№ 836
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110159681 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 12 000 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка от
20.04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 1 200 лв., представляваща мораторна
неустойка по чл. 26 от договора, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11 455/2021
по описа на СРС, 153 с-в. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 20.04.2019 г. сключил с ответника договор за
изработка № ../20.04.2019 г., по силата на който в качеството си на изпълнител
следвало да извърши срещу възнаграждение дейности, свързани със строеж, а
именно: изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието с
основните изисквания към строежите на инвестиционен проект в техническа
фаза, осъществяване на представителство пред институции, изготвяне и
заверяване на технически паспорт за строежа и упражняване на строителен
надзор на обект „В. т. и а. с.“ на многофункционална сграда с гаражи, офиси,
ателиета и търговска и жилищна част, находяща се в УПИ .., кв.1, м. „М.“, р-н
„М.“ – СО. Твърди да е изпълнил задълженията си по чл. 1, ал. 1-4 от
договора точно, за което следвало да му се заплати възнаграждение в общ
размер от 12 000 лв. с ДДС, като съгласно уговорките между страните сумата
следвало да се плати до три работни дни след приемането на работата с
издаване на разрешение за ползване и след издаване на фактура. Сочи, че
било издадено разрешение за ползване № ./18.06.2020 г. и фактура №
1
./19.09.2020 г., която била връчена на в.я на 19.09.2020 г., но както на падежа ,
така и към настоящия момент не била заплатена дължимата сума от 12 000 лв.
Твърди, че в чл. 26 от договора била уговорена неустойка за забава, която
започнала да се начислявала от 30.09.2020 г. и към настоящия момент се
дължала максимална такава в размер на 1 200 лв. Предвид изложеното
ищецът моли съда да установи, че ответникът му дължи описаните суми, като
правния си интерес обосновава с подаденото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № № 11455/2021 г. по описа на СРС, 153 с-в.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Твърди да не е страна по процесния договор, да не е подписвал същия и
между страните да не е налице твърдяното облигационно отношение. Дори
обаче да съществува договор между страните, нямало доказателства ищецът
да е изправна страна по него, да е изпълнил уговорените задължения, както и
да е приета извършената работа. На следващо място, се твърди, че предвид
предмета на договора ответникът нямал качеството на в. по смисъла на чл.
161 ЗУТ, поради което не можело да има възлагане и приемане на
изпълнението на дейностите, уговорени между страните. Релевира
възражение за нищожност на клаузите в чл. 6 и чл. 26 от договора, като
неравноправни. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка,
като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, а в условията на
евентуалност твърди прекомерност на същата. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира следното:
По иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният главен иск е за реално изпълнение на парично задължение
по договор за изработка. Основателността на иска предпоставя
съществуването на валиден договор за изработка между ищеца и ответника с
твърдяното от ищеца съдържание на договора, извършване и предаване точно
на изработеното, предмет на договора, съответно приемането му от
ответника, като тези предпоставки са в доказателствена тежест на ищеца.
По делото се установява облигационна връзка между страните, чийто
правопораждащ юридически факт е договор № .. от 20.04.2019 г., сключен
между С. В. Ф., в качеството му на в. и „Е.И.“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител. Ответникът е оспорил автентичността на положения от него
подпис върху процесния договор, поради което е открито производство по
реда на чл. 193 ГПК, респективно съдът е допуснал исканите доказателства в
тази насока от страна на ответника, който носи доказателствената тежест да
установи, че подписът, който формално е изписан за в. по договора, не е
положен от него. Вещото лице по изготвената съдебно – почеркова
експертиза, след разделно и сравнително изследване на почерка и подписите
2
отразени в процесния договор и предоставените сравнителни образци, е дало
заключение, че подписите положени в мястото за „В.” на Договор №
../20.04.2019 г., сключен между С. В. Ф. от една страна и от друга – „Е.И.“
ЕООД – обекти на експертизата, са положени и изпълнени от С. В. Ф..
По възлагане от ответника изпълнителят се е задължил да извърши „в. т.
и а. с.“ на Многофункционална сграда с гаражи, офиси, търговска и жилищна
част, находяща се в УПИ .., кв. 1, местност „М.“, район „М.“ – С. о., срещу
възнаграждение в общ размер 12 000 лв. с ДДС, платимо на 4 етапа в срок до
три работни дни след приемането на съответната дейност с издаването на
разрешение за ползване относно строежа и надлежно издадена фактура.
Неоснователно е възражението на ответника, че не бил легитимиран да
възлага извършването на дейности в процеса на строителство в сградата с
оглед нормата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Законът за устройство на територията
урежда с императивни правни разпоредби правоотношенията свързани с
устройственото планиране, строително-инвестиционния процес и
участниците в него, както и административното обслужване. Качеството на в.,
визирано в нормата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, е регламентирано с оглед
определяне титуляра на задълженията, респективно носителя на
отговорността при изпълнение на разписаните процедури в процеса на
строителство. В този смисъл неизпълнението на разпоредби от устройствения
закон би имало евентуални административни последици – узаконяване на
строежа, въвеждане в експлоатация на сградата и пр., но не би могло да
освободи длъжника по едно облигационно правоотношение от изпълнение на
поетите по договора задължения. В. по договор за изработка не е равнозначно
като правно понятие на в. по смисъла на ЗУТ, като участник в строителството
и титуляр на специфични права и задължения в тази връзка.
В случая е налице валидно сключен договор за изработка между ищеца и
ответника, по отношение на който приложими са материалноправните норми
на чл. 258 - 269 ЗЗД. На ищцовото дружество е възложено извършването на
строителен надзор и консултантска дейност във връзка с изграждането на в. т.
и а. с. на горепосочената сграда. Съгласно чл. 4 от договора, дейността на
ищеца е разделена на 4 етапа, както следва:
1. Изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието с
основните изисквания към строежите на инвестиционен проект в
техническа фаза.
2. Упражняване на строителен надзор в строителството в съответствие с
3
одобрения инвестиционен проект, издаденото разрешение за строеж и
нормативните изисквания.
3. Осъществяване на представителство пред държавните и общински
органи и институции във връзка с изпълнението на договора.
4. Изготвяне и заверяване на технически паспорт за строежа.
В чл. 5 страните са уговорили, че дейностите по чл. 1, т. 1-4 ще се
приемат въз основа на въвеждането на обекта в експлоатация, но не по –
късно от две години, считано от датата на подписване на договора.
В изпълнение на задълженията по договора и на основание чл. 142, ал. 4
и ал. 5 ЗУТ е издаден комплексен доклад относно оценка на съответствието и
спазване на изискванията за безопасност, предвидени в чл. 169, ал. 1 и ал. 3
ЗУТ и изискванията на чл. 142, ал. 4,5 и 6 и чл. 143 ЗУТ на инвестиционния
проект, приложен и приет като доказателство по делото /лист 84-91/. Видно
от представените писмени доказателства в хода на работата управителят на
ищцовото дружество – инж. А.К. е съставял заповеди със задължителни
предписания адресирани до техническия ръководител на обекта. На
18.10.2019 г. от А.К. и техническия ръководител е съставен протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
на строежа в присъствието на в.я, строителя и служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ.
На 10.12.2019 г. от страна на строителя, консултанта, проектанта и
представители на в.я е съставен констативен акт за установяване годността за
приемане на строителните дейности, представляващи изграждане на т. и а. с.
на многофункционална жилищна сграда с офиси, ателиета, магазини, жилища
и подземни гаражи. В същия е записано, че всички СМР на строежа са
изпълнени съгласно одобрени проекти и вписани корекции в надлежно
водената заповедна книга, въз основа на което в.я приема, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, условията на
договора за строителство и съставените анекси към него. Видно от
доказателствата и последният уговорен между страните етап е изпълнен, като
на 09.01.2020 г. ищецът е съставил технически паспорт за строителния обект
/лист 68-82/, съдържащ всички изискуеми реквизити съгласно глава втора от
Наредба № 5 за техническите паспорти на строежите. Строежът е въведен в
експлоатация с разрешение за ползване № ./18.06.2020 г.
При тези данни по делото се установява, че дейностите по договора са
извършени качествено и в срок, като в подкрепа на този извод са и
показанията на св. Кочева, назначена като търговски директор в ищцовото
дружество и непосредствен свидетел на извършваните дейности в изпълнение
на процесния договор. Съгласно същите, договорът бил изпълнен много
преди срока, работата била предадена на ответника, който нямал възражения.
Част от сградата е била собственост на фирмата на ответника, като
последният изявил желание договорът да се сключи с него като физическо
лице, а не с представляваното от него дружество. След извършване на
уговорените дейности фактурата била изпратена на ответника по имейла,
вписан в договора като официална кореспонденция за приемо – предаване на
4
извършените дейности.
Следователно при така събраните доказателства по делото следва, че
ищецът е предал точно и в срок изработеното, работата е приета от ответника
без възражение, предвид което за последния е възникнало задължение да я
заплати съгласно уговореното в договора. Ответникът не доказа плащане, ето
защо главният иск следва да бъде уважен изцяло. На ищеца следва да бъде
присъдена и законна лихва върху вземането от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 25.02.2021 г. до окончателното плащане.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Установява се уговорена клауза за мораторна неустойка, формирана в
размера по чл. 26 от договора за изработка, а именно 0,1 % на ден, но не
повече от 10 % от стойността на незаплатената сума. Уговорената неустоечна
клауза не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като
предвиденият размер от 0,1 % за всеки просрочен ден, но при уговорен краен
предел от 10 %, не нарушава принципа на справедливост. Съгласно дадените
задължителни указания по приложението на закона с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г., по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Процесната клауза не може да бъде
преценена като уговорена в противоречие на добрите нрави, доколкото
страните са постигнали съгласие, при спазване на принципа за свобода на
договарянето, като са уговорили последиците от неизпълнението
съобразявайки предмета на договора, размера на възнаграждението и
очакваните вреди. Защитени са интересите и на двете страни, тъй като
неустойката е предвидена за забавено изпълнение, както от страна на в.я, така
и от страна на изпълнителя, в еднакъв размер и е налице съразмерност на
поетите задължения по отношение и на двете страни, поради което
неустоечната клауза е изцяло действителна и поражда целените от страните
правни последици. В този смисъл същата не е и прекомерна.
Съобразно предвиденото в чл. 1, ал. 1, т. 1 от приложения 1,2,3 и 4 към
договора, плащанията се извършват в срок до 3 работни дни, считано от
датата на приемо – предаването на дейността, съгласно чл. 5, ал. 1 от
договора и срещу надлежно издадена данъчна фактура. Фактурата за
процесните вземания е издадена на 19.09.2020 г., следователно ответникът е
изпаднал в забава считано от 25.09.2020 г. За периода 25.09.2020 г. -
25.02.2021 г. размерът на дължимата неустойка върху сумата от 12 000 лв.
предвид уговорения максимален размер възлиза на 1 200 лв., следователно
искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени всички направени по делото разноски съобразно представения
5
списък в размер на 264 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, както и 264 лв. за държавна такса и
500 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. В. Ф. с правно основание чл. 194, ал. 2 във
връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК да се признае за установено, че договор за
изработка от 20.04.2019 г., сключен между„Е.И.“ ЕООД, ЕИК .. и С. В. Ф.,
ЕГН **********, е неистински в частта по отношение на положения от С. В.
Ф. подпис.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че С. В. Ф., ЕГН ********** дължи на „Е.И.“ ЕООД,
ЕИК .. сумата 12 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по
договор за изработка от 20.04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.02.2021
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 200 лв.,
представляваща мораторна неустойка по чл. 26 от договора за периода
25.09.2020 г. - 25.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11 455/2021 по описа на
СРС, 153 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. Ф., ЕГН ********** да
заплати на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК .. сумата 764 лева разноски в исковото
производство и сумата от 764 лева разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6