Решение по дело №603/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3147
Дата: 18 октомври 2024 г. (в сила от 18 октомври 2024 г.)
Съдия: Михаил Русев
Дело: 20247240700603
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3147

Стара Загора, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ПЕТЯ ИВАНОВА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ канд № 20247240600603 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Х. К. М. от гр. Казанлък, чрез пълномощника си по делото адв. М. Д. против решение №106/25.04.2024 год., постановено по АНД №815/2023 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №22-0284-002067/26.10.2022 год., издадено от Началник Група в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с наложени на Х. К. М. две административни наказания, всяко едно от тях включващо глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се излагат съображения, че районния съд неправилно е възприел фактическата обстановка, като твърди, че не е доказано по безспорен начин управлението на МПС от нейна страна. Не следвало да се отдава изключителна важност на изготвената и приложена по делото докладна записка, тъй като нямала достъп до него и съдържащите в нея факти може да не отразяват точно действителността. По изложени съображения по наведените оплаквания е направено искана за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, както и да бъдат присъдени сторените разноски за двете инстанции.

В представеното по делото становище от процесуалния й представител адв. М. Д., излага доводи, че не споделя аргументите на съда за доказаност на обвинението. Не се отрича, че М. е отказала да бъде тествана за алкохол и наркотици. Налице било противоречие между събраните по делото свидетелски показания, като не е установено какво е наложило да бъде спиран автомобила, както и че не било установено по категоричен начин, кой е управлявал автомобила, поради което М. е нямала качеството на водач и не била задължена да даде проба за алкохол и наркотици.

Ответника Началника на Група в РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно е приложен материалния закон, събрани са доказателства, необходими за доказване на вменените административни нарушения и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Х. К. М. от гр. Казанлък против Наказателно постановление №22-0284-002067 от 26.10.2022 год. на Началник Група в РУ Казанлък към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, №726289 от 17.10.2022 год., на Х. К. М. са наложени две административни наказания “глоба” в общ размер на 4000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 48 месеца. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 16.10.2022 год. около 23.40 часа, в с. Енина, по ул.“8-ми март“ посока изток – запад управлява лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№[рег. номер], собственост на Х. П. И., като водачът категорично отказва да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0023 и категорично отказва да му бъде извършена проверка за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 ARАМ-0003 в сградата на РУ Казанлък. На водача е издаден е талон за медицинско изследване №120979 от 17.10.2022 год. със осем броя холограмни стикери №А051052. Водачът е отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение, както и да даде кръв и получи талон за изследване, като отказите са удостоверени с двама различни свидетели.

За да потвърди наказателното постановление с наложени на М. административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, Районен съд Казанлък е приел, че не са допуснати процесуални нарушения при реализирането на административно наказателната отговорност на лицето, административните нарушения са безспорно установени, правилно е приложен материалния закон, като правилно са наложени две административни наказания, тъй като са налице две отделни административни нарушения. Приел е, М. е имало качеството на водач, отказала е категорично да бъде тествана както за алкохол, така и за наркотици, като тези откази са възприети от полицейските служители и се потвърждават от разпитите им.

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не е спорно по делото, че касаторката е бил спряна за проверка, но е отказала да бъде тествана с техническо средство, както за употребата на алкохол, така и за употребата на наркотични вещества. Следователно налице е отказ на водачът да бъде проверен за употребата на алкохол и наркотици, както с технически средства, така и чрез даване на кръв и урина за химически анализ. Установяват се категорични откази не само да бъде тествана, но също така и подписването на съставените АУАН, талони за медицинско изследване. От друга страна, с оглед презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и разпитаните свидетели – полицейски служители, правилно е било прието от въззивният съд, че е налице и отказ на водача да бъде тестван за алкохол и наркотици. При така безспорна установеност на нарушението, правилно са били наложени две административни наказания, всяко едно от тях включващо глоба в размер на 2 000.00 лв. и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС и като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, съдът правилно е приложил материалния закон. Налице е и тълкувателно решение №13/20.12.2021 год. на ВАС по тълк. Дело №1/2021 год., съгласно което в случая са налице две административни нарушения, за всяко едно от което се налагат отделни административни наказания.

Правилно не са кредитирани показанията на свидетеля Г. И., като съдът споделя аргументите на районния съд за това. Възражението да не се кредитира и изготвената докладна записка за случая е неоснователно, като следва да се има в предвид, че както съставеният АУАН, така и докладната записка имат характеристиките на официални документи и са със съответната доказателствена тежест. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно е било прието, че М. има качеството на водач на МПС и е длъжна да изпълни указанията на полицейските служители за тестването й с технически средства за установяването на евентуалната употреба от нея на алкохол, наркотични вещества и техните аналози. Отказът да бъде тествана с технически средства, както и факта, че не е дала кръв за изследване, обосновава наличието на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността й по чл.174, ал.3, предложение първо и второ и като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Изложеното в писменото становище пред касационната инстанция, че не е установено каквото и да е било нарушение от водача на автомобила /който е да е той/ и каква е причината за спирането на автомобила, е ирелевантно за спора по делото. В прерогативите на полицейските служители е да спират автомобили за проверка, като в Закона за движение по пътищата липсва изрична законова разпоредба в кои случаи да се спират движещите се автомобили, респективно да бъдат проверявани водачите им. Касае се за субективна преценка на органите за контрол по пътищата, която преценка не подлежи на съдебен контрол от една страна, а от друга страна не е елемент от фактическия състав на административните нарушения по чл.174, ал.3, предложения първо и второ.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, постановено е при правилно приложение на материалния закон, поради което и касационната жалба е неоснователна.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106/25.04.2024 год., постановено по АНД №815/2023 год. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:
Членове: