РЕШЕНИЕ
№451
гр. Плевен 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Цветанка Дачева,
в присъствието на прокурора Иван
Шарков,
като разгледа докладваното от съдия
Кръстева адм.дело № 319 по описа на АдмСПлн
за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 2в, ал.1, т.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Производството е образувано въз основа на искова молба с
вх.№2400/24.04.2023 г. подадена от П.Т.Л. с ЕГН **********,***, против Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София и Върховен административен съд на Р България, гр. София.
В исковата молба се твърди, че в резултат на административен
акт Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/580 от
17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, издаден от ДФЗ
при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския съюз,
свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на
стопанствата по мярка 112, и на постановено от втория ответник Решение
№5435/25.04.2018 г. на ВАС на РБ при съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, с което решение жалбата против този административен акт е
отхвърлена, на ищеца са причинени вреди.
Посочват се конкретните норми от правото на ЕС, които са
нарушени:
Чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията, приложим и
действащ към момента на одобряване на проекта и подписване на Договор
№15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с Приложение ІІ, т.“А“, и
чл. 5, §1 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията във вр.
с Приложение ІV, т.1, б.“в“, както и
Чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията,
който е бил в сила при издаване на Уведомително писмо за отхвърляне на
плащанията №01-153-6500/580 от 17.08.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ – Плевен
по мярка 112, във вр.с Приложение V, т.“А“, и
чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията,
във вр. с Приложение VІ, т. 1 , буква „в“.
Твърди се, че нарушението е извършено, като посочените
ответници са тълкували и приложили неправилно нормите на правото на ЕС и са
изчислили икономическия размер на стопанството на ищеца за 2016 г. не на база пълни
12 месеца от стопанската година 2015-2016 г., а само на база 292 дни от
текущата стопанска година, като от това за ищеца са последвали посочените в
исковата молба вреди:
24446 лв. пропуснати ползи от отказаното второ плащане по
проекта;
1378 лв. деловодни разноски пред АдмС – Плевен, посочени в
Решение № 105/16.03.2017 г. по описа на АдмСПлн;
10 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в усещане за
несправедливост и безизходица, породени от недостиг на финансови средства
вследствие на спрения проект, непрестанен стрес и депресивно състояние, довели
до разпадане на брака на ищеца.
Иска се от съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца
обезщетение в общ размер на 35824 лв. за претърпените материални и нематериални
вреди, в размерите посочени по-горе.
Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат по
чл.38, ал.2 от ЗАдв.
В открито съдебно заседание по съществото на спора ищецът
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени
бележки по съществото на спора от адв. Р.Р.. Поддържа се предявената искова
молба.
Ответникът ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Р България, гр.София,
не се представлява в заседанието по съществото на спора. Депозирани са писмени
бележки от юрисконсулт Д. Оспорва се искът, излагат се доводи за
неоснователността му. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ГР.СОФИЯ се
представлява от юрисконсулт Л. Х. Оспорва иска и излага в писмени бележки доводите за неоснователността
му. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Плевен изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в
исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне
предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца,
намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму.
Искът за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се разгледа по реда на АПК съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 3 от АПК, според които по реда на Глава единадесета от АПК се разглеждат и исковете за
обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз.
В случая
искът е предявен от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките на
проведени производства от орган на изпълнителната власт и от орган в
структурата на съдебната власт са били нарушени защитени от правото на ЕС
негови права по чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията, приложим и
действащ към момента на одобряване на проекта и подписване на Договор
№15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с Приложение ІІ, т.“А“, и чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) №1242/2008
на Комисията във вр. с Приложение ІV, т.1, подт.“в“, както и по чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/220 на Комисията, който е бил в сила при издаване на Уведомително
писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/580 от 17.08.2016 г. на Директор
на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, във вр.с Приложение V, т.“А“, и чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/220 на Комисията, във вр. с Приложение VІ, т. 1 , буква „в“, поради
което същият е допустим.
По
основателността на претенцията на ищеца за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз при дейност на ответниците, съдът
съобрази следното:
С исковата молба се твърди, че от ответниците е допуснато нарушение
на посочени четири норми на правото на ЕС.
Според ищеца ДФЗ е допуснал нарушение на нормите на ЕС, като
директорът на ОД на ДФЗ – Плевен е издал индивидуален административен акт,
обективиран в Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №
01-153-6500/580/17.08.2016 г. от Държавен фонд „Земеделие", с който се
отхвърлят плащанията по проект на ищеца по мярка 112 на основание извършена
проверка на 19.07.2016 г. Твърди се и че Върховен административен съд е нарушил
директно нормите, произтичащи от вторичното право на Европейския съюз, които
дефинират икономическия размер на стопанствата, начина и периода за
изчисляването им, като е постановил Решение №5435/25.04.2018 г. по адм. дело №
4990/2017 г., с което посоченият по-горе административен акт е потвърден.
