Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.07.2012г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти
състав в публичното съдебно заседание,
проведено на тридесети май през две хиляди и дванадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2292 по описа за 2010 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС чл.576,
предл.1 във вр. с чл.574, предл.1 от ГПК.
Производството e
образувано по иск на ОБЩИНА ВАРНА чрез кмета К. П.Й. срещу ПАРАХОДСТВО
БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ, ЕИК *********, адрес:
гр. Варна, бул. “ПРИМОРСКИ” №1, представлявано от Й.М.Й. и Х.И.Д. с правно основание чл.
108 ЗС. Ищецът излага, че е собственик на следните поземлени имоти: ПИ с
номер 9683 по КП на 8-ми подрайон на гр.Варна целият
с площ от 1558,64 кв.м. с начин на трайно ползване
-улица с наименование „Житна", при граници ПИ №№ 1878, 1879, 1880, 1888,
9685, 9682, 1877 по КП от 2003г. и ПИ с номер 9682 по Кадастралния план на 8-ми
подрайон на гр.Варна целият с площ от 1546,28 кв.м. с начин на трайно ползване -улица с наименование
„Вардар", при граници ПИ №№ 1877, 9683, 9685, 1888, 1887, 1891. Твърди, че
Община Варна се легитимира като собственик на горепосочените имоти по силата на
закона - на
основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във връзка с §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Излага, че със Заповед № РД 12557/30.12.1981г.
на първи зам.министър на МСА, издадена на основание
чл. 73 и 76 от ППЗТСУ, е одобрен застроителния и регулационния план на
централна градска част, гр. Варна, където попадат и процесните
имоти. С решение № 11477 от 20.12.2005г. по адм. д. №
6371/2005 г., 5 чл. състав на ВАС обявява заповедта за нищожна, като според
ищеца не следва да се приема нищожност по отношение на целия регулационен план,
а единствено и само на онази част касаеща имота, който е бил предмет на делото.
Макар и обявен за нищожен, 14 години след влизането му в сила, регулационният
план е бил приложен на място, като са изградени, както улица „Житна" /Бунарджиев"/, ведно с прилежащият към нея паркинг,
така и ул. „Вардар". Предходният регулационен план е приет със заповед №
13/26.02.1962г. на председателя на изпълнителния комитет при ГНС до настоящият
момент не е приложен. Твърди се, че от кадастралната основа /върху която е изчертана
графичната част/, както на
РП, приет със
Заповед № 13/26.02.1962г., така и от ЗРП на ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД
12557/30.12.1981г. на първи зам.министър на МСА, се установява, че посочените поземлени имоти винаги са се
използвали като улици и паркинг към тях. Видно от КП от 1965г. попълнен през
1991г., на място са изградени ул.Житна /Бурнаджиев/ ведно с прилежащия паркинг и ул.Вардар. Към настоящият момент не е налице действащ
регулационен план за осми подрайон на гр.Варна,
поради което и на основание чл.9 от ЗУТ предназначението на поземлените имоти
следва да се определя от фактическото им ползване. Ищецът твърди, че към
настоящият момент 1005 кв.метра реални части
от поземлен имот № 9683 с начин на трайно ползване улица и
паркинг „Житна", при граници: от изток - част от ПИ 10135.1507.1030 /ул.Вардар/; от юг - сграда 10135.1507.1030.1, граница на ПИ
10135.1507.1030, сграда 10135.1507.1030.4, сграда 10135.1507.1030.7; от запад -
ПИ № 10135.1507.837; ПИ 10135.1507.1030, част от 10135.1507.1028; и 733 кв.метра реални части от поземлен имот № 9682 с начин на
трайно ползване улица „Вардар", при граници: от изток - ПИ
10135.1507.1029, част от ПИ 10135.1507.1030; от юг - ПИ 10135.1507.1006; ПИ
10135.1507.993; от запад - сграда 10135.1507.1030.1, част от ПИ 10135.1507.1030
/част от ул. Житна и паркинг/, са включени в имот с идентификатор
10135.1507.1030 съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК видно от скица №
10713/07.05.2009г. издадено от СГКК-гр.Варна.
Притежаваните от Община Варна улици - публична общинска собственост, са
отразени в кадастралната карта, както следва ПИ /стар пл№
9683/ с ИД№ 10135.1507.837 и ПИ /стар пл№ 9682/ с ИД№
10135.1507.1029. Реалните части от посочените имоти, неправомерно включени в
имот с идентификатор 10135.1507.1030 са отразени в повдигната в цвят скица,
приложена към настоящата искова молба, изготвена от Началник отдел „Кадастър и
регулация" към Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране" при Община Варна. Видно от констативен нотариален
акт за собственост №53, том II, рег.№3840, дело №248 от 2009г. на нотариус Т.М., „Параходство български морски
флот" АД е признато за собственик на образуваният имот с ИД№
10135.1507.1030. Фактът, че към настоящият момент
неправомерно включените реални части от горепосочените имоти се владеят от
ответника обосновава правният интерес на Община Варна от завеждане на настоящия
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. Ищецът счита, че
ответното дружество не е собственик на посочените реални части от поземлени
имоти стар № 9683 и № 9682 тъй като в полза на ответника неправомерно е
съставен констативен нотариален акт. На основание чл.587 от ГПК „ПБМФ"АД е признато за собственик
на ПИ с
идентификатор 10135.1507.1030, находящ се в гр.Варна,
бул."Приморски"№, целият с площ от 5099 кв.м.
За 2845 кв.м. от имота предмет на цитирания
нотариален акт дружеството се легитимира като собственик с АДС№2591 от
01.09.1995г. За останалата част от 2254 кв.м.
ответникът не
разполага с документ за собственост. Ищецът
твърди, че
ответникът не би могъл да придобие имота
по давност въпреки издаденото от община Варна удостоверение по ЗАО
24470/10.06.2009г., което е в нарушение на чл.7, ал.1 от ЗОС. На следващо
място излага, че дори и имотът да не беше публична общинска собственост, а
частна общинска собственост, не би могла
да тече придобивна давност предвид разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС(Обн.,ДВ,бр.46 от 6 юни 2006г.) тъй като според последното
изменения от ДВ,бр.109 от 23 декември 2008г. същата не тече до 31.12.2011г.
Отделно от това, за
съставянето на нотариалният акт е ползвана скица от СГКК - гр.Варна
с № 10713/07.05.2009г., издадена въз основа на неправомерно попълване на имот с
идентификатор 10135.1507.1030. Предвид изложеното, ищецът моли, след като съдът признае
Община Варна за собственик на 1005 кв.метра реални
части, представляващи част от поземлен имот стар № 9683/КП 2003г./, при
граници от изток - част от ПИ 10135.1507.1030 /ул.Вардар/;
от юг - сграда 10135.1507.1030.1, граница на ПИ 10135.1507.1030, сграда
10135.1507.1030.4, сграда 10135.1507.1030.7; от запад - ПИ № 10135.1507.837; ПИ
10135.1507.1030, част от 10135.1507.1028; и 733кв.метра реални части,
представляващи част от поземлен имот стар № 9682 /КП 2003г./, при граници от
изток - ПИ 10135.1507.1029, част от ПИ 10135.1507.1030; от юг - ПИ
10135.1507.1006; ПИ 10135.1507.993; от запад -сграда 10135.1507.1030.1, част от
ПИ 10135.1507.1030 /част от ул. Житна и паркинг/, включени към момента в имот с
идентификатор 10135.1507.1030 по КК на район „Одесос", да осъди „ПБМФ" АД да предаде на Община
Варна владението върху същите на осн. чл. 108 ЗС. Моли да
бъде прогласена нищожността на нотариален акт за собственост на
недвижим имот №53, том.II, рег.№3840, дело №248 от 2009г., съставен от Т.М., на основание чл.576, предл.1 във вр. с чл.574, предл.1 от ГПК, както и да му бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
излага становище, че предявеният от Общината
иск за установяване на собственост и предаване на описания имот е допустим, но
неоснователен. Не оспорва, че процесният имот,
се владее и ползва от него като служебен паркинг и подстъп до административната
сграда.
Твърди обаче, че в процесния имот
няма изградени улици и обществен паркинг. Оспорва наличието на визираното от
ищеца придобивно основание, а именно § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Счита, че нито една от изискуемите кумулативни предпоставки на цитирания
нормативен текст не са налице. На първо място, счита,
че не се
установява, че
към датата на влизане в сила на ЗМСМА - 17.09.1991г., по действащия
ПУП процесните реални части от ПИ 10135.1507.1030 са
предназначени за улици /ул. „Житна" и улица „Вардар"/ и обществен
паркинг. Ищецът основава твърденията си, че такова функционално предназначение
им е придадено, като сочи наличието на влязъл в сила застроителен и регулационен план /ЗРП/ на Централна градска част
/ЦГЧ/, одобрен със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на Първи Зам. министър на
МСА. Ответникът
счита, че след като заповедта
за одобрение на този ЗРП на ЦГЧ е обявена за нищожна с решение по адм.
д. № 6371/2005г. на ВАС, 5 чл. с-в, поради липса на
компетентност у административния орган - издател на акта, то според изричната разпоредба на чл. 177, ал. 1 АПК - това
съдебно решение има действие спрямо всички, а не само по отношение на
страните по делото. Ето
защо, твърди, че решението на ВАС е задължително за настоящия състав, в частта
относно валидността на издадената заповед, предвид което следва да се приеме, че на основание цитираното съдебно решение, Заповед № РД-12-557/30.12.1981г.
на Първи Зам. министър на МСА не е породила правно действие- тя е недействителна, поради което не е налице и одобрен чрез тази заповед
ЗРП. Дори да се приеме обратното, то според ответника по регулационния план, одобрен със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г., няма предвиждане
за паркинг в частта на процесния имот, улица „Житна"
съответства на тази по кадастралната карта и е извън частта на процесиите реални част, а улица
„Вардар" изобщо не може да бъде определена като местонахождение. В този смисъл, твърди, че не са налице твърдените от ищеца обстоятелства, а именно: че по силата на
този план /ЗРП на
ЦГЧ от 1981г. / на процесните реални части им е придадено функционално предназначение за улици и
обществен паркинг, които съответстват на определените в т. 4 на §7, ал. 1 от
ПЗР на ЗМСМА предпоставки. Ответникът излага, че функционалното предназначение на
недвижимите имоти, така както същото е посочено като изискване в хипотезите на
§ 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, се определя от предвижданията на влезлия в сила за
територията подробен устройствен план / така чл. 20 от ЗТСУ вр. чл. 48 от ППЗТСУ; чл. 8 от ЗУТ/, конкретно за
предвижданията за улици и прилежащи към тях мероприятия /обществен паркинг/ - същите се определят от план за улична регулация. В този смисъл, релевантно
за настоящото дело е разглеждането на одобрените за процесната
територия регулационни планове от 1900г. и 1959г. Регулационният план от 1900г. обаче е отменен с влизането в
сила на следващ регулационен план /този от 1959г./ и към датата на влизане в сила на ЗМСМА - 17.09.1991г. същият не е
действащ, поради което изследването му не е от значение за настоящото
производство. По отношение регулационния план, одобрен със заповед № 244/1959г. излага, че предвижданията по него не се сочат от ищеца като елемент на хипотезата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА. На следващо място, отвеникът
твърди, че ищецът
не е установил наличието на право на собственост у своя праводател-Държавата,
върху процесния имот. Не се установява на какво основание Държавата е
придобила правото на собственост и на какво основание се легитимирала като
собственик към 17.09.1991г. Установява
се
единствено, че за процесната територия няма извършени
отчуждителни мероприятия. В условие на евентуалност, ако съдът
приеме, че процесните реални части са представлявали държавна
собственост към 17.09.1991г., то ответникът излага, че е налице отрицателната предпоставка по ал. 2
на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, и имотите са собственост на ответното дружество по
следните съображения: „ПБМФ" АД е
правоприемник на ДФ „БМФ" - фирма с държавно
имущество, която след преобразуването си в еднолично търговско дружество по силата на Разпореждане № 25/15.10.1991г. на МС на РБългария,
е вписана в търговския регистър, воден при ОС-Варна, по ф. д. № 6181/1992г. Имуществото на дружеството
е формирано от активите, пасивите и съответните права и задължения на ДФ
„БМФ" и нейните поделения: Параходство „БМФ", „Материално-техническо
снабдяване", „Български морски квалификационен център", „Морска
учебна школа", „Институт по воден транспорт" и дъщерна фирма „Морстройинвест" по баланса й към 15.10.1991г, като
така описаното имущество е в размер на
444 301 хиляди лева. Позовава се на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП, според
която с акта на преобразуване на Държавна фирма "Български морски
флот" в еднолично акционерно дружество с държавно имущество, всички
предоставени от Държавата активи /в
капитал, уставен фонд или по баланс/ преминават
в собственост на преобразуваното търговско дружество. В този смисъл е и текста
на чл. 2, ал.4 от ЗДС, според който не са държавна собственост имотите -
собственост на търговски дружества, дори ако държавата е била единствен
притежател на вложеното в тях имущество. Трансформирането
на собствеността от държавна в право на собственост на частноправен субект -
ЕАД „Български морски флот" настъпва от възникването му, т.е. от момента
на вписването на акта за преобразуване в търговския регистър, което е станало с постановяването на решение за вписване на в TP по ф. д. № 6181/1992г. по описа на ВОС - недвижимите имоти, включени в
капитала, уставния фонд или по баланса на ЕАД „Български морски флот". Считано от тази дата,
ответникът твърди, че имотите са престанали да бъдат държавна собственост и са станали собственост
на дружеството. В отношение на
евентуалност, твърди, че правото на собственост на Държавата върху активите,
предоставени на държавното предприятие, е преминало в ДФ „БМФ" още с акта
на създаването й, по реда на Указ № 56 за стопанската дейност /отм./, с Решение № 50/30.03.1989г. на Министерския съвет. Независимо от горното, по отношение на началния момент на преминаване на собствеността на
Държавата върху активите, предоставени на ДФ „БМФ", преобразувана в ЕАД
„Параходство БМФ", впоследствие АД, твърди, че процесиите реални части от
ПИ с идентификатор 10135.1507.1030 са собственост на ответното дружество,
предоставени са му за управление и стопанисване и са включени в баланса му. В тази
връзка се
позовава на АДС № 2591/01.09.1995г., Общата
застроена и незастроена площ, посочена в акта за държавна собственост, е в
размер на 5 121 кв. м., която съвпада с площта на ПИ с идентификатор
10135.1507.1030 /5099 кв. м./. В този АДС, като собственик на описания имот е
посочено ответното дружество. В
този смисъл твърди, че не е
налице нито функционалното предназначение по § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА,
нито е налице отрицателната предпоставка по ал. 2 на същата правна норма и
соченото придобивно основание не може да легитимира ищеца община Варна като
собственик на процесния имот. На следващо място ответникът
твърди, че е придобил имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, а именно:
упражнявана от ответното дружество и неговите праводатели
фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене за период повече от 20 години, което като правна последица го прави собственик на
имота и в случая на евентуална недобросъвестност. Упражняваното
от ответника владение е несъмнено, непрекъснато, трайно, явно и спокойно. Твърди, че владението върху имота е установено при създаването на "Български морски
флот"- първоначално като структурно-обособено звено
от стопанско обединение "Воден транспорт". Ответното дружество е направило подобрения върху процесния имот, които се състоят в изграждането на паркинг
за служебно ползване за нуждите на предприятието - първоначално през 1981г., а
впоследствие и през 1996г. По изложените съображения, моли предявеният иск за предаване на владението на процесния имот, с въведено придобивно основание - § 7, т. 4
от ПЗР на ЗМСМА, да бъде отхвърлен като недоказан
и поради това - неоснователен. По отношение иска за прогласяване на нищожност на нотариален акт с
правно основание чл. 576 вр. чл. 574 от ГПК, в
евентуалност - да се отмени нотариалния акт с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК излага становще, че са неоснователни. Твърди, че не са налице фактическите обстоятелства, посочени в исковата молба, а именно: удостоверяване от
страна на нотариуса на придобивна давност, не попада в никоя от хипотезите по чл. 574 от ГПК тъй като
актът не е съставен за установяване на
придобивна давност. Не е налице и другото посочено
основание, а именно актът да е съставен въз основа на
неистински документи - скица. По
отношение възражението, че констативният нотариален акт е съставен при липса на
доказателства за собственост, счита, че това
не е основание за нищожност на нотариалното действие. Не се сочат други обстоятелства - противоречащи на закон или на добрите нрави - по смисъла на чл. 574 от ГПК, предвид което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен. Предявеният иск по чл. 537,ал. 2 от ГПК се
явява субсидиарен и зависи изцяло от уважаването на
главния иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В този смисъл, поради неоснователността на главния иск,
ответникът моли да бъде оставен без
уважение и субсидиарния такъв.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема
за установено следното:
Подлежащите на установяване
факти по иска с правно основание чл.108 от ЗС са: правото на собственост на
ищеца върху процесния
недвижим имот, на твърдяното в исковата молба придобивно основание и
осъществяването на владение на имота от ответника, като тежестта за
установяване на посочените обстоятелства е за ищеца по делото, съобразно
принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес
определен в чл.154, ал.1 от ГПК.
Предмет на предявения иск са две
реални части -едната с площ от 1005 кв.м. /от ПИ 9683
по КП 2003г./, другата – с площ 733 кв.м. от ПИ 9682
по КП 2003/, които по действащата КК на гр. Варна са части от поземлен имот с
идентификатор 10135.1507.1030 с площ 5099кв.м.
По делото е представен АДС №2591, съставен
на 01.09.1995г., видно от който на Параходство “БМФ” АД се предоставя за
оперативно управление земя –застроена и незастроена с обща площ 5121 кв.м..
Според
заключението на тройната СТЕ, изслушана в с.з,
проведено на 11.04.2012г., в
действащата към момента кадастрална карта е отразен ПИ 10135.1507.1030 с площ
5099кв.м., който е записан като собственост „ПБМФ" АД. В регистъра на
имотите към КП от 2003г., ПИ № 9683 /КП 2003г./ и ПИ № 9682 /КП 2003г./ са записани като собственост на община Варна.
Вещите лица при съпоставка на
границите по АДС №2591 от 01.09.1995г. и ПИ 10135.1507.1030,
установяват, че е налице идентичност между посочените
като съседи в АДС и съседи в ПИ 10135.1507.1030, както следва: улица
„Житна" /бивша ул. „Пунарджиев"/, Дом на
транспортните работници и площад „Славейков". По АДС имота не е затворен, тъй
като
южната граница /бивша ул. „Червеноармейска", сега бул. „Приморски"/
не е посочена. Тази улица е посочена като съсед в ПИ 10135.1507.1030. По
въпроса съответстват ли фактически реализираните ул. "Житна" /"Бунарджиев"/ ведно с прилежащия към нея паркинг и ул. “Вардар" на уличната регулация, одобрена със Заповед № РД -
12-55?/30.12.1981г. на МСА или на предходен регулационен план, вещите лица
дават следния отговор: Улица „Житна" /"Бунарджиев/,
така както е предвидена по уличната регулация, одобрена със Заповед №
РД-12-557/30.12.1981г. на МСА, съответства на фактически реализираната улица;
улица „Житна" /"Бунарджиев"// така
както е предвидена по уличната регулация, одобрена със Заповед №
244/16.01.1959г. е с по-малка дължина от фактически реализираната улица към
момента; улица „Вардар", по уличната регулация, одобрена със Заповед №
РД-12-557/30.12.1981г. на МСА, в частта на процесиите имоти, не може да се
определи като местонахождение; улица „Вардар" по уличната регулация,
одобрена със Заповед № 244/16.01.1959г., е предвидена да се свърже с бул.
„Приморски". Това продължение не е фактически реализирано. По отношение на
паркинга: По уличната регулация, одобрена със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г.
на МСА няма предвиждане за паркинг в частта за процесния
имот, тъй като няма такъв запис. По уличната регулация, одобрена със Заповед №
244/16.01.1959г., също няма предвиждане за паркинг. При огледа на място, вещите
лица са констатирали, че в самия ПИ с идентификатор 10135.1507.1030 няма
изградени, съществуващи на място улици. На място съществува асфалтирана площ,
която се използва за служебен паркинг на БМФ. По отношение на застройката, в процесната
територия е налице прилагане на плана от 1959г. -пристроена е сградата на БМФ,
построени са в съседство още две жилищни сгради, което се вижда при съпоставка
с плана от 1962г. и плана от 1969г. В плана от 1962г. е нанесено придаването на
имот на Народната милиция /МВР/ към имота на БМФ, като се включва в УПИ I.
Имота на Народната милиция /МВР/ по плана от 1959г. се води в кв. 186.
Пристройката към сградата на БМФ всъщност е изпълнена върху част от имота,
придаден от Народната милиция /МВР/, а останалата част от придадения имот сега
се ползва като служебен паркинг.
Според изложеното в исковата молба, ищецът
твърди, че е собственик на процесния имот на осн. § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като
към дата на влизане в сила на тази норма, съобразно предназначението си имотът
/частите/ са били улици /част от улици/ и прилежащ обществен паркинг. В този смисъл и след приемането на ЗОС /ДВ,
бр. 44/96 г./ и влизането му в сила, тези имоти са отговаряли на критериите на предвидените в
чл. 2 от ЗОС, възпроизвеждащи т. 3, т. 4 и т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. В подкрепа на своето твърдение, представя
извлечение от регистъра на имотите/стр.22 и 23/, видно от което Община Варна е
вписана като собственик на По 9683 по КП с площ 1588 кв.м,
с трайно ползване: улица, и ПИ 9682 по КП с площ 1546 кв.м.,
с трайно ползване: улица.
От своя страна, ответникът твърди, че притежава противопоставими права по отношение на същия имот.
В тази връзка представя посочения
по-горе АДС № 2591/01.09.1995г.
Видно от заключението на СИЕ, излсушана в с.з, провдео на 30.05.2012г.,
съгласно ПМС № 179 от 1991
г. е извършена преоценка на активите на ДФ „Параходство БМФ" към 30.06.1992г., което е отразено в „ОПИС за оценка на дълготрайни материални
активи към 30,06,1992г., в който са описани и оценени следните активи: - в раздел
за сметка 201 „Земи" на ред № 19 с инвентарен номер 900028 е вписана „земя
бул. „Приморски” №1 с цена на придобиване 3 820 лв. и нова
стойност 687 430 лв., която е включена в общата
цена на придобиване на всички активи „Земи" на стойност 61 500 лв. Съгласно
представения счетоводен БАЛАНС на „Параходство БМФ" -
Варна към 30,06,1992г. (когато е бил поделение към СО „Воден транспорт)
активите в раздел „АКТИВ, раздел А. ДМА, група I „Материални", т.1
„Сгради, земи, гори и трайни насаждения" е вписана отчетна стойност 4 694
х. Лв.; в т.2 „Машини, съоръжения и оборудване" е вписана отчетна стойност
21 139 х.лв. и стойността на двете подгрупи активи е
включена в общата стойност на всички активи за група „Материални активи" с
обща стойност 1 501 764 х. Лв., с което активите са били включени в
АКТИВА на БАЛАНСА на дружеството към 30,06,1992г. Към 1995г. е изготвен инвентаризационен опис на активите на
дружество „Параходство БМФ" АД където са включени следните активи: - с нвентарен
№ 900028 е вписана „земя с площ 2 845 кв.м. бул.
„Приморски 1" с отчетна
стойност
687 430 лв.; с инвентарен
№ 7 е вписана „Административна сграда бул. „Приморски 1" с отчетна
стойност 20 620 690 лв. и с инвентарен № 8 е вписана „сграда „Пунарджиев 4,6" с отчетна стойност 592 020 лв. и с инвентарен
№ 100041 е вписан „паркинг за автомобили" с отчетна стойност 172 260 лв.
Към АДС № 2591/01,09,1995г. имотите „административна сграда с площ 1640 кв.м. и
стойност
20 620 690 лв.; „сграда ул. „Пунарджиев 4-6 с площ
636 кв.м." и стойност 592 020 лв. и земя с площ 2 845 кв.м. и стойност 687 430 лв. са били включени в активите на
дружеството „Параходство БМФ" АД. Общата площ на всички активи се равнява
на 5 121 кв.м. (1 640кв.м. + бЗбкв.м. + 2 845кв.м.)
За дсе прозинес,е съдт съобарзи следното:
Първата предпоставка за уважаване на иска по
чл. 108 ЗС е установяване на правото на осбтвеност на твърдяното от ищеца
придобивно основание.
По реда на §7 ПЗР ЗМСМА в
собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в
сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към
този момент /17.09.1991г./ е налице отреждане по действащ ЗРП, преценката за приложението на §7
следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид
фактическото ползване на имота. Последващи или предходни отреждания са
ирелевантни, тъй като
обособяването на общинската собственост като самостоятелна е обусловено от
изисквания, установени към
определен, точно фиксиран момент.
Ищецът твърди, че е придобил собствеността по реда на §7, ал.1, т.4 ПЗР ЗМСМА. Според посочената
разпоредба съобразно първоначалната редакция, приложима към 17.09.1991г., в собственост на
общината преминават държавни имоти, които представляват или са част от локалната пътна мрежа
от IV клас, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
Следователно по пътя на пълнота и главно доказване следва да се установи от
ищеца, че към момента
на влизане на Закона в сила този терен е имал посоченото в разпоредбата
предназначение. В случая ищецът твърди, че двете реални части от него са били части
от улици и прилежащ им пракинг.
Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на Първи Зам. министър на МСА. е обявена за нищожна с влялзо в
сила решение по адм. д. №
6371/2005г. на ВАС, 5 чл. с-в, поради липса на
компетентност на административния орган – издател. Според
разпоредбата на чл. 177, изр. Второ АПК ако оспореният акт бъде отменен или
изменен, решението има действие по отношение на всички.
Следователно, съдът приема, че в качеството си на недействителен
административен акт заповед № РД-12-557/30.12.1981г. не е произвела съответните правни последици, т.е. не следва да се
съобразяват измененията, които са одобрени с нея.
В такъв случай следва да се съобрази отреждането по
предходна заповед, а именно следва да се съобрази уличната регулация, приета
със заповед № 244/16.01.1959г.
Според посоченото по-горе заключение на 3-на СТЕ, улица „Житна" /"Бунарджиев/, така както е предвидена по уличната регулация,
одобрена със Заповед № 244/16.01.1959г. е с по-малка дължина от фактически
реализираната улица към момента; улица „Вардар", по уличната регулация,
одобрена със Заповед № 244/16.01.1959г., е предвидена да се свърже с бул.
„Приморски", но това продължение не е фактически реализирано. По отношение
на паркинга: по уличната регулация, одобрена със Заповед №
244/16.01.1959г., няма предвиждане за
паркинг. При огледа на място, вещите
лица са констатирали, че в ПИ с идентификатор 10135.1507.1030 няма изградени съществуващи на място улици, с оглед на
което съдът приема, че регулацията не е била приложена.
Следователно,
доказателства за твърдяното от
ищеца отреждане, респ. за фактическо ползване на имота с такава цел по
делото не са представени.
След като не се установява по безспорен начин, че частите от претендирания имот са били с
предназначението, посочено в §7, ал.1, т.4 ПЗР ЗМСМА /в редакцията на ЗМСМА обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991
г./- част от локалната пътна мрежа и паркинг за обществено ползване, то имотът не е преминал в собственост на Община Варна. Предвид което съдът счита, че ищецът не установява правото си на
собственост по отношение на спорния имот на твърдяното от него правно основание
– ex lege – с влизане в
сила на ЗМСМА.
От своя страна, ответникът установява своето право на
собственост върху процесните части от имота, на осн. чл. 17 а ЗППДОбП и
правоприемство. Съдът като съобрази представените писмени доказателства, счита, че
по отношение на ответника следва да се приложи разпоредбата на ал.2
на пар. 7
ЗСМСМА, според която не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1,
което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско
дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Видно от заключението на СИЕ, при преоценката на активите на ДФ
“Параходство БМФ” АД извършена въз основа на ПМС №
179/1991г., сред активите е посочена “земя” бул. “Приморски” №1.
Между страните липсва спор,
че „Параходство
Български морски флот" АД е правоприемник на ДФ „БМФ" - фирма с
държавно имущество,
която след преобразуването и в
еднолично търговско дружество по силата на разпореждане № 25/15.10.1991г.
на МС на Р България е вписана в търговския регистър,
воден при ОС-Варна, по ф. д. № 6181/1992г.
Имуществото на дружеството е формирано от активите, пасивите и съответните
права и задължения на ДФ „БМФ" и нейните поделения: Параходство
„БМФ", „Материално-техническо снабдяване", „Български морски
квалификационен център", „Морска учебна школа", „Институт по воден
транспорт" и дъщерна фирма „Морстройинвест"
по баланса й към 15.10.1991г.
С оглед
изложеното в заключението на СИЕ, съдът приема за установено, че се установява
правоприемство по отношение на земята по см. 201. Действително актът за
държавна собственост сам по себе си не създава правото на собственост, а само
го констатира. Но в АДС №2591/01.09.1995г. са посочени като предходни актове АДС №68/03.07.1950г. /стр.106/ и акт №9486/12.06.1968г./стр108/, в който се посочва, че сгради и
застроено и незастроено място се изкупуват, съответно одържавяват като основни средства на БМФ. Представен и заповед на
министъра на вътрешните работи /стр. 116/, видно от която на ПБМФ се предоставя имота на
МВР, находящ се на ул. “Червнеоармейска”
№2. На
скиците /стр.374 и 375, представляващи неразделна част
от заключението на СТЕ,/ имотът предоставен от МВР е
очертан с тъмно-розова линия, и видно от графиката
обхваща по-голямата част от ПИ 9683 и ПИ 9682 по предходен план. Представен и
Протокол за въвеждане на експлоатация на обект- паркинг
на БМФ, видно от който още към 01.09.1980 г. част от процесните имоти са се ползвали за служебен паркинг на БМФ. В този смисъл е и
заключението на СИЕ на в.л. Е.Т., изслушано в с.з, проведено на 30.05.2012г. На така представените
писмени доказателства кореспондира и изложеното от св. П.Д.Т.и М.Г.М., разпитани в с.з, проведено на 30.05.2012г.
Преценени
в тяхната съвкупност, събраните по делото писмени и гласни
доказателства навеждат на извода, че ответникът владее имота на правно основание.
По
изложените съображения, предявеният иск от Община Вана с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска
по чл. 576 вр. чл. 574 ГПК съдът съобрази следното:
Не се
установяват по пътя на пълното и главно доказване твърдените от ищеца
нарушения, посочени в разпоредбата на чл. 574 и чл. 576 ГПК, които да навеждат до извод за нищожност на посочения нотариален акт №53, том.II, рег.№3840,
дело №248 от 2009г., съставен от Т.М.,
предвид което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С молба
от 27.12.2011г., ищецът е уточнил че не поддържа предявения в условие
на евентуалност иск по чл. 537, ал.2 ГПК, предвид което съдът приема, че не е сезиран с такъв иск.
Предвид неоснователността на исковете,
ответникът има право да му бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК. Съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, съдът присъжда разноски в общ размер 12 410.00 лв., в т.ч. адв. хонорар и депозити за вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ОБЩИНА
ВАРНА, представлявана от кмета К.П.Й. срещу ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ,
ЕИК *********, адрес:
гр. Варна, бул. “ПРИМОРСКИ” №1, представлявано от Й.М.Й.и Х.И.Д. за предаване владението на недвижими имоти, предстваляващи А. 1005 кв.метра реални части, представляващи част от поземлен имот
стар № 9683/КП 2003г./, при граници от изток - част от ПИ 10135.1507.1030 /ул.Вардар/; от
юг - сграда 10135.1507.1030.1, граница на ПИ 10135.1507.1030, сграда
10135.1507.1030.4, сграда 10135.1507.1030.7; от запад - ПИ № 10135.1507.837; ПИ
10135.1507.1030, част от 10135.1507.1028; и Б. 733кв.метра реални части,
представляващи част от поземлен имот стар № 9682 /КП 2003г./, при граници от
изток - ПИ 10135.1507.1029, част от ПИ
10135.1507.1030; от юг - ПИ 10135.1507.1006; ПИ 10135.1507.993; от запад
-сграда 10135.1507.1030.1, част от ПИ 10135.1507.1030 /част от ул. Житна и
паркинг/, включени към момента в имот с идентификатор 10135.1507.1030 по КК на
район „Одесос” на осн. чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на ОБЩИНА
ВАРНА, представлявана от кмета К.П.Й. срещу ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ,
ЕИК ********, адрес:
гр. Варна, бул. “ПРИМОРСКИ” №1, представлявано от Й.М.Й. и Х.И.Д. за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост на
недвижим имот №53, том.II, рег.№3840, дело №248 от 2009г., съставен от Т.М., на основание чл.576, предл.1 във вр. с чл.574, предл.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ВАРНА, представлявана от кмета К.П.. да заплати
на ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ, ЕИК *********, адрес: гр. Варна, бул.
“ПРИМОРСКИ” №1, представлявано
от Й.М.Й.и Х.И.Д. сумата от 14 410. 00 /четиринадесет хиляди
четиристотин и десет/ лв. на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от получаването му от
страните пред Варненския апелативен съд.