Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1 Година 04.01.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на седми декември две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 2218 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.203 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Н.Г.Н. с ЕГН: **********,
с адрес *** против принудителна административна мярка от 15.08.2021г. наложена
от старши полицай сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, за
репатриране на лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ А6914НН. Счита наложената
принудителна административна мярка за неправилна и незаконосъобразна и прави
искане да бъде отменена. С жалбата се прави и искане да се осъди
административния орган да възстанови заплатената сума от 61,20 лева за
репатрацията на автомобила, както и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът
– Старши полицай сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив – Тодор
Стойков Вълчинов, не изразява становище по жалбата.
Ответникът
– Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Пловдив, редовно
уведомен, не изразява становище по жалбата.
Прокуратурата
на Република България, чрез представляващия прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1, във връзка с
чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 15.08.2021г.
в гр.Пловдив, старши полицай сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив
е наложил ПАМ - принудително преместване на превозното средство, без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач на паркиран лек
автомобил марка „Рено“ с рег.№ А6914НН. За репатрирането е изготвена докладна
записка до началник сектор „Общинска полиция“ гр.Пловдив, в което се сочи, че
на 15.08.2021г. в 14,20ч., на ул.“Отец Паисий“ до № 20, на основание чл.171,
т.5, б.Б от ЗДвП е репатриран автомобил марка „Рено“ с рег.№ А6914Н. Като
основание за репатрирането е посочено, че автомобила е паркиран в зоната на
пътен знак В-27, с табела за репатриране Т-18, т.1 – служебно паркомясто. Приложени
са три броя снимки.
По делото е
представени касови бележки № 0033318/15.08.2021г. и № 0033319/15.08.2021г. от делото), съгласно които за извършеното
репатриране е заплатена сумата от 60,00 лева и за престой паркинг сумата от 1,20
лева.
Наложената
принудителна административна мярка е обжалвана с жалба вх.№ 14408/16.08.2021г.,
подадена пред Административен съд Пловдив, в срока по чл.149, ал.1 от АПК. С
определение № 1313/08.09.2021г. постановено по адм.д.№ 2236/2021г. по описа на
Административен съд Пловдив, е прекратено производството по делото и то е
изпратено по подсъдност на Административен съд Бургас.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната
принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай
лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията
на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното
средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното
средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да
бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на
преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното
полицейско управление.
По силата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2,
4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната
административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за
издаването и́ в писмена форма, поради което същата може да бъде
разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да
приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен
по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Със
заповед № 8121з-1215/27.10.2016г. на министъра на вътрешните работи, са
делегирани правомощия на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши
изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна
полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат
да бъде преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Съгласно заповед № 18 ОА- 2593/06.11.2018г. на
кмета на Община Пловдив, на младши инспектор Тодор Стойков Вълчинов, заемащ
длъжността старши полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР гр.Пловдив, е вменено правомощието да премества или да
нарежда да бъде преместено паркираното ППС на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
Съгласно
чл.143, ал.1 от ЗМВР, държавните служители – полицейски органи, съобразно
изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си
задължения на следните видове длъжности: висши ръководни, ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски.
Съгласно
т.14 от Приложение № 2Б „Държавни служители със средно образование“ от действащия
Класификатор на длъжностите в МВР, длъжност „старши полицай“ е със специфично
наименование „младши инспектор“ и по вид е „младши изпълнителска“.
С оглед на така
представените доказателства и цитираните
правни норми, следва да се приеме, че по делото е доказана материалната
компетентност на длъжностното лице - старши полицай Вълчинов
и той е разполагал с правомощията да разпореди прилагането на процесната
административна мярка.
Мярката
е приложена при спазване на административнопроизводствените правила, като са неоснователни
доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на
които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Съгласно чл.6 от ЗДвП, участниците в движението, следва да
съобразяват своето поведение с пътните знаци.
Съгласно
чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В
случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към
момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.
Не е
спорно по делото, че паркираното от жалбоподателя МПС не е създавало опасност
за движението и не е затруднявало възможността за преминаване на други
участници в движението, като административният орган е посочил, че участъкът, в
който е било паркирано превозното средство, попада в зона обозначена с
неподвижен пътен знак В27, въвеждащ забрана за престой и паркиране. Това
обстоятелство се установява от представените по делото снимки, на лекия
автомобил, преди неговото репатриране, видно от които той е бил паркиран на
служебно паркомясто на „Хестия-77“, което е надлежно обозначено. Съответно на
табелата за паркомястото е поставен пътен знак В27, т.е. забрана за престой и
паркиране на други автомобили, която забрана не се отнася за лицата, имащи
право да ползват служебен абонамент. Налична е и табела Т18.1,
указваща принудителното преместване на неправилно паркиралите автомобили.
Съгласно Наредба №
18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци от група „В“ са предназначени за въвеждане на
забрана и за отменяне на въведена забрана, като според чл.80, ал.1 от Наредбата,
пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“ се използва за въвеждане
на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък. В чл.80, ал.6 от
Наредбата е предвидено, че действието на
въведената с пътен знак В27 забрана може да се ограничи по отношение на времето
(часове, дни) с допълнителните табели Т10, Т15 или Т16. Според чл.171, ал.1 от
Наредбата, допълнителна табела Т10 „Време на действие на пътния знак“ се
използва за указване на часовете от денонощието, през които е валидно
действието на знака, съгласно чл.176, ал.1 от допълнителни
табели Т15 „Работни дни“ и Т16 „Неработни дни“ се поставят предимно под пътни
знаци от групи „В“ и „Г“ за указване на дните, в които е в сила действието на
пътните знаци. Видно от представените по делото снимки, към пътния знак В27,
няма поставени табели Т10, Т15 или Т16, тоест
неговото действие не е ограничено времево. След като забраната за паркиране на мястото
на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя, не е ограничено в
определени дни и часове, по предвидения за това начин от законодателя, чрез
поставяне на съответните табели, то неоснователно се явява възражението, че в
случая забраната за паркиране не действала на 15.08.2021г. – неделя, тъй като
през този ден синята зона не функционира.
С оглед на изложеното, след като по делото не се твърди и не се
установява жалбоподателя да е имал съгласието на ползвателя на паркомястото, да
полза същото, то по отношение на него е действал знака В27, забраняващ
паркирането и така извършеното паркиране е в нарушение на правилата за
движение. Съответно, налице е и втората и материалноправна предпоставка за
налагане на ПАМ, предвидени в нормата на чл.171, т.5, б.Б,
предл. първо от ЗДвП, а именно паркирането да е
на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, с оглед наличната табела Т18.1.
По изложените съображения съдът намира,
че не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, поради което
жалбата на Н.Г.Н. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП,
решението в частта в която е отхвърлена жалбата не подлежи на обжалване.
С оглед неоснователността на жалбата и
на основание чл.207, ал.2 от АПК, предявения иск за обезщетение се явява
недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото
в тази му част прекратено.
Мотивиран от изложеното Административен
съд гр.Бургас, десети състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Н.
с ЕГН: **********, с адрес *** против принудителна административна мярка от
15.08.2021г. наложена от старши полицай сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР
гр.Пловдив, за репатриране на лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ А6914НН.
РЕШЕНИЕТО в тази част не подлежи на
обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения иск от Н.Г.Н. с ЕГН: **********, с
адрес *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр.Пловдив, с правно основание чл.203 от АПК, във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, с
който се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на
наложената принудителна административна мярка, в размер на 61,20 лева.
РЕШЕНИЕТО в тази част подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: