Решение по дело №61/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Н. Г. С. от гр. Дряново против Решение № 5 от 22.01.2025 година по АНД № 106/2024 година по описа на Районен съд – Дряново.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-0258-000353 от 23.08.2024 година на Началника на Районно управление – Дряново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Габрово, с което на Н. Г. С. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени следните наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при нарушаване правото на защита на наказаното лице и при липса на мотиви. Навеждат се доводи, че съдът не се е произнесъл по възраженията за издаване на процесното НП в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 8, вр. чл. 53, ал. 1, вр. чл. 6 от ЗАНН и издаване на процесния АУАН в нарушение на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН; недоказване на субективния елемент от фактическия състав, като не е установено дали количеството алкохол е вследствие на употреба на алкохол или на вода за уста. Касаторът оспорва изводите на съда за ненарушаване правото на лицето да даде кръвна проба, като се сочи, че са били предоставени 20 минути за явяване във ФСМП, след предоставянето на които проверката обаче е продължила, в каквато насока били показанията на свидетелите С. и Р.; отдалечеността на мястото от гр. Дряново /около 2-3 км/ предполага спазването на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози; оспорва се изводът на съда за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че този извод почива на неправилни съждения и не е извършена необходимата проверка. По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се навеждат доводи за неспазване на предвидената форма поради нарушаване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 8, вр. чл. 53, ал. 1, вр. чл. 6 от ЗАНН, които възражения не са обсъдени от въззивния съд; оспорва се изводът на съда за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като отново се твърди, че този извод почива на неправилни съждения и не е извършена необходимата проверка. Според касатора, нито наказващият орган, нито въззивният съд са взели предвид досежно двете санкционирани нарушения липсата на интензитет на движението; липсата на предходни наказания и по двата текста; обстоятелството, че наказаното лице е баща, работи на постоянна работа; причините за спиране на водача – кола, която излиза от ромската махала, което според касатора означава, че полицейският служител е действал с предразсъдък, че се касае за лице от ромски произход, а водачът не е такъв; липса на установен мирис на алкохол и поведение, което да буди съмнения за координация и ориентираност на водача; причината водачът да управлява МПС. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на направените разноски.

Касационният жалбоподател Н. Г. С. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.

Ответната страна Началник на Районно управление – Дряново при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от въззивния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

Констатираните административни нарушения са описано подробно и надлежно индивидуализирани, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, които съдържат всички необходими от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН - посочени са дата и място на извършване, ясно и точно описание на нарушенията от фактическа страна, нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание наказателното постановление отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна, а възраженията в тази насока, наведени в касационната, са явно неоснователни и немотивирани, каквато е позицията и на въззивния съд, за да потвърди изцяло процесното НП. Липсата на подробни мотиви по всяко едно от наведените в жалбата срещу НП възражения не прави обжалвания съдебен акт немотивиран. Санкционираните деяния представляват административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Няма как да се приеме, че не е налице виновно поведение от страна на наказаното лице, тъй като дори и да липсва умисъл, то административните нарушения са извършени при друга форма на вината – непредпазливост, а съгласно общата разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в процесния случай няма предвидено изключение относно наказуемостта.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е предвидена административно-наказателна санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Ако в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е налице обща забрана за управление на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, то в тази на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е регламентиран количествен критерий относно концентрацията на алкохол в кръвта, при наличие на която водачът на МПС носи административнонаказателна отговорност. Правилно административнонаказващият орган е взел предвид установената чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта на проверяваното лице, която стойност е решаваща по аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като с процесното НП са наложени наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС в предвидения от закона /чл. 174, ал. 2 от ЗДвП/ фиксиран размер. Определеният срок за явяване за даване на кръвна проба е в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съобразен е с необходимото време за придвижване до посочения ФСМП, като в процесния случай срокът е ирелевантен, тъй като касаторът не се е явил за даване на кръвна проба – поведение, което той сам е избрал, и за което не може да се приеме, че е мотивирано с предоставеното време за явяване и липсата на парични средства. Твърдението за ползване на вода за уста не е посочено като възражение при съставяне на процесния АУАН, наведено е едва в писменото възражение срещу акта и очевидно представлява защитна теза на касатора, която обаче не е доказана по надлежния ред именно поради неговото собствено поведение, изразяващо се в неявяване за даване на кръвна проба. Само точното изпълнение на предписанието за лабораторно изследване може да се противопостави на показанията на техническото средство, а дали ще бъде ангажирана отговорността на водача за управление на МПС след употреба на алкохол зависи от валидността на изследването и резултатите от него.

Относно нарушението на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказаното лице не прави конкретни възражения и не сочи доказателства, които да оборват констатациите от АУАН и НП. При извършената проверка касационната инстанция не констатира нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Наложените с процесното НП наказания са в предвидения от закона фиксиран размер, поради което е невъзможно изменението им в посока намаляване на размера. Неоснователно е и искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, каквото е и становището на въззивния съд, тъй като процесните нарушения са типични за вида си и не се характеризират с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По разбиране на касационната инстанция, с оглед значимостта на обществените отношения, регулирани от ЗДвП, законодателят е изключил приложението на чл. 28 ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП и макар последната да е атакувана като противоконституционна /конст. дело № 29/2024 година/ не се налага спиране на производството по настоящото дело, тъй като при осъществения инстанционен контрол не се установяват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесните административни нарушения. Сочените от касатора обстоятелства не установяват маловажност на деянията.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Дряново е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

При този изход на спора на касационния жалбоподател не се дължи присъждане на разноски, а ответната страна не е направила искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 22.01.2025 година по АНД № 106/2024 година по описа на Районен съд – Дряново.

Решението е окончателно.