РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Перник, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета
„БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: А. С. К., с ЕГН: ********** и
адрес: ***
ЧРЕЗ адв. Б.В., член на САК,
със съдебен адрес : ***,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 178 от 16.09.2021 г., постановено по
гр. дело № 2538 /2021г. по описа на РС Перник
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като постановено
при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, неправилно
и необосновано, включително и в частта за разноските, поради което се иска неговата
отмяна, като бъдат уважени предявените искове изцяло и бъде признато уволнението на
жалбоподателя - ищец за незаконно и бъде отменена изцяло Заповед № ***, връчена на
31.01.2021г. на осн чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, и да бъде възстановен на заеманата от него преди
уволнението му длъжност „***” при фирма „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ‘ ООД ”, като
бъдат присъдени направените по делото разноски, в това число договорен и изцяло изплатен
адвокатски хонорар.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че фактическите констатации на
съда не кореспондирали със събрания доказателствен материал, поради което и направените
правни изводи не се подкрепяли от събраните доказателства по делото и не отговаряли на
материалния закон.
1
В случая било незаконно уволнението извършено Заповед № ***, тъй като в
същата било посочено като основание за прекратяване на ТПО т. 2 на чл. 328, ал. 1 от КТ и
допълнително посочено - „съкращаване на част от предприятието”. Било налице и
разминаване в основанието за прекратяване на ТПО с ищеца. В предизвестието е посочено -
промяна в щатното разписание, а в заповедта било посочено съкращение на част от
предприятието. В настоящия случай в заповедта за прекратяване на ТПО липсвали каквото и
да било данни и факти сочещи на реално съкращение в щата за длъжността „***”, такова
съкращение в щата не е било налице. Към момента на прекратяване на ТПО, не е бил налице
фактическия състав на уволнението с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - както
промяна в щатното разписание, така и съкращаване на част от предприятието, като ако
обаче съдът приеме, че е бил налице този състав на уволнението, то моли да се има предвид,
че ответното дружество е следвало да извърши съответния подбор между отделните
работници/служители, заемащи длъжността от която е уволнен жалбоподателя, което не
било сторено от ответника, тъй като в настоящия случай не се установявало работника да е
бил част от самостоятелно структурно звено.
В законноустановения двуседмичен срок по чл.317 вр. с чл.263, ал. 1 от ГПК
насрещната страна, е подала отговор на въззивната жалба. С които оспорва подадената
въззивна жалба и моли да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение,
като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с трайно установената
практика на ВКС. Изложените в жалбата множество твърдения за незаконосъобразност на
постановеното решение били неоснователни, тъй като трудовото правоотношение с
въззивника било прекратено поради „закриване на част от предприятието“. Сочи, че
обстоятелствата, довели до необходимостта от закриване на цялата част от предприятието,
която била обособена на територията на гр. Перник били следните: На 23.06.2009г. бил
подписан договор между ,Ди Би Карго България“ (към онзи момент „Лоджистик Сървисис
Данубиус - клон България“ /“ЛСДБ“/) и "Стомана Индъстри АД" за представяне на
вътрешни маневрени услуги. След подписване на договора бил разкрит и „обект Стомана
Индъстри - гр. Перник“ като относително самостоятелно обособено негово структурно
звено. На 30.06.2009г., съгл. „Протокол за Решение“ на Управителите на ЛСД- клон
България и във връзка с договор със „Стомана Индъстри“ АД-гр. Перник, било взето
решение, считано от 01.07.2009г. да се разкрият 50бр. нови щатни бройки в ЛСДБ обект:
„Стомана Индъстри-гр. Перник“. След 11 години, през месец октомври 2020г. е обявен търг
от "Стомана Индъстри" АД за избор на компания за предоставяне на вътрешни маневрени
услуги, който бил спечелен от "Експрес Сервиз-ООД" ООД (конкурентна компания на „Ди
Би Карго България“ ЕООД). Това обстоятелство е довело до необходимостта от
предприемането на действия по прекратяването на договора от 2009г. за вътрешни
маневрени услуги със "Стомана Индъстри" АД. На 20.01.2021г. между "Стомана Индъстри"
АД и "Ди Би Карго България" ЕООД бил подписан Анекс към Договора от 23.06.2009г. за
вътрешни маневрени услуги, в който било посочено изрично, че считано от 01.04.2021г.
страните прекратяват изцяло действието на договора от 23.06.2009г. за вътрешни маневрени
услуги, ведно с всички приложения и анекси към него. (Док. №41 към ОИМ) Това е довело
до необходимост от предприемането на действия за прекратяване на всички трудови
правоотношения със служителите с място на работа в Обект: Перник, с вписано ЕКАТТЕ
55871 в НАП и в документите, съхранявани от Работодателя (ЕКАТТЕ 55871 отговаря на
място на работа - гр. Перник.) През различните периоди на дейността, обекта (обособеното
звено) бил изписван също като „Обект Стомана Перник“; Обект „Стомана Индъстри“- гр.
Перник; Структурно звено: Маневрена дейност- Обект: Стомана - гр. Перник, но всички
обозначават едно и също място на работа, а именно - Индустриален ж.п. клон при Стомана
Индъстри, Перник (Железопътният цех). Твърденията на жалбоподателя, че е налице
разминаване между основанието, посочено в Предизвестието и в Заповедта, били
неоснователни – Заповедта и Предизвестието били издадени на едно и също основание „на
2
основание чл.328, ал.1, т.2 от Кодекс на труда“, „на част от предприятието“, а не „на щат“. В
Заповед №*** за прекратяване на ТПО било посочено и че същата се издава и във връзка с
„Решение на Борда на Директорите от 25.01.2021г“, в което е записано ясно „закрива се
Регионално звено Перник и Дирекция: Техническа, обект, считано от 01.04.2021г.“. Подбор
не бил възможен и предвид факта, че били налице различия в трудовите функции на
служителите от другите обекти в другите населени места, което се установило от всички
приложени по делото доказателства. Сочи, че твърденията на ищеца в първоинстанционното
производство, че на територията на Стомана Индъстри продължавали да работят служители
на „Ди Би Карго България“ ЕООД се опровергали напълно, както от заключението на
вещото лице, така и от показанията на всички разпитани свидетели. От които установило, че
след 01.04.2021г. в индустриалния ж.п. клон при „Стомана Индъстри“ АД работели бивши
служители на „Ди Би Карго България“ ЕООД с прекратени ТПО с ответника, които са били
наети по трудови правоотношения от друга конкурентна компания. Вещото лице е
установило, че нито един служител не бил прехвърлен към друг работодател по чл.123 КТ,
както и че личните трудови досиета се съхраняват при работодателя. Закритата част от
предприятието представлявала обособена и относително самостоятелна организационна
единица в цялостната структура и организация на предприятието, тъй като било налице
относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието по
териториалният критерий - по делото се установи, че частта от предприятието, която е
закрита, е била особена само на територията на град Перник (в „Индустриален ж.п. клон при
Стомана Индъстри, Перник“ (Железопътния цех на „Стомана Индъстри“ АД) по финансово-
икономическият критерий за обособеност (по отношение на относително самостоятелна
разходна сметка и относително самостоятелен източник на приходи)„Обект Стомана
Индъстри-гр. Перник“ има относително самостоятелна разходна сметка, като същият
представлява и отделен „кост център“ - за разходите в предприятието; по функционалният
критерий за обособеност (по отношение на относително обособена дейност от общата
дейност на предприятието). Закритото звено в гр. Перник като част от предприятието „Ди
Би Карго България“ ЕООД, заедно със структурните му звена „Регионално звено Перник“ и
„Дирекция Техническа-гр. Перник“ са единствената част от предприятието, която е
осъществявала дейност на територията на гр. Перник и което е било разположено в
Железопътен цех. Останалите обекти, свързани с маневрена дейност са разположени в
железопътни гари и дейността е различна. Категоризацията на труда за пенсиониране в
„Стомана на Перник“ е 2-ра, а в другите обекти са 3-та категория. Твърди, че реално и
фактически било невъзможно служителят да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, тъй като мястото на работа на служителя било в обект Перник, като
видно от длъжностната му характеристика, връчена на служителя на 27.05.2011г.,
длъжността на ищеца „***“, е с посоченото описание, трудови задачи и задължения се
отнася конкретно до „Структурно звено: Маневрена дейност - обект: Стомана-гр. Перник.“
Договорът между „Ди Би Карго България“ и „Стомана Индъстри“ АД от 23.06.2009г., по
силата на който предприятието е предоставяло вътрешни маневрени услуги на територията
на Стомана Индъстри АД, е прекратен, считано от 01.04.2021г. След тази дата, нито един
служител на Работодателя-ответник, не можел да полага реално труд в обекта.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, чрез процесуалния си
представител моли да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено
първоинстанционното решение по изложените в жалбата съображения. Оспорва отговора на
ответната страна, като сочи, че същият е неотносим към настоящия спор
Претендира присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, при
подробно изложени съображения по съществото на спора моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба. На първо място моли да се вземе предвид ТР постановено на
3
26.10.2021г. по ТД № 5 / 2019.
Претендира за присъждане направените разноски, представя списък по чл.80 от
ГПК.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следвало да се съобрази обема на извършените процесуални действия.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл.317 вр. с чл.273 и чл.235, ал.2 от ГПК,
подлагайки на самостоятелна преценка всички релевантни доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба депозирана
от А. С. К. ЕГН: ********** и адрес: ***, с която се иска да бъде признато уволнението му
извършено със Заповед № ***, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, издадена от
работодателя „Ди Би Карго България” ЕООД, за незаконосъобразно, издадената заповед,
като неправилна и незаконосъобразна, да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност - “***” при фирма „Ди Би Карго България” ЕООД, гр. Перник,
както и да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски, в това число и
договорения и изцяло изплатен адвокатски хонорар.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил така предявените
искове, като приел, че към момента на уволнението на ищеца, за работодателя било
възникнало субективното право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, като същото било законосъобразно упражнено, поради
което и предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ бил неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли, като зависещи от него следвало да се отхвърлят и исковете по
чл. 344, ал. 1, т.2 КТ, тъй като произнасянето по тях се предпоставяло от уважен иск за
отмяна на уволнението, което обстоятелство не било налице. Посочените мотиви в Заповед
№ ***, издадена от работодателя „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД - съкращаване на част
от предприятието, както и посоченото с в същата основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, били
налице към момента на издавана на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като обособеното звено на ответника обслужващо ЖП
инфраструктурата на територията на "Стомана индъстри" АД, е престанало да функционира
поради изтичане договора за възлагане, което наложило закриването на тази част от
предприятието на ответника. Сочените обстоятелства от ищеца, че в други документи
работодателя се позовавал както на закриване на част от предприятието така и на
съкращение в щата били ирелевантни, доколкото от значение за законосъобразното издаване
на атакуваната заповед било посоченото правно основание и мотиви – да са налице към
момента на издаването и, което обстоятелство се установявало.
Първоинстанционният съд посочил, че съобразно практиката на ВКС /решение
№28от 02.04.2019г. по гр.д.№3055/2018г. на ВКС/ предприятието на работодателя търговец
е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, то е обект на правото (чл. 15
ТЗ). Принципът за еднозначност на понятията изисквал и понятието "част от предприятието"
в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, когато работодателят е търговец, да включва
4
осъществяването на два признака - организационно обособена структура, и възможност за
самостоятелна стопанска дейност. В настоящия случай от заключението на вещото лице,
включително при изслушването му в съдебно заседание, както и от показанията на
свидетелите се установявало, че поддържането и функционирането на ЖП
инфраструктурата на територията на "Стомана индъстри" АД, възложена на ответното
дружество е притежавала посочената по горе самостоятелност и обособеност изразяващи се
на изпълнение на конкретни дейности представляващи самостоятелна стопанска дейност на
обособена самостоятелна територия от работници и служители, като организационно
обособена структура.
От събраните в хода на първоинстанционното производството доказателства, които
настоящата инстанция подлага на самостоятелна проверка се установя, а и между страните
не се спори, че ищецът е работил в „ДИ БИ КАРГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с адрес на
управление : гр. Карлово, ул.Теофан Райнов № 2, с ЕИК: *********, представлявано от
управителите -Л.С.Г. и Х.С.П., въз основа на сключен трудов договор № ***, на длъжността
“***”, код по НПКД *** НКИД ***, с място на работа - Ди Би Карго България ЕООД, гр.
Перник в гр. Перник, с място на работа на територията на "Стомана индъстри" АД.
Видно от приложеното по делото предизвестие за прекратявания на трудовия
договор на осн л. 328, ал.1, т.2 от КТ изпратено до А.С. К. – работникът е бил уведомен, че
трудовия му договор № *** ще бъде прекратен поради прекратяване на Договор от
23.06.2009г. за вътрешни маневрени услуги на територията на „Стомана Индъстри“ АД, гр.
Перник, с Решение за промяна в щатното разписание на ДИ БИ Карго България ЕООД,
считано от 01.03.2021г., в 30 – ет дневен срок, считано от датата на връчване на
предизвестието, а именно на 31.03.2021г.
От Заповед № ***, се установява, че трудовото правоотношение с работника А.С. К.
се прекратява – считано от 01.04.2021г. поради съкращаване на част от предприятието, като
заповедта е връчена на работника на датата 31.03.2021г.
От протокол за решение на управителите на ЛСД – клон България от 30.06.2009г. се
установява, че във връзка с подписна договор между ЛСД – клон България и „Стомана
индъстри“ АД гр. Перник, считано от 01.07.2009г. се разкриват 50 бр. нови щатни бройки в
ЛСДБ обект „Стомана Индъстри“ – гр. Перник.
Видно от анекс към договор от 23.06.2009г. за вътрешно маневрени услуги, сключен
на 20.01.2021г., считано от 01.04.2021г. страните по взаимно съгласие прекратява изцяло
действието на договора от 23.06.2009г., в едно с всички приложения и анекси към него.
От решение на борда на директорите на „ДИ БИ Карго България“ ЕООД от
25.01.2021г. се установява, че на 25.01.2021г. е взето решение да се закрие регионално, звено
Перник и Дирекция Технически обект Перни, считано от 01.04.2021г.
От приложеното по делото длъжностно разписание „Ди Би Карго България" ЕООД,
в сила от 01.03.2021г. се установява, че по маневрена дейност – регионални звена са
вписани Регионално звено Пирдоп; Регионално звено Перник; Регионално звено Гара Русе –
5
разпределителна; Регионално звено Огняново; за Регионално звено Перник в длъжностна
структура и наименование в организацията под № 7 е посочена длъжността „***“ с
отбелязана численост – 10; реално – 6; свободни 4.
От приложеното по делото длъжностно разписание „Ди Би Карго България" ЕООД,
в сила от 01.03.2021г. се установява, че по длъжностна структура и наименование в
организацията по маневрена дейност – регионални звена са посочени Регионално звено
Пирдоп; Регионално звено Гара Русе – разпределителна; Регионално звено Огняново.
От приетото и не оспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно – икономическа експертиза се установява, че съгласно документи в отдел „Човешки
ресурси" и „Финанси" на „Ди Би Карго България" ЕООД гр. Карлово: - Дружеството
изготвяло длъжностно разписание по дирекции и звена, не изготвяло поименни щатни
разписания; - Личните трудови досиета на служители от закритото звено Обект „Стомана
Индъстри" АД гр. Перник - от структурните му звена „Регионално звено Перник" и
„Дирекция Техническа" гр. Перник, се съхраняват в отдел „Човешки ресурси" на „Ди Би
Карго България" ЕООД гр. Карлово; График - отчетна форма 76 не е изготвян след
31.03.2021 г.; Във ведомости за трудови възнаграждения не били начислявани трудови
възнаграждения за полаган труд след 31.03.2021 г. в звено Обект „Стомана Индъстри" АД
гр. Перник; За начисляваните трудови възнаграждения се изготвяла Рекапитулация общо за
дружеството с данни за начисления фонд работна заплата по компоненти и по отделни звена
с цел осчетоводяването им по КОСТ центрове; С писмо до Дирекция „Бюро по труда" гр.
Перник, „Ди Би Карго България" ЕООД гр. Карлово уведомява за прекратяване трудовите
договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ на общо 34 лица;
Трудовите договори на работниците и служителите от структурните му звена „Регионално
звено Перник" и „Дирекция Техническа" гр. Перник са били прекратени, с № и дата на
Заповед, основание за прекратяване на трудовото правоотношение, длъжност и инициали на
служителя (пълното име не съм посочила - представляват лични данни на лица, които не са
страна по делото). Не са прекратени трудовите правоотношения с работници и служители
които и към датата на проверка - 27 юли 2021 г. са били в отпуск поради временна
неработоспособност Не са прекратявани трудови договори на основание чл. 123 от КТ и не
са предадени лични трудови досиета на работници и служители на друг работодател.;
Съгласно данни от финансов контрольор на дружеството, същото прилагало Международни
стандарти за финансови отчети. Осъществявало дейност по сключени договори за услуги.
Водило единно счетоводство, като с цел по-добро оперативно управление ефективността на
дейността на звената в дружеството - приходи, разходи и финансовият им резултат се
отчитали в 14 броя КОСТ центрове. За КОСТ центровете не се съставяли и не се
декларирали самостоятелни финансови отчети, не се подавали самостоятелно СД по ЗДДС,
нямали самостоятелни банкови сметки, не подавали Годишни данъчни декларации по
ЗКПО.
Съдът кредитира изцяло, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по допусната съдебно икономическа експертиза и възоснова
на него формира фактическите си изводи.
6
Въззивният съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и
правомощията си по реда на чл.269 от ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение,
Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно, тъй като е
постановено от местнокомпетентния първоинстанционен, в рамките на неговата родова
подсъдност, в е предвидената от закона форма.
Съгласно правомощията си по реда на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната
страна, както и събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното:
Предявените пред районния съд обективно и субективно съединени искове са с
правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 от КТ .
С оглед нормата на чл. 335, ал.2, т.1 КТ съдът намира, че трудовото правоотношение
с ищеца в първоинстанционното производство, е било прекратено на ***, с оглед
определения в предизвестие за прекратявания на трудовия договор на осн. чл. 328, ал.1, т.2
от КТ изпратено до А.С. К., тридесет дневен срок считано от деня следващ дата на връчване
на предизвестието, а именно получено на 01.03.2021г.
В рамките на определения в чл.358, ал.1, т.2 КТ срок работникът е упражнил
правото си да оспори законността на уволнението си пред съда.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема, че
спорно по делото е законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с
работника посочено в отправеното и не оттеглено от работодателя предизвестие за
прекратявания на трудовия договор на осн. чл. 328, ал.1, т.2 от КТ изпратено до А.С. К., а
именно разпоредбата на чл.328, ал.1, т. 2 от KT – „при закриване на част от предприятието
или съкращаване на щата“.
С оглед очертания предмет по делото, настоящия съдебен състав за да се произнесе
съобрази задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата чл. 335, ал. 2,
т. 1 от КТ обективирана в Решение № 27 от 01.03.2017г. на ВКС по гр. д. № 3012/2016 г., IV
г. о., ГК, - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие,
конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение
настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на
трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за
уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е
определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната
го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното
основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да
прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение.
Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените там фактически доводи,
като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение
имат изложените фактически доводи. В същия смисъл са и Решение № 351/20.12.2011 г. по
гр. дело № 229/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС и Решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело №
468/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение по гр. д. № 1844/2013 г. на IV гр. отд. и др.
Поради което се явява неоснователно наведеното във въззивната жалба възражение, че
разминаването в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с работника
посочено в предизвестието и заповедта е довело до незаконосъобразност на издадената
Заповед и само на това основание същата е следвало да бъде отменена.
С Тълкувателно решение № 5/2019 г. от 26.10.2021г. по тълк. дело № 5 / 2019г. на
ОСГК на ВКС се даде разрешение на спорен в практиката въпрос и се прие, че
7
„Съкращаване в щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от Кодекса на труда има, когато
се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях;
При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение
за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка. Работодателят може да упражни
правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на
предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с
еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции“. В мотивите на
постановеното тълкувателно решение задължително за настоящата инстанция се посочва, че
„Закриване на част от предприятието и съкращаване в щата са отделни основания за
уволнение, макар и да се включени в една законова разпоредба – чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда. Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда е налице
винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и
в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание,
предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата.
Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците или служителите. При премахване на определено
звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две
възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите
от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от
Кодекса на труда – „закриване на част от предприятието“ или на основание чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“, като изборът на предвидената в закона
възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му
дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него. Със закриването
на съответната част от предприятието отпада необходимостта от осъществяване на
съответната дейност, което налага и прекратяване на трудовите договори на работниците и
служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. При реално
осъществено закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между
кого да се извърши. В такава хипотеза работодателят може /но не е длъжен/ да не уволни
работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други,
работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва. Това следва от
характера на субективното право на подбор, използването на което зависи от преценката на
работодателя. Това разрешение е възприето в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от
16.01.12г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Работодателят може да упражни
правото, когато закритото и оставащите структурни звена са в едно и също населено място,
а в оставащите има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови
функции.
Видно от представените по делото писмени доказателства работодателя „Ди Би
Карго България“ е отправил до работника А. С. К. писмено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор с посочено в него фактическо основание „във връзка с прекратяване на
Договор от 23.06.2009г. за вътрешно маневрени услуги на територията на „Стомана
индъстри“ АД гр. Перник, борда на Директорите взе решение за промяна на щатното
разписания на „Ди Би Карго“ ЕООД, считано от 01.04.2021г.“ Това писмено
доказателствено нито е оспорено от страна на ищеца, нито е оборена неговата автентичност,
поради което същото, като годно писмено доказателство – доказва, че материализираното в
него изявление е било направено, както е посочено в него, а именно, че отправено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение до работника е на посоченото
основание, а не е просто техническа грешка. Посоченото фактическо изложение отнесено
към посечената правна квалификация води до единственият и непротиворечив извод, че
основанието за прекратяването на трудовото правоотношение на А. С. К. е съкращаване на
щата, тъй като промяната на щатното разписание, чрез закриване на регионално звено и
длъжности индивидуализирани с наименование и брой по своята същност е съкращаване на
щата – чл. 328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ. Поради което се явява неоснователно наведеното във
въззивната жалба възражение, че работодателя не е разполагал със съответното основание за
уволнение.
8
С оглед на изложеното настоящия съдебен съставът намира, че при прекратяване на
трудовото правоотношение на работника А. С. К., работодателя „Ди Би Карго“ ЕООД е
имал право, но не и задължение да извършва подбор, тъй като закритото и оставащите
структурни звена не са в едно и също населено място. Поради което се явява неоснователно
наведеното във въззивната жалба възражение, че не са спазени изискванията за извършване
на подбор между отделните работници и служители заемащи длъжността, която е заемал
въззивника.
По отношение на наведеното във въззивната жалба възражение, че не е налице
„съкращаване на щата, тъй като реално съответните функции не са съкратени, т.е. не са
премахнати и трудовите функции на работника са останали, такива каквито са били преди
прекратяване на трудовото правоотношение, следва да се има предвид, че в практиката на
ВКС, за да е налице основанието за уволнение „съкращаване на щата“, към момента на
връчване на предизвестието трябва да е взето решението за провеждане на съкращение. Към
този момент не е необходимо новото щатно разписание да е приложимо ("да е влязло в
сила"), тъй като към този момент не се прекратява трудовото правоотношение - то
продължава да съществува и ще се прекрати, когато изтече срокът на предизвестието.
Трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да бъде изчерпано
действието на старото щатно разписание. Най-ранният момент, към който то може да бъде
прекратено е последният работен ден на действието на старото щатно разписание, за да
може в първия ден на действието на новото щатно разписание работодателят да остане
обвързан от трудови правоотношения само с тези работници и служители, за които има
предвиден щат. Разбира се, няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено по-
късно - след като е започнало действието на новото щатно разписание. / р. по гр.д. №944/11
г. на четвърто г.о./. Когато към момента на връчване на предизвестието липсва елемент от
фактическия състав на основанието за уволнение, който е настъпил по-късно до изтичане на
срока на предизвестието, следва да се приеме, че недостатъкът се санира, по аналогия от чл.
74, ал. 6 КТ. Както при тежкия порок на недействителност на трудовия договор, за която
съдът следи и служебно, отпадането или отстраняването на недостатъка е пречка за
обявяване на недействителността, още повече при допълване на фактическия състав преди
да настъпят последиците от отправеното предизвестие - прекратяването на трудовото
правоотношение по силата на закона, това обстоятелство не трябва да се елиминира, а
следва да се вземе пред вид при преценка на законността на уволнението./ р. по гр.д.
№1188/09 г. на трето г.о. /. В този смисъл Решение №183 / 25.06.2014 г. по гр.д. №7042/13
г. III г. о. ВКС.
В случая предизвестието до ищца А.С. К. е връчено лично на 01.03.2021г., след
взимане на решението за съкращаване на щата, срокът на същото е изтекъл на 31.03.2021г.,
преди датата на влизане в сила на новото щатно разписание 01.04.2021г. Поради което се
явява неоснователно наведеното във въззивната жалба възражение, че към момента на
уволнението не е било налице основание за уволнението.
При извършване на съпоставка между „старото“ в сила от 01.03.2021г. и „новото“ в
сила от 01.04.2021г. – щатно разписание, по категоричен начин се установява наличието на
„реално съкращаване на щата“. Работодателят е представил доказателства, от които е видно,
че промяната се е наложила с оглед прекратяване на договор от 23.06.2009г. за вътрешно
маневрени услуги на територията на „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, във връзка с който
с протокол от 30.06.2009г. са разкрити нови щатни бройки в обект „Стомана Индъстри“ АД
гр. Перник. Тези промени са довели до реално прекратяване на дейността на работодателя в
обекта „Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, което е довело до намаляване на обема на
работа, а с оглед практиката на ВКС „Основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ е
налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го
причини и в този случай, при оспорване законността на уволнението, извършено на това
основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на
щата, без да се изследват причините, наложили съкращаването“, в този смисъл Решение №
236 / 09.07.2012г. по гр.д. № 1251 / 2010 г. на IV г.о. на ВКС. Поради което се явява
9
неоснователно наведеното във въззивната жалба възражение, че не е било налице „реално
съкращаване на щата“.
С оглед изложеното настоящия съдебен състав счита, че уволнението на А. С. К. е
законосъобразно – налице е отразеното в заповедта основание – реално съкращаване на
щата, като не се установи работодателят да е злоупотребил с право. Искът по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ се явява неоснователен. Той следва да бъде отхвърлен, както и обусловените от него
претенции по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ.
По тези съображения, настоящия съдебен състав счита подадената от въззивна
жалба, за неоснователна. Достигайки до същите правни изводи първоинстанционния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По исканията за присъждане на направени в хода на производството разноски,
Въззивният съд, след като прецени приложимото право, за да се произнесе взе предвид
следното:
С оглед изхода на спора, до колкото няма въведено оплакване от въззиваемото
дружество за неправилност на първоинстанционното производство в частта за разноските
съдът на осн чл. 269 от ГПК не дължи произнасяне.
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн. чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 2 от ГПК на въззиваемият се дължат, направените в хода
на въззивното производство разноски. Въззиваемият претендира и доказва разноски, в
размер на сумата от 900.00лв / заплатено възнаграждение по договор за възлагане на правна
защита бл. № ***/ С оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да
извърши преценка дали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в размер на
900.00лв. е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Настоящия съдебен състав съобразявайки, че институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен по-
скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то
до размера на абсолютния минимум, счита че съобразно предмета на делото имащ
неоценяем характер, но възнаграждението за процесуално представителство е с изрично
определен размер по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 / 2004г., „не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ в настоящия случай 11.10.2021“, а размера на МРЗ от 01.01.2021г. съгласно
ПМС № 331/26.11.2020 г. 650.00лв, направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за размер на 900.00
лв. се явява неоснователно, тъй като: На първо място не надвишава в пъти минималния
размер на адвокатското възнаграждение. На следващо, предвид обема на извършената от
процесуалния представител на ответника работа по делото – подробен и задълбочен отговор
на подадената въззивна жалба с разбор на практиката на Върховния касационен съд, както и
обстоятелството, че се е явил в насроченото открито съдебно заседание и е пледирал по
съществото на спора. И на последно но не по важност място, съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178 от 16.09.2021г., постановено по гр.д.№ 2538 /
2021г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА А. С. К. ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДИ БИ
КАРГО БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово,
ул. Теофан Райнов № 2, с ЕИК: *********, представлявано от управителите - Л.С.Г. и
10
Х.С.П., сумата в размер на 900.00лв. /деветстотин лева/ – заплатено адвокатско
възнаграждение, представляваща сторени разноски в хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 280, ал.3, т.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11