Решение по дело №4331/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260620
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20203110104331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

260620/9.10.2020г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 4331 по описа на Районен съд - Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 26061/ 07.05.2020 г. от И.П.И., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Б.Ч.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

         - 613.65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение да м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 613.64 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение да м. март 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 92.00 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение да м. април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 58.00 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 2 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 613.64 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 613.64 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

         Претендират се и разноски.

         В исковата молба се излага, че считано от 12.06.2018 г. страните са в трудови правоотношения, по силата на които ищцата заема длъжността „* *“ в ответното дружество. Уговорено е месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лв., а също и допълнително такова, за професионален опит– 0.6 %, дължими до 25- то число на следващия месец. Трудовият договор е сключен за неопределен срок. На 06.04.2020 г., на ищцата е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на дължимите на работника трудови възнаграждения.

         Ответникът – „Б.Ч.“ ООД, не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Съдът, след като съобрази отправеното искане в съдебно заседание, проведено на 06.10.2020 г., за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2020 год. и не е отправил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, поради което и следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение:

         Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 11) и призовката (л. 19) са приложени по делото като редовно връчени на седалището на адреса на управление, вписан в Търговския регистър, а именно: *.

         Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове бъдат уважени.

         С оглед изхода на спора, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 420.00 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 300.00 лева, представляващи дължима държавна такса за разглеждане на производството, определена по правилата на чл. 72, а л. 1 ГПК, вр. с  чл. 1 ТДТССГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.П.И., ЕГН: **********, с адрес ***, сумите, както следва:

         - 613.65 (шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение да м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 613.64 (шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение да м. март 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 92.00 (деветдесет и два) лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение да м. април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 58.00 (петдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 2 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

         - 613.64 (шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;

- 613.64 (шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 222 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат С.М.И. ***, със служебен адрес: *, сумата от 420.00 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36 ЗА.

 

ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, банкова сметка *** ***, BIC ***, банка „П. И. Б.” АД, клон Варна, държавна такса, в размер на 300.00 (триста) лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: