и лихва 4,27 лева.
2. по фактура № *** г. за период от 03.12.2019 г. до 02.01.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00
куб.м., на стойност 32,65 лева и лихва 3,60 лева.
3. по фактура № *** г. за период от 04.02.2020 г. до 04.03.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,172
куб.м., на стойност 33,62 лева и лихва 3,39 лева.
4. по фактура № *** г. за период от 04.03.2020 г. до 06.04.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,660
куб.м., на стойност 35,09 лева и лихва 3,46 лева.
5. по фактура № *** г. за период от 06.04.2020 г. до 05.05.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 2,077
куб.м., на стойност 36,35 лева и лихва 3,28 лева.
6. по фактура № **********/***г. за период от 05.05.2020 г. до
01.06.2020 г., отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален
4
дял 1,089 куб.м., на стойност 30,36 лева и лихва 2,48 лева.
7. по фактура № *** г. за период от 01.06.2020 г. до 29.06.2020 г.,
отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00 куб.м.,
на стойност 27,10 лева и лихва 1,99 лева.
8. по фактура № **********/*** г. за период от 29.06.2020 г. до
03.08.2020 г., отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален
дял 0,405 куб.м., на стойност 34,32 лева и лихва 2,22 лева.
9. по фактура № *** г. за период от 03.08.2020 г. до 02.09.2020 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,00
куб.м., на стойност 30,10 лева и лихва 1,69 лева.
10. по фактура № *** г. за период от 01.10.2020 г. до 03.11.2020 г.,
отчетено потребление 11 куб.м., разпределение - индивидуален дял 2,137
куб.м., на стойност 39,54 лева и лихва 1,55 лева.
11. по фактура № *** г. за период от 06.01.2021 г. до 02.02.2021 г.,
отчетено потребление 9 куб.м., разпределение - индивидуален дял 1,016
куб.м., на стойност 30,13 лева и лихва 0,41 лева.
12. по фактура № *** г. за период от 02.02.2021 г. до 04.03.2021 г.,
отчетено потребление 10 куб.м., разпределение - индивидуален дял 0,685
куб.м., на стойност 32,16 лева и лихва 0,19 лева,
претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен
лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени
квитанции, за което задължение са издадени платежни документи, както и да
осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 1477/2021 г. по
описа на Районен съд – К., разноски в размер на 387,70 лева, от които: за
държавна такса - 25 лв.; за банков превод - 2,70 лева и 360 лева с ДДС за
адвокатски хонорар.
Сочи банкова сметка, по която може да бъде заплатено задължението:
„Централна кооперативна банка" АД - С., IBAN ***. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат А. С., която моли съда да уважи предявените искове като
основателни и доказани.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че има задължения
към ответното дружество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №1477/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №247/13.05.2021г. за изпълнение на парично задължение, срещу
солидарните длъжници И. Г. Б. и С. Г. Б. за сумите: 397.34 лева главница за
доставена питейна вода от 04.11.2019г. до 04.03.2021г., 28.53 лева лихва за
забава от 08.12.2019г. до 28.04.2021г. и законна лихва върху главницата от
5
11.05.2021г. до изплащане на вземането, както и 385.70 лева разноски по
делото. Посочено е, че задължението е за консумирана и неплатена питейна
вода по партида №*** за имот, находящ се в град К., ж.к. *** за периода
04.11.2019г.. до 04.03.2021г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на
задължението.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
С. Г. Б., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 1477/2021 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С протоколно определение от 18.03.2022г. съдът на основание чл.229,
ал.1, т.1 от ГПК е спрял производството по гр.дело № 2514/2021г. по общо
съгласие на страните.
По делото е представено споразумение от 16.01.2023г. сключено между
страните, с което ответникът признава, че дължи на ответното дружество
главница в размер на 397.34 лева за предоставени от В. услуги за периода
04.11.2019г. до 04.03.2021г, мораторна лихва 28.53 лева за периода
08.12.2019г. до 28.04.2021г., разноски 387.70 лева по ч.гр.дело № 1477/2021 и
605 лева по гр.дело №2514/2021г. и двете по описа на Районен съд – К.. За
погасяване на задължението си длъжникът е внесъл сумите: на 25.01.2022г. –
80 лева и на 15.03.2022г. – 50 лева. Съгласно споразумението длъжникът
признава това свое задължение и се задължава да заплати същото на вноски
от по 100 лева, платими всеки месец до окончателното му заплащане. Първата
вноска от 100 лева ще бъде направена през месец януари 2023 г., а през месец
декември 2022 г. длъжникът ще внесе сумата от 80 лева.
С определение №1639/13.09.2022г. на основание чл.230, ал.1 ат ГПК
съдът е възобновил производството по гр.дело №2514/2021г. по искане на
ищеца, поради неплащане на задълженията посочени в споразумението.
По делото са представени: Справка за неплатени задължения за абонат
*** от 01.01.1990 до дата 28.03.2021 г. за абонат Г. С.ов Б.; фактури с №№
*** г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г.; **********/*** г.; *** г.; **********/***
г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението на експертизата се установява, че за периода
04.11.2019 г. до 04.03.2021 г., по партида № *** са били издадени 12 броя
фактури, които не са заплатени. По издадените 12 броя фактури
задължението е в размер на 397.34 лева. Лихвата дължима по реда на чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи за забава на плащането по всяка една от неплатените фактури е 27.98
лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК има за предмет
6
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в
това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни
услуги на потребителите на В. услуги. Съгласно разпоредбата на §1, т.2,
б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на В. услуги, потребители
са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти
в етажна собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по
ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от
Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от
оператора и одобрени съответно от собственика на В. системата или от
регулаторния орган.
Общите условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от
оператора- „В.” ЕООД - С. са общоизвестни и публикувани на сайта на
дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати съгласно
чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Не е спорно че ищцовото дружество и ответника се намират в
договорни отношения, във връзка с доставяне на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадъчни води. Страните по делото не спорят, че през
периода 04.11.2019г. до 04.03.2021г. „В.“ ЕООД – С. е доставило питейна
вода на ответника и е отвеждало канална вода, за което са издадени фактури с
№№ *** г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г.; **********/*** г.; *** г.;
**********/*** г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т. 9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в
производството по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от
ГПК. От представеното по делото споразумение от 16.01.2023г. се
установява, че ответника признава задължението си по основание и размер.
7
Като доказателствено средство по системата на ГПК, извънсъдебното
признание подлежи на обсъждане от решаващия съд наред с останалия
доказателствен материал по делото, неосъществяването на такава преценка би
довела до процесуална незаконосъобразност на решението – арг. от чл.236,
ал.2 от ГПК. /Решение №109 от 07.09.2011г. по т.д. 465/2010г., II т.о. на ВКС/.
С извършените плащания на 25.01.2022г. – 80 лева и на 15.03.2022г. –
50 лева. по сметка на ищеца плащане, ответникът е погасил частично
задълженията си към ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.79
ал.1 от ЗЗД, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. Задължението трябва да бъде
изпълнено според уговореното. То трябва да бъде съобразено с него по
естеството на предмета на изпълнението и следва да бъде извършено
съобразна съгласуваната воля на страните /в този смисъл решение №
1243/07.07.1997 г. по гр.д. № 1288/1996 г. на V г.о. на ВКС на РБ/.
Изпълнението на длъжниковото задължение в случая се състои в заплащането
на кредитора на определената в сключения между тях договор цена. Следва
да се отбележи, че услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на
общите правила на договора за продажба на движима вещ. Безспорно се
установи по делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора между страните. За да бъде изпълнението на същото задължение
точно съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, следва дължимата цена по договора да бъде
платена изцяло, тъй като съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде
принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.
Не е спорно, че след издаване заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК ответникът е заплатил сума в общ размер на 130 лева, но съгласно чл.76
ал.1 от ЗЗД не е посочил кое от задълженията си погасява. Ако задължението
не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най- напред разноските, след това лихвите и най-после главницата – чл.76,
ал.2 от ЗЗД. В настоящия случай изпълнението не е достатъчно да покрие
цялото задължение и с оглед на гореизложеното съдът приема, че с
извършеното плащане ответникът е погасил част от разноските по
заповедното производство.
Предвид гореизложеното, исковете за главница и лихва следва да бъдат
уважени в горепосочените размери, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 11.05.2021г. до изплащането й.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
8
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното, изхода на спора и извършеното
частично плащане в хода на производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца както следва: в заповедното
производство - в размер на 257.70 лева, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на
605 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес град К., *** съществуването на вземането на “В.” ЕООД
– С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., улица ***,
представлявано от управителя Р.Т.Р. за сумите: 397.34 лева главница
произтичащи от предоставени и незаплатени В., услуги по партида №***, за
имот находящ се в град К., ж.к. *** за периода от 04.11.2019г.. до
04.03.2021г., съгласно фактури с №№ *** г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г.;
**********/*** г.; *** г.; **********/*** г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 11.05.2021г. до изплащането й, 28.53 лева лихва за
забавено плащане от 08.12.2019г. до 28.04.2021г. за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „В.” ЕООД – С., заповед
№247/13.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по частно гражданско дело 1477/2021г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. *** да
заплати на „В.” ЕООД – С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., улица ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сумата от 257.70
лева, представляващи разноски по ч.гр.дело №1477/2021г. по описа на
Районен съд – К..
9
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес град К., ж.к. *** да
заплати на „В.” ЕООД – С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., улица ***, представлявано от управителя Р.Т.Р.“ сумата от 605 лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10