Р Е
Ш Е Н
И Е №260042
гр.Кюстендил, 28.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на десети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при
секретаря: Вегриния Бараклийска,
разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№22/2020г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Ястребец“ №23б,
представлявано от изп.директор К.Г., чрез пълномощника ю.к.Г.Ч., срещу решение
№519 от 27.08.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№121/2019г. по
описа на този съд.
С
обжалваното решение ДнРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК *********, гр. София, ул.„Ястребец” №23Б, представлявано от С.П.Ч.- изпълнителен директор, срещу И.А.Ш. с
ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца
солидарно сумата от 2697.46 лева, от
които 2328.43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014г. - м.04.2017г., и 369.03 лева -
законна лихва за забава от 16.09.2015г. до 11.07.2018г., ведно със законната
лихва от 27.07.2018г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение но чл.410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1947/2018г. по описа на РС –
Дупница. Решението е било постановено при участието на трето лице – помагач –
ФДР „ Термокомплект” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, Зона
Б18, бл.10, ет.5 на страната на ищеца.
Така
постановеното решение се обжалва изцяло, като се твърди, че същото е неправилно
и постановено в нарушение на материалния закон, като се претендира отмяната му,
уважаване на предявените искове изцяло и присъждане на сторените разноски в
двете съдебни инстанции, в това число и възнаграждение за юрисконсулт.
Счита се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е доказало
исковата си претенция по размер. Прави се оплакване, че при разпределение на доказателствената
тежест в доклада по делото съдът не е посочил изискванията за доказване, на
които се е позовал в отхвърлителното решение, а именно – че ищецът следвало да
докаже какви били показанията на общия топломер и общия водомер в АС за
процесния период, което същевременно се оценява за напълно неотносими за спора,
респ. показанията на СТИ (водомер) и средствата за дялово разпределение в имота
на ответниците и в останалите жилища в сградата, което също се преценява от
жалбоподателя като неотносимо, тъй като ответниците не били посочили доказателства,
че в нормативно определения срок са оспорили размера на задължението пред
дружеството или пред фирмата за дялово разпределение. Също така се поддържа, че
при разпределение на доказателствената тежест съдът не е указал на ищеца, че
следва да посочи одобрените за периода цени, като същевременно цената се
определя с нормативен акт и съдът от публичния си пост е следвало служебно да
следи за правилното прилагане на нормите. Във въззивната жалба се сочи още, че
в исковата молба са били изложени твърдения в посока, че съгласно чл.150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публични известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ АД на
потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от ДКЕР към МС, като същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на последните. Поддържа се,
че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между страните, като в
случая ответниците по иска не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и
спрямо тях Общите условия са влезли в сила. Сочи се, че през исковия период
действие са имали ОУ, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и ОУ,
одобрени с решение №ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, като се посочват вестниците, в които са били публикувани. Във
въззивната жалба се коментира срокът, в който купувачите е следвало да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, според първите от посочените ОУ,
действали, според жалбоподателя, в част от исковия период – м.10.2013г. -
м.01.2014г., което вероятно е грешка, тъй като исковият период започва от месец
май 2014г. Според вторите от така визираните по-горе ОУ, задължението за
заплащане на дължимите суми, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е 30 – дневен от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. Във връзка с удостоверяване на
последното обстоятелство се твърди, че са били съставени констативни протоколи
на основание чл.593 от ГПК на съответните дати на публикуването им, но в
първоинстанционното производство на страната не е било указвано представянето
им като доказателство. Пояснено е, че в претендираната главница е включена и
стойност на услугата „Дялово разпределение“, като върху тази стойност също са
били начислявани и лихви. Цената за тази услуга е била фактурирана в
съответствие с договорните задължения между „Топлофикация София“ ЕАД и фирмата
за дялово разпределение, като въз основа на договора между тях е настъпила
суброгация в правата по отношение на това задължение. Прави се оплакване, че
съдът неправилно не е приел заключенията на вещите лица, установяващи, че
изложеното в исковата молба е коректно и подкрепено с нужните писмени
доказателства.. доказателствени искания не са направени.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – И.Ш. и В.Ш., са депозирали такъв.
Твърдят, че жалбата е неоснователна, а решението на ДнРС е мотивирано, правилно
и законосъобразно. Считат, че ищецът сам не е изпълнил задължението си да
представи доказателства, от които да се установи, че ответниците са собственици или вещни
ползватели на имота, респ. че имат качеството на потребители на топлинна
енергия, след като същите изрично са оспорили това, при което намират, че за
ищеца е преклудирана възможността да представя доказателства за това.
Въззивникът сам твърдял, че потребител е собственикът или носителят на вещно
право върху имота, но не доказвал, че ответниците имат такова качество.
Поддържат, че ищецът не доказал доставяно количество топлинна енергия, въпреки
предоставената му възможност да представи отчетите на общия топломер, както и,
че същият е искал да докаже дължимост на сумата единствено въз основа на
направените от него твърдения. Възразяват срещу допустимостта на
доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендират разноски. Доказателствени
искания не са направени.
Третото лице
– помагач ФДР „ Термокомплект” ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и
не е изразило становище в хода на делото.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
заявените с въззивната жалба оплаквания /във въззивното производство нови
доказателства не са събирани/, на доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №148 от 16.05.2017г., том IV, нот.дело №613/2017г. по описа на И.
*** действие РС – София ответниците по иска И. и В. Ш. са продали на .А. и.Ш. –
Д. недвижим имот, представляващ апартамент №8 в блок ****, вх** /**/, ет.**,
находящ се в гр.С., район М., ж.к.„М“.
Видно от
договор с №126/14.11.2001г., Етажната собственост (ЕС) на бл.373, вх.Г /4/ е
сключила договор с „
Термокомплект” ЕООД за доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни
глави и идентификатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътршено разпределение на разходите за отопление и топла вода, срещу заплащане при посочени в договора условия.
Договорът е бил сключен след взето решение на общо събрание на ЕС, в което –
видно от приложен списък – е взел участие И.Ш., с абонатен номер 187600.
Към
исковата молба са били приложени съобщения към фактури, представляващи
разпечатка от програма на ищеца, които са с номера, както следва: с
№**********/31.07.2015г. за сума в размер на 1 004.19 лева за реално
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., след
приспадане на платени суми по фактури за същия период; с №**********/31.07.2016г.
за сума в размер на 937.10 лева за реално консумирана топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.и с №**********/31.07.2017г. за сума в
размер на 947.58 лева за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г.
Представен
е и договор между „Термокомплект“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД за извършване
на услугата дялово разпределение.
Видно от
приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д.№1947/2018г. по описа на
РС-Дупница, на 27.07.2018г. „Топлофикация
София“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. и В. Ш. солидарно за сумите: 2 328.43
лева – главница по описаните по-горе три броя общи фактури за доставена и
незаплатена топлинна енергия за жилището, находящо се в ж.к.„М.“, бл.****вх.**,
ап** за периода от месец май 2014г. до месец април 2017г., както и за 369.03
лева – лихва за забава за времето от 16.09.2015г. до 11.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането. Срещу издадената заповед за изпълнение по така
посоченото дело ответниците са депозирали възражение в установения от закона
срок.
РС-Дупница
е назначил по искане на ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза,
изготвена от в.л.К.Б. е установено, че
общите топломери са отчитани редовно, и че технологичните разходи в
абонатната станция (АС) са били отчитани правилно, без данни за недопустими
отклонения от топлотехническия проект на системите за захранване с топлинна
енергия в сградата в режим на ЕС, както технически, така и функционално;
дяловото разпределение е правено при спазен топлотехнически проект,
топлоподаването към АС е съответствало на нормата и общите условия на
дружеството – ищец. Вещото лице е
посочило, че методиката за разпределение на топлинна енергия за БГВ е била
нарушена , като е била определена такава в сградата в етажна собственост (СЕС)
за сезон 2014г.-2015г. със 17.82 % повече, а за сезон 2016г.-2017г. – с 16.31 %
повече, при което е завишена и разпределената на абоната топлинна енергия за
БГВ; за сезон 2015г.-2016г. методиката е нарушена при разпределение на
топлинната енергия между абонатите в СЕС, респ. разпределената на абоната
такава е невярна. Относно топлинната енергия за отопление в заключението е
посочено, че завишаването на топлинната енергия за БГВ за сезони 2014г.-2015г.
и 2016г.-2017г. е довело до съответно занижаване на топлинната енергия за отопление
на имота в СЕС, респ. за отопление в СЕС, както и до промяна на процента на ТЕ
за сградна инсталация в СЕС, като за тези периоди е била нарушена методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия за отопление на имота. Вещото лице е
посочило още, че установяването на потребената от абоната топлинна енергия не е
във възможностите на съдебно-техническата експертиза, поради наличието на
трудности при измерването или изчислението й, тъй като за всяка отделна сграда
в ЕС е предвидена процедура за разпределение на постъпилата топлинна енергия,
но липсват данни за всички абонати в сградата. Експертът е посочил, че
фактурирането на суми е било правено от ищеца по отчет на общия топломер в
абонатната станция и периодично – по данни от сметките за дялово разпределение
от ФДР, поради което фактурираната за абоната топлинна енергия не е била реално
/пряко/ отчетена, а е била разпределена по определена методика. В този смисъл,
според вещото лице, фактурираните на абоната суми са верни, но само, доколкото
съответстват на взетите предвид данни, съобразно извършеното
разпределение.
От
заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л.
Г.В. е установено, че задълженията, останали непогасени за процесния период по
данни от извлечение по абонатен №187600 към 14.06.2019г. са 2 703.93 лева.
В информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД, изравнителните сметки,
изготвени от „Термокомплект“ ООД за имота на ответниците за процесния период са
отразени по предоставени данни от ищеца – 383.17 лева, и с така предоставените
от ищеца данни за извършени плащания от страна на длъжника не са погасявани
задължения извън процесния период; дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период по предоставената справка към 11.04.2019г. за абонатен №187600
са 2 328.43 лева, а размера на законната лихва върху нея – 666.44 лева.
При тези
данни, РС-Дупница е намерил предявените искове за неоснователни и ги е
отхвърлил изцяло, с доводи за недоказаност. Съдът е посочил, че съгласно
нормата на чл.154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, като ищецът е следвало да докаже
наличието на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията
му по него, в т.ч. и нормативни (че през исковия период се е намирал в
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ответниците и че
е доставил топлинна енергия), както и размера на претенциите си (главница и
лихви). Счел е, че съгласно правилото, установено в чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. ДнРС е посочил, че в §1 т.42 от ДР на ЗЕ е дадено общо определение, според
което по смисъла на Закона, потребител на енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, а според чл.153
ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинната енергия, като е направил извод, че притежаването на собствен
апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост прави собственика
потребител на топлинна енергия за битови нужди, независимо от това дали
жилището се ползва от други лица.
Съдът е
приел още, че съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ), предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна
енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и
редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения. Приел е, че доколкото по делото не са били
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, то
Общите условия са били приложими в отношенията между същите от момента, в който
потребителят е бил присъединен към топлопреносната мрежа и е започнал да потребява топлинна
енергия от същата.
Базирайки
се на така изложените общи съждения, районният съд е намерил, че ищецът е
доказал, че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка
с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди. При все това е счел, че по
делото не са ангажирани доказателства, за това, че исковата
сума, претендирана за процесния период съответства на припадащия се
на ответниците дял от стойността на дължимата от етажните
съсобственици цена, и за определянето й са били спазени изискванията на
чл.139 и сл. от ЗЕ, с оглед твърдението, че размерът на дължимата
сума е определен, като дължим при условията на дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите. Пълното доказване на иска, спроед ДнРС,
е изисквало ищецът да докаже какви са били показанията на общия топломер и
общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на СТИ
/водомер/ и средствата за дялово разпределение в имота на ответниците и в
останалите жилища от сградата, в която се намира техния имот, както и, че
действащите през исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода, са
такива, че обуславят заплащането именно на претендираната сума, като ищецът не
е доказал и одобрените за същия период цени. Базирайки се на липсата на
сведения, относно посочените обстоятелства в заключенията на вещите лица по
съдебните експертизи, съдът е приел, че същуте не следва да бъдат кредитирани
като доказателство за твърдените от ищеца факти, още повече, че изисканите от
третото лице – помагач на страната на ищеца документи в тази насока не са
представени.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според
съда, решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Настоящият състав споделя изводите на РС-Дупница относно неосъществяването на
изискуемите се предпоставки за уважаване на предявените искове, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По
възраженията в жалбата може да се посочи следното:
Предявени
са искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК
с правно основание чл.124 от ГПК
във вр. с вр. с чл.149
и сл., чл.154
и чл.155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД
– положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за
обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
За
уважаване на предявените искове и за ангажиране отговорността на ответниците,
ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на
договорни отношения между него и ответниците за доставката на топлинна енергия,
в това число и качеството им на потребители на топлинна енергия; обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, фактът,
че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма
за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на
относимите норми от ЗЕ (чл.149,
чл.150,
чл.153 ал.1
и пар.1
от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл.149
и чл.150 от ЗЕ,
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Данните
по делото сочат на обоснован извод, че през исковия период – 01.05.2014г. –
30.04.2017г. ответниците Ш. са били собственици на топлоснабдения жилищен имот
и са имали качеството на купувачи на топлинна енергия.
Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ
- топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.145 ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.153 ал.1 от
Закона за енергетиката, в редакцията, действаща за исковия период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
Не може
да се сподели застъпеното във въззивната жалба разбиране, че исковата претенция
е доказана със заключенията на вещите лица, които първостепенният съд
неправилно не бил кредитирал. Както с основание е посочил ДнРС, ищецът е
следвало да докаже реалното потребление на топлинна енергия. Заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза не може да даде отговор на този
въпрос. В заключението по назначената и приета съдебно-техническа експертиза се
сочи, че методиката за разпределение на топлинна енергия за БГВ е била
нарушена, като е била определена такава в сградата в етажна собственост (СЕС)
за сезон 2014г.-2015г. със 17.82 % повече, а за сезон 2016г.-2017г. – с 16.31 %
повече, при което е завишена и разпределената на абоната топлинна енергия за
БГВ; за сезон 2015г.-2016г. методиката също е била нарушена при разпределение
на топлинната енергия между абонатите в СЕС, респ. разпределената на абоната
такава е невярна. Според вещото лице, това е дало отражение и върху
правилността на топлинната енергия за отопление. Експертът е посочил, че
установяването на потребената от абоната топлинна енергия не е във
възможностите на съдебно-техническата експертиза, поарди наличието на трудности
при измерването или изчислението й, тъй като за всяка отделна сграда в ЕС е
предвидена процедура за разпределение на постъпилата топлинна енергия, но
липсват данни за всички абонати в процесната сграда. Според вещото лице,
фактурираните на абоната суми са верни, но в случай, че са верни данните, които
са взети предвид при фактурирането, а истинността на последните е оспорена
своевременно от ответниците. При наличието на експертна констатация за
нарушаване на методиката за разпределение на топлинната енергия, не съществува
правна възможност да се счете, че исковата претенция е доказана в частност –
относно обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период.
Жалбоподателят
прави оплакване, че при разпределянето на доказателствената тежест в доклада на
съда не е било изрично посочена потребността от доказване на показанията на
общия топломер, общия водомер, на СТИ и на средствата за дялово разпределение в
процесното жилище и в останалите имоти в сградата. Действително, ДнРС по-общо е
формулирал в доклада си задължението на ищеца да докаже иска, като наред с
други обстоятелства е посочил и потребността от доказване извършването на
доставка на топлинна енергия, но въззивният съд не счита, че се касае за
допуснато процесуално нарушение, което да е рефлектирало върху правилността на
постановения съдебен акт. Същевременно, пред настоящата инстанция от
ищцовото дружество –
жалбоподател не е направено искане по чл.266 ал.3 от ГПК за събиране на нови доказателства.
Относно
преценката за липса на проведено главно и пълно доказване на исковите претенции
от значение е и фактът, че вещите лица по назначените експертизи са работили
основно по документи, които не са част от доказателствата по делото и са били
съставени от претендиращата плащане страна, поради което същите нямат обвързваща
съда материална доказателствена сила и при
направеното оспорване съдържащите се в
тях факти подлежат на доказване на общо основание.
С оглед
така възприетото становище, ирелевантно е дали по делото са доказани
действалите цени за исковите периоди и правилата, съдържащи се в общите условия
за продажба на топлинна енергия.
Изложеното води до извод, че претенцията на
дружеството-въззивник е недоказана, а въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Дупница, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
3. Относно разноските:
Направените
от жалбоподателя разноски за въззивното обжалване остават за негова сметка.
Въззиваемите
не са доказали да са сторили разноски пред въззивния съд.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №519 от
27.08.2019г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№121/2019г. по описа
на този съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.