№ 76
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600016 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда №260160 от 04.10.2021г. по НОХД №
4752/2019г. по описа на ВРС, с която на К. СЛ. К. за престъпление по чл. 210ал.1т.5 във вр. с
чл.209 от НК е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода, като на основание
чл.25ал.1 във вр. с чл.23ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на
ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от
ПЕТ ГОДИНИ по присъдите по НОХД № 4752/2019г. на ВРС и по НОХД № 790/2017г. на
ВРС. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Н. П. Н. сумата от
75 941,85лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от
престъплението по чл.210 от НК, както и сторените по производството разноски. Оправдан
е на основание чл.304 от НПК да е въвел в заблуждение пострадалия и да му е причинил
вреда за разликата над 75 941,85лв. до 80 541,85лв., като за тази разлика е отхвърлен и
предявеният граждански иск. Срещу присъдата е депозирана жалба от адв. Елена Касабова-
Кондова, служебен защитник на подс. К. СЛ. К., в която се сочи, че присъдата е неправилна,
недоказана и необоснована, поради което се прави искане на основание чл.334т.4 във вр. с
чл.24ал.1т.1 от НПК същата да бъде отменена, наказателното производство прекратено, а
гражданският иск отхвърлен изцяло като неоснователен. Основният аргумент в жалбата е, че
деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като не била доказана
причинно следствената връзка между действията на К. и твърдяното увреждане, а така също
и субективната му страна. Според защитата пострадалият не би могъл да бъде заблуден, тъй
като заедно със съпругата си е участвал като управител и съдружник във фирма за
недвижими имоти, а от друга страна с подсъдимия са имали съвместна дейност свързана с
покупко- продажба на недвижими имоти. Твърди се, че всеки път когато пострадалия е
внасял сумите по договорите в банката е присъствал подсъдимия, който теглел същите суми
и ги връщал веднага на Н., което било доказано с показанията на св. Татяна Василева.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. СЛ. К., поддържа изцяло
1
депозираната жалба на сочените в нея основания. Подсъдимият също поддържа жалбата с
твърдения, че винаги когато пострадалия е внасял парите в банката той е бил с него и ги е
теглил веднага, след което му ги връщал. Сочи, че банковите документи са объркани, поради
което и съдът също се бил объркал. По подробно изложените съображения моли съда да
уважи жалбата.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Счита, че по отношение на изпълнителното деяние са налице последователни измамливи
действия с краен резултат, довели до заблуждението на пострадалия и той е достигнал до
извода, че има основание да се разпореди със своите парични средства. По отношение на
твърдението, че парите били връщани от подсъдимия на пострадалия сочи, че след като
подсъдимият е толкова опитен, ако действително е било правено нещо фиктивно и нямащо
за цел да бъде измамен пострадалия, то тези пари биха били предавани с разписка между
двамата, поради което и нямало да има дело, тъй като подсъдимият щял да представи
писмени доказателства за предаването на парите. В заключение изтъква, че е осъществена
измама, причинена е вреда, поради което моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда.
Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител Н.Н. изразява несъгласие с
визираните в жалбата основания. Счита, че претърпените от повереника му вреди са
доказани по несъмнен начин, поради което и съдът е уважил съответния размер, като
деянието на подсъдимия е доказано във формата на вина пряк умисъл. Горното следва от
обстоятелството, че той лично е представял фалшиви писмени доказателства,
легитимирайки се като собственик и именно това е и самата заблуда. Според повереника в
хода на първоинстанционно производство съдът, след внимателен анализ и след изискване
на нужните доказателства, е приел, че вината на подсъдимия е доказана, както и измамните
действия. Предвид горното моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, както и в частта за уважения
граждански иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от
надлежна страна.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подс. К. и св. Н.Н. се познавали от дълги години от около 1973, 1974 година когато
работили заедно около две години. След 1989год. двамата се срещнали случайно в
гр.Аксаково и тогава подсъдимият оказал съдействие на св. Н. във връзка с имот. Известно
време след това двамата отново се видели случайно, заговори ли се и подсъдимият
споделил, че се занимава с имоти и има участие в Поземлената комисия. На свой ред св. Н.
му казал, че има познати руснаци които искат да инвестират в България. След време
подсъдимият се обадил на св. Н. и му казал, че е намерил имот в кв. „Виница“. Двамата
отишли да видят имота. Св.Н. се обадил на своите познати в Русия и те се съгласили да го
купят. Св. Н. информирал подсъдимият, че ще купят имота. На свой ред подсъдимият казал,
че ще уреди нещата и поискал от Н. известна сума пари, която последния му дал. За
посочената сума бил подписан запис на заповед от подсъдимия. След около година
подсъдимият информирал св. Н., че не може да уреди продажбата на имота защото е
общински и последният поискал да му върне парите. Това обаче не станало въпреки
многократно провеждани разговори между двамата по този въпрос, тъй като подсъдимият
не разполагал с парични средства, а дължал суми и на други лица. При последния разговор
по този въпрос, в началото на 2014год. подсъдимият казал на св. Н., че има възстановени
(реституирани) имоти от поземлената комисия, находящи се в м. „Ламбур пунар“ и ако иска
2
може да му ги продаде. Такива имоти подсъдимият не притежавал, но св. Н. не бил наясно с
това. Същият познавал добре местността, в която подсъдимият му казал, че се намират
имотите и проявил интерес. Попитал подсъдимият дали има документи за имотите и той
потвърдил. Последният завел св. Н. да види имотите, показал му и две решения от
поземлена комисия – решение № 670/11.01.2000год. и решение № 656.22.11.1999год., като
му съобщил също така, че е единствен наследник на майка си. В първото посочено по-горе
решение било посочено, че на наследниците на К.Ж.К. (майката на подсъдимия) се
възстановява правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 2500
дка в м. „Ламбур пунар“ имот част от парцел № 17289 от кадастралния план изработен
1956г. при граници (съседи): 17290, 17291. С второто цитирано по-горе решение на К.Ж.К.
било признато право на собственост на нива 1.000дка (един дка) пета категория находяща се
в терен по параграф 4 на гр. Варна в м. „Ламбур пунар“ имот № част от парцел № 11041 от
кадастрален план изработен 1956год. при граници (съседи): 11042.11043. Убеден, че
подсъдимият е собственик на имотите които предлага за продажба св. Н. решил да купи по-
малкия имот – нивата от 1дка като била постигната договорка между него и подсъдимия за
продажна цена в размер на 28 000лв.. Уговорили се сумата да бъде изплащана на части.
Подсъдимият съставил предварителен договор за сделката като предоставил на св. Н., копие
от Решението на поземлената комисия, касаещо този имот, скица, както и банковата си
сметка в ЦКБ, по която последният да му превежда парите – BG08CECB97901050259100.
На 12.02.2014год. св. Н. превел по посочената му от подсъдимия банкова сметка в ЦКБ
сумата от 2500лв. Превода св. Н. правил 13:33ч. в офиса на ЦКБ „Цар Симеон“, находящ се
в гр.Варна на ул. „Цар Симеон І„ № 31 като вписал като основание за превода „капаро за
покупка на недвижим имот в КК „Чайка“. В 13:39ч. подсъдимият изтеглил сумата от 2000лв.
от друг офис на банката, (ИРМ Черноморец“) находящ в гр.Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 55.
На 17.03.2014год. св. Н. направил втора вноска по сметката на подсъдимия във връзка
със заплащането на имота, а именно сумата от 3707.85лв. Превода бил извършен в 11:16ч в
ЦКБ офис „Владислав“, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №18. На същата дата,
около 20 минути след това, в друг офис на ЦКБ в гр.Варна, а именно в ИРМ Община Варна,
находящ се на бул. Осми Приморски полк“ №43 подсъдимият извършил разпореждания с
постъпилата сума – в 11:41ч. наредил вътрешнобанков превод като превел сума в размер на
2500лв. по сметка на Станимир Мирчев Димитров като задължение по договор; в 11:43ч.
изтеглил от сметката си сума в размер на 1000лв., а в 11:44ч. превел 50лв. в друга своя
банкова сметка в ЦКБ.
На 15.04.2014год. св. Н. направил поредно плащане на част от продажната цена на
имота договорен с подсъдимия. В 11:18часа, в офис на ЦКБ Клон Варна, находящ се на бул.
„Съборни“ № 58а св. Н. внесъл по сметката на подсъдимия сума в размер на 9500лв. като
вписал като основание за внасяне „капаро за покупка на недвижим имот КК „Чайка, парцел
172“. На същата дата в 14:40ч. от офиса на ЦКБ Цар Симеон І“, находящ се в гр.Варна, ул.
„Цар Симеон І“ № 31, подсъдимият изтеглил сумата от 2098лв.
Междувременно подс. К. показал на св. Н. и два броя протоколи за въвод във владение
касаещи имотите които предложил за продажба на св. Н. – Протокол № 25-ГТ/08.03.2014год.
съгласно който наследниците на К.Ж.К. се въвеждали във владение в имот 11041 - 1000кв.м.
и Протокол № 53-ГТ25.04.2014год. за въвеждане във владение на К.Ж.К. в имот с площ
2500кв.м. имот № 17289, от които му предоставил и копия. Предоставил му и копие от
удостоверение за наследници на майка си в което фигурирал като единствен наследник.
От своя страна св. Н. показал на свой познат адвокат предварителния договор за
продажба изготвен от подсъдимия, както и документите които той му бил предоставил.
Адвоката не одобрил съдържанието на договора и разяснил на св.Н. какво трябва да
фигурира в него.
На 20.05.2014год. св. Н. и подсъдимия подписали нов предварителен договор за
покупко-продажба на имота изготвен от св. Н.. Съгласно договора продавачът
(подсъдимият) се задължавал да прехвърли собствеността, а купувачът (св.Н.) да купи
3
недвижим имот придобит по наследство с Решение № 670 от 11.01.2000год. на Поземлена
комисия гр.Варна и Протокол за въвод във владение № 25-ГТ/18.03.2014год. на Община
Варна, а именно нива от 1000кв.м. (един декар) пета категория находяща в м. „Ламбур
пунар“, представляваща имот 11041 по кадастралния план изготвен през 1956год. при
граници (съседи) имоти № 11042 и № 11043 за сумата от 28000лв. В договора било
посочено, че до неговото подписване купувача е дал капаро в размер на 15717лв., а
останалата част от сумата 12283лв. ще бъде платена до 30.06.2014год. Съгласно
предварителния договор окончателния такъв следвало да се сключи до 30.06.2014год. като
продавачът (подсъдимият) се задължавал да подготви необходимите документи за
изповядване на сделката и декларирал, че притежава изцяло и в пълен обем правото на
собственост върху имота предмет на договора.
На 23.05.2014год. св.Н. внесъл поредна вноска по сметката на подсъдимия от
продажната цена на имота, който последният му продавал. Това сторил в ЦКБ офис
Владислав, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №18, където в 09:39ч. внесъл сумата
от 10940лв. като посочил основание „покупка на недвижим имот к.к Чайка имот 11041 стар
172“. На същата дата, от друг офис на ЦКБ в гр.Варна, а именно офис клон Варна, находящ
се в гр.Врана, бул. „Съборни“ № 58а, подсъдимият изтеглил от сметката си следните суми: в
10:35ч. изтеглил на каса сумата от 1500лв. и направил арбитражна сделка като сумата от
8517.30лв. му била изплатена в евро- 4350евро. Подсъдимият изтеглил от банкомат сумата
от 400лв., а малко по-късно на същата дата около 1:30ч., от друг офис на ЦКБ „ИРМ
Черноморец, находящ се в гр.Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 55 изтеглил на каса още
400лв.
На 26.05.2014год. св. Н. внесъл по посочената му от подсъдимия банкова сметка и
сумата от 1330лв. Това сторил в 10:33ч. в офис на ЦКБ „Владислав“, находящ се в гр.Варна,
бул. „Вл.Варненчик“ №18. Като основание за вноската отново посочил „покупка на недв.
имот кк Чайка имот 11041 стар 172“. На същата дата, в 10:53ч от друг офис на банката в
гр.Варна – ЦКБ, клон Варна, находящ се на бул. „Съборни“ №58а, подсъдимият изтеглил в
брой сумата от 1300лв.
Известно време след подписване на предварителния договор изготвен от св. Н.
подсъдимият му се обадил и му казал, че има нужда от пари. Предложил да му продаде част
и от другия имот (имота от 2500кв.м.), а именно 800кв.м. за сумата от 25 000лв.. Св. Н.
решил да купи и този имот, тъй като бил установил, че в другия имот, за който вече имал
сключен договор няма да може да строи.
На 30.05.2014год. подс. К. и св. Н. сключили предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, съгласно който продавачът се задължавал да прехвърли
собствеността на купувача върху следния недвижим имот: 800 кв.м. ид.ч. от имот целия от
2500кв.м., придобит по наследство с Решение № 670/11.01.2000год. на Поземлената комисия
гр.Варна и протокол за въвод във владение № 53-ГТ от 25.04.2014год., а именно нива от
2500кв.м. находяща се в гр.Варна м. „Ламбур пунар“ имот № част от п-л 17289 от
кадастралния план от 1956г. при граници (съседи) 17290, 17291, заявен с пореден №1 от
заявлението и установен с емлячен регистър срещу сумата от 25000лв.
В договора било вписано, че цената ще бъде платена на две части 5000лв. при подписване на
договора и 20000лв. в срок до 20.03.2015год. Уговорено било също така, че окончателния
договор ще се сключи в срок до 30.04.2015год.
В деня на подписване на договора - 30.05.2014год. св. Н. внесъл по посочената му от
подсъдимия сметка сума в размер на 5000лв. като вписал като основание за внасяне на
сумата „по дог. за покупко-продажба на недвижим имот кк Чайка пл 17289 800К“. Това той
сторил в 15:01ч. в банковото представителство на ЦКБ Лизинг, находящо се в гр.Варна,
бул.“Сливница“ № 72. На същата дата около 10 минути по-късно, от същия офис на банката
подс. К. изтеглил в брой сумата от 5000лв.
На 31.05.2014год. в 14:03часа, в банковото представителство на ЦКБ „Община Варна“,
находящо се в гр.Варна бул. „Осми приморски полк“ №43, св. Н. внесъл и друга част от
4
продажната цена на имота от 800кв., а именно 5000лв. На същата дата от същия офис на
банката, но около 20 минути по-късно (в 14:17ч) подсъдимият изтеглил в брой сумата от
4000лв.
Когато дошъл крайния срок за изповядване на сделката по първия предварителен
договор (този за имота от 1000кв.м.) подсъдимият казал на св. Н., че ще има затруднение с
ваденето на скица от кадастъра за имотите, защото местата попадали в терени по §4,
трябвало да се попълнят и това щяло да отнеме време. Св. Н. му повярвал. Същият знаел, че
работата в Кадастъра става бавно и му казал, че когато имотите се нанесат там тогава ще му
бъдат прехвърлени.
Св. Н. продължил да внася в сметката на подсъдимия вноски от продажната цена на
втория имот, за който имали сключен предварителен договор.
На 18.09.2014год.,в офис на ЦКБ „Владислав“, находящ се в гр.Варна, бул.
„Вл.Варненчик“ №18, в 14:30ч. Н. внесъл по сметка на подсъдимия сумата от 3500лв. като
посочил като основание за внасяне по договор за покупко-продажба на недв. имот КК Чайка
ПЛ17289 800кв.м.“. На същата дата, в 15:09ч., от друг офис на банката – Клон Варна,
находящ се в гр.Варна, бул. „Съборни“ № 58а, подсъдимият изтеглил сумата от 3000лв.
На следващия ден 19.09.2014год. св. Н. внесъл поредна вноска от продажната цена на
имота предмет на втория предварителен договор, а именно сумата от 3200лв. Това сторил в
11:03ч в офиса на ЦКБ „Владислав“, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №18. На
същата дата около 20 минути по-късно, в 11:21ч., от друг офис на банката (ИРМ Община
Варна), находящ се в гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, подсъдимият изтеглил от
сметката си сумата от 3000лв.
На 23.09.2014год. св. Н. внесъл по сметката на подсъдимия и още една част от
продажната цена по втория предварителен договор. В 12:00ч., офиса на ЦКБ „Владислав“,
находящ се в гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №18, св. Н. внесъл сумата от 3300лв. като
посочил като основание по дог. за покупко-продажба на недв. имот КК Чайка пл 17289
800КВ“.
Междувременно св. Н. решил да купи още една част от по-големия имот - 500кв.м.
Същият говорил за това с негов познат руснак, като дори двамата се уговорили след като
придобие имота Н. да прехвърли на руснака една част от имота. Подсъдимият обявил за
този имот цена в евро като поискал и по-голямо капаро – 7000евро. Така на 23.10.2014год.
между подсъдимия и св. Н. бил сключен трети предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот. Съгласно същия подсъдимият като продавач се съгласявал да прехвърли
на св. Н. като купувач недвижим имот от 500кв.м. ид.ч. от имот, целия от 2500кв.м.,
придобит по наследство с решение № 670 от 11.01.2000год. на поземлената комисия
гр.Варна и протокол за въвод във владение № 53ГТ от 25.04.2014год. на Община Варна, а
именно нива находяща се в м. „Ламбур пунар“, имот № част от пл. 17289 от кадастралния
план от 1956год. при граници (съседи) 17290, 17291, заявен с пореден №1 и установен с
емлячен регистър. Уговорената продажна цена била в размер на 17064лв. За този имот
подсъдимият поискал от св. Н. да даде веднага капаро в размер на 13664лв, което било
вписано и в договора, а остатъка от цената следвало да се плати от купувача в срок до края
на 2014год. Съгласно договора в срок до 30.04.2015год. следвало да бъде сключен
окончателен договор като продавачът се задължавал да подготви необходимите документи
за изповядване на сделката.
В деня на подписване на този предварителен договор на 23.10.2014год., в офис на ЦКБ
„Владислав“, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №18, в 11:58ч. св. Н. превел по
посочена му от подсъдимия валутна (еврова) сметка сумата от 7000евро, като посочил като
основание за внасяне по договор за покупко-продажба на недв. имот КК Чайка пл 17289
500КВ. Посочената сума била дадена на св. Н. от руснака, за да може да плати капарото. На
същата дата 23.10.2014год., в 12:19ч. от друг офис на банката „ИРМ Черноморец“, находящ
се на бул. „Осми Приморски полк“ № 55, подсъдимият обменил валутата в лева и изтеглил в
брой сумата от 13671лв.
5
На 27.10.2014год. св. Н. превел по сметка на подсъдимия и още една част от
продажната цена на имота от 500кв.м., а именно 1500лв. това той направил в 11:54ч. в офис
на ЦКБ „Владислав“, находящ се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 18 като вписал като
основание за превода „по дог. За покупка на недв. имот КК Чайка“ пл 17289 500кв.“ На
същата дата 27.10.2014год., в 13:01ч от друг офис на банката (ИРМ Черноморец), находящ
се в гр.Варна, бул. “Осми Приморски полк“ № 55 подсъдимият изтеглил от сметката си
сумата от 1000лв.
На 03.11.2014год. св. Н. внесъл поредна част от продажната цена на имота от 500кв.м.,
а именно сумата от 1900лв. Това той сторил в 12:25ч. в офис на ЦКБ „Владислав“, находящ
се в гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 18. На същата дата, в 12:48ч. от друг офис на ЦКБ –
Банково представителство Варна, находящ се на бул. „Княз Борис І“ № 13, подсъдимият
изтеглил сумата от 1800лв.
След като минала 2014год. св. Н. попитал подсъдимия какво става с кадастъра и той му
казал, че ще стане през 2015год., да не се притеснява.
На 18.03.2015год. св. Н. внесъл и последната вноска от продажната цена на имота от
800кв.м., а именно сумата от 5000лв. Това той сторил в 11:35ч. в офис на ЦКБ клон Варна,
находящ се на бул. „Съборни“ №58а. На същата дата, от същия клон на банката в 11:43ч.
подсъдимият изтеглил от сметката си сумата от 5000лв.
В началото на 2015год. подс. К. казал, на св. Н., че може да му продаде и още 200кв.м.
от голямата нива (тази от 2500кв.м.). Казал му че има нужда от пари защото ще прави
покупки на значителна стойност, че се нуждае от 6000лв., а и на него 1 дка от нивата му
били достатъчни. Св. Н. говорил с руснака, двамата обсъждали как може да се раздели
имота впоследствие. Същият уведомил подсъдимия, че е съгласен да купи и още 200кв.
метра от голямата нива.
На 20.03.2015год. св. Н. като купувач и подсъдимия като продавач, сключили нов
предварителен договор. Съгласно същия продавачът се задължавал да прехвърли на
купувача 200кв.м. ид. части от недвижим имот, целият от 2500лв., придобит по наследство с
решение № 670 от 11.01.2000год. на поземлена комисия Варна и протокол за въвод във
владение № 53 ГТ от 25.04.2014год. на Община Варна, а именно нива находяща се в
гр.Варна, „Ламбур пунар“, имот № част от п-л 17189 от кадастралния план от 1956г., при
граници (съседи): 17190 и 17191, заявен с пореден №1 и установен с емлячен регистър.
Продажната цена на имота била 6100лв. като 4600лв. се заплащали в деня на
подписване на договора, а останалата сума от 1500лв. следвало да се плати в срок до
10.08.2015год. Съобразно договора окончателния договор следвало да бъде сключен до
15.05.2015год., като продавачът се задължавал да подготви необходимите документи за
изповядване на сделката. И в този договор както и в останалите три договора подписани
преди това подсъдимият като продавач декларирал, че притежава изцяло и в пълен обем
правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на договора, че имота не е
обременен с вещни тежести, че за имота няма висящи съдебни спорове и изпълнителни
производства, че не е предмет на други реституционни претенции, на други предварителни
договори за покупко-продажба, на договори за наем, че представените от него документи са
автентични и с вярно съдържание и няма други документи, касаещи правото на собственост
върху продавания имот, както и че не са налице каквито и да било обстоятелства, които да
доведат до пълна или частична евикция на купувача по имота.
В деня на подписване на този договор (20.03.2015год.) в 13:32ч., в офис на ЦКБ
Владиславово, находящ се на бул. „Св. Св. Константин и Елена“ № 26) в гр.Варна, св. Н.
внесъл по сметка на подсъдимия сума в размер на 4600лв. Като основание за внасяне на
сумата св. Н. посочил „по дог. за покупка на недв. имот КК Чайка пл 17289 500кв.м.“. На
същата дата от същия офис, в 13:42ч. подсъдимият изтеглил от сметката си същата сума.
На 10.08.2015год. св. Н. внесъл по сметката на подсъдимия сумата от 3000лв. като част
от продажната цена на имота по последния договор. Това той сторил в 10:26ч., в офис на
ЦКБ ИРМ Варна, находящ се на бул. „Княз Борис І“ № 13. Като основание за вноската
6
същият вписал „по дог. за покупка на част от недв. имот КК Чайка пл.17289“. На същата
дата, в 10:45ч. от друг офис на банката – офис Бенковски, находящ се на ул. „Г.Бенковски“
№ 16, подсъдимият изтеглил сумата от 2000лв., а по-късно същия ден, в 13:55ч. от офис
ИРМ Черноморец находящ се на бул. „Осми Приморски полк“ № 55 изтеглил и сумата от
800лв.
Тъй като изповядването на сделките по предходните три договора се бавело св. Н.
провеждал многократно разговори с подсъдимия по този въпрос, но той все изтъквал че
скиците се бавят. В крайна сметка св. Н. внесъл останалата дължима сума по последния
договор (за мястото от 200кв.м.) по-късно от уговорената дата в договора, а именно през
2016год. На 22.04.2016год. Н. внесъл по сметката на подсъдимия сума в размер на 350лв.
Това сторил в 15:27ч. в офис на ЦКБ ИРМ Цар Симеон І, находящ се в гр.Варна, ул. Цар
Симеон І № 31. Като основание за вноската посочил „по дог. покупка недвижим имот КК
Чайка ПЛ 17289 200КВ“.
На 24.04.2016год. Н. внесъл по сметка на подсъдимия сумата от 1000лв. Това сторил в
15:10ч. в офис на ЦКБ ИРМ Лизинг, находящ се в гр.Варна, бул. „Сливница“ №72. Като
основание за вноската посочил по „дог за покупка на недвижи имот КК чайка ПЛ 17289
200КВ“. На същата дата, от същия офис в 15:14ч. подсъдимия изтеглил от сметката си
сумата от 1000лв.
Последното плащане във връзка с имота от 200 кв св. Н. направил на 17.05.2016год. На
тази дата в 10:29ч. от клон на ЦКБ Габрово същият внесъл по сметка на подсъдимия сумата
от 1550лв. като посочил като основание за вноската „покупка на част от недв.имот в КК
чайка Варна“. На същата дата в 12:00ч. от офис на ЦКБ в гр.Варна, (ИРМ Цар Симеон І“)
находящ се на ул. „Цар Симеон І“ № 31 подсъдимият изтеглил от сметката си сумата 1500лв.
Тъй като в края на 2016год. подсъдимият все отлагал изповядването на сделките и
казвал, че го бавят от Кадастъра, св. Н. се усъмнил, че има нещо нередно. Същият огледал
обстойно документите и констатирал някой несъответствия. Показал документите, които му
бил дал подсъдимия - решенията на Поземлената комисия и протоколите за въвод на свой
познат, който му казал, че документите са фалшиви. Тогава св. Н. разбрал, че е измамен.
Същият се срещнал с подсъдимия и го уведомил какво е установил. Подсъдимият не
отрекъл и казал, че ще му върне парите. На 22.03.2017год. подсъдимият и св. Н. подписали
споразумение, съгласно което подс. К. признавал безусловно, че дължи на св. Н. сумата от
90000лв. от които 72000 главница по предварителни договори за продажба на недвижими
имоти и 18000лв. лихва. В споразумението бил уговорен и краен срок за плащане
30.03.2018год. За посочената сума от 90000лв. подсъдимият подписал и запис на заповед.
Въпреки споразумението обаче подсъдимият не върнал никаква част от парите платени му
от св. Н., а започнал да се укрива. Горното наложило св. Н. да подаде жалба в РП Варна.
Видно от заключението на изготвената в хода досъдебното производство съдебно-
графическа експертиза, подписите в предварителни договори за покупко-продажба на
недвижим имот от датите 20.05.2014г., 30.05.2014г., 23.10.2014г. и 20.03.2015г. със страни
К. СЛ. К. - „продавач" и Н. П. Н. - „купувач", са положени от тях.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че общата сума на внесените парични средства от св.
Н. по банковата сметка на подс. К. възлиза на общо 80 541.85 лева с основания, сключените
предварителни договори за покупко-продажба на процесните два имота, като внесената сума
за имота от 500кв.м. надвишава договорената цена с 4600лв.
От приложените към ДП писмо от Общинска служба по земеделие и гори изх.№ РД05-
1200/16.10.2017год. и приложенията към него се установява, че ПК Варна е постановила
решение № 656/22.11.1999год. за възстановяване право на собственост на Ж.Й.Ж. в
съществуващи стари реални граници, както и че Решение № 670/11.01.2000год. не е
налично. Установява се също така, че имот 01728 от КВС е с площ от 3.165дка и е
възстановен на Ж.Й.Ж. с Решение 656/22.11.1999год., а за имот № 11041 няма данни.
Установява се също така. че преписка с вх.№ 40327/17.01.1992год. е образувана по
7
заявление на К.Ж.К. наследник на Ж.Й.Ж.. От приложеното към цитираното по-горе писмо
Решение № 656 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими реални граници в землището на Виница се установява, че същото е издадено
по заявление вх.№ 40327 от 17.01.1992год. изходящо от К.Ж.К., като с него е възстановено
право на собственост на наследниците на Ж.Й.Ж. и касае ниви в местност „Маница“. От
приложения към писмото Протокол № 1082 от 06.04.2000год. е видно, че със същия К.Ж.К.
се въвежда във владение на имотите, описани в решение 656/22.11.1999год. От писмо от
Община Варна е видно, че протоколи № 25-ГТ/18.03.2014год. и № 53-ГТ/25.04.2014год. за
въвод във владение за новообразувани имоти в м. „Ламбур пунар“ КК Чайка, землище
Виница не са били издавани.
От приложеното към делото писмо от Областна дирекция по земеделие Варна се
установява, че Решение № 670/11.011.2000год. не се съхранява.
Описаната по- горе фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, като същата е доказана въз основа на показанията на свидетелите,
дадени в хода на съдебното следствие и тези приобщени към доказателствения материал по
реда на чл.281 от НПК, заключенията на вещите лица, писмените доказателства. Същата
съответства на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционният съд анализирайки в съвкупност доказателствата по делото правилно е
постановил присъдата си, като е признал за виновен подс. К.К. по така предявеното му
обвинение. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на ВРС и ги намира за
правилни, обосновани и съответни на доказателствената съвкупност по делото.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че между подсъдимия и
пострадалия е имало четири предварителни договора за продажба на недвижими имоти,
сключени на 20.05.2014г., на 30.05.2014г., на 23.10.2014г. и на 20.03.2015г. По същите Н.
превеждал сумите, описани по- горе по сметка на подсъдимия. Макар първия предварителен
договор да е с дата 20.05.2014г., а първите суми според обвинението да са внесени на
12.02.2014г., то пострадалия е посочил в показанията си, че преди това е имало сключен
друг договор, но след като се консултирал с адвокат бил изготвен този нов договор от
20.05.2014г. Предвид горното и правилно ВРС е приел, че началният момент на
престъплението е 12.02.2014г. В тази връзка съдът кредитира показанията на Н., досежно
основанието за внасяне на сумите по сметка на подсъдимия за този първи предварителен
договор, тъй като същите съответстват на отразеното във вносните бележки. Видно от
същите, в периода от 12.02.2014г. до 20.05.2014г. Н. е отразявал в тях основанието за
превода на сумите, а именно „капаро за покупка на недвижим имот КК „Чайка“. Нещо
повече, пострадалия във всяка една вносна бележка, а не само по този първи предварителен
договор, е отразявал основанието за внасяне на сумата по сметка на подсъдимия, като е
конкретизирал в достатъчна степен, имота, за който се отнася вноската. От друга страна, в
договора от 20.05.2014г. е посочено, че от купувача е внесена като капаро сумата от
15 717лева, което още веднъж потвърждава показанията на пострадалия. Основният
аргумент на защитата, обосноваващ липсата от обективна и субективна страна на
престъплението измама е, че всички суми, внесени от пострадалия веднага след това му
били връщани от подсъдимия, поради което и не била реализирана за него имуществена
облага. Твърди се, че Н. е знаел, че тези имоти не били собственост на К., като и двамата
знаели, че те нямат собственик и затова решили подсъдимия да се ангажира пред Поземлена
комисия и той да стане техен собственик. Нещо повече, подсъдимият твърди, че именно Н.
го завел на мястото, където се намират тези изоставени имоти, а К. следвало да провери в
Кадастъра какви вписвания имало за тях. Сочи още, че предоставените решения за
собственост на поземлената комисия и въводите във владение, не били истински и този факт
се знаел от Н.. Пострадалия от друга страна сочи, че не е знаел, че предоставените му
решения на поземлената комисия за собственост не били истински документи и че К. не е
собственик на описаните в тях имоти. Съдът кредитира показанията на Н., тъй като ако тези
обстоятелства му биха били известни, то не е имало необходимост от съставяне на
неистински документи за собственост, които да му бъдат предоставени. Видно от
8
показанията на св. Попова, въводите във владение не са издавани от нея, тъй като за
местност „Лумбур пунар“, находяща се в КК „Чайка“ не е имало издадена заповед на
областния управител за одобряване на план за новообразувани имоти. Видно от писмените
доказателства по делото, процесните решения за възстановяване право на собственост,
които подсъдимият предоставил на Н. не са истински документи, факт, който не се оспорва
от подсъдимия. Същият признава, че не е собственик на тези имоти и никога не е
притежавал такива в КК „Чайка“. Съдът намира, че от доказателствата по делото е видно, че
подсъдимия се е легитимирал като собственик на описаните в предварителните договори
имоти, като за целта предоставил на пострадалия удостоверение за наследници, решения за
възстановяване на право на собственост на Поземлена комисия, както и въводи във
владение. Именно посредством тези писмени документи подс. К. е възбудил заблуждение у
пострадалия, че е собственик на имотите и му ги е предложил за продажба. Съдът споделя
доводите на първата инстанция, с които отхвърля твърденията на подсъдимия, че след всяко
плащане от страна на пострадалия, той му връщал внесената по негова сметка сума. Видно
от доказателствата по делото, изискани от ВРС – банкови извлечения, вносни бележки и
нареждания разписки, в рамките на същия ден, а понякога и в рамките на няколко минути
след като сумите внесени от Н. са постъпвали по сметката на подсъдимия, той теглел
същите от сметката си. Както и ВРС е отбелязал голяма част от операциите по внасяне и по
теглене са били извършвани в различни банкови офиси на ЦКБ в гр.Варна, а някои от тях са
били на значително разстояние един от друг. Нещо повече, една от вноските е направена от
офис в гр.Габрово, а сумата е изтеглена от офис в гр.Варна. От друга страна в част от
случаите подсъдимият е теглил суми с различна стойност от внесената- при внесена на
17.03.2014год. от Н. сума в размер на 3700лв., подсъдимият е изтеглил сума от друг офис в
размер 1000лв. и е наредил превод на сума в размер на 2500лв. по сметка на друго лице –
С.Д.; внесена от Н. на 15.04.2014год. сума в размер на 9500лв., подсъдимият е изтеглил от
друг офис сума в размер на 2098лв.; при внесена от Н. сума на 27.10.2014год. в размер на
1500лв. подсъдимият е изтеглил на същата дата от друг офис сума в размер на 1000лв.;
внесена от Н. на 10.08.2015год. сума в размер на 3000лв., подсъдимият е изтеглил на същата
дата от два различни офиса веднъж 2000лв. и втори път 800лв. Действително от банковите
извлечения, приложени по делото е видно, че са налице случаи, при които подсъдимият е
теглил суми от същия офис, в който те са били внесени от Н. и теглените суми са били
идентични по размер с внесените. Горното не се отрича от Н. в показанията му, но уточнява,
че това е било в случаите когато К. е трябвало да му представя някакви документи.
Пострадалият отрича подсъдимият да му е връщал сумите, които е превеждал в деня на
внасянето или след това. Съдът кредитира показанията на св. Н., досежно горното
обстоятелство, като показанията му се потвърждават и от приложеното по делото
нотариално заверено споразумение от 22.03.2017г. между подсъдимия и пострадалия, видно
от което страните са се съгласили, че К. дължи на Н. сумата от 72000лева главница по
предварителни договори за продажба на недвижими имоти. Горното се сочи и от
пострадалия в съдебно заседание, а именно с каква цел и поради какви причини е сключено
това споразумение, поради което съдът кредитира показанията на Н., досежно
обстоятелството, че внесените от него суми по сметка на подсъдимия не са му били върнати.
В тази връзка правилно ВРС не е кредитирал показанията на св. Татяна Василева, според
която около 10 пъти водила с колата си подсъдимия до банката ЦКБ на ул. „Д-р Пискюлиев“
и че всеки път подсъдимият се срещал със св. Н. там и виждала как подсъдимия много пъти
давал голяма пачка с пари на св. Н.. ВРС обективно и в съответствие с доказателствата по
делото е дал отговор поради какви причини не кредитира показанията на тази свидетелка,
които се споделят и от настоящата инстанция. Безспорно твърдяното от нея е в
противоречие с показанията на св. Н., а от друга страна по делото са налице писмени
доказателства/ банкови документи/, видно от които от този офис на банката (клон Варна)
подсъдимият основно е теглил пари и е нареждал такива, а св. Н. е правил вноските в други
офиси на банката. Установено е по делото, че има направена вноска от св. Н. в този клон
(на 18.03.2015год.) и от същия клон подсъдимия е изтеглил същата сума, но горното не е по
времето, посочено от св. Василева в показанията й.
9
Аргументите на подсъдимия, че капаро се давало на ръка, а внесените по банка суми
били за данъчни оценки, съдът намира за несъстоятелни. Няма правило по какъв начин се
изплаща капаро по сделка, а по- скоро това зависи от размера на вноската. Видно от
съдържанието на приложените по делото предварителни договори, в същите е имало
уговорена цена и пострадалия е внасял суми именно с оглед постигнатата договореност
между страните по сделката. Ирелевантно за съставомерността на деянието е къде е живеел
пострадалия и дали действително е познавал местността, където са се намирали процесните
имоти, доколкото същият не е длъжен да знае кой е техния собственик, а подсъдимия се е
легитимирал като такъв с предоставените документи за собственост. На следващо място,
въззивната инстанция не споделя твърдението на подсъдимия, че съдът и банката са се били
объркали, тъй като по делото са приложени вносните бележки и нарежданията разписки, в
които ясно е отразена датата и часа на всяка една операция, както и клонът на банката, от
който са били правени. Налице са случаи, в които двамата са били по едно и също време в
един и същ клон на банката по едно и също време, които и ВРС е посочил в мотивите си, но
горното не води до извод, че подсъдимия е връщал парите на пострадалия, поради което и
въззивната инстанция счита , че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин,
поради което и правилно първата инстанция е постановила осъдителна присъда.
Съдът намира за доказано, че подсъдимият е въвел пострадалия Н. в заблуждение
относно обстоятелството, че е собственик на процесните имоти и че ще му продаде нива с
площ от 1000кв.м. в гр.Варна, м. „Ламбур пунар“ част от парцел № 11041 и 1500кв. от имот
целия с площ от 2500м. находящ се в същата местност и представляващ част от парцел
17289. За горното К. е уверил Н., че е собственик на имотите, а след това му е предоставил и
документи за собственост върху имотите, удостоверение за наследници, а така също и
въводи във владение. Именно въз основа на това пострадалия е сключил предварителни
договори за покупката на тези имоти. Горните обстоятелства са го мотивирали да извърши
фактическо разпореждане чрез превеждане по сметка на подсъдимия сума в общ размер на
75941.85лв. Това е сторил считайки по този начин ще стане собственик на процесните
имоти. От своя страна подсъдимия с действията си по убеждаване, че е собственик на
имотите, предоставянето на документите за собственост и сключване на предварителните
договори е целял да набави за себе си имотна облага. Налице е причинна връзка между
деянието и престъпния резултат, тъй като имотната вреда е настъпила като пряко следствие
от имущественото разпореждане, осъществено от пострадалия свидетел, а разпореждането
пък е следствие от неправилната представа, която подсъдимият е формирал относно
основанието на разпореждането- че ще му прехвърли собствеността върху имотите, описани
в обвинителния акт. Имотната вреда е в размера, посочен по- горе и приет от ВРС, тъй като
предметът на разпореждане при измамата се намира във фактическата или разпоредителна
власт на измамения/ в случая парите/ и мотивиран от неправилните представи, последния
се разпорежда със свое имущество.
От субективна страна престъплението измама е извършено от подсъдимия К. при пряк
умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено , а
затова и наказуемо от Закона, предвиждал е, че вследствие на въздействието върху
пострадалия у него ще възникнат неправилни представи, предвиждал е, че вследствие на тях
Н. ще извърши акт на разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще
бъде увредено. Налице е и користна цел у подсъдимия, тъй като той е целял да набави за
себе си имотна облага.
В съответствие със събраните по делото доказателства ВРС е оправдал подс. К. да е
причинил имотна вреда на пострадалия над размера от 75941,85лв. до 80541,85лв.,
доколкото се установява, че за имота от 500кв.м. Н. е внесъл 4600лв. повече от
договореното, за което не е бил мотивиран от действията на подсъдимия. Предвид горното
правилно ВРС е оправдал подс. К. в тази част от обвинението.
Правилна е и квалификацията на деянието по т.5 на чл.210, ал.1 от НК, а именно
големи размери, тъй като стойността на щетата – общо в размер на 75941.85лв. надвишава
значително размера на 70 минимални работни заплати за страната/ 420лв. към
10
инкриминирания период/, възприет като критерий за големи размери.
Престъплението е осъществено от подсъдимия при условията на продължавано
престъпление, тъй като деянията осъществяват състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Именно тази доказателствена съвкупност, основаваща се на доказателствата по делото
установяват обективната и субективната съставомерност на деянието, както и неговия
автор. Предвид горното, настоящият състав на съда счита, че обосновано и обективно са
анализирани всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство,
които са ценени съобразно действителното им съдържание, поради което изводът за
доказаност на обвинението спрямо подс. К. е доказателствено установен и фактологично
обоснован.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно
е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани изводи за
обективната и субективната съставомерност на осъщественото от подс. К. деяние.
При индивидуализация на наложеното от първоинстнационния съд наказание по
отношение на подсъдимия, настоящата инстанция намира, че същото е справедливо по
размер, като правилно е била отчетена високата степен на обществена опасност на деянието
и невисоката степен на дееца. Отчетено е единствено наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало към датата на деянието, изминалия период
от време от извършването му до реализиране на наказателната му отговорност, а така също
и влошеното му здравословно състояние. Правилно ВРС е преценил, че наказанието следва
да бъде определено при условията на чл.54 от НК, като справедливо РС е наложил
наказание на подс. К. в размер на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, което се явява
съответно на целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК. Същото правилно е
било кумулирано с наказанието по НОХД № 790/2017год. Присъдата по това дело е влязла
в сила на 12.05.2017год., като подс. К. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване е било отложено по реда
на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Престъплението е било извършено на
10.12. 2014год. Двете деяния- по настоящото дело и това по НОХД № 790/2017г. се явяват
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което по
правилата на чл.25ал.1 във вр. с чл.23ал.1 от НК ВРС е наложил едно общо наказание в
размер на най- тежкото от тях, а имено ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложил за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Обосновано и в съответствие с
обуславящите отговорността обстоятелства е приел, че не е необходимо ефективно
изтърпяване на общото наказание, като е приел, че целите на наказанието, визирани в
нормата на чл.36 от НК ще бъдат постигнати и с отлагане на наказанието по реда на чл.66 от
НК.
Настоящата въззивна инстанция счита за правилна и законосъобразна присъдата и в
гражданско-осъдителната част. Осъщественото от подсъдимия деяние представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, съгласно който текст всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В съответствие с доказателствата по
делото първионстанцинния съд е приел, че подсъдимия следва да възмезди пострадалия до
размера на 75941.85лв., с която пострадалия се е разпоредил вследствие на неправилно
формираните у него представи. Същата е дължима ведно със законната лихва, считано от
17.05.2016год. до окончателното изплащане на сумата, поради което правилно е присъден
гражданският иск по размер и основание. За разликата до първоначално предявения размер,
искът се явява неоснователен, поради което и като такъв е отхвърлен от ВРС.
В съответствие с разпоредбите на НПК са присъдени и сторените по делото разноски и
е определена държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
11
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда по НОХД №4752/2019г. по описа на РС- Варна, 6-ти
наказателен състав, постановена на 04.10.2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12