Решение по дело №6819/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2003                           08.08.2019 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                               ХХ граждански състав

На осми юли                                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Ани Стоянова  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6819/2018г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

               Производството е образувано по искова молба на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И.Ц.К. против П.К.П., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 670.35 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от 06.12.2016г., сумата от 74.40 лева договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 01.08.2017г., сумата от 389.85 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 76.58 лева мораторна лихва за периода от 02.08.2017г. до 16.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата.

               В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор, ”Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитор е предоставило на ответницата като кредитополучател кредит от 750 лева. От своя страна П. се е задължила да върне кредита на 17 погасителни вноски, всяка от по 75.80 лева. Ответницата е платила общо 199 лева. Към момента дължимата главница е в размер на 670.35 лева, отделно се дължи договорна лихва от 74.40 лева. Кредитополучателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да представи едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в него, в противен случай дължи неустойка. Дължимата неустойка се начислява еднократно и е в размер на 389.85 лева. Целият заем е следвало да се заплати на 01.08.2017г., когато е последната падежна дата, но това не е сторено, поради което ответницата дължи и лихва за забава от 76.58 лева. На основание сключен договор за цесия от 30.01.2017г. вземането било прехвърлено от ”Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца. С тези мотиви ищецът счита, че вземането му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и моли исковете да се уважат.

               Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

                Ответницата чрез особения си представител е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Заявява, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена по чл.47, ал.5 ГПК, поради което производството се явява недопустимо. В настоящото производство съдът също не е положил необходимите усилия да търси лицето на известните адреси. По същество счита иска за неоснователен. Липсват доказателства, че ответницата е редовно уведомена за цесията. Няма данни и че договорът за цесия е действителен, тъй като не става ясно дали вземането е цедирано в размерите, в които се претендира. Договорът за цесия е недействителен, тъй като вземането е неопределено. Липсват документи, които да доказват дължимостта на претенцията, няма погасителен план, не става ясно как е изчислена главницата. Прави се възражение за прекомерност на търсената неустойка и за намаляването й. Моли се за отхвърляне на иска.

                В хода на делото вземанията са прехвърлени с договор за цесия в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, като това юридическо лице е конституирано като помагач на страната на ищеца на основание чл.226, ал.2 ГПК.

               БРС не споделя възраженията на ответницата за недопустимост на производството. Ответницата е била търсена надлежно в заповедното производство, не  е била намерена, няма и регистриран трудов договор, за да бъде потърсена на адреса на работодателя. Ето защо законосъобразно е било прието, че тя следва да се счита за уведомена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указано на кредитора да предяви установителен иск за доказване на вземанията си. В настоящото производство съдът също е положил необходимите усилия да открие ответницата, които са останали без резултат, поради което, с оглед защитата на интересите й, е назначил особен представител, който да действа от нейно име. Поради това производството по делото е допустимо.

               По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

     Бил е сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и П.К.П. договор за паричен заем № 2696970/06.12.2016г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата сумата от 750 лева, а тя се е задължила да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 35 % ГЛП. Според договора, ГПР е в размер на 41.68 %. Така дължимата сума по кредита възлиза на 844.05 лева. Кредитът се погасява на 17 двуседмични равни вноски, като всяка вноска е в размер на 49.65 лева, а датата на плащане на първата вноска е 20.12.2016г. Крайният падеж на плащане на кредита е 01.08.2017г.

               В исковата молба се съдържа признание, че длъжницата е заплатила само част от дължимите суми.

               При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите суми, уговорени с договора, не са платени. Към момента крайният падеж на договора е вече настъпил, поради което всички суми са станали изискуеми.

               Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с рамков договор за цесия от 30.01.2017г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца. В приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответницата и процесния договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Няма данни уведомлението да е било връчено на ответницата, поради което БРС намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на особения представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответницата се представлява от особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например възражение за давност/. След като особеният представител може да релевира всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното право, като тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на длъжницата.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая няма нарушение на посочените разпоредби. Договорът е със съдържание, съответстващо на закона, поради което не може да се приеме, че целият договор е нищожен.

               Независимо от горното, БРС приема, че не се дължат вземанията за договорна лихва и за неустойка, като клаузите, които уреждат тези вземания, са недействителни, но на други основания. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.

               Предвид това, в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение № 906/ 30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.

               В случая уговореният ГЛП от 35 % е по-висок размер от този на трикратния на законната лихва, който е 30%, поради което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна – на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Ето защо съдът намира, че вземането за договорна лихва е недължимо от ответницата.

               По отношение на неустойката: Според чл.4, ал.1 заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен“ или 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Според чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 444.55 лева. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 26.15 лева.

               В случая в чл.4 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответницата, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок  да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

               При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 444.55 лева /при главница от 750 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответницата.

               Според чл.3, ал.2 от договора, той има силата на разписка за сумата по него. Следователно кредитополучателят е получил главницата по кредита. Ищецът сам е заявил в исковата си молба, че част от сумите са платени в последствие от длъжника. Това признание се подкрепя и от изготвената съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че от страна на ответницата са платени общо 154 лева. От тях 54.70 лева са за неустойка, 19.65 лева са за договорна лихва и 79.65 лева са за главница. Платени са и 45 лева за разходи по събирането. Остава неплатена 670.35 лева главница. Според експертизата, мораторната лихва върху неплатената главница от 670.35 лева, за периода от 02.08.2017г. до 16.06.2018г. възлиза на 59.41 лева.

               Следователно ответницата дължи главница от 670.35 лева, която е надлежно падежирала и съответно е изискуема, както и лихва за забава върху главницата от 59.41 лева за периода от 02.08.2017г. до 16.06.2018г. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца главницата от 670.35 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, както и мораторната лихва от 59.41 лева за посочения период. В останалата част за горницата над 59.41 лева до претендираните 76.58 лева мораторна лихва искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.

               Исковете за дължимост на договорната лихва от 74.40 лева и на неустойката за неизпълнение на договорно задължение от 389.85 лева са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 406.70 лева и разноски в заповедното дело от 45.19 лева, съразмерно на уважената част от иска.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:  

 

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.К.П., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И.Ц.К. сумата от 670.35 лева /шестстотин и седемдесет лева и тридесет и пет стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 2696970/06.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.06.2018г. до окончателното плащане, сумата от 59.41 лева /петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода от 02.08.2017г. до 16.06.2018г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4759/2018г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 59.41 лева до целия търсен размер на мораторната лихва от 76.58 лева, както и за сумата от 74.40 лева договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 01.08.2017г. и за сумата от 389.85 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

               ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** *** да заплати на ”Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И.Ц.К., сумата от 406.70 лева /четиристотин и шест лева и седемдесет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 45.19 лева /четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

               Решението е постановено при участието на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.