Съгласно
практиката на СЕС и конкретно според приетото в
т. 29 и т.
30 от Решение на Съда (голям състав) от 26 януари
2010 година по дело C-118/08 (Transportes Urbanos Servicios Generales SAL срещу
Administración del Estado) (Преюдициално запитване, отправено от
Tribunal Supremo) принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което
носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се
основава Съюзът.
Увредените
частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия:
-
предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти;
-
нарушението на тази норма да е достатъчно съществено;
-
да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.
В настоящото
производство, за да
се ангажира
отговорността на ответниците, следва да се
докажат горните
предпоставки, твърдяните факти и
обстоятелства, както и причинно-следствената връзка между тях. Тежестта на
доказване се носи от ищеца, както по
отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния
размер.
Условията
следва да са налице кумулативно и липсата на
някое от тях води
до отпадане отговорността на ответниците.
Т.е. отговорността на държавата се реализира при доказано достатъчно
съществено нарушение на право на ищеца,
произтичащо директно от правна норма на Съюза, но не и преразглеждане на административни актове и съдебни решения, на които се твърди,
че се дължи
вредата.
Следователно,
съдебният акт на единия ответник, с който е
отхвърлена жалба против административния акт на другия ответник, е влязъл в
сила и правилността на двата акта не подлежи
на проверка в настоящото исково производство, нито
установените факти, на които са основани тези актове.
Настоящото
производство има друга цел, изразяваща се в проверка за допуснати от административния орган и съда достатъчно
съществени нарушения на правни норми на правото на ЕС, които пряко предоставят
права на ищеца, за причинени пряко от тези нарушения вреди и техния размер,
който подлежи на обезщетяване.
По твърдението за наличие на нарушени от ВАС и от ДФЗ правни
норми на правото на ЕС, които пряко предоставят права на ищеца, съдът счита за
установено следното:
Първата посочена като нарушена норма е тази на чл. 3 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на
Комисията, приложим и действащ към момента на одобряване на проекта и
подписване на Договор №15/112/07851/06.11.2012 г., във вр. с Приложение ІІ,
т.“А“.
Разпоредбата на чл. 3
от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година за
установяване на типология на Общността за земеделските стопанства (отм., в сила
от 01.01.2015 г.), който е бил действащ към датата на сключване на договора от
ищеца и ответника ДФЗ гласи:
„Икономическият
размер на стопанството се определя въз основа на общия стандартен производствен
обем на стопанството. Той се изразява в евро. Методът за изчисляване на
икономическия размер на стопанството и класовете по икономически размер са
посочени в приложение II.“.
Съгласно
Приложение ІІ, т.“А“ „Икономическият размер на стопанството се определя в зависимост от общия
стандартен производствен обем, изразен в евро.“.
С регламента се въвежда „Типология на Общността за
земеделски стопанства", наричана „типологията", която представлява
единна класификация на стопанствата в Общността съобразно техния тип по
технико-икономическа насоченост и икономически размер, която да се използва за
представяне по класове на типовете земеделско производство и икономическите
размери на данните, събрани по време на изследванията на Общността на
структурите на земеделските стопанства и чрез Системата за земеделска
счетоводна информация.
Очевидно е, че разпоредбата на чл. 3 и т.“А“ от Приложение
ІІ от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията, не предоставят пряко никакви
права на частноправните субекти, което е логично, като се има предвид, че целта
на регламента е установяване на правила за прилагане на типологията на
Общността, която следва да се прилага към отчетните стопанства, като се
използват счетоводните данни, събрани чрез Системата за земеделска счетоводна
информация на Общността, като се използват стандартни производствени обеми по
продукти. Стандартните производствени обеми от своя страна се основават на
средните стойности за референтен период от пет години, които се предвижда
редовно да се актуализират за отчитане на икономическите тенденции, така че
типологията да запази своето значение.
Следователно неоснователно е твърдението на ищеца, че е
налице нарушение от страна на ответниците на чл. 3 от Регламент (ЕО) №
1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година във вр. с т.“А“ Приложение ІІ, която правна норма на
Съюза пряко да предоставя права на частноправния субект.
На първо място нормата не предоставя пряко права на
частноправния субект, а освен това не са налице никакви доказателства, че който
и да е от двамата ответници са допуснали някакво нарушение на разпоредбата на
чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията от 8 декември 2008 година.
Относно нарушението на
чл. 5, §1 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията във вр. с Приложение ІV,
т.1, подт.“в“.
Разпоредбата на чл. 5
, § 1 от Регламент (ЕО) №1242/2008 на Комисията гласи „За целите на настоящия регламент „стандартен производствен обем"
означава стандартната стойност на брутната продукция.
Стандартният
производствен обем се определя за всеки регион, посочен в приложение IV от настоящия
регламент, и за всяка характеристика на реколтата и животните от изследването
на структурата на стопанствата, посочено в приложение III от Регламент (ЕО) №
1166/2008.
Методът за
изчисляване за определяне на стандартните производствени обеми на всяка
характеристика и процедурите за събиране на съответните данни са разяснени в
приложение IV към настоящия регламент.“
Посоченото по-горе относно липсата на пряко предоставени
права на частноправни субекти с нормата на чл. 3 се отнася и до разпоредбата на
чл. 5, § 1 от Регламента.
Очевидно е, че с нормата на чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО)
№1242/2008 на Комисията не се предоставят пряко права на частноправни субекти,
а се дава дефиниция на понятия и се препраща към приложения, в които се
определят показателите и елементите, служещи за определяне на стандартния
производствен обем, както и метода за изчисляване. И то пак за целите на
въвеждането на единна класификация на стопанствата в Общността.
Тъй като и в този случай липсва правна норма на Съюза, която
да предоставя пряко права на частноправни субекти, не е налице нарушение от
страна на който и да е от ответниците при издаване на административния акт и
постановяване на решението, което да обосновава отговорност по чл. 203, ал.3 от АПК във вр. чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.
Приложение
ІV, т.1, подт.“в“ на Регламент (ЕО) №1242/2008 на
Комисията гласи: „ в) Производствен
период
СПО
отговаря на производствен период от 12 месеца (една календарна година или една
земеделска кампания).
При
растителните и животински продукти, за които производственият период е по-малък
или по-голям от 12 месеца, се изчислява СПО, който да отговаря на нарастването
или на годишното производство за 12 месеца.“.
Разпоредбата не предоставя права на частноправни субекти, а
определя принципи за изчисляване на страндартни производствени обеми по
продукти, периоди, площ и др.
Липсва правна норма на Съюза, която да предоставя пряко
права на частноправни субекти, поради което не е налице нарушение от страна на
който и да е от ответниците при издаване на административния акт и
постановяване на решението, което да обосновава отговорност по чл. 203, ал.3 от АПК във вр. чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.
По твърдението за нарушение
на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ес) 2015/220 на Комисията от 3 февруари
2015 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕО) №
1217/2009 на Съвета относно създаване на система за събиране на счетоводна
информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в
Европейския съюз, във вр. с Приложение V, т.“А“, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/220 на Комисията гласи:
„Методът
за изчисляване на икономическия размер на стопанството, посочен в член 5б,
параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1217/2009, и класовете икономически размери,
посочени в член 5б, параграф 1 от същия регламент, са изброени в приложение V
към настоящия регламент.“.
Видно е, че нормата не регламентира никакво предоставяна не
права пряко за частноправни субекти.
Същото се отнася и до съдържанието на Приложение V, т.“А“ на същия регламент за изпълнение: „Икономическият размер на дадено стопанство
се определя в зависимост от общата стандартна продукция, изразена в евро“. Съдържанието
и смисълът са идентични с този на разпоредбата на Приложение ІІ, т. „А“ на Регламент
(ЕО) №1242/2008 на Комисията, съдът счита, че спрямо тази разпоредба се отнасят
напълно вече изложените по-горе съображения за липса на предоставени права на
частноправни субекти с нормата.
Т.е. и в този случай липсва първата предпоставка за
отговорност на държавата по реда на чл.203, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 2в,
ал.1, т.1 от ЗОДОВ.
Чл. 6 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/220 на Комисията, от 3 февруари 2015 година, гласи:
„Методът
на изчисляване за определяне на коефициента за стандартната продукция на всяка
характеристика, както е посочено в член 5б, параграф 2 от Регламент (ЕО) №
1217/2009, и процедурата за събиране на съответните данни са определени в
приложения IV и VI към настоящия регламент.
Коефициентът
за стандартна продукция на различните характеристики на дадено стопанство,
както е посочено в член 5б, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1217/2009, се
определя за променливите на културите и животните, изброени в част Б.I от
приложение IV към настоящия регламент и за всяка географска единица, посочена в
точка 2, буква б) от приложение VI към настоящия регламент.
2. Общата
стандартна продукция на стопанството се определя чрез умножаване на коефициента
на стандартната продукция на всяка променлива на културите и животните по броя
на съответните единици.“.
В Приложение VІ, т. 1
, буква „в“ към Регламента за изпълнение се определят понятия и принципи за
изчисляване на коефициенти на стандартна продукция (КСП), посочени в член 6. Нормата гласи следното:
„в) Базови данни и референтен период
КСП се определят на основата на производството за
единица и цената франко земеделското стопанство, посочена в определението на
КСП в приложение IV. За целта базовите данни се събират в държавите членки за
референтен период, определен в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 1198/2014
на Комисията .“.
Очевидно е, че нормите уреждат обществени отношения свързани
със събиране на данни от държавите членки за целите на определяне на
коефициенти за стандартна продукция във връзка с представяните от държавите –
членки земеделски статистически отчети.
С нито една от посочените от ищеца като нарушени норми не се
предоставят права на частноправни субекти.
Основната част от твърденията в исковата молба са насочени
към проверка на законосъобразността на административния акт, издаден от
административен орган от структурата на ДФЗ, и относно правилността на изводите
по приложение на материалния закон, изложени в постановеното от ВАС съдебно
решение.
Настоящото производство не е такова по проверка
законосъобразността на административния акт и съдебното решение.
От трите задължителни елемента, обосноваващи отговорността
на държавата по чл. 203 , ал. 3 от АПК във вр. с чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ
ищецът не доказа наличието на първия от тях – не е налице правна норма на
Съюза, която да предоставя права на частноправен субект, която правна норма да е
била нарушена от ответниците, и то достатъчно съществено, и от това да са
произтекли пряко вреди за ищеца, които да подлежат на обезщетяване.
Нито една от посочените от ищеца като нарушени правни норми
на Съюза не предоставя права на частноправни субекти и в частност на ищеца.
С оглед липсата на първата предпоставка, съдът счита, че
искът е неоснователен и недоказан.
Не следва да се излагат отделни мотиви по отношение на
останалите предпоставки – дали нарушението е достатъчно съществено (тъй като
такова изобщо липсва поради липса на норма, предоставяща пряко права на
частноправния субект, която да бъде нарушена), настъпили вреди в претендираните
размер и вид, както и дали е налице пряка причинно-следствена връзка на вредите
с допуснато нарушение.
Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход от спора основателна се явява претенцията на
ответниците за възстановяване на сторените деловодни разноски.
Разноските на ответника ВАС на РБ са в размер на 350 лв. (лист
141), а за ответника ДФЗ, претендиращ за разноски в минимален размер – 100 лв.,
съгласно чл.10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал.1
от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на осн. чл. 203 от АПК във вр. с чл. 2в
от ЗОДОВ Плевенски административен съд, десети административен състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени
с искова молба с
вх.№2400/24.04.2023 г., подадени от П.Т.Л. с ЕГН **********,***, против
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София и Върховен административен съд на Р
България, гр. София, с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца следните обезщетения:
в размер на 24446 лв. (двадесет и
четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лв.) за пропуснати ползи от
отказаното второ плащане по проект по мярка 112;
в размер на 1378 лв. (хиляда триста
седемдесет и осем лв.) за деловодни разноски пред АдмС – Плевен, посочени в
Решение № 105/16.03.2017 г. по описа на АдмСПлн;
в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лв.) за неимуществени вреди,
изразяващи се в усещане за несправедливост и безизходица, породени от недостиг
на финансови средства вследствие на спрения проект по мярка 112, непрестанен стрес и
депресивно състояние, довели до разпадане на брака на ищеца,
които вреди са причинени в резултат
на административен акт Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията
№01-153-6500/580 издадено на 17.08.2016 г. от Директор на ОД на ДФЗ – Плевен по
мярка 112, при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския
съюз, свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на
стопанствата по мярка 112, и на постановено от втория ответник Решение
№5435/25.04.2018 г. по адм. д. № 4990/2017 г. на ВАС на РБ при съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, с което решение жалбата против този
административен акт е отхвърлена.
ОСЪЖДА П.Т.Л. с ЕГН **********,***,
да заплати на Върховен административен съд на Р България деловодни разноски в
размер на 350 лв. (триста и петдесет лева).
ОСЪЖДА П.Т.Л. с ЕГН **********,***,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София деловодни разноски в размер на
100 лв.(сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСПлн пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.