РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Пловдив, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20235300100969 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.439 ГПК.
Ищецът М. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по
отношение на „ОББ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 5, че ищецът не дължи сумата от
58293,46 лв., представляваща остатък от първоначално дължима главница по
договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г., анекс № 1/
26.08.2009г. и анекс № 2/ 30.05.2011г. и договор за поръчителство от
30.05.2011г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив и е образувано
изпълнително дело № ****г. по описа на ****, поради плащане, евентуално
поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че на 13.07.2012г в полза на „Обединена Българска
Банка“ АД против „Мони Ауто“ ЕООД, като кредитополучател и М. Ф. Ф.,
като поръчител са издадени по ч.гр. дело № 10908 от 2012г. по описа на
Районен съд - Пловдив Заповед за изпълнение № 6721 от 13.07.2012г. и
изпълнителен лист за принудителното събиране на следните парични
1
притезания, а именно: 194 323 лева- главница по договор за инвестиционен
банков кредит от 14.10.2008г, анекс № 1 от 26.08.2009г. и анекс № 2 от
30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г.; 22 882.90 лева-
договорна лихва за периода от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 3 095.44 лева-
наказателна лихва от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 1405 лева- неплатена такса
за управление; законна лихва от 12.07.2012г.; 4434.13 лева- адвокатско
възнаграждение; 2667.07 лева- държавна такса. Твърди, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ****г. по
описа на ****. Ищецът твърди, че в полза на ответника, за периода от
образуване на изпълнителното дело, за погасяване на вземанията на банката
по издадения по ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив
изпълнителен лист, произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит
от 14.10.2008г., анекс № 1 от 26.08.2009г. и анекс № 2 от 30.05.2011г. и
договор за поръчителство от 30.05.2011г., са постъпили 334 439.34 лева, с
които са погасени изцяло задълженията на “Мони Ауто“ ЕООД съответно и
на поръчителя М. Ф.. Твърди, че са направени следните плащания за
погасяване на задълженията: сума в размер на 117940,34 лв., получена от
публична продан на недвижим имот с идентификатор 56784.13.94; сума в
размер на 95 000 лв., получена от продажбата на недвижим имот с
идентификатор 56784.12.45; сума в размер на 20 000 лв., получена от
продажба на недвижим имот; сума в общ размер на 101499 лв.,
представляваща плащания на различни по размер суми от длъжника “Мони
Ауто“ ЕООД на ответната банка, за периода 23.01.2015г. – 07.03.2018г.
Ищецът твърди, че независимо от извършените плащания, към датата на
подаване на исковата молба, според данните на съдебния изпълнител,
размерът на непогасения остатък от дълга по изпълнително дело № ****г. по
описа на ****, е в размер на 95 386,83 лв., представляващи 58 293,46 лв.,
неплатен остатък от главница по договор за инвестиционен банков кредит от
14.10.2008г., анекс № 1/ 26.08.2009г. и анекс № 2/ 30.05.2011г. и договор за
поръчителство от 30.05.2011г., съгласно издадения по ч.гр.дело № 10908/
2012г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист; 37 093,37 лв.,
законна лихва от 12.07.2012г. до 14.04.2023г., съгласно издадения по
ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен
лист.
В условията на евентуалност ищецът твърди, че вземането в размер на
2
58293,46 лв., непогасена главница по договор за инвестиционен банков
кредит от 14.10.2008г., анекс № 1/ 26.08.2009г. и анекс № 2/ 30.05.2011г. и
договор за поръчителство от 30.05.2011г., съгласно издадения по ч.гр.дело №
10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист, по
отношение на ищеца, е погасено по давност. В тази връзка развива доводи, че
тъй като е поръчител за вземанията, произтичащи от договора за банков
кредит, прекъсването на погасителната давност или отказът от такава от
страна на главния длъжник нямат отношение спрямо него, в качеството му на
поръчител, на основание чл.148 от ЗЗД, предвид на което единствено
предприетите против ищеца изпълнителни действия са годни да прекъснат
погасителната давност. С оглед на гореизложеното ищецът твърди, че е
настъпило, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, прекратяване на
изпълнително дело № 1069 от 2012г. по описа на **** по отношение на него
на 21.12.2014г., с двугодишно бездействие на взискателя по отношение на
него от 21.12.2012г. Ищецът твърди, че от 21.12.2014г. е започнала да тече
петгодишна погасителна давност за главното вземане на ответника и която е
изтекла на 21.12.2019г., като предприетите след настъпването на
прекратяването на изпълнителното дело изпълнителни действия са
ненадлежни и не са проявили ефект да прекъснат погасителната давност.
Евентуално твърди прекратяване на изпълнителното дело, на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, по отношение на ищеца като поръчител да е
настъпило на 12.04.2019г., с последно изпълнително действие от 12.04.2017г.,
при действието на ТР № 2/ 26.06.2015г., по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС. Мотивира, че погасителната давност за вземането в размер на 58 293.46
лева е започнала да тече от 12.04.2017г. и да е изтекла на 12.04.2022г., като
предприетите против поръчителя изпълнителни действия след
прекратяването ex lege на изпълнителното производство не са проявили
материалноправния ефект да прекъснат погасителната давност.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че е кредитор на ищеца по Договор за инвестиционен
кредит от 14.10.2008 г., за вземането по който са издадени Заповед за
изпълнение № 6721/13.07.2012 г. и изпълнителен лист от дата 13.07.2012г. по
ч.гр.д. № 10908/2012 г. по описа на РС-Пловдив ГК, XX състав и е образувано
изпълнително дело № **** при ****, както и че описаният изпълнителен лист
е издаден против длъжниците „Ауто Мони Груп“ ЕООД и М. Ф. Ф..
3
Ответникът твърди, че на 12.04.2021г. по същото изпълнително дело
„Обединена българска банка" АД, е конституирана отново като взискател, въз
основа на изпълнителен лист от 16.07.2012 г., издаден въз основа на
подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 6737/16.07.2012 г. по
ч.гр.д. № 10907/2012 г. по описа на РС-Пловдив, за вземане произтичащо от
Договор за инвестиционен кредит от 09.07.2008 г.
Ответникът твърди, че по изпълнителното дело са извършени
изпълнителни действия, прекъсвали претендираната от ищеца перемпция,
посочени в отговора на исковата молба. Ответникът твърди, че по отношение
на длъжника М. Ф. Ф. не е настъпила перемпция, както и че липсват
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като в тази връзка развива подробна
аргументация. Твърди, че въпросът дали е прекратено изпълнително дело
№1069/2012г. по описа на ****, на основания чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по
отношение на М. Ф. Ф. за негово задължение по Изпълнителен лист от
13.07.2012г., издаден по ЧГД №10908/2012г. по описа на ПРС, е разрешен с
влязло в сила съдебно решение №447 от 21.10.2021г., постановено по гр.д.
№2707/2021 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, съгласно което е прието,
че към 22.03.2021 год. не е прекратено по силата на закона изпълнително дело
№1069/2012год. по отношение на длъжника М. Ф. Ф., за задължението му по
изпълнителен лист от 13.07.2012г. издаден по ЧГД №10908/2012г., по описа
на РС Пловдив. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че с оглед на
изброените в исковата молба плащания от страна на длъжниците по
договорите за кредит, то всички задължения по Изпълнителен лист от
13.07.2012 г., издаден въз основа на подлежаща на изпълнение Заповед за
изпълнение № 6721/13.07.2012 г. по ч.гр.д. № 10908/2012 г. по описа на РС-
Пловдив са изплатени. Твърди, че задълженията на М. Ф. и „Ауто Мони
Груп" ЕООД, като солидарни длъжници към банката са възникнали на
основание сключени два договора за кредит, по които банката е извършвала
погашения през годините: Договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008 г,
сключен между „ОББ“ АД и „Ауто Мони Груп“ ЕООД, като вземането по този
договор за кредит е обезпечено с Договор за поръчителство от 30.05.2011 г.,
сключен между М. Ф. Ф., ЕГН ********** и ОББ АД, и Договор за
инвестиционен кредит от 09.07.2008 г., сключен между „ОББ“ АД и „Ауто
Мони Груп“ ЕООД, като вземането по този договор за кредит е обезпечено с
4
Договор за поръчителство от 30.05.2011 г, сключен между М. Ф. Ф., ЕГН
********** и ОББ АД. Ответникът твърди, че всички плащания към банката,
представляващи погашения (било то доброволни или в резултат на
принудително изпълнение по реда на ГПК) са отразявани акуратно, като са
използвани за погасяване на съответните задължения по сключените договори
за кредит. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че всички изброени в
исковата молба доброволни плащания с общ размер 101 499 лева е следвало
да послужат за погасяване на задълженията само по Договор за
инвестиционен кредит от 14.10.2008 г. Твърди, че всички плащания, получени
след разпределение по изпълнително дело № **** при ****, са използвани за
погасяване само и единствено на задължения по Договор за инвестиционен
кредит от 14.10.2008 г., а с получените доброволните плащания към банката
са извършвани погашения и по двата договора за кредит. С оглед на
изложеното ответникът мотивира заключение, че не са изплатени всички
задължения по договора за кредит от дата 14.10.2008 г., във връзка със
събирането на които е образувано и изпълнително дело № **** при ****.
Съдът, след като прецени съгласно чл. 235 от ГПК събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Страните не спорят, като това се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че между ответника, в качеството му на кредитор, и
„Ауто Мони 95“ ООД, в качеството му на кредитополучател, са сключени два
договора за инвестиционен банков кредит – от 09.07.2008г. и от 14.10.2008г.,
по силата на които банката е предоставила кредит в размер на 296 000 лв.
/ДИБК от 09.07.2008г./ и съответно 222 399 лв. /ДИБК от 14.10.2008г./. И
двата договора за кредит са обезпечени с поръчителство на ищеца, съгласно
сключени договори за поръчителство от дата 30.05.2011г., както и с ипотеки
на недвижими имоти. И по двата договора за кредит е договорено плащане на
вноски, съгласно погасителен план, за срок от 10 години, считано от датата на
сключване на съответния договор за кредит.
Не е спорно между страните, като това се установява и от събраните по
5
делото писмени доказателства, че поради неизпълнение и по двата договора
за кредит банката е инициирала заповедно производство по чл.417 ГПК, като
в нейна полза са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 10907/ 2012г. по описа на РС – Пловдив и ч.гр.дело №
10908/ 2012г. по описа на РС – Пловдив. По ч.гр. дело № 10908 от 2012г. по
описа на Районен съд - Пловдив са издадени Заповед за изпълнение № 6721
от 13.07.2012г. и изпълнителен лист за принудителното събиране на следните
парични притезания, а именно: 194 323 лева- главница по договор за
инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г, анекс № 1 от 26.08.2009г. и
анекс № 2 от 30.05.2011г. и договор за поръчителство от 30.05.2011г.; 22
882.90 лева- договорна лихва за периода от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 3
095.44 лева- наказателна лихва от 30.07.2011г. до 11.07.2012г.; 1405 лева-
неплатена такса за управление; законна лихва от 12.07.2012г.; 4434.13 лева-
адвокатско възнаграждение; 2667.07 лева- държавна такса. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ****г. по
описа на ****.
От приетото по делото заключение по ССчЕ /о.с.з. от 25.03.2024г./,
неоспорено от страните, се установява, че за погасяване на задълженията по
договора за инвестиционен кредит от 14.10.2008г. са постъпили следните
суми: 169 100,36 лв. общо доброволни вноски; 124 334,81 лв. общо получени
суми по разпределение по изпълнително дело № ****г. по опис на *** по
договора за инвестиционен кредит от 09.07.2008г. е постъпила сума в общ
размер 169 100,36 лв. доброволни вноски, като по този договор няма
постъпили суми по разпределение от изпълнително дело № ****г. по опис на
*** общо доброволни вноски и по двата договора за кредит са в размер на 339
791,73 лв. Установява се от заключението по ССчЕ, че и двата договора за
инвестиционен банков кредит са погасявани с постъпвалите доброволни
плащания. Съгласно заключението към 31.01.2024 г. непогасените
задължения по Договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008г. са главница
в размер на 71 833,02 лв., натрупана законна лихва в размер на 24 956,36 лв. и
такси и разноски в размер на 428 лв.
По делото са приети като писмени доказателства платежни нареждания/
вносни бележки за извършени доброволни плащания директно към банката за
погасяване на задълженията на „Мони Ауто“ ЕООД /л.37- л.52/, от които се
установява, че като основание не е конкретизирано по кой от двата договора
6
за кредит се прави погасяването.
В о.с.з. от 25.03.2024 г. вещото лице пояснява, че при извършената от
него счетоводна проверка във връзка с изготвяне на заключението е
установил, че при извършените доброволни плащания от вносителя не е
посочвано за кой кредит внася съответната сума, като банката е разпределяла
постъпите суми и по двата договора за кредит.
Предвид на това, че нито една от направените вноски за доброволно
плащане, на които се позовава ищецът и за които представя коментираните
по- горе платежни документи, не е конкретизирана за кой от двата договора
за кредит се прави, то според съда правилно банката е разпределяла сумите и
по двата договора за кредит. Длъжникът – кредитополучателят или
поръчителят ищец, не се е възползвал от правото си да посочи кое от
задълженията си погасява, по кой от двата договора за кредит, при което
положение погасяването на еднородните задължения се извършва по
правилото на чл.76 от ЗЗД. Неоснователно е възражението на ищеца, че
всички постъпили доброволни вноски е следвало да бъдат разпределяни само
за погасяване на договора за инвестиционен кредит от 14.10.2008г.
Процесният договор за кредит не се явява по – обременителен от договора за
кредит от 09.07.2008г., по следните съображения: главницата по договора за
кредит от 14.10.2008г. /предоставената заемна сума/ е в размер на 222 399 лв.,
докато главницата по договора за кредит от 09.07.2008г. /предоставената
заемна сума/ е 296 000 лв.; и двата договори са с падеж на погасяване на
задълженията 10 години от датата на сключването им.; и двата договори са
обезпечени с ипотеки на недвижими имоти и с поръчителство на ищеца. Т.е
по обременително е задължението, произтичащо от договора за
инвестиционен кредит от 09.07.2008г., заради по- големия размер на заемната
сума. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗЗД редът за погасяване е по първо
по – обременителното задължение, а ако са еднакво обременителни се
погасява по- старото. С оглед на изложеното се мотивира извод, че банката не
е разпределяла постъпили суми за доброволно плащане в нарушение на
цитираната разпоредба на чл.76 от ЗЗД, като ги е разпределяла и по двата
договора за кредит.
Ето искът за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от
58 293,46 лв., представляваща остатък от първоначално дължима главница по
7
договор за инвестиционен банков кредит от 14.10.2008г. поради плащане се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изводът за неоснователност на възражението за недължимост
на главницата в размер на 58 293,46 лв. поради плащане, следва да се разгледа
повдигнатото в условията на евентуалност възражение, че ищецът не дължи
остатъка от главница в размер на 58 293,46 лв. по договор за инвестиционен
банков кредит от 14.10.2008г. поради погасяването му по давност.
С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в настоящия случай - факти и обстоятелства,
настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. За да се уважи
иска по чл.439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи,че след
издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение,
в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили
твърдените правопораждащи, правопрекъсващи или правоизключващи факти.
В настоящия случай, с оглед на твърденията, на които се основава исковата
молба, ищецът следва да установи, че след влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение са настъпили предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърденията, че ищецът не дължи
процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност.
Приложима е общата пеггодишна давност по отношение на всички
оспорени вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото
вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет
години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед
8
за изпълнение по чл.417 от ГПК има всички последици на съдебно решение -
установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и
субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл
е установената съдебна практика. С решение № 3/ 04.02.2022г., гр. дело №
1722/ 2021г., ІV г.о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се
прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила
решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила
заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът
не може да оспорва вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичане на срока по чл.414, ал.2 от
ГПК.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. т.д. № 2/
2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, а ППВС № 3/ 1980г. е обявено за
изгубило сила. В мотивите към т.10 на тълкувателното решение е посочено,
че давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
9
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемане на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
С решение № 37/ 24.02.2021г.,гр. д. № 1747/ 2020г., ІV г.о на ВКС, е
прието, че перемпцията е без правно значение за давността, общото между
перемпцията и погасителната давност е, че едни и същи факти могат да имат
значение и за двете, но са различни правните институти, като перемпцията не
изключва принудително изпълнение, а давността го изключва, но съдебният
изпълнител не може да я зачете. С цитираното решение е прието, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания
нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново- отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не, във всички случаи съдебният изпълнител е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Приетото с Решение № 37/
24.02.2021г.,гр. д. № 1747/ 2020г., ІV г.о на ВКС, е възприето и в Решение №
3/ 04.02.2022г., гр.д. № 1722/ 2021г., ІV г.о. на ВКС.
С решение № 257/ 30.04.2020г., гр.д. № 694/ 2019г., ІІІ г.о. на ВКС е
прието, че последиците при перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са от
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва във всички
случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение
и то независимо от по- нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
10
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни и безрезултатни), с които е прекъсната
давността за изпълняемото право. Този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните
действия има значение за процеса на принудително изпълнение, но няма
ефект върху материалните права на страните. Погасителната давност е
институт на материалното право. Приема се, че тъй като перемирането и
погасителната давност са различни правни институти (перемирането е
институт на процесуалното право и не изключва принудителното изпълнение,
а погасителната давност е институт на материалното право, като именно тя
изключва принудителното изпълнение), перемирането няма правно значение
за погасителната давност за изпълняемото право.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г., т.д. № 3/ 2020 на
ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по
т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. За образуваните преди постановяването на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС изпълнителни дела, давността започва да тече от 26.06.2015г., от когато
е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
В настоящия случай, за погасителната давност за изпълняемото
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, са релевантни
следните факти: дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
отношение на ищеца е започнала да тече нова погасителна давност, откога е
започнала да тече, прекъсвана ли е съгласно чл.116 от ЗЗД и изтекла ли е
новата погасителна давност към момента на подаване на исковата молба, с
която се оспорва изпълнението на вземането.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила за ищеца, което
обстоятелство не е спорно между страните, като от датата на влизане в сила
на заповедта е започнала да тече петгодишната давност по отношение на
вземането, като новата давност е петгодишна, включително по отношение на
вземането за лихви, тъй като изпълняемото право е установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, която е приравнена по последици на чл.117, ал.2 от
ЗЗД на влязло в сила решение, а новата давност би могла да се прекъсне на
11
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.116 от ЗЗД.
Специфичното в случая е, че изпълнителното дело е образувано на
20.08.2012г., при действието на ППВС № 3/1980 г., в което е дадено
тълкуване, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудително осъществяване на вземанията. ППВС № 3/1980
г. е обявено за изгубило сила с т. 10 от ТРОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015г., с
което е дадено тълкувание, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Въпросът от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и приложимо ли ТРОСГТК на ВКС № 2/2015 г. за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е
разрешен с Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г., постановено по тълк. д.
№ 3/2020 г. ОСГТК на ВКС.
Ето защо, се приема, че за изпълняемото вземане на ищеца, за което е
образувано изпълнително дело № ****г., висящо понастоящем, след влизане
в сила на заповедта за изпълнение по отношение на ищеца изобщо не е
започнала да тече нова погасителна давност до постановяване на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. т.д. № 2/ 2013г., ОСГТК на ВКС.
Тъй като до 26.06.2015г. процесното принудително изпълнение е било
висящо, то новата погасителна давност е започнала да тече от датата на
постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. Считано от
тази дата до датата на подаване на исковата молба давността не е изтекла по
отношение на ищеца, тъй като от страна на взискателя по изпълнителното
дело са били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали
течението на давността и от датата на извършване на съответното действие е
започвал да тече нов давностен срок. Такива изпълнителни действия са:
постъпила на 12.04.2017г. молба от взискателя за налагане на възбрана на
недвижими имоти, собственост на ищеца М. Ф. и вписана на 18.05.2017г.
възбрана върху тях; извършен опис на недвижими имоти, собственост на
ищеца М. Ф., на 17.09.2020г.; проведени публични продани на имотите на М.
Ф. за периода от 10.02.2021г. до 10.03.2021г. и от 03.05.2021г. до 03.06.2021г.;
постъпило на 16.06.2021г. искане от взискателя за провеждане на нова
публична продан на имотите на М. Ф.; проведени публични продани на имоти
на ищеца М. Ф. за периода 27.09.2022г. - 27.10.2022г., 16.12.2022г. -
12
23.01.2023г.
Неоснователно е възражението на ищеца за настъпила перемпция по
изпълнителното дело, като предприетите след прекратяването на
изпълнителното дело изпълнителни действия са ненадлежни и не са проявили
ефект да прекъснат погасителната давност, поради изложените по- горе
мотиви, че перемирането на изпълнителното производство няма правно
значение за погасителната давност за изпълняемото право. Отделно от това
спорният въпрос дали изпълнителното производство е било прекратено ex
lege e решен с постановеното по в.гр.дело № 2707/ 2021г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив решение № 447/ 21.10.2021г., с което е оставена без
уважение жалбата на ищеца срещу разпореждане от 09.09.2021г. на ЧСИ М.
О. за прекратяване на изпълнително дело № ****г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – неоснователност на предявения иск,
своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа и списък по чл. 80 от ГПК, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1700,25
лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П.
***, против „ОББ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Света София“ № 5, иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи сумата от 58293,46 лв., представляваща остатък от
първоначално дължима главница по договор за инвестиционен банков кредит
от 14.10.2008г., анекс № 1/ 26.08.2009г. и анекс № 2/ 30.05.2011г. и договор за
поръчителство от 30.05.2011г., за която сума е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 10908/ 2012г. по описа на Районен съд – Пловдив и е образувано
изпълнително дело № ****г. по описа на ****, поради плащане, евентуално
13
поради погасяване на вземането по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, да заплати на
„ОББ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София“ № 5, сумата от 1700,25 лв. /хиляда и седемстотин лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща разноски за производството по гр.
дело № 969/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14