№ 20290
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110135499 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. С. ., като процесуален представител на ответника М.
И. Г. за изменение на решение №4232/12.03.2025г., постановено по гр.д. №35499/2023г.
по описа на СРС в частта за разноските. Сочи, че след като искът е отхвърлен, то
ответника не следва да дължи разноски, тъй като не бил дал повод за завеждане на
иска. Не била търсена за задълженията на наследодателя си преди завеждане на
делото, като същата и веднага била заплатила сумите след завеждане на делото. Не
били представени доказателства за заплатено юрисконсултско възнаграждение. Иска
да му бъде определено възнаграждение за представителство в това производство.
В предоставения срок ответника по молбата е взел становище, че същата е
неоснователна.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
В мотивите на решението, съдът е посочил, че доколкото плащането е постъпило
след подаване на исковата молба, то с поведението си ответницата е станала повод за
завеждане на делото и по арг. от чл.78, ал.2 ГПК следва да понесе разноските, сторени
от ищеца. Съдът намира, че неоснователни са направените възражения, че не били
представени покани до ответницата. Установено е по делото, че същата дължи сумите
в качеството си на наследник на потребителя на ТЕ, като кредиторът не е длъжен да
отправя нова покана до наследниците след смъртта на дължника. Като поканата за
плащане на начислените за ТЕ суми е относима единствено към дължимостта на лихва
за забава върху същите, а не за тяхната дължимост. Не се спори факта, че плащането е
постъпило едва след подаване на исковата молба и образуване на делото, поради което
и същата е станала повод за завеждане на същото. Неоснователно е и възражението, че
1
не са представени доказателства за реално заплащане на юрисконсултското
възнаграждение. Съгласно ГПК такива не се и изискват, доколкото в чл.78, ал.8 ГПК е
предвидено, че в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Безспорно ответникът е
юридическо лице, което е било представлявано от юрисконсулт в производството,
поради което и възнаграждението е било определено от съда по реда на чл.78, ал.8
ГПК в минимален размер.
В настоящото производство не се дължи отделно възнаграждение на особения
представител, доколкото вече определението такова е за настоящата инстанция, в
която се включва и производството по чл.248 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С. ., като процесуален
представител на ответника М. И. Г. за изменение на решение №4232/12.03.2025г.,
постановено по гр.д. №35499/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2