№ 18377
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110123789 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 15.07.2024
г., подадена от П. В. М., чрез адв. Н., против „***********“ ЕАД, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за сумата 557,50 лв., включваща: 456 лв. – главница за топлинна енергия
за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2010 г. и 101,50 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 01.04.2008 г. - 07.02.2011 г., за които суми в полза на
„***********“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 19.04.2013 г. по гр.д. № 2656/2012
г. на СГС, ІV-Б възз. състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № 2017*************** по описа на ЧСИ *********, с рег. №
******* при КЧСИ.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден срещу наследодателя му
****** М., в полза на „***********“ ЕАД, като процесните вземания са погасени по
давност поради липсата на предприети изпълнителни действия по изпълнителното
дело в продължение на повече от пет години. В тази връзка излага, че съгласно ТР № 2
от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исканията на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ, направени с молбата за образуване на
изпълнителното дело, не прекъсват давността. Твърди, че не прекъсват давността
изпълнителни действия, предприети при настъпила перемпция. Твърди, че не
прекъсват погасителната давност действията на ЧСИ срещу несеквестируемо
имущество на длъжника. Иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски
по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника „***********“ ЕАД, чрез
юрк. Гаврюшенко, се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва, че в полза на дружеството е издаден посоченият по-горе изпълнителен лист
срещу наследодателя на ищеца – ******., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2017*************** по описа на ЧСИ *********, с рег. №
1
******* при КЧСИ, но се твърди настъпването на факти, имащи за последица спиране
и прекъсване на погасителния давностен срок. Излага се, че направеното от кредитора
до съдебния изпълнител искане за прилагане на определен изпълнителен способ по
перемирано изпълнително дело също прекъсва погасителния давностен срок. Иска се
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото. Прави се
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разходи за
адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От представения от страните и съдържащ се в кориците на приложеното
заверено копие на изпълнително дело № 2017*************** на ЧСИ *********,
изпълнителен лист от 19.04.2013 г. по гр.д. № 2656/2012 г. на СГС, ІV-Б възз. състав, се
установява, че същият е издаден въз основа на влязло в сила решение от 05.03.2013 по
гр.д. № 2656/2012 г. на СГС, ІV-Б възз. състав, и със същия ****** М. е осъден да
заплати на „***********“ ЕАД сумата 456 лв. – главница за топлинна енергия за
периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 101,50 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.04.2008 г. - 07.02.2011 г.
Видно от изпълнителния лист, въззивното решение, въз основа на което същият
е бил издаден, е влязло в сила на 05.03.2013 г.
От намиращото се в кориците на изпълнителното дело удостоверение за
наследниците на ****** М. се установява, че същият е починал на 06.06.2020 г. и е
оставил за свой законен наследник сина си П. В. М..
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът П. В. М., в качеството му на наследник на
****** М., е конституиран като длъжник по изпълнително дело №
2017*************** на ЧСИ *********, образувано въз основа на издадения срещу
****** М. изпълнителен лист от 19.04.2013 г., кредитор по който е „***********“
ЕАД. Горното се установява и от постановлението и протокола на съдебния
изпълнител, намиращи се на л. 68 и на л. 75 от изпълнителното дело.
От приложеното към делото заверено копие на изпълнителното дело се
установява също, че то е образувано на 26.07.2017 г., по молба на „***********“ ЕАД,
въз основа на издадения изпълнителен лист от 19.04.2013 г. по гр.д. № 2656/2012 г. на
СГС, ІV-Б възз. състав, както и че с молбата от 26.07.2017 г. „***********“ ЕАД е
възложило, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи
имуществото на наследодателя на ищеца и да определи начина на изпълнението. По
изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия по отношение
на длъжника ****** М.: на 13.10.2017 г. е наложен на запор върху банковите сметки на
длъжника; на 16.01.2019 г. е взискателят е поискал налагане на запор върху банковите
сметки и трудовото възнаграждение на длъжника; на 09.01.2020 г. е наложен запор
върху получаваната от длъжника пенсия. След смъртта на ******. на 06.06.2020 г. и
конституирането на сина му П. М. като длъжник по изпълнителното дело, са
предприемани следните изпълнителни действия: на 22.11.2023 г. взискателят е поискал
да бъдат наложени запори върху банковите сметки на новоконституирания длъжник и
да бъдат извършени опис и оценка на имуществото му.
От правна страна:
2
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищецът П. В. М. доказа твърдението си, че срещу него има образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от
„***********“ ЕАД.
Решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила
на 05.03.2013 г., след която дата е започнал да тече и петгодишният давностен срок по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същият не е изтекъл към предявяване на иска на 23.04.2024 г., тъй
като е бил спиран и прекъсван, поради което и процесното вземане на ответника към
ищцата не е погасено по давност. Съображенията за това са следните:
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по
време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено
за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира
течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с
извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено
до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и
тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма,
задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и
изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.
Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в
хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително
3
тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни
решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да
се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, както и практиката на Европейския съд на правата на човека (решение
от 19.02.2013 г. по делото ********** срещу ********).
Следва да се посочи също, че както в разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с тези, дадени в т. 3 от ТР
№ 2 от 04.07.2024 по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в практиката на
ВКС (напр. определение № 1786 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 818/2024 г., II т. о.,
решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. на ВКС, III г. о, определение №
1036 от 7.03.2024 г. по гр. д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о. и др.) е прието, че
своевременно направеното от кредитора до съдебния изпълнител искане за прилагане
на определен изпълнителен способ прекъсва течението на погасителния давностен
срок, дори искането да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Прекъсването настъпва дори
изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок. Това е така, защото обстоятелствата, водещи до прекъсване на срока
не може да са такива, които не зависят от волята на взискателя.
В случая петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
започнал да тече на 05.03.2013 г., е прекъснат на следните дати: на 26.07.2017 г. – с
възлагането, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, от „***********“ ЕАД на частния
съдебен изпълнител, определяне начина на изпълнението, съдържащо се в молбата за
образуване на изпълнителното дело; на 13.10.2017 г. – с искането на взискателя за
налагане на запор върху банковите сметки на ******.; на 09.01.2020 г. – с налагането
запор върху пенсията на ******.. Течението на петгодишния погасителен давностен
срок е било спряно в периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). От 18.04.2020
г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е продължил да тече,
като течението на срока е било прекъснато на 22.11.2023 г. с искането на взискателя
да бъдат наложени запори върху банковите сметки на новоконституирания длъжник –
ищеца ****** В. М..
От 23.11.2023 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който
давностен срок не е бил изтекъл към предявяване на иска на 23.04.2024 г.
Неоснователни са доводите на ищеца, че извършените изпълнителни действия
по прекратило се по право, на основание чл. 433, ал. 1 ,т. 8 ГПК, изпълнително
производство не са годни да прекъснат погасителния давностен срок за вземанията на
взискателя. За прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е
ирелевантно дали предприемането на действия по изпълнение е поискано по висящо
или по перемирано изпълнително дело. Съгласно практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от
2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото дори срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК да е изтекъл към датата на молбата, съдебният изпълнител е
4
длъжен да предприеме поисканото действие и за прекъсването на давността е без
значение дали е сторил това по новообразувано изпълнително дело или по
съществуващото такова - решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о.,
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 3
от 4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос е формирана и
задължителна практика на ВКС – ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция.
Неоснователен е и доводът на ищеца, че действията на ЧСИ срещу
несеквестируемо имущество на длъжника не прекъсват погасителния давностен срок.
С цитираното по-горе ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, е
разяснено, че всяко изпълнително действие, както и всяко искане на взискателя за
предприемане на изпълнително действие, прекъсва давността, независимо дали в
резултат на така предприетото действие е осъществено изпълнението. А и взискателят
не би могъл да знае предварително с какво имущество разполага длъжника, каква част
от него е несеквестируема, в какъв размер е пенсията на длъжника и подлежи ли част
от нея на запориране.
Предвид изложеното предявеният от П. В. М. против „***********“ ЕАД иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на
ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на дружеството по настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от предявения от П. В. М., ЕГН **********, против
„***********“ ЕАД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че „***********“ ЕАД няма
право на принудително изпълнение срещу П. В. М. за сумата 557,50 лв., включваща:
456 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.02.2008 г. до 30.04.2010 г. и
101,50 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.04.2008 г. -
07.02.2011 г., за които суми в полза на „***********“ ЕАД е издаден изпълнителен
лист от 19.04.2013 г. по гр.д. № 2656/2012 г. на СГС, ІV-Б възз. състав, въз основа на
който срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 2017*************** по
описа на ЧСИ *********, с рег. № ******* при КЧСИ.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на дружеството по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6