РЕШЕНИЕ
№ 345 11.10.2019г., гр. ПазарД.к
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРД.ШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Минка ТрънД.ева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър БозаД.ев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията БозаД.ев въззивно гражданско дело №384 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №104/22.04.2019г.,
постановено по гр.д.№613/2017г. по описа на РС- В. е признато за установено по
отношение на „С.“ ЕАД, ЕИК №:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Ц.Б. ІІІ“ №1, заместен от правоприемника „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“В.“ № 89Б на мястото на закритата „С.“ ЕАД, прехвърлено
с цесия на ”Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.С.,
ул.”Х.И.” №15, ет.7, че А.В.Ю., ЕГН ********** ***, като поръчител солидарно с
кредитополучателя Г.В.С., ЕГН ********** *** му дължи следните суми: сумата от 6871,09лв.- главница - главница
сбор от непогасени вноски по Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 02.09.2009г.; сумата от 1181,99лв.- дължима договорна лихва за
периода от 02.02.2014г. до 02.07.2015г. и сумата от 1937,32лв.- обезщетение за
забава за периода от 02.02.2014г. до
10.11.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.11.2016г. до окончателното изпълнение на
задължението, за част от които суми е издадена Заповед №649/14.11.2016г. по
ч.гр.д.№1199/2016г. по описа на РС- В., като е отхвърлен иска за разликата от
6871,09лв.- главница и 1937,32лв.- обезщетение за забава до размера от съответно 6882,80лв. за
главница и 1979,28лв. за лихви за забава за което е издадена ЗНИ, като
неоснователен.
Осъден е А.В.Ю., ЕГН********** ***,
да заплати на „С.“ ЕАД, ЕИК №:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.“Ц.Б. ІІІ“ №1, заместен от правоприемника „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ №89Б на мястото
на закритата „С.“ ЕАД, сумата от 778,92лв., представляваща разноски направени в
заповедното производство по съразмерност, както и сумата от 976,75лв., разноски
направени в исковото производство по съразмерност с уважената част.
Осъдена е „О.Б.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“В.“ №89Б, като
правоприемник на „С.“ ЕАД, ЕИК №: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Ц.Б. ІІІ“ №1, да заплати на А.В.Ю., ЕГН:********** ***, да заплати на
сумата от 3,21лв., представляваща разноски направени в производство по
съразмерност.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от А.В.Ю., чрез пълномощника му адв.Д.К..
Твърди се, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано в частта, в която са уважени претенциите на
ищеца.
В тази връзка се визира, че
решението е порочно, тъй като по делото се установи, че спорното право не е
притежание на ищеца- ОББ АД. Конституирания във висящия процес ищец не е
активно материално легитимирано лице, не притежава спорното право, което е
основание за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна.
Изразява се несъгласие с
приетото от съда, че поръчителството не е прекратено, тъй като шестмесечния
срок е започнал да тече не от датата 06.07.2015г., на която дата ищеца е
определил окончателното задължението, а от 19.10.2016г.- петнадесет месеца по-
късно, когато е съобщено на кредитополучателя и поръчителя за обявената предсрочна
изискуемост на остатъка от кредите. Приема се, че относно поръчителството
следва да се прави разграничение между падеж и изискуемост на вземането.
Счита се, че в настоящия случай
падежа и изискуемостта не съвпадат. Доколкото нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД
визира падежа, като момент от който тече шестмесечния срок, то се приема, че
същия е изтекъл и поръчителството е погасено.
В случай, че не бъдат споделени
разбиранията за падеж и изискуемост на вземането се приема, че за вземанията с
настъпил падеж от 19.04.2016г. поръчителството е прекратено, тъй като е налице
бездействие на кредитора в шестмесечния срок от настъпването им.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за отмяна на
обжалваното решение в частта, в която е уважена претенцията на ищеца.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от другата страна в процеса- „О.Б.Б.“ АД, като универсален
правоприемник на „СИ Банк“ ЕАД, представляван от К.М.Е.М.- Изпълнителен
директор и С.А.Г.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника- юриск. М.В..
В него се приема, че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно. Последният правилно е отнесъл
фактическата обстановка обективирана в събраните и проверени от него
доказателства, към приетите от него правни изводи.
Визира се, че в хода на делото
безспорно е установено основанието и размера на задължението на длъжника А.Ю.
към ОББ АД, както и настъпилата предсрочна изискуемост със съответните и законови
реквизити.
Излагат се доводи в насока
неоснователност на конкретно изложените възражения във въззивната жалба.
Моли се за потвърждаване изцяло
на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
направените съдебно- деловодни разноски.
С въззивната жалба и писмен
отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят
А.В.Ю., редовно призован не се явява. За последният се явява пълномощникът му
адв. К.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се
моли същата да бъде уважена. Моли се за отмяна на обжалваното решение, като
неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Допълнителни съображения за това
излага в представени писмени бележки.. моли за присъждане на разноски.
За ответникът „ОББ“ АД, гр.С.
се явява юриск. В.. същият моли да бъде оставена без уважение подадената
въззивна жалба, като се потвърди решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно. Поддържа съображенията си за това развити в подадения писмен
отговор. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В срок са
представени писмени бележки, в които се излагат доводи в насока неоснователност
на изложените възражения в подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се разноски за всички инстанции.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Производството пред първоинстанционният
съд е образувано по искова молба на ищеца „С.“ ЕАД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ц.Б. ІІІ“ №1, представляван от П.Г.А.-
гл. изп. директор и Ф. Т Д. М Я.- изп.директор, чрез пълномощника Р.Д.Н.-
юрисконсулт, с адрес за призоваване: гр.П., бул.“К.М.Л.“ 26А, заместен от
правоприемника „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.“В.“ №89Б, на мястото на закритата „С.“ ЕАД, ЕИК *********- С.,
против А.В.Ю., ЕГН:********** ***, като е предявен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответника в
качеството си на поръчител по Договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство от 02.09.2009г., дължи солидарно с Г.В.С. на ищеца следните суми:
сумата от общо 6 882,80лв.- главница по договора за банков кредит сключен на
02.09.2009г.; сумата от 1181,99лв.- просрочени договорни лихви за периода от
02.02.2014г. до 05.07.2015г.; сумата от 1979,28лв.- наказателни лихви за
периода от 02.02.2014г. до 10.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.11.2016г., до
окончателно изплащане на вземането, представляващи задължение по ЗНИ №649/2016г.
издадена по ч.гр.д.№1199/2016г. на РС- В..
В хода на производството по
делото и с писмена молба от 19.03.2018г., както и в о.с.з. на 12.04.2018г. от
„ОББ“ АД и от името на ищецът пред първоинстанционния съд е заявено, че „С.“
ЕАД, ЕИК ********* е заличен търговец, а негов универсален правоприемник е
„ОББ“ АД, при което същия се легитимира като ищец по делото.
С молба от 18.04.2018г. и
приложени към нея Договор за вливане и актуално състояние на „ОББ“ АД е
поискано, на основание чл.227 от ГПК да бъде конституиран като ищец по делото „О.Б.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“В.“ №89Б, в
качеството й на универсален правоприемник на ищеца „С.“ ЕАД, ЕИК *********-
поради вливането й и заличаването като търговец.
С оглед установеното наличие
правоприемство, предвидено в хипотезата на чл.227 от ГПК, с определение от
19.04.2018г., районният съд е конституирал като ищец по делото правоприемника „О.Б.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“
№89Б на мястото на закритата „С.“ ЕАД,
ЕИК *********- С..
Твърди се от страна на ищецът,
че на 02.09.2009г. е сключен договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство между „С.“ ЕАД, като кредитор и
Г.В.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** 7- като кредитополучател и
длъжник и А.В.Ю., ЕГН ********** ***- като поръчител.
Сочи се, че кредиторът е предоставил
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10000лв. Поради
обстоятелството, че „С.“ ЕАД е изпълнила задължението си по договора за кредит-
да предостави в заем договорената сума се приема, че в тежест на насрещните
страни по договора е възникнало задължението да я върнат на Кредитора,
съответно правото на Кредиторът да я получи обратно, при спазване на
разпоредбите на договора за кредит.
Твърди се, ч поради
неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници за редовно заплащане на
дължимите месечни анюитетни погасителни вноски на съответните падежи, в полза
на Кредитора било възникнало субективното право да обяви вземането си по
предоставения кредит за предсрочно изискуемо. В тази връзка, „С.“ ЕАД упражнила
правото си, като обявила вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер,
считано от 06.07.2015г., на основание нормата на чл.9, ал.1, т.1 от договора за
кредит. Към датата на предсрочната изискуемост длъжниците били в забава за
заплащане на 24 вноски, които били подробно и хронологично описани в
заявлението по чл.417 от ГПК.
Твърди се, че шест от вноските
били заплатени частично, а 18 вноски били дължими в пълен размер, тъй като на
падежа им не било постъпило плащане. В документа се съдържали данни и за общия
размер на извършените погашения по главницата и по договорните лихви с
постъпилите плащания. Поддържат се изцяло всички твърдения изложени в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Визира се,
че забавата била и основанието за Кредитора, предвидено в договора за кредит,
да лиши длъжниците от преимуществото на срока, както е посочено по- горе.
Банката уведомила солидарните длъжници за волеизявлението си да обяви вземането
си към тях за предсрочно изискуемо, както и за точния му размер към
14.07.2015г. Кредиторът бил предоставил на ответниците и седмодневен срок за
доброволно погасяване на задълженията. Длъжникът Г.В.С. бил уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо- Покана с рег.№1805,
т.1, акт 48/2016г., на Нотариус М.Р. с рег.№650, връчено по реда на чл.47 от ГПК, на 19.10.2016г. Съответно длъжникът А.В.Ю. бил уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо- покана с рег.№1804,
т.1, акт 47/2016г., на Нотариус М.Р. с рег.№650, връчено по реда на чл.47 от ГПК, на 19.10.2016г.
Твърди се, че към момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 11.11.2016г., не са били изминали 6
месеца от фактическото уведомяване на кредитополучателя и на поръчителя за
предсрочната изискуемост на задълженията им, отговорността на поръчителя не се
е погасила. При липсата на постъпили плащания за доброволно погасяване на
изискуемия дълг, Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл.417, т.2 от ГПК, в РС-В. с
вх.№5668/11.11.2016г. Последният е уважил искането, като е издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1199/2016г. по описа на съда, като е
осъдил длъжниците солидарно да заплатят на „С.“ ЕАД сумите както следва:
6 882,80лв.- представляващи изискуема главница по договора за банков
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 11.11.2016г., до окончателното изплащане на вземането;
1181,99лв.- просрочени договорни лихви за периода от 02.02.2014г. до 05.07.2015г.;
1 979,28лв.- наказателни лихви за периода от 02.02.2014г. до 10.11.2016г.;
202,06лв.- държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, 581,10лв.- юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от закона срок,
ответникът А.В.Ю. подал възражение, че не дължи сумите по издадената заповед за
изпълнение. Поради горното, за Банката се породил правен интерес да заведе иск
за установяване на съществуването на вземането си. За пълнота на фактическата обстановка, както
и за обуславяне на допустимостта на иска и по - конкретно за наличието на
процесуална легитимация на ищеца заявява, че вземането на „С.“ ЕАД по договора
за кредит е прехвърлено на „Фронтекс Инетернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, на
основание чл.9, ал.2 от договора.
Искането е да бъде постановено решение,
с което да се признае за установено, че А.В.Ю.
в качеството си на поръчител по Договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство от 02.09.2009г., дължи солидарно с Г.В.С. на „С.“ ЕАД сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение №649/2016г. по ч.гр.д.№1199/2016г. по
описа на РС- В., а именно: 6 882,80лв.- представляващи изискуема главница
по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 11.11.2016г., до окончателно
изплащане на вземането; 1181,99лв.- просрочени договорни лихви за периода от
02.02.2014г. до 05.07.2015г.; 1979,28лв.- наказателни лихви за периода от
02.02.2014г. до 10.11.2016г.
Претендират се разноски за
заповедното производство, както и сторените в настоящото производство разноски,
в размер на довнесената държавна такса на основание чл.415 ГПК от 202лв., както
и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 300лв.
В срокът по чл.131 от ГПК от
страна на ответникът А.В.Ю. е подаден отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявения иск и се иска
отхвърляне на същия.
С него не се оспорва
обстоятелството, че на 02.09.2009г., Ю., като поръчител е подписал представения
договор за потребителски кредит и по този начин
се е съгласил с уговорените в него клаузи. Съобразно клаузите на
договора за кредит, така както се сочело в искова молба, в чл.9, ал.1 от
Договора било уговорено, че ищеца има правото едностранно, без да дължи
уведомления или покана до длъжника/поръчителя да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг при изпълнения
на условията изредени в същия член, като едно от условията било длъжника да не
е издължил частично или напълно която и да е анюнтетна погасителна вноска. В
исковата молба ищецът твърдял, че е упражнил правото си да обяви вземането на
договора за предсрочно изискуем в пълен размер, като това било станало на
06.07.2015г. Това е негова право с оглед разпоредбите на подписания договор за
потребителски кредит, тъй като съгласно тези разпоредби ищеца има правото
едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем без да дължи уведомление до
другите страни. Датата, на която ищеца едностранно е обявил кредита за
предсрочно изискуем била обвързваща и валидна за всички страни по сключения
договор за кредит, тъй като с оглед на тази дата се изчислявали, както
неиздължената главница, така и предвидените в договора договорни лихви и
обезщетения за забава. Тази дата - 06.07.2015г. следвало да се счита за падеж
на задължението, тъй като на тази дата е определен едностранно от банката- ищец
размера на дължимите суми- просрочени договорни лихви до 05.07.2015г. и
наказателни лихви от изпадането в забава- 02.02.2014г. до предявяването на
иска. Обявявайки едностранно кредита за предсрочно изискуем от определена
едностранно от банката- ищец дата и съответно изчисляването на дълга именно към
тази дата, обвързвало както ищеца така и страните- кредитополучател и
поръчител.
Счита се, за незаконосъобразно
твърдяното от банката- ищец, че от момента, в който му е съобщено, че банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем е започнал да тече срока по чл.147 от ЗЗД. Това разбиране не се уповавало нито на законова, нито на договорна основа.
След като една конкретна дата /датата на която банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем/ може да се определи едностранно от едната страна и считано
именно от тази дата се определя окончателно размера на задължения на другата
страна по договора, то този дата е обвързваща и за двете страни и същата е
основополагаща в отношенията им. С оглед на обстоятелството, че именно на тази
дата е определен окончателно размера на задължението, тази дата е момента, от
който е започнал да тече срока, в който кредитора е следвало да предяви иск срещу
длъжника по смисъла на чл.147 от ЗЗД. Шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД
започнал да тече от 06.07.2015г. и е изтекъл на 06.01.2016г. Заявлението по
чл.417 от ГПК било подадено на 11.11.2016г., след изтичане на шестмесечния
срок, с оглед на което следвало да се приеме, че отговорността на ответника се
е погасила и не е задължен, а иска следвало да бъде отхвърлен. Визира се, че ако
съдът приеме така направеното възражение
за неоснователно с оглед релевантния момент за уведомяването на длъжника,
то от ответника се приема, че липсвало
валидно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост, а от там и била налице
липса на изискуемост на претендираното задължение. В уведомителното писмо- покана
за доброволно изпълнение адресирано до ответника се сочело, че „поради
нередовно плащане на дължимите вноски, отпусната сума по кредита е обявена за
предсрочно изискуема в пълен размер, считано от 06.07.2015г., като към
14.07.2015г. е посочено да се дължи главница от 7082,80лв. и просрочена лихва в
размер на 1708,54лв. В заявлението и съответно в исковата молба главницата не
била в посочения размер, а в по-нисък такъв от 6882,80лв. Размерът на
просрочената лихва също бил различен от 1708,54лв., като той намалял на 1181,99лв.
В заявлението и исковата молба се съдържала и друга сума, наименувана
„наказателни лихви“, каквато не фигурирала в уведомителното писмо- покана за
доброволно изпълнение адресирано до ответника. Това разминаване в размера на
главница и просрочената лихва се приема за напълно необяснимо. При съпоставяне
на иска с писмото, с което бил уведомен
за обявената предсрочна изискуемост било видно, че дългът му е нараснал
неимоверно много от начислената „наказателна лихва“ след обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, за каквато не бил уведомен. След като ищеца твърдял, че
релевантен е момента от който ответника е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост, то сумите претендирани от него следвало да били идентични с
посочените в уведомлението и съответно след като не е уведомен, че дължи наказателна лихва, то
такава не следвало да се претендира, или поне да се претендира след
уведомяването му. Твърди се в отговора и за разминаването по размер на сумите в
уведомлението и претендираните със заявлението и исковата молба суми. Сумите,
за които го уведомявали, че дължи били
различни от претендираните. Твърди, че от горепосоченото се установявало, че не
е уведомен и съответно не е поканен да
плати дълга, който се претендира със заявлението и исковата молба. Счита се, че
посочването на датата, от която кредита е обявен за предсрочно изискуем без
посочване на самото задължение в пълния му размер е некоректно и следва да се
приравни на неуведомяване. И ако на уведомяването се предаде значението, което
се твърди от ищеца и не се приеме неговото възражение, че отговорността му се е
погасила и не е задължен след 06.01.2016г., то следвало да се приеме, че
заявената претенция е неоснователна, тъй като е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост към момента на предявяване иска, а това не можело да
стане със заявлението, тъй като същото не му се връчвало.
Искането е за отхвърляне на
предявения иск.
ПазарД.шкият окръжен съд от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№1199/2016г.
по описа на РС- В., от постановеното по него Заповед №649/14.11.2016г. по
чл.417 ГПК се установява, че с нея е
разпоредено Г.В.С., ЕГН ********** *** и А.В.Ю., ЕГН ********** ***, да
заплатят солидарно на „С.“ ЕАД следните суми:
6882,80лв.- главница, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 11.11.2016г. до окончателно
изплащане на вземането; 1181,99лв.- договорна лихва за периода от 02.02.2014г.
до 05.07.2015г.; 1979,28лв.- наказателна лихва за периода от 02.02.2011г. до
10.11.2016г., както и разходи по делото в размер на 202лв.-държавна такса и 581,10лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
В заповедта е посочен, че
вземането произтича от Договор за потребителски кредит обезпечен с поръчителство
от 02.09.2009г., сключен между банката от една страна и Г.В.С. и А.В.Ю., като
поръчител. Този договор е обявен за предсрочно изискуем считано от 06.07.2015г.
едностранно от банката на основание чл.9, ал.1, т.1 от договора поради
неплащане на дължими 24бр. месечни анюитетени вноски за периода 02.08.2013г.-
02.07.2015г. с падежи второ число на съответния месеца в този период. Настъпилата
предсрочна изискуемост е съобщена на длъжника Георги С., видно от уведомително
писмо- покана с рег.№1805, т.1, акт48/2016г., на Нотариус М.Р. с рег.№650,
връчено по реда на чл.47 от ГПК, на 19.10.2016г.
Длъжникът А.В.Ю. е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо- покана с рег.№1804,
т.1, акт 47/2016г., на Нотариус М.Р. с рег.№650, връчено по реда на чл. 47 от ГПК, на 19.10.2016г.
Издадената ЗНИ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 1199/2016г. на ВлРС е връчена лично на длъжника А.Ю. на 25.01.2017г. ведно с ПДИ от ЧСИ Д.Д., по
реда на чл.44, ал.1 от ГПК.
На 07.02.2017г. е постъпило
Възражение по реда на чл.414 ГПК, в което длъжникът А.Ю. заявява, че не дължи
изпълнение по издадената заповед, но не обосновава това си възражение.
Във връзка с това възражение,
ищецът е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената
в негова полза ЗНИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1199/2016г. на РС- В. в едномесечен
срок, като това е и реализирано от същия.
Видно от копие от Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство
от 02.09.2009г. се установява между „С.” ЕАД и Г.В.С., като кредитополучател
е сключен договор за кредит, подписан от него. Съгласно този договор на
кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 10 000лв. със срок на
усвояване до 01.10.2009г. Поръчител по този кредит е А.В.Ю., който отговаря за
цялостното погасяване на задълженията по кредита, както и при обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно
договорът е възникнало задължение да се погасява кредита чрез плащане на 94
броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план с краен срок за
погасяване- 94 месеца след усвояването на кредита. Погасителният план, който е
неразделна част от Договора за кредит не е представен по делото, при което и
няма как да се установи както падежната дата на месечното задължение за
заплащане на анюитететна вноска, така и нейния съответен размер.
Според разпоредбите на чл.4,
ал.1, 2 и 3 от процесния Договор за кредит, дадения кредит се олихвява с
годишна лихва, представляваща сбор от 6,40%- БЛП и надбавка в размер на 9,35%.
Начисляването на лихвата започва от датата на усвояван на кредита, като при
начисляването се счита годината да има 365 дни. Освен това банката има право
едностранно да променя едностранно БЛП по кредита, в зависимост от промените на
ОЛП на БНБ, тримесечен индекс СОФИБОР, цената на ресурса на С., пазарната
конюнктура свързана с прилагане на лихвени нива.
Видно от 2 броя уведомителни
писма за обявяване предсрочна изискуемост на задължението по Договор за кредит
от 02.09.2009г., считано от 06.07.2015г., изпратени чрез нотариална покана до
кредитополучателя Г.С. и поръчителя А.Ю.. Връчването и на двете нотариални
покани е извършено от Нотариус М.Р., като за целта са съставени Протоколи. Според тях уведомленията и
нотариалните покани са връчени на кредитополучателя С. и на поръчителя А.Ю. на
18.10.2016г. по реда на чл.47, ал.5 и 6 ГПК- т.е. чрез залепване на съобщение.
Видно от Договор за цесия от
14.03.2017г. сключен между „С.” ЕАД, като продавач и „Ф.И.” ЕАД, като купувач
се установява, че последния е придобил вземането на кредитора на ответника
произтичащо от Договор за кредит от 02.09.2009г. с кредитополучателя Г.В.С.,
отнасящ се за главница от 10000лв., посочен в Приложение №1 към договора за
цесия и представено по делото. е прехвърлено на цесионера. В чл.5.2.7 от него е
уговорено, че в случай на бъдещи искове по чл.422 ГПК за които към дата на
цесията цедента е подал заявление по чл.417 ГПК, производствата ще бъдат водени
от цедента, като единствен легитимиран ищец.
По делото са приети основно и
две допълнителни заключения на съдебно- счетоводна експертиза изготвени от в.л.Т..
Конкретно от последното се установява, че по процесния договор за потребителски
кредит, обезпечен с поръчителство от 02.09.2009г, са останали неизплатени
следните задължения към датата на подаване на заявлението- 11.11.2016г., а
именно: 6871,09лв.- главница от непогасени вноски, 1181,99лв.- дължима
договорна лихва и 1937,32лв.- обезщетение за забава- общо в размер на 9990,40лв. От същата се установява, че погасяването на кредита е следвало да става
чрез месечни анюитетни вноски в размер на по 185,79лв. всяка. Кредитополучателят
е плащал нередовно вноските по кредита, като плащането е преустановено на
02.02.2014г. и са останали изцяло неплатени анюитетни вноски дължими за периода
02.02.2014г.- 02.07.2015г. Предсрочната изискуемост е настъпила на 06.07.2015г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно в обжалваната му част, а подадената въззивна жалба е
неоснователна.
В настоящият казус, районният
съд е уважил частично предявен иск, с правно основание чл. 422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, като е приел, че той е допустим и основателен.
В конкретният казус, настоящата инстанция няма основание да не
приеме изцяло изложените съображения дали му основание да постанови своя съдебен
акт.
Възражението което се излага
във въззивната жалба и което е поставено и пред районния съд е, че
конституирания във висящи процес ищец не е активно материално легитимирано
лице, не притежава спорното право, което е основание за отхвърляне на исковата
претенция, като неоснователна.
В случая, същото не може да
бъде прието за основателно.
От една страна, първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви в насока неоснователността на съображенията на
ответника А.Ю., че правоприемника ООБ АД не е правно легитимиран да води иск
срещу него, които настоящата инстанция приема изцяло.
В този смисъл следва да се
посочи, че с исковата си молба, ищецът твърди, че вземането на „С.“ ЕАД по
договора за кредит е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание
чл.9, ал.2 от договора. Това е реализирано с Договор за цесия от 17.08.2017г.,
сключен между „С.“ ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД,
която вземането на банката по договора за кредит сключен с кредитополучателя Г.В.С.
е прехвърлено на цесионера, т.е. това е реализирано след подаване на исковата
молба на дата 26.04.2017г.
В тази връзка следва да се
посочи, с оглед разпоредбата на чл.5.2.7 от този договор, че в случай на бъдещи
искове по чл.422 ГПК за които към дата на цесията цедента е подал заявление по
чл.417 ГПК, производствата ще бъдат водени от цедента, като единствен
легитимиран ищец. Ето защо не е имало законова пречка „С.“ ЕАД да заведе от
свое име настоящия установителен иск, както и подаденото от него заявление по
чл.417 от ГПК е с дата: 11.11.2016г.
В подкрепа на това е разрешението
дадено в т.10б от TP №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС където
е посочено, че при частно правоприемство, при прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение
до предявяване на иска по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедента, като намира приложение нормата
на чл.226 ГПК. Ищец по делото при завеждането му е С. ЕАД, който е заместен в
хода на делото от ОББ АД като негов универсален правоприемник.
Относно възражението касаещо от
кой момент тече 6- месечния преклузивен срок за ответника в качеството му на
поръчител следва да се посочи, че в т.18 от TP №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело №4/2013г. е дадено безспорно разяснение, което следва да се ползва и
отнесе към настоящия спор. Настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е този
фактически състав, от който банката черпи възможността да предприеме действия
срещу поръчителя в качеството си на кредитор. ВКС е изтълкувал, че за доказване
наличието на изискуемо вземане се изиска и установяване на факта на съобщаване
на факта на съобщаване на длъжника настъпването на предсрочната изискуемост.
Без това волеизявление на банката да е достигнало до знанието на поръчителя А.Ю.,
предсрочната изискуемост не би произвела своите последици. Ето защо от момента
на уведомлението тече и преклузивния срок за банката да предприеме съдебни
действия за събиране на вземането си.
В случая, категорично е
установено от събраните по делото доказателства, че 6-месечният преклузивен
срок към 11.11.2016г. моментът на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не е
изтекъл.
Настоящата инстанция няма
основание да не приеме заключението на съдебно- счетоводна експертиза установяваща
по несъмнен начин наличието на вземане на „С.“ ЕАД спрямо ответника А.Ю.-
поръчител, произтичащо от Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 02.09.2009г. в размерите установен в ССЕ, както следва:
6871,09лв.- главница от непогасени вноски, 1181,99лв.- дължима договорна лихва
и 1937,32лв- обезщетение за забава- общо в размер на 9990,40лв. Същата не е
оспорена от страните по делото за да има основание да се приема, че тя не
установява релевантни по делото факти. Ето
защо няма основание да се приемат възраженията изложени във въззивната жалба в
този смисъл.
Предвид на гореизложеното и
споделяйки изцяло изложените правни изводи, въззивната инстанция приема, че
следва да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди решението на
районния съд в неговата обжалвана част. В неговата отхвърлителна част, съдебния
акт не е обжалван от страните, с оглед на което е влязъл в законна сила.
С оглед изхода на делото, в
тежест на ответникът по делото следва да се присъдят направени от страна на правоприемника
„О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“
№89Б на мястото на закритата „С.“ ЕАД разноски пред настоящата съдебна
инстанция в размер на 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на
основание чл.271 от ГПК, ПазарД.шкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№104/22.04.2019г., постановено по гр.д.№613/2017г. по описа на РС- В., в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА А.В.Ю.,
ЕГН********** ***, да ЗАПЛАТИ на
правоприемника „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.“В.“ №89Б, на мястото на закритата „С.“ ЕАД, сумата от 100/сто/лв.,
явяващо се юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.