МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14/2014г. по НОХД№ 309/2013г.
по описа на РС- Бяла
Производството е образувано по повод внесен обвинителен акт от РП- Бяла
срещу Р.И.С., роден на *** ***, български гражданин, средно образование, разведен, осъждан, не работи, ЕГН **********, обвинение по чл.325, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1 б.”а „ от НК и Н.Д.П., роден на *** ***, български гражданин, основно образование, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН **********, обвинение по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на БРП поддържа
така повдигнатите обвинения срещу двамата подсъдими по съображения за тяхната
доказаност. Предлага на съда като съобрази предвидените в закона наказания за
всяко от престъпленията и конкретните обстоятелства да наложи съответно
наказание.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Н.Д.П., се възползва от правото си да не дава обяснения. В съдебните прения поддържа казаното от защитника си и моли да бъде оправдан. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Защитникът на Н.Д.П. заема становище за недоказаност
на повдигнанатото спрямо него обвинение и моли да бъде оправдан. Аргументира се
с показанията на част от разпитаните по делото свидетели, които са
пренебрегнати от прокурора в пледоарията, тъй като не подкрепят неговата теза.
Изтъква, че от разпита на свидетелите не се доказва съпричастието на подсъдимия
П. в извършеното престъпление. От правна страна навежда съображения, че
установените факти не покриват състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение.
Съдебното следствие за подсъдимия Р.И.С. е проведено по реда на 269, ал.4 ,б.”а”/НПК. Служебният му защитник
заема становище за недоказаност на обвиненията против подзащитния му по
несъмнен начин и в тази посока излага съображения за неговото оправдаване.
Навежда доводи за неправилност на обвинението от юридическа страна досежно
основния състав на хулиганството. Оспорва събраните по делото доказателства
подкрепящи тезата на обвинението. Акцентира върху обстоятелството, че между
подсъдимите и пострадалите е имало лична вражда разпалена от конфликта по –рано
същия ден. В тази посока навежда доводи за несъставомерност на деянията
съгласно трайната практика на ВС, че личния мотив изключва умисъла за грубо
нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Р.И.С. е роден на ***г***, български гражданин, средно образование, разведен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
Подс. Н.Д.П. е роден на *** ***, български гражданин, основно образование, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.
С определение от 16.09.2010г. БРС е одобрил споразумение за решаване на делото по отношение на Д.Г.Д., С.Р.Л., Г.Д.П. и В.И.Д., като за останалите подсъдими Н.Д.П. и Р.И.С. делото е продължило да се разглежда по общ ред.
На 20.03.2008г. около 22,00часа
в дома на св.П. дошли св.Д.Д., баща му-св.Г.П., заедно със свои роднини.
Последните се били усъмнили, че сина на св.А.-св.Д.Д. бил отвлякъл съпругата на
св.Д.Д.-Е. и я бил довел в дома на баща си, като искали да я приберат. Св.П.
успял да разговаря по мобилния телефон със сина си-св.Д.Д. и разбрал от него,
че не знае нищо по този повод и че в момента пътува с автомобила, който
управлявал „Лада Нива”. След като лицата си тръгнали, св.Д.Д. подал жалба във Второ
РПУ-Русе за отвличане на съпругата му ,след което се обадил на своите познати
да му помогнат да я издири. Потеглили с два автомобила към гр.В.Търново. В
единия автомобил „Шевролет Каптива”- собственост на св.Д.Д., пътували св.И.Н.,
който управлявал автомобила, подс. Р.С.,
св.З.К. и св.Г.П.. В другия автомобил, марка „БМВ Х5”, който управлявал св.Д.Д.
пътували св.С.Л., В.Д.. Двата автомобила пътували в посока гр.Русе. В това
време автомобилът на св.П.-”Мерцедес” пресрещнал горепосочените два автомобила,
които рязко обърнали посоката си на движене и потеглили след лек автомобил
„Мерцедес”. Тогава св.Ц.Д. се обадил на тел. 166 и предупредил, че автомобилът
им се преследва. От полицията им казали да карат в посока гр.Бяла, където ще ги
чакат полицаи. Малко след моста на р.Янтра около 05,00часа, пътуващите в
автомобил „Мерцедес” забелязали полицейски автомобил с трима полицаи. Това били
св.Д., св.Д. и св.Г., които били получили сигнал, че в лек автомобил „Мерцедес”
с peг. № Р 06 06 РМ пътуват въоръжени лица, сред които имало и отвлечено
момиче. Св.Д. подал сигнал за спиране със стоп-палка, при което л.а „Мерцедес”
спрял в средата на пътната лента. Св.Д. и св.Д. застанали от дясната страна на
автомобила с извадени служебни оръжия, които насочили към автомобила, а св.Д.
застанал от лявата страна на автомобила и издал разпореждане на пътуващите да
слязат от автомобила с вдигнати ръце и да легнат на земята. От автомобила
слезли св.П., св.Ц.Д., св.Д.Д. и св.К.Д., които изпълнили разпореждането. Все
още не били легнали на земята, когато зад л.а. „Мерцедес” спрели двата
автомобила на преследвачите. От тях слезли посочените по –горе лица и се нахвърлили върху св.Д.Д., викайки „Къде е Н.’
и започнали да му нанасят побой с ритници и юмруци, както е бил легнал на
земята. В опита си да предпази от ударите последния-св.К.Д. легнал върху него,
но също получил удари от тях по тялото и главата. След това се отправили към
св.П. и св.Ц.Д., на които полицаите поставяли белезници в този момент. В това
положение на двамата също им бил нанесен побой. В един момент св.Д.Д. изправил
на колене св.Ц.Д. и му нанесъл два удара с юмрук в устата, викайки му „Къде е Н.”.
Св.С.Х., който не бил слязъл от л.а.”Мерцедес” също получил удари с юмрук в
лицето и тила. Полицаите отправяли нареждания
да спрат побоя и да се отдръпнат настрани. След като побоят бил
прекратен, дошъл втори полицейски автомобил, като двете групи участници в
инцидента били отведени във РПУ-Бяла.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства - свидетелски
показания, приобщените по реда на чл.283 НПК имащи значение за делото: заверени
копия от съдебномедицинско освидетелстване с № № 9100/24.03.2008г., 9094/21.03.2008г.,
9095/21.03.2008г., 9096/21.03.2008г.; 9108/03.04.2008г.; заверено копие от
Епикриза на Д.А.Д.,***; съдебномедицински експертизи по писмени данни с №№
1287, 1288, 1289, 1290 и 1291, всички издадени на 06.06.2008г.; справка за
съдимост на Н.Д.П. с рег.№ 250/13.05.2008г., издадена от Бюро съдимост при
Районен съд гр.Бяла; справка за съдимост на Р.И.Д. с рег.№ 3987/26.08.2008г.,
издадена от Бюро съдимост при Районен съд гр.Русе, ведно с 11 бр.заверени
преписи от бюлетини за съдимост и заверени копия от протоколно определение №
147/29.04.2005г. по ЧНД № 202/2005г. по описа на Районен съд гр.Пловдив,
протоколно определение № 180/27.02.2006г. по ЧНД № 83/2006г. описа на Районен
съд гр.Силистра, решение № 76/05.05.2006г. по ВЧНД № 109/2006г. по описа на
Окръжен съд гр.Силистра и определение № 277/05.06.2006г. по дело № 673/1995г.
по описа на ВКС; автобиография на Н.Д.П. от 01.09.2008г.; декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на Н.Д.П. от 01.09.2008г.;
автобиография на Р.И.Д. от 02.09.2008г.; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на Р.И.С. от 02.09.2008г.; заверено копие от
експертно решение № 0465/28.02.2008г. на Р.И.Д.,***; заверено копие от акт за
раждане на Р.И.Д. № 15 и удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№ 783/01.10.2008г., издадено от Кметство Труд, общ.Марица, обл.Пловди.
С оглед на това, че по делото са
събрани противоречиви помежду си гласни доказателства, съдът на основание чл.
305, ал. 3 НПК следва да изложи подробни съображения, защо дава вяра на едни, а
други отхвърля.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Д.,Г. и Д. *** като депозирани от лица, пряко и
непосредствено възприели факти от обективната действителност, за които
свидетелстват. Показанията на тези свидетели са вътрешно единни, намират се в
хронологична последователност, предвид и изминалият период от време от възприемането на
фактите ,лишени от всякаква нестабилност на изложението, досежно възприетите от
всеки един от тези свидетели факти, включени в предмета на доказване. Съдът
кредитира напълно и показанията на свидетелят С.Л. ,както и приобщените такива
по чл.281,ал.1,т.1 НПК, тъй като депозираните от този свидетел показания, не се
опровергават от останалия доказателствен материал и не са налице съмнения за
заинтересованост в показанията на този свидетел- вж.стр.142 „Р. беше в
шевролета.”…. „Тогава Р. и К. слязоха и стана мелето, стр. 428 от НОХД
№121/2010г.”„Р.Д.С. участва в този побой”,стр.429 „………..Той би възсрастния П.”.
Идентични показания дава и свидетелят В.И.Д., като противоречията се изразяват
единствено във факта,че същият е възприел подсъдимия С. да пътува с другия
автомобил-БМВ. Показанията на тези двама свидетели не съдържат съществени
противоречия по отношение на възприетите от всеки един от тях факти, за които
свидетелстват и които противоречия да имат за своя последица дискредитиране на
показанията им, предвид необективност на същите. Отделно от това показанията на
всеки един от тези свидетели се намира в корелативно единство, с останалата
доказателствена съвкупност по делото.Така в показанията си свидетелят А.П.
твърди: ”Р. ме удари в лицето…….Р. се возеше в единия от джиповете ,в дясната
страна…Р. ме удари с юмрук в лицето.” Досежно показанията на свидетелят Г.Д.П.,
съдът намира, че с оглед съдържащите се в същите съществени противоречия,
следва да бъдат частично кредитирани.Този свидетел първо твърди,че С. не е бил
с тях,а в последствие пък заявява”Не си спомням дали с нас тръгна или сутринта
дойде”.Съдът частично кредитира показанията на св.Ц.Д.-един от пострадалите,който
твърди:” Другият „Мерцедес”,който е дошъл от Търново съм го видял докато съм
бил прав……………….Р. и Н. слязоха от него………..Реално там имаше три коли –две в посока
Търново и една в посока Русе.”,св.Д.Д. също твърди за наличие на трета кола в
посока Русе ,но сочи,че била „Форд Пума
„ с две врати. Тези показания са в диаметрална противоположност с показанията
на св.Г.: л.134 от делото,”Освен „Мерцедеса и двата джипа,други коли там мисля
,че нямаше”,. В тази насока са и показанията на другите двама служители на РУ
Бяла,които през цялото време твърдят за три автомобила-„Мерцеде”,”БМВ” и
„Шевролет каптива” .По отношение показанията на св.И.Т.Н. и Д.Г.Д. съдът
намира, че същите представляват годна доказателствена основа, върху която съдът
да изгради своите правни изводи, само и единствено, досежно фактологията
описваща случая, преди спирането на автомобилите и случилото се в последствие. Съдът
изцяло не кредитира показанията на св.С.Н.Х.,т.к. съдържат съществени
противоречия, досежно фактите, за които свидетелства,което подкопава сериозно
логическата вътрешна устойчивост на показанията на този свидетел. В рамките на
приетата и правнозаначима по делото фактология обосновава субсумиране на
противоправното поведение на подсъдимия С. от обективните и субективни признаци
на очертаните в чл.325, ал.1 от НК хулигански действия. Конкретиката на
инкриминираните непристойни прояви, изразяващи се в посегателство срещу
телесната неприкосновеност на гражданите на публично място, и представляващи
грубо незачитане на установения в държавата порядък, демонстрация на открито
неуважение към личността и нейните охранявани права, консумира обективната
страна на престъплението по чл.325 от НК.
Доказана е и изискуемата се форма на вина - умисъл за извършване на
застрашаващото реда и общественото спокойствие престъпно
посегателство.Действително престъплението се осъществява при пряк умисъл,
когато извършителят се насочва към причиняване на предвидените общественоопасни
последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се
в съдържанието на вината и характеризира същата. Възможно е обаче съответните
обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на автора на
противоправния акт, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от
комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът
разбира, че не може да не настъпи. Такива са коментираните в настоящия казус
фактически данни. Обект на престъплението хулиганство са установения в страната
ред и обществено спокойствие и според чл.325, ал.1 НК е съставомерно, когато се
извършат непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Непристойни са действията, които са неприлични и
безсрамни обективирани в ругатни, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или
телесна повреда и др. прояви, с които се накърняват общоприетите морални
ценности и норми на поведение и скандализират обществото. Чрез тях извършителят
противопоставя себе си на установения ред и на обществеността като цяло или на
отделна личност, като по този начин демонстрира явно незачитане. От субективна
страна престъплението винаги е умишлено и са възможни както пряк, така и евентуален
умисъл. За характера му се съди не от конкретните мотиви, които могат да бъдат
и на лична основа, а от съдържанието на умисъла /ППВС № 2/21974г./. В защитната
си теза и двамата защитници на
подсъдимите твърдят,че не е налице съставомерност на деянието, че
посегателствата върху личността, включително и причиняването на телесни
увреждания, биха могли да бъдат непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, но е необходимо те
да не са по чисто личен мотив,който
безспорно е налице , изразяващ се в лошите отношения между двете фамилии
по повод напускането на семейното жилище на съпругата на св.Д.Д.-Е. и съмненията за отвличането .Поради това, според
защитата и на двамата поддъдими , предвид
развитието на конфликта не е налице изразяване на брутална демонстрация против
установения правов ред, не се нарушават важни държавни, обществени и лични
интереси, липсва хулигански мотив като задължителен елемент от субективна
страна. Тези изводи на не могат да бъдат
споделени от настоящия съдебен състав. Наличието на личен мотив, не изключва
автоматично престъплението хулиганство. Съгласно Постановление №2/74г. на
Пленума на ВС Хулиганството е умишлено престъпление и то може да се осъществи и
при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна
повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако
са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение
към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се
определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на
неговия умисъл. В случая с поведението си подсъдимтият С.,в съучастие и като
съизвършител с Г.Д.П.,С.Р.Л.,В.И.Д. и Д.Г.Д.
надхвърлят рамките на личната разпра. Действията им са непристойни, т.
к. очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Те са
израз на неприличие, буйство и невъздържаност от тяхна страна. Освен това те
представляват и явно неуважение към обществото, тъй като с тях се изразява
открито висока степен на неуважение към личността и незачитане на обществените
отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността. С поведението си
същите са демонстрирали, че не се смятат
за обвързани със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и
се отнасят към тях с явно пренебрежение. Независимо от наличието на личен
мотив, тези действия в конкретната ситуация не могат да бъдат определени по
никакъв друг начин, освен като хулигански. При наличието на полицейски
служители, поставящи белезници на пострадалите лица, нанасянето на телесни
увреждания над последните от страна на горепосочените лица може да бъде
определено единствено като брутална демонстрация на незачитане на общоприетите
норми на поведение. Нещо повече- побоят е продължил и въпреки отдадените
разпореждания от страна на полицейските служители за прекратяването му и
опитите им да възпрат нападателите. За това свидетелства в показанията си св.Г..
Никой от пострадалите в този момент не е предизвикал по някакъв начин
цитираните лица-с обиди, нападение или по друг начин. Последните са изпълнили
полицейските разпореждания като са слезли от автомобила с вдигнати ръце, когато
върху тях са се нахвърлили подсъдимия и изброените по-гори свидетели.
Продължили побоя над св.П. и св.Ц.Д., дори и след поставяне на белезници на
последните от полицейските служители, с което са демонстрирали грубо незачитане
както на телесната неприкосновеност на личността, така и незачитане на ролята и
функцията на полицейските органи като пазители на обществения ред. Още повече,
че действията са извършени на главен път с интензивно движение, близо до
населено място, в ранните сутрешни часове, поради което са могли да бъдат
възприети и от други лица. Извършените хулигански действия са особено нагли и
безсрамни, грубо са нарушили нравствените принципи и общоприетите норми на
поведение.
От субективна страна
престъплението е осъществено под формата на евентуален умисъл. Пождсъдимият С.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и във волево отношение ги е допускал, като се е
отнасял безразлично към тях,а наличието на
личен мотив,както се посочи по-горе
не изключва състава на чл.325, ал.1 НК, доколкото извършените действия
са съпроводени с посочените по-горе обективни признаци. Същевременно той не
може да оправдае или омаловажи действията на подсъдимият, защото саморазправата
очевидно е в грубо нарушение на установения в страната правов ред.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
За
престъплението по чл. чл.325, ал.4, вр.ал. НК законът предвиджда наказание
лишаване от свобода от една до шест години .След преценка на конкретните
обстоятелства и на основание чл.54 НК съдът счита, че деянието на подсъдимия е
с висока обществена опасност, защото е пренебрегнал установените в страната
правила и е осъществил в съучастие,като извършители с Г.П.,С.Л.,В.И. и Д.Д. саморазправа
с пострадалияте в грубо нарушение на обществения ред.
Подсъдимият е осъждан с
присъда по НОХД № 152/2002 г. па Районен съд гр.В.Търново, влязла в сила на
01.12.2004г. по чл.196, ал.1, т. 1 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.
"а" и „б" НК на 8 месеца лишаване от свобода при строг режим.
С присъда по НОХД №
1795/2004г. на Районен съд гр.Пловдив, влязла в сила на 11.03.2005г. по чл.210,
ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода при
строг режим.
С присъда по НОХД №
96/2001г. на Районен съд гр.Луковит, влязла в сила на 20.10.2005г. по чл.196,
ал.1, т. 1, вр.чл. 194, ал.1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода при
строг режим.
С присъда по НОХД №
1579/2005г. на Районен съд гр.Стара Загора, влязла в сила на 14.11.2005г. по
чл.212, ал.3, вр.ал.1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода при строг режим.
С присъда по НОХД №
89/2005г. на Районен съд гр.Силистра влязла в сила на 16.11.2005г. по чл.196,
ал.1, т. 1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. "а" и „б" НК е
осъден на 10 месеца лишаване от свобода при строг режим.
С определение по ЧНД №
83/2006г. на Районен съд гр.Силистра, изменено с Решение № 76 от 05.05.2006 г.
на Окръжен съд Силистра, влязло в сила на 05.05.2006г. е определено едно общо
наказание по петте присъди - 2 години лишаване от свобода при строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 16.05.2006г., което съдът отчита като отгчаващо
вината обстоятелство и едновременно с това е пречка за приложението на чл.78а НК. Имайки предвид изложените обстоятелства съдът намира, че за постигане
целите по чл.36 НК за престъплението по чл.325, ал.4 вр.ал. НК на подсъдимият
следва да бъде наложено наказание две
години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален “строг
режим”,
При този изход подсъдимият
следва да заплати по сметка на БРС сумата от на 22.75лв.( двадесет и два лева и 75 стотинки ), представляваща направените
в наказателното производство разноски.
При изложената фактическа
обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът
намира,че не се доказа по безспорен и
категоричен начин съпричастието на подсъдимия
Н. Питров от обективна и субективна страна във вмененото му
инкриминирано деяние по чл.325,ал.1 НК. Тежестта на доказване в наказателния
процес е за прокурора и той следва да представи достатъчно и убедителни
доказателства, с които да обори тезата на подсъдимия. В случая обвинението е
противопоставило доказателствени източници, които са внесли само съмнения в
тезата на подсъдимия П., но не са я опровергали по начин, че обвинението да е
доказано категорично и несъмнено съобразно чл. 303 ал.2 от НПК.
В конкретния случай,
авторството на подсъдимия П. не се доказва по безспорен начин.
Обвинението почива на изводи, направени
единствено и само въз основа на косвени доказателства, изключая
пострадаите лица,които показания са
изключително противоречиви досежно участието на този подсъдим в изпълнителното
деяние.
Свидетелят Ат.П. твърди:”Н. ме ритна по
лицето.Беше с лачени обувки,остри……………..Н. не ме е удрял, Р. ме е удрял…….:
Свидетелят Ст.Х. твърди:”Видях Н. като рита А.. А. беше легнал на земята. Той
не виждаше ,нямаше добра видимост……” В приобщените показания на по чл.280 НПК
тозди свидетел пък твърди: Не познавам подсъдимия П.,Не съм го мвидял на
мястото.Не съм виждал да бие някого.” Св.Цв.Д. заявява:”Н. го видях когато
биеше баща ми ……………Докато биеше баща ми бях на около пет метра от тях” В
приобщените показания този свидетел твърди: „Другият „Мерцедес” ,който е дошъл
от Търново……………Р. и Н. слязоха от него,щом съм казал ,че Р. е карал „Мерцедеса”
,който идва от Търново.Реално там имаше три коли –две в посока Търново еи една
в посока Русе” Последните показания пък противоречат изцяло на останалите показания
по делото ,които не сочат наличие на такава кола в посока Търново. Единствено
св.Д.Д.,твърди за наличичие на трета кола ,но заявява,че е била „Форд
Пума”Последния свидетел също не внася яснота в обвинителната теза досежно
участието на този подсъдим: „Видях как удрят брат ми ,който беше от лявата ми
страна до мен.Той се вози отпред………………..Не съм видял кой удря баща ми.Чух как
говорят на баща ми” ……..Видях,че Н. удря баща ми…. „ Свидетелят К.Д. заявява:
„Легнах върху Д. и започнаха да ни ритат……Бащата на Д. и брат му не виждах дали
ги бият ,защото бяха от другата страна.Никава възможност нямах да видя дали ги
бият …….Мисля,че и Д. нямаше как да ги види” .
Свидетелят Л.Н. и Г.И. по дата, час и място установяват, че подс. Н.П.
се е намирал на различно от посоченото в обвинителния акт място. Едновременно с
това, при преценка на показанията на втората свидетелка, съдът съобрази и
близките отношения, в които се е намира с подсъдимия, поради и което подложи на
по-висока критичност, показанията на този свидетел.Но даже и да не се
криедитират показанията на последните двама,не може да се пренебрегнат тези на св.Д.:”Подсъдимият
Н.П. не помня да е бил там”, св.Д.Д. „….Баща ми дой по късно с шевролета когато
му се обадих. Брат му Н. беше пиян и отказал да тръгне”, св.С.Л.”Н. не беше с
нас…..”,св.В.И. „Посдсъдимият Н. въобще не е присъствал…..Н. не е бил. Всички
без подсъдимия бяха там.”
При така изложената
фактическа обстановка съдът счита, че не са налице достатъчно убедителни доказателства
за да се приеме, че подсъдимия П. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.325,ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Не се установи по
безспорен и несъмнен начин, че получените увреждания са в резултат на виновно,
противоправно поведение на подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения и индиции. В конкретният случай обвинението се основава на
противоречиви показания на пострадалите, предположения и косвени логически съждения относно
авторството на деянието. Постановяването на осъдителна присъда е възможно само
когато обвинението бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, което
означава, че от доказателствата не може да се направи друг извод, освен този,
че именно подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние както от обективна,
така и от субективна страна. Внасянето на съмнения в защитната му теза не
означава, че е постигнато това ниво на доказаност на обвинението, което е
необходимо за постановяване на присъда, с която той да бъде признат за виновен.
В случая липсват безспорни доказателства
за авторството на подсъдимия и неговата вина, а само предположения, върху
каквито не може да почива осъдителната присъда /арг. от чл. 303 ал.1 от НПК/.
При тази доказателствена празнота единствената правна възможност е
постановяване на оправдателна присъда спрямо продсъдимия Н.Д.П..
По
изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/