Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261005 21.07.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
тридесети юни Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 602 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против Н.И.Т. искова молба, с
която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2 716,28 лв., представляваща общата стойност на доставена, отведена и
пречистена вода през периода 26.07.2018 г. - 25.08.2020 г., съгласно фактури,
издадени през периода 25.09.2018 г. – 25.09.2020 г., сумата от 277,11 лв.,
представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по
отделните фактури, дължимо за периода 26.10.2018 г. – 27.10.2020 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6861/2020 г. по описа на БРС. Претендира се и
осъждане на ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в
заповедното и в исковото производство. В исковата молба твърди, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество с абонатен № ********** и потребител на
предоставяните от ищеца услуги във водоснабден обект - апартамент, находящ се в
гр. Б*****, ж.к. *****************. Твърди се също така, че ответникът е бил
длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил
задълженията си по процесните фактури. На следващо място се твърди, че ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д.
№ 6861/ 2020 г. на БРС, препис от която е бил връчен на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен
иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска, ангажирани
са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който е заявено, че искът не се оспорва. Особеният
представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и счита,
че искът следва да бъде уважен, тъй като е подкрепен от представените по делото
доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6861/2020
г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 260625/02.11.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Н.И.Т. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 2 716,28 лв.,
представляваща сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена
вода за абонатен № ********** за периода 26.07.2018 г. - 25.08.2020 г., сумата
от 277,11 лв. – мораторна лихва, начислена за периода 26.10.2018 г. –
27.10.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 109,87 лв.- деловодни разноски.
С разпореждане от 14.12.2020 г. съдът
е указал на заявителя правото да предяви установителен иск за вземанията си,
тъй като са били налице условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това, в
резултат на което е предявени настоящият иск, като това е сторено в
законоустановения едномесечен срок.
Видно от приложения по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот от ********** г., ответницата Н.Т. е
собственик на апартамент, находящ се в гр. Б*****, ж.к. ****************** –
факт, който не е оспорен по делото. Не се спори също така, че този имот е
водоснабден и ВиК услугите в него се доставят от ищцовото дружество. С оглед на
това съдът намира за доказано, че през процесния период страните са били в
облигационно правоотношение, свързано с доставка, отвеждане и пречистване на
питейна вода.
По делото е представена
справка-извлечение за показанията на водомера, монтиран в имота на ответницата,
от която е видно, че за този имот на името ответницата при ищеца е открит
абонатен № **********, като през периода 26.07.2018 г. – 26.10.2020 г., в който
е включен и целият процесен период, е бил извършван реален отчет на водомера.
Представени са и издадени от ищеца 19 бр. фактури, от които се установява, че за
отчетеното реално потребление на питейна вода и за предоставените ВиК услуги на
ответницата през процесния период са начислени общо 2 716,28 лв.
Ответницата не е оспорила истинността на така представените от ищеца
доказателства, нито размера на начислените й суми, поради което съдът намира за
доказано по делото, че през периода 26.07.2018 г. - 25.08.2020 г. ищецът е доставил в имота на ответницата питейна
вода и ВиК услуги на обща стойност 2 716,28 лв. Поради това и при липсата на твърдения и доказателства тя
да е платила тази сума, съдът намира, че предявеният иск в частта относно
главницата е основателен и доказан.
Предвид факта, че ответницата не е
платила на ищеца дължимата главница в срок, съдът намира, че същата е изпаднала
в забава на 26.10.2018 г., поради което тя дължи на ищеца и обезщетение за
забавено плащане за претендирания по делото период, която лихва, по изчисления
на съда, е в общ размер от 284,74 лв. С оглед на това и тъй като искът за
мораторна лихва е предявен в по-малък размер (277,11 лв.), то същият е
основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 86 от ГПК ответницата
дължи на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че
предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен
размер и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца и направените от него
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер от 398,79
лв., както и разноските в заповедното производство, които са в размер на 109,87
лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Т., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. Б*******,
кв. ****************, представлявано от Г. Й. Т., в качеството й на потребител с абонатен № *********, сумата от 2 716,28 лв. (две хиляди седемстотин и шестнадесет лв. и двадесет и
осем ст.), представляваща общата стойност на доставена,
отведена и пречистена вода през периода 26.07.2018 г. - 25.08.2020 г., сумата
от 277,11 лв. (двеста седемдесет и седем лв. и единадесет ст.) - сборно
обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо
за периода 26.10.2018 г. – 27.10.2020 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 260625/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
6861/2020 г. по описа на
РС - Бургас.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление гр. Б******, кв. *****************************, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 398,79 лв. (триста деветдесет и осем лв. и
седемдесет и девет ст.), представляваща направените от ищеца разноски в
настоящото производство, както и сумата от 109,87 лв. (сто и девет лв. и
осемдесет и седем ст.), представляваща направените от него разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала!
ИМ