Определение по дело №1560/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 1444

 

16.07.2019г, гр.Пловдив

                             

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                   Светослав Узунов

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева гр.д. № 1560/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                            Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                                   Постъпила е частна жалба от „Глобъл комюникейшън нет“ АД- гр.Пловдив, представлявано от ИД Д. А., чрез адв.С.Г., САК против Определение № 2742/ 11.03.2019г. по гр.д.№ 14236/ 2018г. по описа на ПРС – І гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за поправка на определение № 667/ 17.01.2019г чрез допълването му за присъждане на разноски в размер на 3 500 лева за заплащане на адв.възнаграждение. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и указване на първоинстанционния съд поправка на очевидна фактическа грешка  в постановеното определение чрез присъждане на поисканите от жалбоподателя разноски за адв.хонорар.

                                   Постъпил е писмен отговор от В.И.В. *** чрез адв.И.Я.К., оспорва частната жалба като недопустима поради наличие на произнасяне с окончателен съдебен акт на въззивен съд по гр.д.№ 710/2019г. по описа на ПОС. На второ място молбата се оспорва като неоснователна с довода, че жалбоподателят е имал изискуеми вземания спрямо ищеца, поради което е дал обоснован повод за образуване на делото, по което съдът се произнесъл по цитираното гр.д.№ 710/ 2019г.

                                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, намери следното:

                                   Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима ще се разгледа по същество.

                                   С решение № 3813/ 12.11.2018г. по гр.д.№ 14236/ 2018гпо описа на ПРС – І гр.с.  при отхвърляне на предявени  обективно съединени искове по чл.228, ал.1, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ, предявени от ищеца В.И.В. против жалбоподателя поради извършено плащане след предявяване на иска, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК разноските са били възложени на ответника, като същият е бил осъден да ги заплати на ищеца в размер на 3 580 лева.

                        С искане за изменение на решението от страна на настоящия жалбоподател е било поискано изменение на постановеното решение в частта на разноските чрез отхвърляне искането на ищеца за присъждане на разноски и присъждане на такива в полза на ответника.

                        С Определение №667/ 17.01.2019г. районният съд е постановил изменение на постановеното по делото решение № 3813/ 12.11.2018г. като е отхвърлил искането на ищеца за присъждане на разноски за адв.възнаграждение в размер на 3 580 лева, като не е било налице с диспозитива на решението произнасяне относно поисканите от ответника за присъждане на разноски в негова полза.

                        С частна жалба от 13.02.2019г. от ответника е било инициирано въззивно производство против в частта на постановеното Определение № 667/ 17.01.2019г., с което не са били присъдени в негова полза претендираните по делото разноски.

                        С Определение № 845/ 25.04.2019г. по гр.д.№ 710/ 2019г. по описа на ПОС е потвърдено изцяло постановеното от районния съд Определение № 667/ 17.01.2019г. , с което изменя постановеното по делото Решение № 3813/ 12.11.2018г в частта относно присъдените на ищеца разноски относно отхвърленото искане на ищеца за присъждане на разноски в размер на 3580 лева.

                        Междувременно от страна на ответника с молба от 13.02.2019г. е било инициирано и производство по чл.247, ал.1 ГПК за поправка на постановеното по делото Определение №667/ 17.01.2019г. чрез произнасяне и по искането на тази страна за присъждане на разноски по делото. Преди постановяване на Определение № 845/ 25.04.2019г. на въззивният съд , районният съд се е произнесъл с Определение № 2742/ 11.03.2019г., който ред принципно е допустимият с оглед липсата на произнасяне от районния съд по предходно постановеното Определение № 667/ 17.01.2019г. по искането на ответника за присъждане на разноски по делото, при липса на каквото не е налице предмет на произнасяне от въззивния съд по реда на инстанционния контрол по чл.278, ал.1 ГПК.

                        С последното постановено от районния съд Определение № 2742/ 11.03.2019г., предмет на обжалване в настоящото въззивно производство, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за поправка на допусната фактическа грешка в постановеното предходно определение от 17.01.2019г. чрез присъждане на разноски на ответника. За да постанови този резултат районният съд е отчел обстоятелството, че исковете за заплащане на ТВ са били заведени в съда на 29.08.2018г., а заплащането им е било извършено на 30.08.2019г., което е обусловило неоснователност на искането за присъждане на разноски за въззивното производство, доколкото ответникът с неплащането на станали изискуеми вземания на ищеца е дал повод за завеждане на делото.

             Фактическите и правни изводи на районния съд са правилни. Хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК включва проявлението на две кумулативно регламентирани предпоставки за приложението й : ответникът да не е станал причина, съответно да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая видно от комплектованите по делото доказателства по гр.д.№ .№ 14236/ 2018г по описа на ПРС – І гр.с. предпоставка за упражняване на правото на ищеца за предявяване на искове за заплащане на неизплатени изискуеми вземания към момента на подаване на исковата молба 29.08.2019г. Следва да се отчете безспорното по цитираното дело обстоятелство, че трудовото правоотношение е било прекратено между страните на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради системно забавяне изплащането на дължимо трудово възнаграждение на ищеца, което е достатъчно основание да се приеме наличието на даден повод за завеждане на гражданското дело.

                        По изложените съображения, въззивният съд

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2742/ 11.03.2019г. по гр.д.№14236/ 2018г. по описа на ПРС – І гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Глобъл комюникейшън нет“ АД- гр.Пловдив за поправка на определение № 667/ 17.01.2019г.  чрез допълването му за присъждане на разноски в размер на 3 500 лева за заплащане на адв.възнаграждение.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

                      Председател:                                Членове: