РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Горна О., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101837 по описа за 2020 година
Делбено производство - II фаза.
С влязло в сила на 01.11.2011г. Решение№229/09.06.2021г. по гр.дело№1837/2020г.,
Горнооряховският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на: -недвижим имот,
находящ се в гр.Г.О. ул.****, представляващ поземлен имот с пл.№112, за който е отреден УПИ
XII-112,113 по ПУП на гр.Г.О. с площ от 222.00кв.м., заедно с построените в него: жилищна
сграда-къща с приземен, частичен сутеренен етаж, включващ коридор, спалня, дневна, кухненски
бокс, баня с тоалетна, хол и спалня, със застроена площ от 64.57кв.м. и разгъната застроена площ
от 140.64кв.м., гараж със застроена площ от 29. 82кв. м., и склад със застроена площ от 22.80кв.м.,
който имот след приемането на кадастралната карта на гр.Г.О. през 2018г. има вече следните
характеристики: поземлен имот с идентификатор№16359.514.112, последното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления е от 16.10.2020г., площ от
228кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване(до 10 м); сграда с идентификатор№16359.514.112.1, със застроена площ от 63кв.м.,
брой етажи-2; брой самостоятелни обекти в сградата - няма; предназначение - жилищна сграда-
еднофамилна; сграда с идентификатор№16359.514.112.2, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 16.10.2020г., застроена площ 30.00кв.м.,
брой етажи-1, брой самостоятелни обекти в сградата- няма данни, предназначение-хангар, депо,
гараж; сграда с идентификатор№16359.514.112.3, застроена площ – 24.00кв.м.; брой етажи-1; брой
самостоятелни обекти в сградата-няма данни, предназначение: складова база, склад, при следните
права: -за К. АТ. Б. - 1/6ид.част; -за Г. АТ. Б. - 1/6ид.част; -за Н.Г. С.-Б. - 1/6ид.част; -за ЯН. Г. Б. -
3/6ид.части; -недвижим имот, находящ се в с.Ж. Общ.С., представляващ дворно място от
3880.00кв.м., заедно с построените в него: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
1
38.70кв.м. и разгъната застроена площ от 84.30кв.м., стопански постройки- плевня и дам, при
граници на имота: от изток- блок на ДСУС и Генов, от юг- улица, от запад-Манаси Михайлов и от
север-ДСУС, при следните права: -за К. АТ. Б. - 1/6ид.част; -за Г. АТ. Б. - 1/6ид.част; -за Н.Г. С.-Б.
- 1/6ид.част; -за ЯН. Г. Б. - 3/6ид.части.
В съдебно заседание от 17.05.2021г.(делбено производство Iфаза), предвид направеното
искане по реда на чл.232 от ГПК от страна на съделителките К. АТ. Б. и Г. АТ. Б. (чрез адв.Л.И. от
ВТАК) за оттегляне на претенцията, на основание чл.344 ал.2 от ГПК(привременни мерки относно
обезщетение за ползване на имота в гр.Г.О.), е допуснато оттегляне на претенцията, от страна на
К. АТ. Б. и Г. АТ. Б. против ЯН. Г. Б. за заплащане на наемоподобно обезщетение за ползване на
недв.имот, находящ се в гр.Г.О. ул.“А. Чертазанов“№7А в размер на по 83.00лв. месечно(за всяка
от К. АТ. Б. и Г. АТ. Б.), ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на
задължението до окончателното изплащане.
Съделителката Г. АТ. Б.(чрез адв.Св.И. от ВТАК и адв.Й.М. от ВТАК) счита, че имотите
следва да бъдат изнесени на публична продан, тъй като не могат да бъдат поставени в реален дял
между съделителите, съобразно идеалните им части. Моли да се постанови решение, с което да се
определи Я.Б. да ползва имота до окончателното извършване на делбата и съответно да заплаща
обезщетение за лишаване от ползване останалите съсобственици на имота. Моли да бъде осъден
Я.Б. да заплати на Г.Б. сумата от 720.00лв. припадащата се 1/6ид.част от месечния наем от цената
на недв.имот в гр.Г.О., ул. ****, за периода: 02.12.2020г.-31.08.2021г. Моли, на основание чл.346
от ГПК да бъде осъдена ответницата Нелли Б. да и заплати сумата 69.50лв., която представлява
заплащане на дължимия местен данък за имота в гр.Г.О., както и сумата 16.67лв. във връзка с
изготвяне на конструктивно становище за узаконяване на имота в с.Ж., а Я.Б. да и заплати 50.00лв.
Претендира и направените по делото разноски, съобразно списъка по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание от 07.06.2021г. К. АТ. Б. прави оттегляне на пълномощията си от
адв.Л.И. от ВТАК, упълномощавайки друг процесуален представител – адв.П.Ж.П. от АК
Ст.Загора. В съдебни заседания адв.Пламен Ж.П. от АК Ст.Загора подържа исканията за делба на
процесните имоти. Моли с решението си съдът да изнесе на публична продан процесните
недвижими имоти, тъй като същите са неподеляеми и не би могло да се обособят самостоятелни
дялове, съобразно с квотите. Счита, че делбата не би могла да се извърши нито по реда на чл.352
от ГПК, нито по реда на чл.353 от ГПК, а в случая е налице чл.348 от ГПК. Моли, на основание
чл.344 ал.2 от ГПК, тъй като не всички съсобственици ползвали имота в гр.Г.О., да се постанови
решение, с което да се определи Я.Б. да ползва имота до окончателното извършване на делбата, и
респективно следва да заплаща на другите съсобственици наем, съобразно заключението на
вещото лице, като същият бъде осъден да заплати на К.Б. сумата от 720.00лв., представляваща
припадащата се 1/6ид.част от месечния наем от цената на недв.имот в гр.Г.О.
ул.“Ат.Чертазанов“№7А, за периода: 02.12.2020г.-31.08.2021г., ведно със законната лихва, считано
от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат
присъдени направените от страните разноски, съобразно правилата на чл.355 ал.1 от ГПК,
съобразно тежестта на дела от съделителите.
Съделителят ЯН. Г. Б.(адв.В. В.М. от ВТАК) счита иска за делба за допустим и
основателен. Оспорва претенциите на ищците-съделители във връзка с наемоподобните
обезщетения като неоснователни и недължими. Фактическото основание за допускане на
привременни мерки и получаване на обезщетение за ползването е някой от съделителите да ползва
в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. Ищците не били възпрепятствани от него
2
относно ползването на имотите, същите имат ключ за тях от баща си А. Б. и дядо си Г. Б., като
посещавали са имотите и не им било възпрепятствано влизането в тях. Съделителките К. АТ. Б. и
Г. АТ. Б. имали възможност да ги ползват, съобразно квотите им в съсобствеността. Твърди се, че
имотите от 2017г. до настоящия момент са ползвани от А. Б. до смъртта му през 2020г., както и от
К. Б. и Г. Б. до смъртта им през 2019г. Заявява, че не живее в имотите от 2017г. и не отговаряло на
истината твърдението в исковата молба, че Я.Б. единствено владее и ползва имотите. Я.Б. има
настоящ адрес в с.Р. Общ.Е., а от 2017г. до м.декември.2020г. живее на адреса на Л.Д., с която е
във фактическо съжителство на съпружески начала, както и към настоящия момент, когато
пребивава в гр.Г.О.. Според практиката на ВКС, началният момент, от който съдът постановява
привременни мерки е влизане в сила на определение по реда на чл.344 ал.2 от ГПК, като тази
мярка нямала правната природа на обезщетение за лишаване от ползването за предходен период от
време, в това число и от поискването му, затова, в случай, че бъде уважено такова искане следвало
да бъде уважено от влизане в сила на определението по чл.344 ал.2 от ГПК, а не от датата на
завеждане на исковата молба. Споровете между съделителите във връзка с дължимо обезщетение
поради това, че някой от тях е бил лишен от ползването на имота, в предходен момент, преди
постановяване на решението по допускане на делбата, включително и към момента на предявяване
на иска, следвало да се разрешават по реда на чл.346 от ГПК в първото заседание след допускането
на делбата. Предлага се сключване на спогодба към останалите съделители. Дава съгласието си за
включване в делбената маса и на имота в с.Ж. Общ.С..
Съделителката Н.Г. С.-Б. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
представляванa от особен представител адв.С. Д.С. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, счита
исковата претенция за допустима. След като по делото се установило, че имотите са реално
неподеляеми, то те следвало да бъдат изнесени на публична продан, като сумите се разделят
съобразно дяловете на страните.
С определение от 19.01.2022г. съдът е допуснал за съвместно разглеждане в настоящото
производство: -искане по сметки от страна на К. АТ. Б. против ЯН. Г. Б. за обезщетение за
лишаване от ползването на съсобствената вещ в размер на 1/6ид.част от месечната наемна цена на
недв.имот, находящ се в гр.Г.О. ул.****, за периода: 02.12.2020г.-14.09.2021г. - по 80.00лв./месец,
ведно със законната лихва за всяка едно от вноските, считано от 02.12.2020г. до окончателното
изплащане; -искане по сметки от страна на Г. АТ. Б. против ЯН. Г. Б. за обезщетение за лишаване
от ползването на съсобствената вещ в размер на 1/6ид.част от месечната наемна цена на недв.имот,
находящ се в гр.Г.О. ул.****, за периода: 02.12.2020г.-14.09.2021г. - по 80.00лв./месец, ведно със
законната лихва за всяка едно от вноските, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане;
-искане по сметки от страна на Г. АТ. Б. против Н.Г. С.-Б. в размер на 69.90лв., представляваща
заплатени данък недв.имот и такса битови отпадъци за 2018г., 2019г. и 2020г.; -искане по сметки
от страна на Г. АТ. Б. против Н.Г. С.-Б. в размер на 16.67лв., представляваща 1/6ид.част от таксата
за заплатено конструктивно становище във връзка с узаконяване на процесният имот в с.Ж.
Общ.С.; -искане по сметки от страна на Г. АТ. Б. против ЯН. Г. Б. в размер на 50.00лв.,
представляваща 3/6ид.части от таксата за заплатено конструктивно становище във връзка с
узаконяване на процесният имот в с.Ж. Общ.С..
С определение от 07.03.2022г. по реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на
предявените искове по сметки от страна на К. АТ. Б. против ЯН. Г. Б. за обезщетение, като
размерът да се счита по 80.00лв. на месец за периода: 02.12.2020г.-31.08.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане. С определение от
3
07.03.2022г. по реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявените искове по
сметки от страна на Г. АТ. Б. против ЯН. Г. Б. за обезщетение, като размерът да се счита по
80.00лв. на месец за периода: 02.12.2020г.-31.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от
02.12.2020г. до окончателното изплащане.
По делото е допусната комплексна съдебна технико-оценъчна експертиза. Според вещото
лице процесиите недвижими имоти не са поделяеми реално, съобразно квотите на страните по
решението на делба първа фаза. Двуетажната жилищна сграда с идентификатор№16359.514.112.1
по КККР на гр.Г.О. е изградена на североизточната, вътрешна регулационна линия в допуснатия
до делба поземлен имот с идентификатор№16359.514.112 по КККР на гр.Г.О., за който е отреден
съсобствен УПИ XII-112,113 в кв.137 по ПУП на ЦГЧ. Еднофамилната жилищна сграда е
22
двуетажна със застроена площ 64.57м и разгъната застроена площ 140.64м. В конкретния случай
от еднофамилната жилищна сграда не могат да се обособят самостоятелни обекти без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, съобразно квотите на страните по
решението на делба първа фаза и съгласно действащите строителни правила и нормативи.
Недвижимият имот с.Ж. Oбщ.С. представлява застроено дворно място - Поземлен имот№61,
2
попадащ в околовръстния полигон на селото и е с площ 3880.00м, съгласно нот.акт от 1986г., а
2
съгласно скица№451/6947/20.10.2020г., издадена от Общ.С. площта е 4200.00м. В югозападната
2
част на поземления имот е изградена двуетажна жилищна сграда със застроена площ 38.70м и
2
разгъната застроена площ 84.30м; на североизток от нея е направена стопанска постройка със
2
застроена площ 41.40м, а на източната имотна граница е разположени стопански постройки -
плевня и дам, които видимо са с изтекла експлоатационна годност и полусъборени. В конкретния
случай допуснатият до делба поземлен имот в с.Ж. Общ.С. е поделяем съгласно действащите
строителни правила и норми по устройство на териториите, но не е поделяем, съобразно квотите на
страните по решението на делба първа фаза. От Двуетажната жилищна сграда поземлен имот в
с.Ж. Общ.С. не могат да се обособят самостоятелни обекти без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените, съобразно квотите на страните по решението на делба
първа фаза и съгласно действащите строителни правила и нормативи. Според вещото лице
размерът на месечния наем да процесния имот, находящ се в гр.Г.О., в т.ч. на земята и сградите
построени в него е 480.00лв., респективно на 1/6ид.част от тях е 80.00лв. Вещото лице дава
пазарна стойност на процесните имоти, ведно със сградите построени в тях към настоящия момент
и съответно стойността на дяловете на всеки един от съделителите: -пазарната стойност на
допуснатото до делба застроено дворно място, представляващо поземлен имот с
2
идентификатор№16359.514.112 по КККР на гр.Г.О. е с площ 228.00м и за него е отреден
съсобствен УПИ XII-112,113 в кв.137 по ПУП на ЦГЧ, с административен адрес: гр.Г.О. ****,
ведно с изградените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор№16359.514.112.1 по
22
КККР, със застроена площ 64.57м и разгъната застроена площ 140.64м; гараж, представляващ
2
сграда с идентификатор№16359.514.112.2 по КККР със застроена площ 29.82м и склад,
2
представляващ сграда с идентификатор№16359.514.112.3 по КККР със застроена площ 22.80м е
105120.00лв.(пазарната стойност на 3/6ид.части от имота е в размер на 52560.00лв., пазарната
стойност на 1/6ид.част от имота е в размер на 17520.00лв.; -пазарната стойност на допуснатия до
делба недвижимият имот, представляващ поземлен имот№61, попадащ в околовръстния полигон
2
на с.Ж. Общ.С. с площ 3880.00м, ведно с изградените в имота двуетажна жилищна сграда със
22
застроена площ 38.70м и разгъната застроена площ 84.30м, стопанска постройка със застроена
4
2
площ 41.40м и подобренията в дворното място е 23970.00лв.(пазарната стойност на 3/6ид.части от
имота е в размер на 11985.00лв., пазарната стойност на 1/6ид.част от имота е в размер на
3995.00лв.). Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и му дава вяра.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Л.М.Ч. твърди, че в края на
м.юни.2021г., Г.Б. го помолила да и помогне за изнасяне на багаж от къща в гр.Г.О., собственост
на баща и, като багажа също беше собственост на баща и. Отишли с И.Б. Г.Б. и още един човек
привечер. Г.Б. говорила с Я.Б. 10-15мин. пред къщата. Върнала се и казала, че „нищо няма да
изнасяме“, защото Б. не и предоставил ключове. През м.август.2021г. Г.Б. пак им се обадила да
ходят да изнасят багаж, но след половин час им казала, че изнасянето на вещи се отлага.
Следващият път на 13.09.2021г. отишли с Г.Б. пред къщата. Г.Б. говорила с Я.Б. в двора на
къщата, оттам влезли в къщата и след около 5 минути излезли, като на външната врата Я.Б. и подал
ключ. Г.Б. казала, че ключът е само за едната стая, а от там нямало нищо за вземане. Св.И.И.Б.
заявява, че знаел от Г.Б., че същата няма достъп до къщата си, която и е наследство от баща и. В
края на м.юни.2021г., Г.Б. поискала достъп от Я.Б. да и даде ключове за имота. Той и казал, че
няма право. Веднъж говорили по телефона и Я.Б. и казал, че ще и даде ключове за имота.
Тогава(на 13.09.2021г.) отишли няколко души с Г.Б.. Я.Б. и дал два ключа за достъп до имота.
Св.Й.И.П. потвърждава, че на 27.06.2021г. с Г.Б. и още двама души отишли да и помогнат да
изнесе багаж от къщата на баща и в Г.О.. Там Г. Б. се обадила на Я.Б. и след 5-10мин. Я.Б. излязъл
от къщата, отключил дворната врата и двамата си говорили известно време. Впоследствие Г.Б. се
върнала и казала, че няма да се получи с изнасянето на мебелите и че няма достъп до къщата. В
средата на м.август.2021г. имало уговорена някаква среща, но тя не се състояла. На 13.09.2021г.
отишли с Г.Б. пред къщата. Я.Б. дошъл и отворил дворната врата. Г. Б. и Я.Б. водили разговор
около 15-20мин., после влезли в къщата, като се забавили още 5-10мин. и излизайки от къщата
свидетелят видял, че Я.Б. държал някакви ключове(два или три) и ги подал на Г.Б.. Впоследствие
Г. Б. казала, че изнасянето на мебелите няма да стане и този път, тъй като ключовете не били от
тази къща. Св.Л.А.Д. заявява, че Я.Б. живеел с нея от 2016г. в апартамента и в гр.Г.О. на ул****.
Спрял да ходи в процесния имот, тъй като майка му не харесвала свидетелката Д.. Твърди, че
ключове за процесния имот имали Я.Б. и Г.Б.. Последно в къщата и до смъртта си през 2020г.
живеел бащата на Г.Б. и К.Б.. Твърди, че Я.Б. няколко пъти се опитвала да се свърже с Г.Б. да и
даде ключове, но Г.Б. все отлагала срещите под различни предлози. След започване на делбеното
дело не можел да се свърже с Г.Б., но и преди това никой не го бил търсил да поиска среща с него.
Г.Б. била написала на братовчедка си К. Б. списък с вещи, за които претендират да бъдат изнесени
и списъкът бил даден на св.Д.. Г.Б. и К.Б. искали да изнасят от къщата някакви уреди(ютия,
сокоизтисквачка и др.). Св.К.Р.Н. живее в съседство до процесния имот от раждането си.
Родителите на Я.Б. живели в къщата до смъртта си(преди пандемията от covid-19). Понастоящем в
къщата не живеел никой. Свидетелят не знаел къде живеел Я.Б.. Виждал го рядко да идва и за
малко. Нямал спомени Я.Б. да е живял там в близките години. Съдът не намира основание да не
кредитира за достоверни тези гласни доказателствени средства, които не съдържат съществени
противоречия, досежно основните факти(взаимно допълващи са, кореспондират си, обективни са),
доколкото няма индиции за предубеденост, а и не се опровергават от писмените доказателства,
прието по делото и неоспорени от страните. Все пак, свидетелските показания представляват в
основаната си част свидетелство за пряко възприети факти, а не субективна оценка. Поначало няма
пречка подлежащите на доказване в процеса главни факти да се установят и с косвени
доказателства, но последните следва да са такива, че да не оставят никакво съмнение за друг
5
извод. Истината е достъпна само ретроспективно…
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за необходимо да изложи
следното:
Видно от данните по делото, в настоящия случай допуснатите до делба имоти са
неподеляеми(не могат да се образуват дялове за всеки съделител съобразно правата им). В този
смисъл са и направените от съделителите искания по отношение прекратяването на
съсобствеността им върху делбения имот.
Съгласно изискванията на чл.203 ал.1 от ЗУТ съдебна делба на съсобствена сграда,
жилище или друг самостоятелен обект се извършва само, ако съответните дялове могат да бъдат
обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. В конкретния случай от
еднофамилната жилищна сграда в гр.Г.О. не могат да се обособят самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, съобразно квотите на
страните по решението на делба първа фаза и съгласно действащите строителни правила и
нормативи. Допуснатият до делба поземлен имот в с.Ж. Общ.С. е поделяем съгласно действащите
строителни правила и норми по устройство на териториите, но не е поделяем, съобразно квотите на
страните по решението на делба първа фаза. Съгласно изискванията на чл.201 ал.1 от ЗУТ, при
съдебна делба на УПИ с цел образуване на нови УПИ съдът изисква становище от общинската
администрация относно поделяемостта на имота, а съгласно разпоредбите на чл.201, ал.2 от ЗУТ
УПИ са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече
части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи и без да се създават УПИ с лице и повърхност под минимално установените по
закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.
От Двуетажната жилищна сграда поземлен имот в с.Ж. Общ.С. не могат да се обособят
самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените,
съобразно квотите на страните по решението на делба първа фаза и съгласно действащите
строителни правила и нормативи.
Съдът приема, че в конкретния случай са налице основанията, визирани в разпоредбата на
чл.348 от ГПК, за изнасяне на процесния недвижим имот на публична продан. Принципът при
извършване на делбата е получаване на дял в натура от всеки от съделителите, съответстващ на
правата му. Липсват условия за теглене на жребие и за извършването на разпределение на
допуснатия до делба имот по чл.353 от ГПК. Имайки предвид всичко гореизложено, съдът е
мотивиран да приеме, че единствено възможния способ за извършване на делбата и ликвидиране
съсобствеността между страните в настоящия процес е чрез изнасянето на допуснатия до съдебна
делба недвижимите имоти на публична продан, като за недвижимия имот, находящ се в гр.Г.О.
ул.**** първоначалната цена е 105120.00лв., а за имота в с.Ж. Общ.С. - първоначалната цена е
23970.00лв. От получената от публичната продан парична сума следва да се оформят дялове,
съответстващи на квотите на страните: -за К. АТ. Б. - 1/6ид.част; -за Г. АТ. Б. - 1/6ид.част; -за Н.Г.
С.-Б. - 1/6ид.част; -за ЯН. Г. Б. - 3/6ид.части.
По исканията за сметни претенции от страна на съделителката К. АТ. Б. против
съделителя ЯН. Г. Б. и на . съделителката Г. АТ. Б. против съделителя ЯН. Г. Б..
По реда на чл.346 от ГПК, са предявени: -искане по сметки от страна на К. АТ. Б. против
ЯН. Г. Б. за обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ в размер на 1/6ид.част
6
от месечната наемна цена на недв.имот, находящ се в гр.Г.О. ул.****, за периода: 02.12.2020г.-
31.08.2021г. - по 80.00лв./месец, ведно със законната лихва за всяка едно от вноските, считано от
02.12.2020г. до окончателното изплащане; -искане по сметки от страна на Г. АТ. Б. против ЯН. Г.
Б. за обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ в размер на 1/6ид.част от
месечната наемна цена на недв.имот, находящ се в гр.Г.О. ул.****, за периода: 02.12.2020г.-
31.08.2021г. - по 80.00лв./месец, ведно със законната лихва за всяка едно от вноските, считано от
02.12.2020г. до окончателното изплащане.
По реда на чл.344 ал.2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от
делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползуването, като по този начин се
извършва привременно разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на чл.344 ал.2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод
ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на
привременна мярка досежно ползуването - само занапред във времето и само до окончателното
приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване по чл.31 ал.2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде
разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ
предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по
чл.344 ал.2 от ГПК. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС, обаче е
допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл.346 от ГПК - във втората фаза на
делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. В този смисъл, макар
претенциите на ищците К.Б. и Г.Б. като привременни мерки(оттеглени) и обезщетения по чл.31
ал.2 от ЗС да са на практика идентични по размер и период(от датата на завеждане на исковата
молба 02.12.2020г. до 31.08.2021г.), съдът счита, че няма пречка същите да бъдат разгледани във
втората фаза на делбеното производство, което предоставено като възможност от законодателя.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата
вещ по предназначението и и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея
според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, той
дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване
– чл.31 ал.2 от ЗС. Фактическият състав на вземането за обезщетение включва следните факти:
1/.съсобственост върху вещта; 2/.ползване на вещта от единия съсобственик за задоволяване на
свои собствени нужди; 3/.писмена покана за заплащане на обезщетение и възпрепятстване на
ползването от страна на ползващия съсобственик на възможността неползващия съсобственик да
упражнява правомощието да ползва вещта съобразно правата си в съсобствеността. 4/.ползите,
които е пропуснал след поканата, които обикновено се определят в размер на дължимия пазарен
наем за съответната идеална част.
Наличието на съсобственост между страните по отношение на недв.имот в гр.Г.О. е
установено със сила на пресъдено нещо с решението за допускане на делбата. Тъй като се касае за
правопораждащи факти, съделителят, предявил претенцията по сметки е този, който носи тежестта
за доказването им – чл.154 ал.1 от ГПК.
Всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо
искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява
покана по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг
7
акт - например искова молба с искане за заплащане на обезщетение, което произтича от личното
ползване на имота от ответника. По делото липсват доказателства за нотариална покана, която
ищците К.Б. и Г.Б. да са връчили на ответника Я.Б. за заплащането на обезщетение за това, че ги е
лишил от ползването на имота. Такава покана преди образуване на делото не е връчвана. Както се
посочи, първоначално, с исковата молба по реда на чл.344 ал.2 от ГПК са поискани привременни
мерки относно обезщетение(заплащане на наемоподобно обезщетение) за ползване на недв.имот в
гр.Г.О.(впоследствие е допуснато оттегляне на претенцията). Писменото поискване по чл.31 ал.2
от ЗС е едностранно волеизявление и е равнозначно на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване
разпростира действието си неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. Изводът е, че не се изисква отправяне на ново писмено поискване на
всеки следващ период на лишаване от ползване. Тъй като писмената покана, обективирана в
исковата молба е достигнала до ответника Я.Б. на 19.03.2021г., то настоящата инстанция приема,
че този е началният момент, който покрива елемент от фактическия състав на чл.31 ал.2 от ЗС.
Съдът намира, че в случая предпоставките по чл.31 ал.2 от ЗС не са установени по делото.
Този извод се прави въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Свидетелите,
ангажирани от ищците, описват два случая(през м.юни.2021г. и през м.септември.2021г.), когато
Г.Б. е направила безуспешни опити да изнесе вещи(и за които явно има спор относно
собствеността им по твърденията на св.Л.А.Д.) от имота. И тримата свидетели не са присъствали
на разговорите на Г.Б. и Я.Б., както и не знаят дали Г.Б. е имала ключ/ключове от имота,
преразказвайки съжденията на ищцата Г.Б., инициирани от заетата от тях позиция по делото. От
показанията на св.К.Р.Н., живущ в съседство до процесния имот следва логичният извод, че Я.Б.
идвал редко в имота и „за малко“ и не е живял в имота последните години. Св.Й.И.П. твърди, че е
очевидец на предаване на ключове от страна на Я.Б. на Г.Б., без да се уточнява тяхната
принадлежност. Това не доказва нито предоставянето на реална възможност на ищците Г.Б. и
К.Б.(доказателства от К.Б. не са ангажирани) за ползване на имота и съответно да е налице и отказ
от страна на Я.Б. относно предоставянето на такава. Право на обезщетение не възниква, когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или когато му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него,
защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В случая, съдът
намира, че е налице именно нежелание за ползване на общата вещ, доколкото ответникът Б.
неколкократно след отправената му покана е заявил готовност да предаде ключове на Г.Б.
(показания на св.Л.А.Д., св.Л.М.Ч., св.И.И.Б.). По делото липсват данни Г.Б. и К.Б. да са
предприели каквито и да е било фактически действия по упражняване на това свое право, а желаят
единствено заплащане на обезщетение. Действително, ищцата К.Б. живее в гр.Ст.Загора, но това
не означава, че не би мога да ползва дворното място или част от сградата по предназначение. Още
повече, че сградата е двуетажна, а дворното място е сравнително голямо. Същото важи и за Г.Б.,
която(според ангажираните св.показания, а други нейни намерения не са манифестирани) е
правила единствено опити да изнесе вещи от процесния имот. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение№7/02.11.2012г. по тълк.дело№7/2012г. - ОСГК на
ВКС, „лично ползване“ по смисъла на чл.31 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Както се посочи, за да се приеме, че
единият съсобственик осъществява лично ползуване върху целия имот по начин да пречи на
8
другите съсобственици да си служат с имота според правата им, е необходимо да се установи по
категоричен начин, че само този съсобственик е ползувал постройката и е държал ключа за нея. Не
е установено като изискване това ползуване да е довело до прираст за имуществото на ползуващия
вещта, т.е. до извличане на доход, респ. спестяване на разходи, които ползуващият вещта
съсобственик би направил, ако ползуваше друга вещ от същия вид. Прякото ползуване на вещта от
единия съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото именно от тази полза
другият съсобственик е бил лишен, той разполага с възможността да претендира заплащане на
съответното обезщетение. Остана недоказан факта, че процесният имот се е ползвал само от
ответника Я.Б. и твърдението на ищците К.Б. и Г.Б. в тази насока остана недоказано. В
гражданския процес всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доколкото представените по делото доказателства не установяват
безспорно, че само ответникът Я.Б. е ползвал процесния недвижим имот, като е лишил от ползване
на общата вещ ищците, съобразно квотата им, то и предявената претенция като недоказана следва
да бъде отхвърлена.
По исканията за сметни претенции от страна на съделителkaта Г. АТ. Б. против
съделителката Н.Г. С.-Б. и против съделителя ЯН. Г. Б..
По реда на чл.346 от ГПК, са предявени: -искане по сметки от страна на Г. АТ. Б. против
Н.Г. С.-Б. в размер на 69.90лв., представляваща заплатени данък недв.имот и такса битови
отпадъци за 2018г., 2019г. и 2020г.; -искане по сметки от страна на Г. АТ. Б. против Н.Г. С.-Б. в
размер на 16.67лв., представляваща 1/6ид.част от таксата за заплатено конструктивно становище
във връзка с узаконяване на процесният имот в с.Ж. Общ.С.; -искане по сметки от страна на Г. АТ.
Б. против ЯН. Г. Б. в размер на 50.00лв., представляваща 3/6ид.части от таксата за заплатено
конструктивно становище във връзка с узаконяване на процесният имот в с.Ж. Общ.С..
Съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ,
той дължи на съсобствениците си съответна част от нея. Ако, макар и да е използвал вещта, той не
е извлякъл никаква полза, не дължи нищо на съсобствениците, защото има право да си служи с
общата вещ наред с тях. По този иск в тежест на ищеца е да докаже както своето право на
собственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл. Идеята на това правило произтича от
принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. С оглед фактическите твърдения на
ищеца съдът квалифицира искането на ищеца по чл.30 ал.3 от ЗС(всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си). Безспорно е, че страните са
съсобственици по силата на наследяването. С оглед представените по делото писмени
доказателства от делото се установи по безспорен начин, че ищцата Г. АТ. Б. е заплатила
дължимите данък недв.имот и такса битови отпадъци за 2018г., 2019г. и 2020г. - 69.90лв.
(задължение на Н.Г. С.-Б.), а също и конструктивно становище във връзка с узаконяване на
процесния имот в с.Ж. Общ.С. на стойност 100.00лв. В този смисъл исканията по сметки за
неоснователни, като Н.Г. С.-Б. следва да бъде осъдена да заплати на Г. АТ. Б. сумата 69.90лв.,
представляваща заплатените данък недв.имот и такса битови отпадъци за 2018г., 2019г. и 2020г.;
сумата 16.67лв., представляваща 1/6ид.част от таксата за заплатено конструктивно становище във
връзка с узаконяване на имот в с.Ж. Общ.С.. Следва да бъде осъден ЯН. Г. Б. да заплати на Г. АТ.
Б. сумата 50.00лв., представляваща 3/6ид.част от таксата за заплатено конструктивно становище
във връзка с узаконяване на имот в с.Ж. Общ.С..
И двете страни са поискали присъждането на направените в делбеното производство
9
разноски. От една страна, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищците-съделители такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответниците-съделители, съразмерно с уважената част на иска. Ищците-съделители има право да
иска от ответниците-съделители да им заплатят направените разноски, ако са предизвикала
нуждата от дело. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на
другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга
страна обаче, чл.355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното производство заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им. В настоящия казус е налице приложното поле на
разпоредбата на чл.355 от ГПК, която в случая е специална спрямо тази на чл.78 ал.1 от ГПК.
Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите, които в
производството се явяват едновременно и ищци, и ответници. Ето защо, всеки съделител трябва да
понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която
съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Съделителката К. АТ. Б. заявява
разноски: 800.00лв. – адв.възнаграждение; 600.00лв.(300.00лв.+300.00лв.) – възнаграждение
особ.представител; 142.00лв. – възнаграждение за вещо лице; 10.00лв. – ДТ вписване, или общо
1552.00лв. Съделителката Г. АТ. Б. заявява разноски: 800.00лв. – адв.възнаграждение; 600.00лв.
(300.00лв.+300.00лв.) – възнаграждение особ.представител; 142.00лв. – възнаграждение за вещо
лице; 10.00лв. – ДТ вписване; 12.00лв. – такса за удостоверение за дан.оценка; 46.00лв. – такса за
удостоверение и дан.оценка; 12.00лв. – такса за препис-извлечение от акт за смърт; 3.00лв. – такса
за препис от документи при Общ.Г.О.; 12.00лв. – такси за удостоверения при Общ.Г.О., или общо
1637.00лв. Съделителят ЯН. Г. Б. заявява разноски 286.00лв. – възнаграждение за вещо лице.
Тълкувайки понятието „разноски“ съобразно правната уредба съдържаща се в чл.78 и сл. от ГПК
налага се извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които
са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални
действия(депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за
извършване на оглед и др. подобни). Така, за разноски следва да се разбират като суми, които
страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите
за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по
събиране на доказателствата(изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни
разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд и др.
подобни) не представляват разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, подлежащи на присъждане и
стоят извън обхвата на отговорността за разноски. В този смисъл, претенцията на Г. АТ. Б. за
присъждане на разноски в размер на 85.00лв.(12.00лв. – такса за удостоверение за дан.оценка;
46.00лв. – такса за удостоверение и дан.оценка; 12.00лв. – такса за препис-извлечение от акт за
смърт; 3.00лв. – такса за препис от документи при Общ.Г.О.; 12.00лв. – такси за удостоверения
при Общ.Г.О.) е неоснователна и следва да се остави без уважение, предвид факта, че се
претендира овъзмездяване на административни такси, които не са разноски по съдебното
производство.
Доказаният размер на извършените общо от страните разноски по делото е 3390.00лв. С
оглед изхода на спора и предвид това, че делбата е допусната при квоти: за К. АТ. Б. - 1/6ид.част; -
за Г. АТ. Б. - 1/6ид.част; -за Н.Г. С.-Б. - 1/6ид.част; -за ЯН. Г. Б. - 3/6ид.части, при извършването
на делбата за всеки от съделителите отговаря на квотите, при които е допусната делбата, и следва
да поеме своята част от разноските по делото: К. АТ. Б. – 565.00лв.; Г. АТ. Б. – 565.00лв.; Н.Г. С.-
Б. - 565.00лв.; ЯН. Г. Б. – 1695.00лв. Разликата между платената и дължимата сума следва да се
10
присъди в полза на К. АТ. Б. и на Г. АТ. Б.. ЯН. Г. Б. следва да заплати на К. АТ. Б. сумата
704.50лв. ЯН. Г. Б. следва да заплати на Г. АТ. Б. сумата 704.50лв. Н.Г. С.-Б. следва да заплати на
К. АТ. Б. сумата 282.50лв. Н.Г. С.-Б. следва да заплати на Г. АТ. Б. сумата 282.50лв.
При този изход на делото съделителите следва да бъдат заплатят по сметка на
Горнооряховския районен съд ДТ по чл.8 от Тарифа към ДТССГПК, определена съгласно
стойността на дяловете си съответно: К. АТ. Б. – 860.60лв.; Г. АТ. Б. – 860.60лв.; Н.Г. С.-Б. -
860.60лв.; ЯН. Г. Б. – 2581.80лв., както и по 5.00лв. - ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед на обстоятелството, че са предявени от страните в делбеното производство
претенции по сметки, то с оглед изхода на спора всяка от страните следва да заплати и държавна
такса/ДТ/ по предявените от нейна страна претенции по сметки. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че облекченият ред за предявяване на иска за делба - без да се събира
предварително ДТ се отнася и за производството по сметки, което се разглежда в същото делбено
производство. Хипотезата е аналогична на предявяване на възражение за подобрения в исков
процес, в който случай Тарифата за ДТССГПК изрично предвижда в чл.10 ДТ върху присъдените
суми за подобренията, предявени с възражение да се събира с решението. По делбата всеки
съделител има двойното качество на ищец и ответник, поради което законът е визирал искания по
сметки, а не възражение(така, в делбата не може да се предяви възражение за подобрения, е налице
възможност да се направи искане по сметки за подобрения или други претенции). Така, при
предявяване на исканията по сметки по реда на чл.346 от ГПК не се внася от предявилия
претенцията ДТ, а тя се възлага с решението на съда с оглед изхода на
спора(Определение№512/19.11.2010г. по ч.гр.дело№411/2010г. - Iг.о. ВКС;
Решение№3571/13.10.1983г. по гр.дело№2226/1983г. Iг.о. ВС) и се изчисляват по чл.1 от Тарифата
за ДТССГПК. Имайки предвид цената по всяка една от заявените и приети за съвместно
разглеждане претенции по сметки и обстоятелството, че две от претенции по сметки следва да
бъдат отхвърлени, то в тежест на К. АТ. Б. и Г. АТ. Б. следва да бъдат възложени и съответната
ДТ, както следва: в размер на 50.00лв. – за К. АТ. Б.; в размер на 50.00лв. – за Г. АТ. Б.. Съответно
в тежест на Н.Г. С.-Б. следва да бъде възложена ДТ в размер на 100.00лв.(50.00лв.+50.00лв.), а
тежест на ЯН. Г. Б. – ДТ в размер на 50.00лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул.****,
представляващ поземлен имот с пл.№112, за който е отреден УПИ XII-112,113 по ПУП на гр.Г.О.
с площ от 222.00кв.м., заедно с построените в него: жилищна сграда-къща с приземен, частичен
сутеренен етаж, включващ коридор, спалня, дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, хол и
спалня, със застроена площ от 64.57кв.м. и разгъната застроена площ от 140.64кв.м., гараж със
застроена площ от 29. 82кв. м., и склад със застроена площ от 22.80кв.м., който имот след
приемането на кадастралната карта на гр.Г.О. през 2018г., има вече следните характеристики:
поземлен имот с идентификатор№16359.514.112, последното изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления е от 16.10.2020г., площ от 228кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване(до
10 м); сграда с идентификатор№16359.514.112.1, със застроена площ от 63кв.м., брой етажи-2;
11
брой самостоятелни обекти в сградата - няма; предназначение - жилищна сграда-еднофамилна;
сграда с идентификатор№16359.514.112.2, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 16.10.2020г., застроена площ 30.00кв.м., брой
етажи-1, брой самостоятелни обекти в сградата- няма данни, предназначение-хангар, депо, гараж;
сграда с идентификатор№16359.514.112.3, застроена площ – 24.00кв.м.; брой етажи-1; брой
самостоятелни обекти в сградата-няма данни, предназначение: складова база, склад.
ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА за извършване на проданта – 105120.00лв./сто и пет
хиляди сто и двадесет лева/, като получената сума след проданта се разпредели между
съделителите както следва: -1/6ид.част за К. АТ. Б. с ЕГН********** с постоянен адрес: гр.С.З.
ул.**** ет.III ап.IX; -1/6ид.част за Г. АТ. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.....; -
1/6ид.част за Н.Г. С.-Б. - родена на 28.08.1982г., жител на Руската Федерация, без известен адрес в
Р.България и в чужбина; -3/6ид.части за ЯН. Г. Б. с ЕГН********** с настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.****.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, находящ се в с.Ж. Общ.С.,
представляващ дворно място от 3880.00кв.м., заедно с построените в него: двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 38.70кв.м. и разгъната застроена площ от 84.30кв.м., стопански
постройки- плевня и дам, при граници на имота: от изток- блок на ДСУС и Генов, от юг- улица, от
запад-М. М. и от север-ДСУС.
ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА за извършване на проданта – 23970.00лв./двадесет и
три хиляди деветстотин и седемдесет лева/, като получената сума след проданта се разпредели
между съделителите както следва: -1/6ид.част за К. АТ. Б. с ЕГН********** с постоянен адрес:
гр.С.З. ул.**** ет.III ап.IX; -1/6ид.част за Г. АТ. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О.
улица ......; -1/6ид.част за Н.Г. С.-Б. - родена на 28.08.1982г., жител на Руската Федерация, без
известен адрес в Р.България и в чужбина; -3/6ид.части за ЯН. Г. Б. с ЕГН********** с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.****.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове по сметки от страна на К. АТ. Б. с
ЕГН********** с постоянен адрес: гр.С.З. ул.**** ет.III ап.IX, против ЯН. Г. Б. с ЕГН**********
с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, за обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ
в размер на 1/6ид.част от месечната наемна цена на недв.имот, находящ се в гр.Г.О. ул.****, за
периода: 02.12.2020г.-31.08.2021г. - по 80.00лв./месец(общо 720.00лв.), ведно със законната лихва
за всяка едно от вноските, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове по сметки от страна на Г. АТ. Б. с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул......., против ЯН. Г. Б. с ЕГН********** с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.**** за обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ в размер на
1/6ид.част от месечната наемна цена на недв.имот, находящ се в гр.Г.О. ул.****, за периода:
02.12.2020г.-31.08.2021г. - по 80.00лв./месец(общо 720.00лв.), ведно със законната лихва за всяка
едно от вноските, считано от 02.12.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Г. С.-Б. - родена на ......., жител на Руската Федерация, без известен адрес в
Р.България и в чужбина, ДА ЗАПЛАТИ на Г. АТ. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О.
ул.„Славянска”№23 вх.Б ет.VII ап.20: сумата 69.90лв./шестдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/, представляваща заплатените от Г. АТ. Б. данък недв.имот и такса битови отпадъци за
2018г., 2019г. и 2020г.; сумата 16.67лв./шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща 1/6ид.част от таксата за заплатено от Г. АТ. Б. конструктивно становище във
12
връзка с узаконяване на имот в с.Ж. Общ.С.; сумата 282.50лв./двеста осемдесет и два лева и
петдесет стотинки/, представляваща направените разноски.
ОСЪЖДА ЯН. Г. Б. с ЕГН********** с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, ДА ЗАПЛАТИ на Г.
АТ. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.......: сумата 50.00лв./петдесет лева/,
представляваща 1/6ид.част от таксата за заплатено от Г. АТ. Б. конструктивно становище във
връзка с узаконяване на имот в с.Ж. Общ.С.; сумата 704.50лв./седемстотин и четири лева и
петдесет стотинки/, представляваща направените разноски.
ОСЪЖДА Н.Г. С.-Б. - родена на ......., жител на Руската Федерация, без известен адрес в
Р.България и в чужбина, ДА ЗАПЛАТИ на К. АТ. Б. с ЕГН********** с постоянен адрес: гр.С.З.
ул.**** ет.III ап.IX, сумата 282.50лв./двеста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща направените разноски.
ОСЪЖДА ЯН. Г. Б. с ЕГН********** с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, ДА ЗАПЛАТИ на
К. АТ. Б. с ЕГН********** с постоянен адрес: гр.С.З. ул.**** ет.III ап.IX, сумата
704.50лв./седемстотин и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща направените разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на Г. АТ. Б. с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Г.О. ул.„....., за присъждане на разноски в размер на 85.00лв.(12.00лв. – такса за
удостоверение за дан.оценка; 46.00лв. – такса за удостоверение и дан.оценка; 12.00лв. – такса за
препис-извлечение от акт за смърт; 3.00лв. – такса за препис от документи при Общ.Г.О.; 12.00лв.
– такси за удостоверения при Общ.Г.О.).
ОСЪЖДА К. АТ. Б. с ЕГН********** с постоянен адрес: гр.С.З. ул.**** ет.III ап.IX, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 860.60лв./осемстотин и
шестдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ по чл.8 върху стойността на дела по
Тарифа за ДТССГПК; сумата 50.00лв./петдесет лева/, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа към
ДТССГПК върху отхвърления размер на претенциите по сметки; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. АТ. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул........., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 860.60лв./осемстотин и шестдесет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ по чл.8 върху стойността на дела по Тарифа за
ДТССГПК; сумата 50.00лв./петдесет лева/, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК
върху отхвърления размер на претенциите по сметки; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ
по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Г. С.-Б. - родена на ......., жител на Руската Федерация, без известен адрес в
Р.България и в чужбина, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД:
сумата 860.60лв./осемстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща ДТ по чл.8
върху стойността на дела по Тарифа за ДТССГПК; сумата 100.00лв./сто лева/, представляваща ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК върху уважения размер на претенциите по сметки; сумата
5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЯН. Г. Б. с ЕГН********** с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 2581.80лв../две хиляди петстотин
осемдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща ДТ по чл.8 върху стойността на
дела по Тарифа за ДТССГПК; сумата 50.00лв./петдесет лева/, представляваща ДТ по чл.1 от
Тарифа към ДТССГПК върху отхвърления размер на претенциите по сметки; сумата 5.00лв./пет
13
лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
14