№ 108017
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110134768 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на ю за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист срещу С. Х. А. за сумата в размер на 432,59 лева - главница по Договор
за потребителски кредит № FL889615 от 16.01.2018 г., сключен между заявителя и на –
наследодател на длъжника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК – 07.06.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 39,94 лева
– възнаградителна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 16.01.2022 г., за сумата в размер на
51,58 лева – мораторна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 27.05.2024 г., за сумата в размер
на 58,29 лева – месечни такси за обслужване на разплащателна сметка съгласно договора за
кредит за периода от 16.11.2020 г. до 16.03.2022 г. и за сумата в размер на 718,20 лева –
обезщетение за уведомяване.
Съдът, като взе предвид искането на заявителя и изложените от същия обстоятелства и
представени доказателства, намира искането за издаване на заповед за изпълнение въз
основана документ за частично неоснователно, съображенията за което са следните:
Съгласно изложеното от заявителя сумата от 718,20 лева за обезщетение за
уведомяване представлява сбор от разходите на банката във връзка с връчване на покана до
длъжника, както и разноските на банката направени по ч.гр.д. № 415/2022 г., по описа на РС
– Велики Преслав, образувано по отправено от банката искане по чл. 51 ЗН.
С оглед служебно дължимата преценка за спазване на императивните норми на
материалния закон (чл. 7, ал. 3 ГПК) съдът намира, че следва да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение за претендираното обезщетение за уведомяване. Съгласно чл. 10а, ал.
2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита е
проявление на управлението на кредита, поради което уговарянето на отделна такса е в
пряко противоречие с цитираната императивна норма. Отделно от това вземането има
характера и на неустойка, чието възникване е обусловено от изпадане на длъжника в забава
да заплати дължимите вноски по кредита. По арг. от чл. 33 ЗПК кредиторът не може да
претендира други вреди от забавата извън предвидената в закона лихва. Уговарянето на
каквито и да било други клаузи, независимо от тяхното наименование („такси“, „разходи“,
„обезщетение“ и пр.), които по същество са предназначени да обезщетят кредитора за
вредите на забавата са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат
правно действие.
Дори и да се приеме, че се касае за съдебни разноски, сторени в друго производство,
същите не могат да бъдат присъждани в настоящото, още повече в хипотеза на отхвърлено
като неоснователно искане на заявителя по чл. 51 ЗН, в какъвто смисъл е постановеното
решение по ч. гр. д. № 415/2022 г. на РС – Велики Преслав в частта срещу длъжника в
1
настоящото производство.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист подлежи на отхвърляне в посочената част.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 11,79 лева до пълния
заявен размер от 26,01 лева за платена държавна такса и над сумата от 217,52 лева до пълния
заявен размер от 480 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, подадено от ю, ЕИК ,, срещу С. Х. А. , ЕГН **********, в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
сумата в размер на 718,20 лева – обезщетение за уведомяване, както и в частта, в която се
претендират разноски за държавна такса над сумата от 11,79 лева до пълния заявен размер
от 26,01 лева и разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 217,52 лева до пълния
заявен размер от 480 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2