Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 158 Година 2022, 01.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
03.11.2021 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 15 по описа за
2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от К.Т.Р. ***
срещу Решение №Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ -
Пловдив, в ЧАСТТА, потвърждаваща Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване/ПО/ при ТП на НОИ – Пловдив, за
събиране на сумата от 4 324,64 лв., от които 3 384,76 лв. главница за
периода от 01.01.2015г. до 31.10.2020г. и лихва в размер на 939,88 лв.,
начислена към 23.11.2020г.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените разноски.
Ответникът по жалбата
Ръководител ТП на НОИ - Пловдив намира същата за неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в
депозирано становище.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със заявление/Предложение за
пенсиониране/ вх. №71043/24.01.2001г. Р. поискал отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване/ЛПИОЗ/, към което приложил документи за
осигурителен стаж и такива, удостоверяващи намалена неработоспособност/л.6 и
сл./.
С писмо изх.№**********/24.01.2001г.,
с оглед констатирани нередовни документи, на Р. е върната 1 бр. трудова книжка
и е изискано представянето на УП-2 – осигурителен доход за три години/с рекапитулация
на доход/ - кои години са по избор от последните 15 години на стажа до
31.12.1996г., както и УП-2 с осигурителен доход от 01.01.1997г. до
31.01.1997г., 01.01.2000г. до 28.02.2000г., от 01.03.2000г. до 15.07.2000г. и
от 01.09.2000г. до 30.09.2000г. /л.20-21/. Указано му е, че същите следва да се
представят след коригиране в отдел „Пенсионно осигуряване“ в тримесечен срок от
датата на уведомяването, в противен случай на основание чл.1 ал.1 ППЗП молбата
му ще бъде оставена без последствие. По делото няма данни дали, кога и какви
документи е представил Р. в отговор на отправеното му искане.
С писмо от 15.03.2001г.
същият е уведомен, че на 24.01.2001г. му е била върната трудова книжка, която
следва незабавно да бъде представена в РУСО – Пловдив, в противен случай, на
основание чл.1 ал.7 ППЗП, молбата му ще бъде оставена без последствие и върната
в пощата/л.22/. Отново няма данни дали, кога и какви документи е представил Р.
в отговор на това писмо, но от приложените и описани в заявлението документи се
установяват такива, издадени след датата на неговото входиране/24.01.2001г./
сред които и Удостоверение обр.УП-2 №01/19.03.2001г., издадено от ЕТ „Я.Г.“, в
което е удостоверен положен стаж на длъжността „ел. техник“ за периода
01.01.2000г. до 29.02.2000г./л.10-11/.
Последвало е издаването на Разпореждане
№119/N01027/06.04.2001г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Р. е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 18.10.2000г. Размерът на
пенсията е определен с коефициент 1.284, съгласно представените документи за
осигурителен доход за периода от 01.01.1985г. до 31.12.1987г./11 122,00 лв./ и
за периода от 01.01.1997г. до 30.09.2000г./1 411,92 лв./. Индивидуалният
коефициент е изчислен в съответствие с приложимата редакция на чл.70 ал.3 КСО,
а именно: от осигурителния доход на лицето за период от три последователни
години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г. и от
осигурителния доход за периода след тази дата до началната дата на
пенсията/л.24/.
След тази дата, отпуснатата
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. е била периодично
осъвременявана и преизчислявана служебно от органите на пенсионното
осигуряване, в т.ч. и въз основа на нови ЕР на ТЕЛК е възобновявана, като е
определян размер въз основа на първоначално подадените данни и при съобразяване
с последващо подадени от Р. данни за положен осигурителен стаж след датата на
първоначалното пенсиониране/л.26 и сл./.
Със Заявление вх.№Ц2113-15-7/04.03.2020г./л.139/
жалбоподателят е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст/ЛПОСВ/, като към приложените документи, е представил и
Осигурителна книжка №**********/03.04.1997г. с осигурителен стаж и доход за
периода от 01.03.1997г. до 31.05.1999г. при осигурител ЕТ „Я.Г.“/л.229 и сл./,
които е констатирано, че не са били взети предвид при определяне на размера на
отпуснатата с разпореждане от 06.04.2001г. ЛПИОЗ.
В тази връзка с Разпореждане
№**********/Протокол №Ц2136-15-9/06.10.2020г. ЛПИОЗ на Р. е изменена на
основание чл.99 ал.1, т.2 б.“д“ КСО от датата на нейното отпускане по отношение
на осигурителен стаж, осигурителен доход и индивидуален коефициент, като при
определянето на нейния размер, са взети предвид и данните от представената
осигурителна книжка. Със същото разпореждане са изменени и всички последващи
разпореждания след отпускането на пенсията. Това разпореждане е влязло в сила,
доколкото няма данни да е било оспорено от Р./л.196-201/.
При това положение е прието,
че Р. е бил недобросъвестен както при подаване на заявление вх.№71043 от
24.01.2001г. за отпускане на ЛПИОЗ, в което не е декларирал и представил
въпросната осигурителна книжка, така и при получаване на отпуснатата пенсия в
по-висок размер, която не му се е полагало. С тези доводи е издадено и процесното
Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г. на ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено същият да възстанови недобросъвестно
получената сума за пенсия, ведно със законната лихва и лихва по чл.113 КСО/л.202/.
По жалба на лицето с Решение
№Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено по
давност задължението за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. в размер на 2 114,73
лв. и лихва в размер на 2 028,65 лв. и е оставено в сила разпореждането в
останалата му част за събиране на сумата от 4 324,64 лв., от които 3 384,76
лв. главница за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2020г. и лихва 939,88 лв.,
начислена към 23.11.2020г., която част е именно и предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство/л.233/. Като неразделна част от решението са
приложени справки за размера на задължението/л.234 и сл./.
След постановяване на
решението, предмет на разглеждане в настоящото производство, въз основа на
депозираното заявление за отпускане на ЛПОСВ от Р., е постановено и
Разпореждане №**********/Протокол № 01086 от 04.03.2021г., с което му е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а КСО, считано от
04.03.2020г./л.306/.
В хода на съдебното
производство по делото са приобщени доказателства за компетентността на
органите, издали процесния административен акт, както и такива, удостоверяващи
заверяването на спорния стаж в осигурителната книжка от служител при ТП на НОИ
– Пловдив – Р., в периода 2001г. – 2010г. и съхранените документи в
осигурителното досие на осигурителя ЕТ „Я.Г.“/л.264 и сл., л.318 и сл. и л.330
и сл./.
При така
установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.
Оспореният административен
акт – Решението на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл.98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ административен акт от
компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
На първо място следва да се
посочи, че съгласно чл. 98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ посочен като правно
основание за издаване на процесното разпореждане, длъжностните лица по ал.1
издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии,
а като оправомощен субект в чл.98 ал.1, т.1 КСО е посочено длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата
на чл.98 ал.2 КСО/в приложимата редакция/ е въведено специално правило относно
възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно
поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл.114 ал.3 КСО.
Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания и за
възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по
разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл.114а ал.3 или
чрез предвидените в чл.114 ал.5 способи. Когато се касае до възстановяване на
суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде
съответното разпореждане, е органът, посочен в чл.98 ал.2 КСО, затова в случая
разпореждането е издадено от компетентен орган.
В разпоредбата на чл.114
ал.1 КСО също посочена като правно основание за издаване на процесното
разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113. В чл.114 ал.2 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1.по чл.40, ал.7, чл.54е и
чл.54м, ал.2, т.2; 2.когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане; 3.на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат
на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор,
по който Република България е страна, или на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на
разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не
са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването
на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“
при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено
тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от
лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които
представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното
деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно
деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на
съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване
или затаяване на истината относно релевантните факти.
В случая процесното
разпореждане е издадено след влизане в сила на разпореждането по чл.99 ал.1,
т.2 б.“д“ КСО, т.е. с влязъл в сила акт са разрешени въпросите за размера на
отпуснатата пенсия, осигурителният стаж и възраст, включително и размерът на
индивидуалния коефициент на лицето. Ето защо, възраженията на жалбоподателя
относно тези въпроси не са относими към Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г.,
потвърдено с Решение №Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ –
Пловдив в частта, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Безспорно, в тежест на
жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за определяне на ЛПИОЗ
в размера, получаван от него до 31.10. 2020г., но такова доказване не е
извършено, поради което и с влязлото в сила разпореждане от 06.10.2020г., е
установено, че съобразявайки данните от коментираната осигурителна книжка,
индивидуалният коефициент, с който следва да бъде определен размерът на
пенсията му не е 1,284, а 1,028, поради което и след като не са били налице условията
за получаване на по-висок размер на пенсия, каквато е получавана от лицето, то
същото дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното
разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата
по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът
на които е предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл.99 ал.1
т.2 б.“д“ КСО, а именно Разпореждане №**********/Протокол №Ц2136-15-9/06.10.2020г.
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив. Тези изводи не бяха оборени в
хода на настоящото съдебно производство.
Във връзка с изложените
възражения досежно приетата от административния орган недобросъвестност, следва
да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че
действително, за положен осигурителен стаж при ЕТ „Я.Г.“ ответният административен
орган е имал данни още към 19.01.2009г., доколкото, видно от приложената на
лист 47 по делото Справка от Персоналния регистър на НОИ, този осигурител
фигурира за периода 1997-1999г. В този смисъл не са извинителна причина
действията на административния орган, допринесъл за определяне размер на пенсия
при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което не може да се
говори и за „споделена вина“ в смисъл на оневиняване частично или напълно на
жалбоподателя, доколкото същият е представил доказателства за осигурителен стаж
при първоначалното отпускане на пенсията и е попълнил заявлението, в което като
част от задължителните реквизити е и удостоверяването, че декларираният стаж е
единственият такъв и няма друг недеклариран. Прави впечатление също така, че в
деня на подаване на заявлението, а именно 24.01.2001г., му е била върната
трудова книжка, както и му е било указано да представи доказателства за
осигурителен стаж за конкретно посочени периоди, което задължение очевидно към
15.03.2001г. не е било изпълнено, което е наложило изпращането на напомнително
писмо. Не води до различен извод и твърдението, че осигурителят му е предал на
по-късен етап документите за осигурителен стаж, респ. че осигурителната му
книжка е била заверена от ТП на НОИ – Пловдив след подаване на заявлението.
Това е така, защото от приложената по делото административна преписка се
установява, че оспорващият периодично е подавал заявления, с които е прилагал
документи за осигурителен стаж и доход, които е искал да му бъдат съобразени
при изчисляване размера на пенсията. Данни обаче за положения стаж в периода
1997г. - 1999г. при осигурител ЕТ „Я.Г.“ не са били подавани дори и на този
по-късен етап за който жалбоподателят говори след като му е била заверена
осигурителната книжка. Такива данни, както вече се установи, са подадени за
пръв път със заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст през 2020г.
Дори и да е налице
законовото изискване стажът, категорията труд и осигурителният доход да се преценяват
от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то
това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите
си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, доколкото премълчава факта,
че в спорния период е полагал труд при осигурител, за който не представя данни,
а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина
на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно
получени суми/в този смисъл е и практиката на ВАС по идентични дела – решение №
6718 от 22.05.2018г. по адм. д. №12933/2017г., VІ отд., решение №15301 от
12.11.2019г. по адм. д. №8/2019г., VІ отд., Решение №6053 от 10.05. 2018г. по
адм. д. №5736/2017г., VI отд., Решение №8505 от 30.06.2020г. по адм. д. №888/ 2020г.,
VІ отд. и др./. Казано по друг начин, в случай, че жалбоподателят с депозиране
на заявлението си за отпускане на ЛПИОЗ бе посочил, че за периода 1997г. –
1999г. е полагал стаж при осигурител ЕТ „Я.Г.“, но към момента на депозиране на
заявлението, осигурителната му книжка не е заверена, в задължение на
административния орган е да извърши съответните проверки и събере относимите
доказателства и в този случай, дори и да е била отпусната ЛПИОЗ в същия размер,
то жалбоподателят не би бил недобросъвестен, респ. не би му било разпоредено да
възстановява получените суми. По изложените съображения, правилно е прието от
административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите.
Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.114
ал.1 КСО.
При тези констатации,
настоящата съдебна инстанция достига до извод, че жалбоподателят не доказа, че
са били налице предпоставките за определяне размер на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване с коефициент 1,284, поради което получената
на основание издаденото разпореждане от 2001г. пенсия в частта, която не е
погасена по давност, е получена недобросъвестно от К.Р. по смисъла на чл.114 КСО и подлежи на връщане, ведно с акцесорното задължение за лихви по чл.113 КСО/така Решение №6471 от 16.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 1044/2018г., VI о./.
Твърденията на
жалбоподателя, че производството по възстановяване е следвало да бъде спряно до
произнасяне на административния орган с разпореждане по подаденото заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът намира за
неоснователни. Това е така, защото размерът на пенсията, който е установено, че
не се следва на Р., касае ЛПИОЗ, която се получава от лицето на самостоятелно
правно основание и по отношение на която е налице влязло в сила разпореждане, с
което е определен нейният окончателен размер със задна дата. Отпуснатата в
последствие лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се следва на
жалбоподателя на друго самостоятелно правно основание и няма отношение към
размера на определените за възстановяване суми.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ – Пловдив, липсва подобна конкретизация на претендираните суми за
възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържат в справки
в табличен вид, приложени като част от административната преписка и приети като
доказателство по делото/л.234 и сл./. В този смисъл следва да се съобрази приетото в Тълкувателно решение №16 от
31.03.1975г. на ОСГК на ВС, което макар и прието по време на действието на
отменения ЗАП, е актуално и при действието на АПК.
Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното
Решение №Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, в
която е разпоредено събиране на сумата от 4 324,64 лв., от които 3 384,76 лв.
главница за периода от 01.01.2015г. до 31.10. 2020г. и лихва в размер на 939,88
лв., начислена към 23.11.2020г., поради което жалбата ще следва да бъде
отхвърлена.
По
разноските.
При посочения изход на
спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който
размер се определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.Р. ***
срещу Решение №Ц2153-15-272/21.12.2020г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив
в ЧАСТТА, потвърждаваща Разпореждане №РНП-1-4-15-00844574/23.11.2020г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране на
сумата от 4 324,64 лв., от които 3 384,76 лв. главница за периода от
01.01.2015г. до 31.10.2020г. и лихва в размер на 939,88 лв., начислена към 23.11.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА К.Т.Р. ***
да заплати на Национален
осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър
Стамболийски“ №62-64 сумата от
100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: