Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 03.06.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.Ж.
при секретаря Ст.А. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2221/ 2007 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание чл.88 т.1 б.”Б” от ЗЗ (отм.).
Ищците, Д.М.Д.,
ЕГН- **********, лично за себе си и в качеството си на законенпредставител на Х.В.Д.,
ЕГН- **********, и М.В.Д., ЕГН **********,***,
както и ищците- Р.Г.Д.,ЕГН- ********** И.В.Д.,
ЕГН- **********,*** 20, твърдят , че в резултат на ПТП е причинена смъртта на В.К.Д.-
общ наследодател на Д., Х. и М. Д., и смъртта на Г.И. В.- общ наследодател на Р.
и И. Д.. По случая е образувано сл.д. № 399/2004 г. по описа на ОСлС Р. и сл.д.
№ ***/2004г. по описа на ОП гр. Р. срещу Г.Д.Й. от гр. Д.М. за това, че на
28.06.2004г. при управление на МПС-л.а. „БМВ ***" c peг. №Р ****
PC, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.К.Д.
и Г.И.В., като деянието е извършено след употреба на алкохол 1.12 о/оо.
Пострадалият В. Д. се е возил на предна дясна седалка до водача, а Г.В. на
задна седалка вдясно. Наказателното производство е прекратено с постановление
за прекратяване на ОП Р. предвид на това, че виновният водач Й. е страдал от
психично заболяване. Твърдят, че виновният водач не е имал застраховка
“Гражданска отговорност”, както и че не
е бил правоспособен водач. Починалият В.К.Д. на 27 години е баща на
малолетните Х. и М. и съпруг на Д.. Изтъкват, че при определяне
обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на родител съдът следва да има предвид, че в случая се обезщетяват не само болките и страданията,
които децата към момента търпят, а и тези които ще търпят в бъдеще
поради липсата на ласка, обич, внимание и закрила. Починалият Д. е бил
изключително грижовен и отговорен баща и
съпруг. Работил е и е осигурявал дабри доходи, в семейството е съществувала
силна връзка с чувство на обич, уважение и взаимна привързаност. Смъртта на Д.
е причинила много болки и страдания на семейството. Другият починал- Г.И.В. на
28 години, е син на ищците Р. и И. Д.. Г. е живял с родителите си в едно
домакинство и между тях е съществувала силна връзка с чувство на обич и взаимна
привързаност. Загубата на синът им - здрав, млад и жизнен, в работоспособна
възраст, се отразява изключително тежко на здравословното и емоционалното им
състояние; загубили са смисъла на живота си; търпят много болки и страдания във
връзка с причинената смърт. Г. е бил отговрен
и любящ син, работил е и се е грижил и помагал на родителите си, поддържал е много
близки отношения с тях. Ищците поддържат, че водачът на автомобила, причинил
увреждането, нямал сключен договор за задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, както и бил неправоспособен водач, поради което молят ответникът
– Г.Ф.– да бъде осъден да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди както следва: на Д.М.Д.- 50 000лв. за претърпените
от нея болки и страдания от смъртта на съпругът и В.Д.; на Х.В.Д. и М.В.Д.,
чрез тяхната майка и законен предтавител Д.М.Д. - по 60 000 лв. на всеки от тях
за причинените им неимуществени вреди от смъртта на баща им/общо 120 000лв./;
на Р.Г.Д. и И.В.Д. -по 35 000 лв. за
всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина
им/общо 70 000 лв./.Претендират за лихви върху всяка една от сумите от датата
на непозволеното увреждане- 28.06.2004 г. , както и разноски.
Ответникът- Г.Ф., гр. С., ул. "***" № * ет. *-
оспорва исковете, тъй като производството е прекратено поради заболяване на
посочения за виновен водач поради „продължително разстройство на съзнанието и
невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и невъзможност
да ръководи действията си", при което не е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане поради липса на субективния елемент на дееца към
извършеното.Оспорва и размера на претендираното обезщетение от наследниците на
починалите пътници в автомобила като прекомерно завишено, изтъкват съпричиняване
от страна на починалите.Оспорва претенция за лихви и то от датата на
непозволеното увреждане. Заявява, че е недопустимо ищците да претендират
обезщетение по съдебен ред преди административната процедура, предвидена в
закона, каквато поддържа, че не е проведена. Претендира отхвърляне на исковете
и присъждане на разноските по делото, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди направените доводи
и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.188 от ГПК(отм.), намира следното:
Видно протокол за
местопроизшествие, съставен от дежурен следовател, на същата дата около 3-4
часа е посетено произшествие на четвъртокласен път-разклон първокласен път Р.-Б.-с.Б..
По делото е приложено сл.д.
№168/2005г. по описа на РП-Р., ведно със ЧНД №1942/05г по описа на РС-Р.. Видно
от материалите по наказателното дело, по същото е проведено наказателно
преследване срещу Г.Д.Й. от гр. Д.М. за това, че на 28.06.2004г. при управление
на МПС-л.а. „БМВ ***" c peг. №Р
**** PC, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.К.Д.
и Г.И.В., като деянието е извършено след употреба на алкохол 1.12 о/оо.В
материалите на нак. производство се съдържа протокол за медицинско изследване,
протокол за химическа експертиза за определяне концентр. на алкохол в кръвта
на виновния водач. Видно от същите
материали нак.производство е прекратено, като е образувано НЧД за принудително лечение на Г.Д.Й.. Към
материалите на следственото дело се
съдържа и справка от РДВР-Р., сектор
КАТ, от което е видно, че свидетелството за управление на Г.Д.Й. е отнето на
13.08.2003г. Зав.копие от същата справка е приложено и с исковата молба.
От удостоверение за наследници № 000252/ 09.10.2006г. на ОС-гр.Д.М., обл.Р. се установява, че В.К.Д. е
починал на 10.07.2004г. и е оставил наследници по закон Д.М.Д.(съпруга), М.В.Д.(син) и Х.В.Д.(дъщеря).
Представен е и препис-извлечение от акт за смърт № 1119/11.07.2007г. на
община Р., от който е видно, че В.К.Д. е
починал на 10.07.2004г.
От удостоверение за наследници № 000160/ 21.07.2006г. на ОС-гр.Д.М., обл.Р. се установява, че Г.И.В. е починал на 28.06.2004г. и е оставил наследници по закон Р.Г.Д.(майка) И.В.Д.(баща).
Представен е и препис извлечение от акт за смърт № 7/28.06.2004г. на община
Д.М., от който е видно, че Г.И.В. е починал на
28.06.2004г.
От разпита на свидетелката В.П./ е устанвява, че смъртта на Г.И. В. и В.К.Д. се е отразила много тежко на ищците. Показанията й съдът цени изцяло като незаинтересовани, основани на непосредствените й впечатления, неопровергани от други данни по делото.
Неоспорено от страните е и заключението на АТЕ, установяващо механизма на ПТП, а именно, че скоростта на
движение на лекия автомобил марка БМВ
модел *** с ДК No Р **** PC на виновния водач е била 122км.ч. и на 28.06.2004
година около 0130 часа в тъмната част на денонощието по
четвъртокласния път от град Б. за село Б. област Р. се е движел при включени
светлини на автомобила. Вероятно при преминаване през неравност на пътното
платно (дупка) се е огънал вътрешният борд на задна дясна джанта. Това от своя
страна е довело до спадане на налягането в задна дясна гума, подгъването й
навътре и периферното разкъсване на вътрешният й борд. Водачът на лекият
автомобил Г.Д.Й. е предприел аварийно спиране до пълното блокиране на колелата
на автомобила. При тази ситуация съпротивлението на левите колела е било
по-голямо от това на десните и автомобилът се е насочил наляво за посоката си
на движение и е започнал да ротира около оста си с посока обратна на
часовниковата стрелка. Плъзгайки се така, автомобилът преминава през
тревния банкет от лявата страна на пътя за посоката му на движение и навлиза в
тревния участък до него и вследствие на неравностите по терена се преобръща
през дясната си страна и през тавана си (но не повече от два пъти), като се
установява в положение, констатирано от контролните органи, извършили огледа
на пътно-транспортното произшествие.Според в.лице причините за настъпването на
пътно-транспортнотопроизшествие са спукването на задна дясна гума на
автомобила; управляването на лекия автомобил марка БМВ модел ***
с ДК No Р **** PC от водача му Г.Д.Й. с ЕГН ********** след употреба на
алкохол; движението на автомобила със скорост над разрешената такава за
участъка му на движение и неадекватната реакиия от страна на водача на лекия
автомобил марка БМВ модел *** с ДК No Р **** PC Г.Д.Й. довела до загуба на
контрол над управлението му. Техническите възможности за преодоляване на пътнотранспортното
произшествие са съществували-плавно намаляване на скоростта на автомобила до
окончателното му спиране; в случай на аварийно спиране чрез блокиране на колелата
и насочването на автомобила наляво за посоката си на движение водачът е следвало да
отпусне леко спирачният педал и да върне автомобила отново в траекторията му на
движение.По делото няма данни, от които да се направи извод, че са били предприети
каквито и да било аварийно-спасителни мерки за преодоляване на
пътно-транспортното произшествие.
Други доказателства не са
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Ищците
твърдят,
че имат
вземане спрямо ответника, тъй като същият е отговорен по силата на закона да
обезщетява за неимуществени
вреди, когато неимуществената вреда е причинена от МПС и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” или е неправоспособен водач.
Следователно искът се основава на чл.88 т.1 б.”Б” от ЗЗ (отм.). Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от
установяването на две групи факти:
възникнали права на ищеца /срещу
причинител на вредата на основание на
чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента,
с негово виновно и противоправно поведение
вреди, както и че към момента на настъпване на вредите деликвентът няма
сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”или неправоспособност на водача. Вторият факт е
отрицателен. Видно от ангажираното доказателство- справка от РДВР-Р., сектор КАТ, е видно, че
свидетелството за управление на Г.Д.Й. е отнето на 13.08.2003г. , поради което
същото е безспорно установено.Относно липсата на валидно застрахователно правоотношение - след
като няма ангажирани доказателства за противоположния, положителен факт, съдът приема от фактическа страна липсата на
такъв.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата
възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по
несъмнен начин от огледен протокол, съставен от дежурния следовател при
посещение на местопроизшествието, и заключението на автотехническата
експретиза. От тези доказателства се установява по несъмнен начин, че Г.Д.Й. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал лекия автомобил след
употреба на алкохол; движил се е със скорост над разрешената такава за
участъка му на движение и неадекватната му реакиия, довела до загуба на контрол над управлението на л.а.
Така се
установяват деянието, противоправността му, вредите и причинната връзка между
тях. Вината се предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД – а по отношение на презумирания
факт обратно доказване не е проведено. Предвид това налице са елементите на
фактическия състав на чл.45 ал.1 от ЗЗД и за прекия причинител на увреждането е
възникнало задължение да обезщетени увредения за претърпените вреди. Поради
което възражението на ответника, че “исковете
са неоснователни, тъй като нак.производството
е прекратено поради заболяване на посочения за виновен водач поради
продължително разстройство на съзнанието и невъзможност да разбира свойството и
значението на извършеното и невъзможност да ръководи действията си, и затова не
е налице фактическия състав на непозволеното увреждане поради липса на
субективния елемент на дееца към извършеното”, е неоснователно- не
се представиха доказателства от страна на ответника в тази насока.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е задължително
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от извършеното деяние, и не съставлява доказателство по делото. За
гражданския съд задължително значение, и то
по определен брой въпроси, има само влязла в сила присъда на
наказателния съд, когато разглежда гражданските последици. С такава сила не се
ползва наказателното постановление. Ето защо, след като ответникът твърди определени
факти, същият следваше да ангажира доказателства в тяхна подкрепа пред
настоящия съдебен състав, а не да се обосновава с постановление за прекратяване на
наказателното производство. Съдът не възприема доводите на ответника, че ищците са съпричинили увреждането - в тази насока също не бяха ангажирани доказателства от страна на
ответника.
Ищците ангажираха и доказателства за
фактите, обуславящи размера на вредите – продължителността и интензитета на
претърпените болки и страдания. Следователно искове са доказани не само по
основание, но и по разммер.
Неоснователни са и възраженията, че
искът е недопустим, тъй като не е проведена административната процедура. Няма
норма в ЗЗ(отм.), нито пък и в действащия към наст.момент КЗ, налагаща на
правоимащите първо да се обърнат към фонда, едва след което към съда.
Изцяло са основателни възраженията на
ответника за отхвърляне на иска за лихви до завеждане на исковата молба.
Отговорността на Г.Ф. не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от
законова разпоредба, израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица,
неизпълнили задължението си да управляват МПС само при наличие на сключен
договор за застраховка гражданска отговорност. Фондът е държавен орган със
социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично уредено
в закона. Обезщетението, което фондът е длъжен да плати, покрива само вредите,
но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД. В това отношение съдът приема, че положението на Г.Ф. е различно от това
на застрахователя, който при застраховка “гражданска отговорност” следва да
обезщети и вредите от забавата. Този извод се налага при сравнително тълкуване
на нормите на чл.80 ал.1 и чл.88 б.”Б” от ЗЗ(отм.). Ето защо искът по чл.86
ал.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне изцяло.
Следва да се уважи искането за
присъждане на законната лихва върху главницата, тъй като исковата молба има
значението на покана за изпълнение.
При този изход на делото само ищците
имат право на разноски, а именно: Д.М.Д., лично за себе си и в качеството си на законен представител
на Х.В.Д., и М.В.Д. в размер на 3800лв.; ищците Р.Г.Д. и И.В.Д.-1800лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63
ал.4 от ГПК(отм.)
ответникът дължи и държавна такса върху уважените искове
по сметка на СГС в размер на 9600лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати на Д.М.Д., ЕГН- **********,***, по иск с
правно основание чл.88 т.1 б.”Б” от ЗЗ (отм.) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 50 000 лв /петдесет хиляди лева/ заедно със
законната лихва върху тази сума от 05.06.2007г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати на Д.М.Д., ЕГН- **********, в качеството си
на законенпредставител на Х.В.Д., ЕГН- **********,***, по иск с правно основание чл.88 т.1 б.”Б” от ЗЗ (отм.)
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 60 000 лв. /шестдесет хиляди
лева/ заедно със законната лихва върху тази сума от 05.06.2007г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати на Д.М.Д., ЕГН- **********, в качеството си
на законенпредставител на М.В.Д. , ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.88 т.1 б.”Б” от ЗЗ
(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 60 000 лв.
/шестдесет хиляди лева/ заедно със законната лихва върху тази сума от
05.06.2007г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати на Р.Г.Д., ЕГН- **********,*** 20, по иск с правно основание чл.88 т.1 б.”Б” от ЗЗ
(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 35 000 лв
/тридесет и пет хиляди лева/ заедно със законната лихва върху тази сума от
05.06.2007г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати на И.В.Д., ЕГН- **********,*** 20, по иск с правно основание чл.88
т.1 б.”Б” от ЗЗ (отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
35 000 лв /тридесет и пет хиляди лева/ заедно със законната лихва върху тази
сума от 05.06.2007г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати на Д.М.Д., ЕГН- **********, лично за себе си и в качеството си на
законенпредставител на Х.В.Д., ЕГН- **********, и М.В.Д. , ЕГН **********,***, на основание чл.64 ал.1 от ГПК(отм) сумата в размер на 3800(три хиляди
иосемстотин)лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати на Р.Г.Д., ЕГН- ********** И.В.Д., ЕГН- **********,*** 20, на основание чл.64 ал.1
от ГПК(отм) сумата в размер на 1800 хиляда
иосемстотин)лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр. С. ул. "***" № * ет.*, да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 9600(девет хиляди и шестотин )лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС
в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: