Решение по дело №59/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 80
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20192160200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№ 80

гр.Поморие, 04.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на 05 април  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 59 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

           

             Производството е образувано по реда на чл.59 и сл ЗАНН.

           Производството е образувано по постъпила жалба от Напоителни системи ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЕИК831160078, представлявано от изп.директор С.Д., чрез юрисконсулт А.Т.  против наказателно постановление № 28/12.02.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с което на основание чл. 200, ал.1 т.31 от Закона за водите на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева  за. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.200, ал.1, т.31, вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите (ЗВ)

Жалбоподателят в подадената жалба излага доводи за  незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, издадено в нарушение на чл.34 от ЗАНН, а също и  поради липса на извършено нарушение. Излага становище за приложение на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното нарушение. Иска се отмяна на наказателното постанвовление.  

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител-юрисконсулт,  подържа жалбата. Сочи  доказателства.

Административно-наказващият орган ,се представлява от процесуален представител – юрисконсулт, който  намира  жалбата за неоснователна, изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.  

Жалбата е подадена от лице посочено като нарушител и поради това активно легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление, предявена е в предвидените процесуални срокове , поради което е  допустима .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение № 187/27.08.2018 г. съставен от С.Р. главен експерт в Дирекция Контрол при БДЧР, при РИОСВ-Бургас. В обстоятелствената част на акта  се сочи , че  жалбоподателят е титуляр на разрешително №213/29.12.2004  за водоползване на повърхностни води продължено с решение №236/03.08.2019 г. на МОСВ и съгласно т.3 от  използванеия за напояване обем вода следва да се измерва с монтирано водомерно устройство, отговарящо на изискванията на закона за измерванията и наредбата на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Към 30.06.2018 г. БДЧР не е уведомена за изпълнение на предписанието дадено с писмо получено от жалбоподателя на 30.04.2018 г.  в двумесечен срок  от получаване на предписанието, да монтира на яз.Порой  водомерно устройство отговарящо на нормативните изисквания. Посочено е, че актът е съставен в отсъствието на нарушител. АУАН е връчен на представител на нарушителя на 18.09.2018 г. Представено е писмо изх.№ 26-00-73/14/26.04.2018 г. с което от страна на БДЧР на основание  чл.155, ал.1, т.22, вр.с чл.188, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ е дадено писмено предписание на жалбоподателя в двумесечен срок от датата на получаване да монтира водомерно устройство отговарящо на изискванията на ЗИ и Наредба за средствата за измерване, което подлежи на метрологичен контрол на яз.Порой, като уведоми за изпълнението на даденото предписание БДЧР в тридневен срок от изпълнението му. Писмото е получено от жалбоподателя на 30.04.2018 г., видно от представената обратна разписка. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление , като в обстоятелствената част на същото   е посочена  фактическа обстановка идентична с тази в АУАН. По делото са представени в препис разрешително №213/29.12.2004  за водоползване на повърхностни води и решение №236/03.08.2019 г. на МОСВ, с което е продължено действието на разрешителното. Представен е и препис от констативен протокол № 153Б/04.04.2018 г., съставен от С.Р. – главен експерт в БДЧР, съгласно който на датата на съставяне на протокола е извършена проверка на язовир „Ахелой”, при която е констатирано, че на язовира няма монтирано водомерно устройство, отговарящо на нормативните изисквания.

 

 Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи:

Не се установяват  нарушения при съставянето на АУАН, досежно формата , съдържанието и редът за съставянето му.

Обжалваното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на БДЧР, в рамките на неговата компетентност съгласно чл.201, ал.2 от ЗВ   и в пълно съответствие с изискванията на чл.57 ЗАНН, поради което и същото е законосъобразно. В обстоятелствената част на обжалваното постановление е описано извършеното административно нарушение , констатирано с АУАН, обстоятелствата при които е извършено нарушението и същото правилно е квалифицирано от административно –наказващия орган като нарушение по чл.200, ал.1, т.31, вр. с чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. От представените по делото доказателства се установява, че срокът за изпълнение на даденото на жалбоподателя предписание  е изтекъл на 02.07.2018 г. -съобразно с правилата за броене на срокове- чл.183, ал.4 НПК, като не се спори, че в този срок предписанието не е изпълнено. При така установените факти съдът прие, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл.200, ал.1,т.31 от ЗВ, след като не изпълнил   предписанието дадено от директора на БДЧР съобразно с правомощията на последния по чл.155,ал.1,т.22 от ЗВ, в указания в предписанието срок- 02.07.2018 г. 

За извършеното нарушение в чл.200, ал.1,т.31 от ЗВ е предвидено наказание имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв. В случая административно наказващият орган правилно е наложил наказание имуществена санкция 1000 лв., като е определил размера на същото  към минимума предвиден в закона, при съобразяване тежестта на извършеното нарушение и останалите обстоятелства по чл.27 от ЗАНН, както и при отчитане липсата на отегчаващи обстоятелства и на установения превес на смекчаващите обстоятелства , с оглед обстоятелството , че  нарушението е извършено за първи път .

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната за този вид деяния. Касае се за нарушение от категорията на формалните такива ,т.е. за осъществяването от обективна страна на състава на нарушението, не е необходимо да има вредоносен резултат, поради което и липсата на вредни последици в случая следва да се преценя единствено на плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства, в каквато насока е и преценката на административно наказващия орган който е съобразил това обстоятелство при определяне на наказание към минимума за извършеното нарушение. Що се отнася до твърдението, че жалбоподателят е направил искане за удължаване на срока, същото не е основание за изключване на административно наказателната му отговорност, още повече, че липсват доказателства искането да е уважено, а отделно от това видно от посочения   изх.№358/31.08.2018 г. на искането, очевидно същото е направено след съставяне на процесния АУАН и далеч след изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание.  

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен след изтичане на установения в чл.34, ал.1 ЗАНН, тримесечен срок. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят, е денят следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на даденото задължително предписание. След като това предписание е следвало да бъде изпълнено до 02.07.2018 г., първият възможен момент, от който е могъл да се установи нарушителят, е следващият ден – 03.07.2018 г., като за установяването му е достатъчно от контролния орган да се констатира само факта на бездействието – Решение № 408/07.03.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 233/2019 г. Предвид горното срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН, в случая изтича на 03.10.2018 г., а АУАН е съставен на 27.08.2018 г., в законоустановения срок.

Поради изложеното  и на основание чл.63 от ЗАНН съдът прие , че наказателното постановление   е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди .

 

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 28/12.02.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :