№ 49
гр. Бургас, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000013 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „М.А.“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ №
100 против Решение № 260054 от 19.10.2023 г. по търговско дело № 217/2018
г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете на
жалбоподателя по чл. 71 от Търговския закон за осъждане на ответника „Б.
Ф. Кр. Гр.“ АД с ЕИК ****** (с предишно наименование „Св. Кр. Гр.“АД)
със седалище и адрес на управление с. Кр. Гр., община К., Св. „Кр. Гр.“ да го
впише в книгата на акционерните като съсобственик на 3/6 идеални части от
991 поименни акции (всяка с номинална стойност от 100 лева), притежавани
съвместно с лицата Юл. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. – наследници на починалия на
****2014 г. акционер Б. Г. Н. с ЕГН **********, както и за осъждане на
ответника да издаде и предаде на ищеца временни удостоверения за
притежаваните от него акции.
Ищецът „М.А.“ ЕООД е подал въззивна жалба против решението, с
която моли то да бъде отменено като неправилно поради противоречие с
материалния закон и необоснованост.
Неправилно била отречена легитимацията на ищеца като
1
правоприемник на трима от общо шестимата наследници на починалия на
****2014 г. акционер Б. Г. Н. – Б. Б. Н., Пр. Б. Н. и Б. Б. Н. съгл. договор от
04.08.2018 г. за продажба на наследствени права.
Погрешни били изводите за недействителност на договора. Вярно
било, че с Решение № 385 от 27.02.2019 г. по т.д. № 176/2018г. на СГС тази
сделка, оформена като продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД,
била прогласена за нищожна като прикриваща договор за продажба на акции,
но прикритото съглашение произвело ефект и не се нуждаело от отделно
джиро. В случая субсидиарно приложение намирали правилата за
прехвърляне на движими вещи. Цената по договора била заплатена
добросъвестно.
Като съсобственик на придобитите по този начин акции, ищецът
разполагал с правен интерес от предявените искове по чл. 71 от ТЗ срещу
ответното дружество, още повече че последното оспорвало правата му.
Ответникът „Б. Ф. Кр. Гр.“ АД е оспорил жалбата с писмен отговор.
Според него ищецът „М.А.“ ЕООД не се легитмирал като собственик на
акции. Симулативната продажба по чл. 212 от ЗЗД не прикривала валидно
съглашение за прехвърляне на акции. Липсвало джиро съгл. изискването на
чл. 185, ал. 2 от ТЗ.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 11.04.2024 г. За да се произнесе по същество, съдът
съобразява следното:
По повод указания на настоящата инстанция по чл. 129, ал. 2 от
ГПК, дадени с разпореждане от 30.01.2024 г., ищецът не е обосновал правен
интерес от претенциите си за издаване и предаване на нови временни
удостоверения за акциите. Заявил е с молба от 08.04.2024 г., че не поддържа
тези искове. Ето защо на основание чл. 270, ал. 3 вр. 129, ал. 3 от ГПК
обжалваното решение следва да се обезсили в тази част, а производството –
да се прекрати.
По отношение на претенцията по чл. 71 ТЗ за вписването на ищеца
като акционер на притежавани в съсобственост акции, описана по-горе
съгласно изменението й с молба от 22.06.2023 г., е необходимо да се
отбележи следното:
Няма спор, че Б. Г. Н. с ЕГН **********, починал на ****2014 г., е
притежавал 991 поименни акции в ответното дружество, всяка от които с
номинал от 100 лева. Н. е бил наследен от съпругата си Юл. П. Н. и децата си
2
Б. Б. Н., Г. Б. Н., Б. Б. Н., Пр. Б. Н. и Б. Б. Н. (виж удостоверението за
наследници, приложено на л. 39 - 40 от делото на ОС).
Ищецът „М.А.“ ЕООД се е позовал на договор за продажба от
04.01.2018 г. (л. 11–13), по силата на който трима от наследниците - Б. Б. Н.,
Пр. Б. Н. и Б. Б. Н. му прехвърлили наследствените са права на основание чл.
212 от ЗЗД.
С влязло в сила Решение № 385 от 27.02.2019 г. по т.д. № 176/2018г.
на СГС (л. 433-443) обаче този договор е бил признат за недействителен като
прикриващ съглашение за прехвърляне на акции. Валидността на прикритата
сделка не е била коментирана. Производството е било образувано по иск на
трето лице, предявен срещу всички страни по договора.
Ищецът няма как да се позовава на прикритото съглашение, без да е
изменил основанието на иска си. Независимо от това съдът отбелязва, че не
може да се говори за валидно частно правоприемство по отношение на
притежаваните от продавачите права върху поименни акции, тъй като не е
изпълнено изискването за прехвърлянето им с джиро съгл. чл. 185, ал. 2 вр.
чл. 187, ал. 2 от ТЗ.
В подкрепа на тезата си, че джирото няма задължителен характер,
ищецът е цитирал неотносима практика на ВКС – Определение № 657 от
19.11.2014 г. по т.д. № 892/2014 г. на ВКС, ІІ търг. отд. С Решение № 43 от
15.04.2015 г. по това дело по реда на чл. 290 от ГПК е разрешен съвсем друг
въпрос – относно нищожността на договор за прехвърляне на акции на
приносител, сключен преди същите да са издадени и при липса на надлежни
временни удостоверения.
В депозираната пред настоящата инстанция уточняваща молба
ищецът признава, че временните удостоверения за акциите не са могли да му
бъдат джиросани, тъй като са били заложени от наследодателя Б. Н. в полза
на банка. Соченото в молбата отделно предаване на „копия от алонжи“ е
лишено от правен ефект, тъй като е в разрез с изискването за форма на
джирото съгл. чл. 468, ал. 1 от ТЗ, приложим по препращане от чл. 317, ал. 3
от ТЗ. Отделен е въпросът, че по силата на чл. 317, ал. 1 от ТЗ и чл. 467, ал. 2
от ТЗ джирото не може да е частично.
Изложеното обосновава извод, че ищецът не е титуляр на
акционерни права в ответното дружество. Затова и претенцията по чл. 71 от
ТЗ за вписването му в книгата на акционерите на ответника се явява
неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
3
която този иск е отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК в полза на ответника „Б. Ф. Кр.
Гр.“ АД следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер
на 1200 лева съгласно неоспорения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260054 от 19.10.2023 г. по търговско дело
№ 217/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на „М.А.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 100 за осъждане на
ответника „Б. Ф. Кр. Гр.“ АД с ЕИК ****** (с предишно наименование „Св.
Кр. Гр.“АД) със седалище и адрес на управление с. Кр. Гр., община К., Св.
„Кр. Гр.“ да издаде и предаде на ищеца временни удостоверения за 991
поименни акции (всяка с номинална стойност от 100 лева), притежавани
съвместно с лицата Юл. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260054 от 19.10.2023 г. по търговско
дело № 217/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА „М.А.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Л.“, бул. „Дж. Б.“ № 100 да заплати на „Б. Ф.
Кр. Гр.“ АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление с. Кр. Гр.,
община К., Св. „Кр. Гр.“ съдебни разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4