ПРОТОКОЛ
№ 153
гр. Пловдив, 25.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Стефани К. Черешарова,
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600133 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Обвиняемият - жалбоподател Ф. Ф. се явява лично, явява се и
защитникът му адв. СТ. К..
Явява се преводачът Н. В. А..
Съдът, с оглед обстоятелството, че жабоподателят не владее български
език счита, че е необходимо да му бъде назначен за преводач Н. А., поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА на обв. Ф. Ф. за преводач Н. А. от български на турски
език и от турски на български език.
Сне се самоличността на преводача:
Н. В. А. – 79 години, българка, българска гражданка, висше
образование, неосъждана, без родство със страните.
Предупреди се за необходимостта от даване на верен превод.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. К. – моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради
1
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямам други искания.
Адв. К. – представям и моля да приемете 2 бр. съобщения от Община К.
за плащане на данъчни задължения, едното копие е за обвинението. Нямам
други искания.
ПРОКУРОРЪТ - запознах се с доказатеството, да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представеното днес писмено доказателство от
защитата на обвиняемия – съобщение за данъчни такси от Община К..
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, поддържаме жалбата си.
Считаме, че определената мярка е прекалено тежка, макар че са налице
кумулативните основания за налагането й. Видно от представените документи
е, че лицето е трайно установено на територията на Р България, притежава
част от недвижима собственост, в която живее и продължава да има
съобщение за дължим данък с името на подзащитния ми за съответния адрес в
гр. К.. В тази връзка многократно се опитваме да издадем карта от служба
„Миграция“ за пребиваване – има няколко дела, ""/2024 г., по което админ.
дело на Административен съд К., има излязло решение, но не е влязло в сила,
както и административно дело ""/2024 г. от страна на Районен съд К., 3 състав.
Лицето има сключен граждански брак с български гражданин, семейството му
се състои от двама човека още - съпругата му и малолетно дете, за които
полага грижи. Ето защо моля, уважаеми съдии, да промените наложената
мярка за неотклонение, тъй като макар и да са налице кумулативните
изисквания, те ненапълно отговарят на изискването на закона.
Непредставянето на документ, обуславящ точен адрес и постоянен, става по
2
независещи от него причини. Моля съда да определи един по-лек размер на
мярката, като още един път казвам, че в голям период от време лицето се
опитва да се интегрира в обществото на РБ, като от страна на органите на
държавата, в лицето на група „Миграция“, неправилно констатират както
влизането на лицето на териториятна на РБ, така и възможността за издаване
на документи относно отседналост, като имам предвид, че издаваните му
актове и пречките, които му се създават, са изцяло свързани със Закона за
чужденците в България, а правилният текст е Законът за влизане, пребиваване
и напущане на РБ от граждани на ЕС и техните семейства, тези права са
уредени в директива 300438-1 на ЕП на съвета на съюза от 29. 04. 2004 г. Моля
за вашето обективно решение.
Обв. Ф. ЗА ЗАЩИТА – съгласен съм с всичко, което каза адвокатът ми.
Без да зная съм направил всичко това. Незнаех, че в България това е тежко
престъпление, защото незнам законите в България. Искам тука да живея, в
България, свободно и спокойно. Не съм осъждан преди това. Това е, имам дете
и искам да остана тук.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, жалбата срещу
определението на Окръжен съд К. е неоснователна и моля да я оставите без
уважение. Законосъобразно и правилно Окръжният съд в К. е преценил
всички основания за взимане на най-тежката мярката за неотклонение спрямо
Ф. Ф..
В жалбата се акцентира върху два факта, а именно малолетно дете,
родено по време на брака и наличие на жилище. Видно от приложения по
делото акт за раждане на детето, то е родено на 19. 10. 2021 г. , а видно от
свидетелството за съдимост на 01. 12. 2022 г. е одобрено споразувение за
извършено престъпление от обвиняемия, като настоящото деяние е извършено
в изпитателния срок на условното му осъждане, т. е. раждането на детето му
не го е спряло по никакъв начин той да нарушава законите на РБ. Незнанието
на законите, както той твърди, не го извинява, освен това няма държава, в
която да е разрешено държането на близо половин килограм високорисково
наркотично вещество. Акцентира се и на довода за 1/6 част от жилището,
предоставено от съпругата му, за което се представи и бележка за данъци от
общината, но това също не е основание за изменение на мярката му в по-лека.
Същият е чужд гражданин, има една условна присъда, както споменах, в
3
изпитателния срок е извършено това деяние и при едно евентуално осъждане
ще трябва да изтърпи и това условно наказание. Опасността да извърши
престъпление е реална, а не хипотетична, както и да се укрие, с цел
осуетяване провеждане на наказателното производство и приключването му с
краен съдебен акт.
Предвид изложеното ще моля да потвърдите определението на Окръжен
съд К., с което е взета най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА.
Адв. К. – реплика – По отношение на предишното му осъждане има
сключено споразумение, за което аз разбрах едва в деня на задържането му,
като при воденето на делата имам документи от служба „Миграция“, писмени
бележки и никъде не дават справка, че лицето е осъждано. Има само като
факт, че е влезнал без виза, никъде в цялото административно производство
няма такива данни, че е осъждан.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Ф. Ф. – имам семейство, имам дете, имам съпруга и моля да бъда
оставен да бъда свободен.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 НПК.
С определение № 55/14.03.2025 г. К. окръжен съд е взел мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на турския
гражданин Ф. Ф. по ДП № ""/2025 г., по описа на РУ на МВР – К..
Недоволен от така постановеното определение е останал обвиняемият,
който чрез своя защитник го е обжалвал с искане спрямо него да бъде взета
по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в
жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, К. окръжен съд
законосъобразно и обосновано е преценил, че макар и в първоначален етап на
4
разследването, към настоящия момент са събрани достатъчно данни, от които
да се направи извод за наличие на обосновано подозрение за голяма степен на
съпричастност на Ф. Ф. в деянието, за което е обвинен. В тази насока са не
само обясненията на обвиняемия, но и показанията на разпитаните свидетели
и протокола за претърсване и изземване и данните на наркополевите тестове
към настоящия момент.
За пореден път Пловдивският апелативен съд обръща внимание на
прокуратурата, че по делата за наркотични вещества, и то конкретно от К., са
без поне експертна-справка до изготвяне на заключението на съдебно-
физикохимичната експертиза, което би било удачно, след като се иска
вземането на най-тежката мярка за неотклонение относно предмета на
престъплението, а не да се упоменава единствено реагирането на
наркополевия тест.
По отношение на доводите, че обвиняемият Ф. Ф. има постоянен адрес,
тезата която се развива от защитата, е свързана по-скоро с усилието да остане
като постоянно пребиваващ на територията на РБ. Не трябва да се
пренебрегва обстоятелството, че наркотичното вещество е намерено в
жилището, за което се представи съобщението за дължими данъци и е
представено копие от нотариалния акт пред първоинстанционния съд. Поради
това и не може да се приеме основният довод на защитата за наличието на
постоянен адрес на пребиваване, поради което следва да се вземе спрямо него
по-лека мярка за неотклонение.
По възражението на защитата, че обвиняемият има малолетно дете, да,
съдът приема този довод, предвид приложения акт за раждане /л.61 ДП/, но не
бива да се игнорира факта, че част от наркотичните вещества са намерени в
кошарата на детето. Отделно от това, настоящето деяние, в което е обвинен и
за което се твърди, че не знае, че е престъпление според НК на Р България, е
след осъждането му в изпитателния срок за управление на МПС пак след
употреба на наркотични вещества.
Ето защо и настоящата инстанция намира, че е налице реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие. В тази насока
първоинстанционният съд е изложил достатъчно и убедителни съображения,
които настоящата инстанция напълно споделя.
Поради всичко изложено по-горе Пловдивският апелативен съд намира,
5
че целите на мярката за неотклонение, визирани в чл.56 НПК, могат да бъдат
изпълнени към настоящия момент именно с най-тежката мярка ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА.
Няма пречка, ако в хода на досъдебното производство се съберат други
доказателства, които да разколебават наличието на това обосновано
предположение, въпросът за мярката за неотклонение да бъде поставен отново
на вниманието на съда.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 55/14. 03. 2025 г., постановено по ЧНД
""/2025 г. на Окръжен съд К..
На преводача Н. А. СЕ ИЗДАДЕ РКО от бюджета на съда за сумата от
80.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Заседанието се закри в 10:30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6