Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 86

гр. Силистра, 27.10.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Силистренският административен съд, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 30 по описа на съда за 2023 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Образувано е по жалба на М. С.Т. *** против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 220019-022-0018385 от 22.03.2022 г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, потвърдено с Решение № 275 от 15.12.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна.

Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се моли за отмяна на решението, с което се потвърждава постановлението. Основен аргумент в жалбата е твърдението, че няма налице акт, който да е годно изпълнително основание. Привеждат се аргументи, че би трябвало съдебното решение да бъде признато в производство по екзекватура за изпълняемо. Извеждат се аргументи, че не е налице нормативно установено задължение за изпълнение на посоченото решение.

На жалбоподателката е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по реда на закона за правната помощ и в съдебно заседание адв. А. коригира позицията. Счита, че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в несъобразяване разпоредбата на чл. 269“а“ и следв. от ДОПК. Този текст се намира в Глава XXVII б.“а“ от ДОПК. Това касае процедурата за взаимна помощ с държави членки на ЕС при събиране на публични вземания, какъвто е настоящият случай. Уредени са хипотезите, при които страна-членка на Европейската общност прави запитване, какви доказателства са допустими и относими и какви формуляри се попълват. В чл. 269, б. “т“ от ДОПК е уредена възможност публичният изпълнител да откаже налагане на обезпечителни мерки и да не събира публичните вземания, ако прецени, че тези мерки биха нанесли сериозни икономически или социални затруднения. За целта административният орган следва да извърши проучване и да съобрази имущественото състояние на задълженото лице в България.

Обръща внимание, че в административната преписка е подадена жалба и чл. 269 “м“ от ДОПК предписва, че не се предприемат други принудителни действия освен извършените до момента наложени обезпечителни мерки. Това ще рече, че, ако съответната банка продължи да превежда суми, то това действие е нарушение на този текст от ДОПК.

Отделно и независимо от гореизложеното налице е още един аргумент. Публичният изпълнител не би следвало да се дезинтересира след налагане на тази обезпечителна мярка и да не следи за законодателни промени. За периода след месец август, 2003 г. на жалбоподателката продължават да й удържат суми от превежданата заплата. Съгласно изменението на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК (ДВ. бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.), несеквестируемата част е минималната заплата плюс 50/100 от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна заплата, определена общо по икономически дейности за предходното тримесечие по данни на НСИ и минималната работна заплата. Т.е. несеквестируемият минимум от 05.08.2023 г. става 1353 лв., а не минималната заплата.

Пак в Глава XXVII „а“ от ДОПК е уреден въпросът и за прилагане на погасителната давност. Има хипотези, при които, ако няма информация за другата държава, се прилага по нашето законодателство. Тези неща също трябва да бъдат съобразени от публичния изпълнител. Видно от писмо от 18.07.2023 г. – л. 88 по делото до настоящия състав на съда, подадено от публичния изпълнител, Кралство Белгия е посочило кога е прекъсната давността, която дата според този формуляр е 11.07.2019 г. и е посочено, че на 11.07.2024 г. изтича абсолютната 10-годишна давност. В заключение моли за отмяна на потвърденото постановление за обезпечителни мерки.

Ответникът – Директор на ТД на НАП-Варна не се представлява в открито съдебно заседание. Пълномощник представя писмено становище (л. 75 и л. 76), съобразно което счита жалбата за неоснователна като повтаря мотивите, изложени в оспореното решение на контролния орган.

В решение № 275 от 15.12.2022 г. горестоящият орган е изложил следните съображения за потвърждаване на оспореното постановление: налагането на обезпечителни мерки по реда и на основания по чл. 213, ал. 1, т. 3, т. 5 и чл. 213, ал. 2 ДОПК е проявление на принципа за вътрешно убеждение, което било основано на приетия за установен фактически състав.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът

установява следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №********* от 2017 г. е било образувано срещу М.С.Т. със съобщение за доброволно изпълнение от 20.03.2017 г., връчено й на 28.03.2017 г. В съобщението са били включени задължения по молба за събиране по взаимна помощ с държавите - членки на ЕС № 18226 от 16.03.2017 г. за данъци, административни наказания и разходи. М. Ст. Т. е полагала труд в Кралство Белгия в заведение в периода 2011 г. до 2013 г.

През 2017 г. жалбоподателката преживяла личен стрес, провокиран от влошеното здравословно състояние на двамата й родители. Това обстоятелство е било повод да се върне от Кралство Белгия в Република България. Започнала е да полага труд като личен асистент на родителите си, по трудов договор с работодател – Община Силистра. В същото време сама отглежда дете, родено през 2008 г., т.е. към момента на издаване на обезпечителната заповед то е малолетно с ненавършени 14 години (постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено през месец март, 2022 г., а детето С.Г.е родено през месец юни, 2008 г.)

През 2017 г. е получила съобщение за доброволно изпълнение от НАП в България, указващо й, че в определен срок от получаването може да издължи данък върху доходите, получавани в Кралство Белгия и в този срок трябва да покрие сумата по изп.дело №********* от 2017 г. Отишла е в ТД на НАП – офис Силистра, където са й предоставили документи - с превод на български език. При разговора с публичния изпълнител се е постигнало споразумение за доброволно ежемесечно внасяне на сума в размер на 50 лв. От 10.04 2017 г. до 28.03.2022 г., в рамките на петгодишен срок, всеки месец в банката, която обслужва ТД на НАП – Силистра, е внасяна на каса сума в размер на 50 лв., или за посочения период – сума в размер на 3000 лв. В съдебно заседание от 13.07.2023 г. уточнява, че, когато е имала възможност, е внасяла и по-голяма сума.

На 25.03.2022 г. е получила процесното съобщение за издаване на постановление за обезпечение, което се изпълнява от банката, поддържаща сметка, в която жалбоподателката получава заплатата си.

В отговор на протоколно определение от 13.07.2023 г., публичният изпълнител е представил писмена справка за текущото състояние на погашенията по изпълнително дело № ********* от 2017 г. От същата е видно, че през 2017 г. по искане на Кралство Белгия, като страна-членка по процедурата за взаимна помощ е, било образувано изпълнително дело срещу М.С.Т. за вземане в размер на главница - 11 825 лв. и лихва 989 лв. През 2019 г., същият взискател е предявил нови вземания в размер на главница 3227 лв. и лихва 764 лв. Публичният изпълнител е издал разпореждане за изпълнение до Банка ДСК, която е извършила следните преводи: на 01.02.2023 г.- 237 лв.; на 02.05.2023 г. – 69 лв. и на 21.06.2023 г. – 137 лв.

В отговор на оспорване на задълженото лице, запитващият орган Белгия, видно приложения формуляр, на 03.05.2022 г. е потвърдил размера и основанието за събиране като е посочил, че давността на вземанията е била прекъсната и абсолютната давност настъпва на 11.07.2024 г.

В обобщение, постъпилите през 2017 г. суми за погасяване на дълга са били в размер на 450 лв., през 2008 г. - 730 лв., през 2019 г. – 600 лв., а през 2020 г. - 600лв.

По повод на обстоятелствата, касаещи социалния и икономическия й статус, съдът обобщава, че към датата на издаване на оспорения акт – 22.03.2022 г. домакинството на жалбоподателката се е състояло от двама души, полагала е грижи за малолетно дете, грижила се е за родител с увредено общо състояние с 95 % нетрудоспособност (експертно решение, л. 109), получава доходи от трудов договор с община Силистра с възнаграждение – минимална работна заплата в размер на 974 лева. През 2014 г. е  диагностицирана с основно заболяване „полинодозна гуша“ и придружаващи заболявания - „дископатия в лумбалния отдел на гръбначния стълб (епикриза, л.105 ).

При тази фактическа установеност съдът приема от правна страна следното:

Налагането на обезпечителни мерки е едно от заложените в чл. 12, ал. 4, т. 1 от ДОПК правомощия на публичния изпълнител. Обезпечението представлява едностранно властническо правомощие, изразяващо се в забрана за извършване на разпоредителни действия с притежаваното от страна на длъжника имущество, което имущество се предназначава за удовлетворяване на кредиторите. Като всяко властническо правомощие, ограничаващо длъжника от ред негови права, обезпечението се налага при стриктно спазване на определена в закона /ДОПК/ процедура, предпоставки, срокове и органи.

В конкретния случай е направено искане за събиране на публично вземане от страна на Кралство Белгия, което според съдържанието на представения Единен инструмент, произтича от задължение за внасяне на данък върху доходите на физическите лица и за разноски .

Настоящият казус попада в приложното поле на глава XXVII „а“ от ДОПК.

Съгласно чл. 269а, ал. 1, т. 1 от ДОПК, взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания: данъци, акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз.

На основание чл. 269к, ал. 1 от ДОПК, искането за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1 се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК поставя изисквания за допускане на обезпечението при невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.

При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Разпоредбата на чл.6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.Посоченият основен принцип за спазване на изискванията за съразмерност по чл. 6 от АПК е намерил законодателна уредба и в специалното производство по реда на Глава XXVII„а“ ДОПК. Съгласно  чл. 269, б. “т“ от ДОПК вр. пар. 24, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, в случай че действията по изпълнение на искането с оглед имущественото състояние на длъжника могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника. Тези обстоятелства, въпреки изявленията на ответника, че са били изследвани, не са установени в административното производство. Не са изследвани обстоятелствата, имащи отношение към преценка за икономическото и социално положение на длъжницата – получавани доходи, извършвани разходи, семейно положение, установени дефицити в здравословното състояние и др. В обжалваното постановление липсват каквито и да било мотиви и конкретни факти спрямо цитираните обективни критерии за икономическо и социално положение.

Съгласно чл. 18, пар. 1 от Директива 2010/24/ЕС, запитаният орган не е длъжен да предостави помощта, предвидена в членове 9-16, в случай че поради положението на длъжника събирането на вземането създава сериозни икономически или социални затруднения в запитаната държава-членка, доколкото действащите законови и подзаконови разпоредби и административни практики в тази държава-членка позволяват подобно изключение по отношение на национални вземания. Аналогична е разпоредбата на цитирания по-горе нормативен текст на чл. 269,б.“т“, ал. 1 на ДОПК.

Събраните по делото доказателства сочат, че няма данни длъжницата да притежава недвижимо имущество, или движимо такова, което да й осигурява минимален праг на доходи. Домакинството й се състои от двама членове, единият от които е вече непълнолетно дете. Получаваният й доход от трудов договор е в размер на минималната за страната заплата. Страда от хронично ендокринологично заболяване, както и от придружаващо заболяване – дископатия. Грижи се за родител, който е с 95 % нетрудоспособност.

Всички тези обстоятелства очертават имуществено състояние, което няма да доведе до заложената от законодателя цел – разумно упражняване на правомощия - събиране на публичното вземане, без сериозно да се затрудни минималният жизнен стандарт на длъжницата. Нещо повече, посочените обстоятелства създават сериозни икономически и социални трудности в ежедневието на жалбоподателката.

В обобщение, съдът намира оспорването за основателно. Налице е материална незаконосъобразност на обжалваното постановление за налагане на обезпечителна мярка, поради противоречие с изискванията, визирани в чл. 269, б. “т“ от ДОПК.

Отделно и на самостоятелно основание, налице е и съществено нарушение на процесуалните правила, като административният орган не е изследвал и установил икономическото и социално положение на длъжника-правнозначими факти съгласно цитираното по-горе норма на чл. 269, б. “т“ от ДОПК. По тези съображения оспорването следва да се уважи.

На процесуалния представител на жалбоподателката следва да се изплати възнаграждение по реда на закона за правната помощ при посочения материален интерес от 16 805 лева (л. 88 от делото) на основание чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .Хонорарът следва да се изплати от НБПП при Адвокатска колегия Силистра.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. С.Т., ЕГН ********** *** постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 220019-022-0018385 от 22.03.2022 г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Силистра, потвърдено с Решение № 275 от 15.12.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна.

Решението е окончателно.

 

 

                                  СЪДИЯ: