РЕШЕНИЕ
№ 2283
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330114629 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 55 от ЗЗД и 86 от ЗЗД от Д. Й. Т., ЕГН **********, от гр. *********,
ул. ******** № *** чрез адв. К. против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център
„България“, сграда А ,представлявано от ******* И.Ш. за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 216 лева, недължимо платена по клауза за обезпечение по договор за
поръчителство на основание сключен договор за потребителски кредит № ******** от
16.02.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ************ е сключен договор за
потребителски кредит № ******** от 16.02.2018г. за сумата от 1000 лева, за срок от 13
месеца разпределен на 13 погасителни вноски считано от 31.03.2018г. до 31.03.2019г. Всяка
една вноска била в размер на 96,67 лева при лихвен процент по кредита 41,24% и ГПР в
размер на 50%. Общият размер на всички плащания бил в размер на 1256,71 лева. Съгласно
чл.4, ал.1 от договора за кредит, заемополучателя и следва да предостави обезпечение по
кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице - поръчител. За
обезпечение на вземането на 02.08.2016г., се сключил договор за предоставяне на
поръчителство между: ищеца и ответника, по който „Ай Тръст“ ЕООД, отговаря солидарно
със заемателя срещу възнаграждение, дължимо на вноски. Договорът за кредит е
недействителен е на специалните основания предвидени в чл.22 ЗПК. Нарушени са чл. 11,
ал.1, т.9, т.11 ЗПК-не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент,
1
размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на
всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план; чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК-
липсва посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума; не е посочено
в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.
Клаузата за възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави- надвишава трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени - двукратния размер и
поради това е нищожна. Клаузата за заплащане на обезпечение към основния договор за
заем противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Законът
забранява изискването за заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
усвояване и управление на кредита. Начисляването на възнаграждението за т.нар.
„обезпечение“ по своето същество представлява разход по кредита, с което се надвишава
ограничението ГПР да не бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за кредит ********/16.02.2018 г. е видно, че на същата дата между
************ и ищцата е постигнато споразумение за предоставяне от първия на
последната в заем на сума от 1000 лв. платима на 13 месечни вноски от по 96,67 лв. при
лихва от 41,24 % и ГПР 50%. Общия размер на плащанията е 1256,71 лв. Предвидено е в чл.
4 от договора предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за
одобряване на кредита.
От представения договор за поръчителство от 16.02.2018 г. и приложение № 1 към него е
видно, че в деня на сключване на договора за кредит между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД е
сключен договор за поемане на отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение
на задълженията на заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 72,03
лв. на месец.
От представената от ответника справка от 23.03.2022 г. е видно, че ищеца е заплатил по
договора за поръчителство на ответника сума от 216,09 лв.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищцата е сключила потребителски договор за кредит с ************ и договор за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение.
Тъй като в договора за кредит е налице клауза поставяща сключването на договора за
поръчителство, като условие за възникване на облигационната връзка по заемното
правоотношение, то съдът намира, че двата договора следва да се разглеждат общо като едно
тристранно споразумение в подкрепа, на който извод се явява и обстоятелството, че на
същата дата е сключен и друг договор между заемодателя и поръчителя кореспондиращ с
поетите от тях права и задължения по другите два договора касаещи заемополучателя.
Уговореното възнаграждение за поръчителят е разход по кредита, който не е включен в ГПР
2
с което е нарушен чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК, както и е нарушено императивното изискване на
чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като възнаградителна
лихва, а като друг вид разход – възнаграждение на поръчител. Допълнителното
възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до неяснота при
формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход, който следва
да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК
Договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, а като последица
от неговата недействителност следва да бъде прогласен за нищожен и договор за
предоставяне на поръчителство „Ай тръст“ ЕООД, който има акцесорен характер и следва
правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал.2 ЗЗД.
Доколкото се установя от представената от ответника справка, че е платена сума от 216,09
лв. за възнаграждение на поръчителя, същата се явяват дадена без основание и подлежи на
възстановяване на ищеца. Предвид това иска по чл. 55 от ЗЗД е основателен и следва да се
уважи.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него
акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да се присъдят притендираните от нея разноски,
съобразно списъка и доказателствата за сторени такива в размер от 50 лв. за държавна такса.
Тъй като ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско
дружество ********** следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС, което е в общ размер от 360 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А
,представлявано от ******* И.Ш. да заплати на Д. Й. Т., ЕГН **********, от гр. *********,
ул. ******** № *** сумата от 216(двеста и шестнадесет) лева, недължимо платена по клауза
за обезпечение по договор за поръчителство на основание сключен договор за
потребителски кредит № ******** от 16.02.2018г. ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане,
както и сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А
3
,представлявано от ******* И.Ш. да заплати наАдвокатско дружество ********** с ЕИК
********* с адрес гр. ******, ул. ******* № *** представлявано от ******* С. Г. сумата от
360 (триста и шестдесет) лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4