Определение по дело №25414/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33415
Дата: 19 август 2024 г. (в сила от 19 август 2024 г.)
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20241110125414
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33415
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110125414 по описа за 2024 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът намира за основателно искането на ищеца да задължи ответниците да представят
справка за получени от ищеца плащания по процесните договори.
Съдът намира за основателно искането на ответниците за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, поради което следва да уважи същото.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.10.2024 г. от 13:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
страните документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в срок до края на първото о.с.з. да представи справка за
получени плащания по процесните договори от ищеца.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задача, поставена в отговорите на
исковата молба, при депозит в размер на по 150 лв., вносим от всеки от ответниците в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..
Да се уведоми вещото лице за поставената задача след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
УКАЗВА на ответниците на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, че не сочат доказателства за
твърдението си за направен отказ от договора за кредит в 14-дневен срок от сключването му.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от Б. И. Х., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)”
1
ЕАД, ЕИК ********* и „(ФИРМА)” ЕООД, ЕИК **********:
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 2111046 от 21.10.2019 г. и под
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за
прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № 2111046 от 21.10.2019 г., под евентуалност иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечна клауза
– чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 2111046 от 21.10.2019 г. и под
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за
прогласяване нищожността на неустоечна клауза – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № 2111046 от 21.10.2019 г., кумулативно съединен с
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г. и под
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г.,
под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г.,
под евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г.,
кумулативно съединен с
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди (ФИРМА) ЕООД да
заплати на ищеца сумата в размер на 99,36 лв., като дадена без основание въз основа на
нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2019 г. между Б. И. Х., ЕГН ********** и
„(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК ********* е сключен Договор за потребителски кредит № 2111046
от 21.10.2019 г., по силата на който страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на
300,00 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и посочен ГПР в размер на 48,54%. В чл. 4
от посочения Договор, било уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде
обезпечен с гарант –поръчител – одобрено от (ФИРМА) ЕАД юридическо лице или банкова
гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Твърди се, че поради това ищецът е
сключил с втория ответник (ФИРМА) ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от
21.10.2019 г., по силата на който следвало да плати възнаграждение на дружеството –
поръчител в размер на 99,36 лв. Твърди, че изцяло е погасил сумите по договора.
Аргументира, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са включени
всички разходи по кредита. Обосновава, че това е заблуждаваща търговска практика.
Релевира доводи за нищожност на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от всеки от
ответниците с идентично съдържание, с който оспорват исковете като неоснвоателни.
Твърдят, че ищецът е направил отказ от процесния договор за кредит в 14-дневен срок от
сключването му, поради което същият не е породил действие и не може да бъде обявен като
недействителен. Поради отказа от договора за кредит се обосновава, че и договорът за
поръчителство не е породил действие, поради липса на предмет и не може да бъде обявен за
недействителен. Оспорват да е платена сумата в размер на 99,36 лв., представляваща
възнаграждение по договора за поръчителство. Сочат, че размерът на ГПР е посочен ясно, че
е фиксиран, както и че не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Развиват
подробни съображения в насока, че клаузата е валидно уговорена. Молят съда да отхвърли
предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП е да докаже сключването на процесните
договори с посоченото в исковата молба съдържание и клауза.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
2
ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение с валидна клауза, както и твърдението си, че е направен отказ от договора
за кредит в 14-дневен срок.
Съдът ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
следните обстоятелства по делото: че на 21.10.2019 г. между Б. И. Х., ЕГН ********** и
„(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК ********* е сключен Договор за потребителски кредит № 2111046 от
21.10.2019 г., по силата на който „(ФИРМА)” ЕАД, ЕИК ********* е предоставил на Б. И. Х., ЕГН
********** сумата в размер на 300,00 лева, при фиксиран лихвен процент 40 % и посочен ГПР в
размер на 48,54%. В чл. 4 от посочения Договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът
да бъде обезпечен с гарант –поръчител – одобрено от (ФИРМА) ЕАД юридическо лице или банкова
гаранция в полза на институция, отпуснала кредита. Ищецът е сключил с втория ответник
(ФИРМА) ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2019 г., по силата на който
следвало да плати възнаграждение на дружеството – поръчител в размер на 99,36 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3