за да се признесе взе предвид следното:
Обжалва се решение № 28/ 30.11.2006 г. , постановено по гр. д.№ 609/ 2006 г. на Районен съд – Кърджали, с което предявеният от Красимир Асенов Моллов от г. Кърджали против Съби Асенов Орешков и Фина Раева Орешкова , двамата от г. Кърджали и Илияна Самуилова Ханчева от г. Пловдив е отхвърлен като неоснователен. Въззивника Красимир Асенов Моллов твърди , че решението на районния съд е незаконосъобразно , тъй като съдът не бил обсъдил внимателно и задълбочено всички доказателства по делото. Твърди, че имал качеството на кредитор , тъй като имал изискуемо и ликвидно вземане от Съби Асенов Орешков и предприетите от същия действия по прекратяване на членство в събирателното дружество го увреждат. Увреждането било свързано с невъзможността да се удовлетвори чрез запор на дяловете му и да се удовлетвори от публичната продан на магазина , както и при сегашни и бъдещи възможности по удовлетворяване на вземанията му. Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество като уважи изцяло предявеният иск . Алтернативно на това искане моли , ако съдът остави в сила решението на районния съд, да отмени решението в частта за разноските. Представя писмени доказателства. Въззиваемите Съби Орешков и Фина Орешкова оспорват жалбата. Считат, че производството е недопустимо , тъй като за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците е предвиден специален ред в ТЗ. В случая се касае за упражняване на неимуществени права , които зависят единствено от волята на този, който ги упражнява. Тези мотиви не подлежат на контрол. Моли съдът да присъди разноски по делото. Въззиваемата Ханчева редовно призована не взема становище по жалбата. Окръжния съд , след преценка на доказателствата по делото , приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. От съдържанието на исковата молба се установява, че е предявен отменителен иск по чл.135 от ЗЗД . Ищецът твърди, че бил кредитор на първия ответника по три записа на заповед с падеж съответно на 30.11.1999 г. , на 15.03.2000 г. и на 16.08.2000 г. Вземането по първия запис на заповед е признато с влязло в сила решение по гр.д. № 1009/ 2005 г. на КРС. Първия и втори ответник били съдружници в СД” Орешкови и с-ие” със седалище г. Кърджали и притежавали равни дялове от капитала на дружеството и 50% участие в печалбите и загубите на дружеството. На 21.10.2005 г. било преведено общо събрание на съдружниците на дружеството и единодушно било взето решение за прекратяване членството на Съби Орешков. След това на 18.11.2005 г. било взето решение за приемане на нов съдружник ответницата Ханчева . На 18.11.2005 г. първия ответник декларирал, че между него и съдружниците в дружеството са уредени всички имуществени последици от напускането му и няма никакви финансови и претенции по отношение на тях и дружеството. Промяната на обстоятелствата в дружеството били вписани с решение от 23.12.2005 г. по ф.д. № 921/ 1990 г. на КОС . С описаните действия, изразяващи се във взетите решения за прекратяване на членството на първия ответник и приемането на нов съдружник в дружеството се увреждали интересите на ищеца като кредитор на Съби Орешков , тъй като поставят в опасност , затрудняват , дори правят невъзможно удовлетворяването на вземанията му към него, възникнали много преди вземането на решенията . Намерението за увреждане на кредитора от страна на Съби Орешков било очевидно , тъй като ще бъде трудно да се удовлетвори от дяловете му в дружеството и го лишава от обезпечение - запор на дяловете му в събирателното дружество. Знанието на втората и третата ответница се презюмирало. Моли съдът да обяви за недействителни спрямо ищеца на следните действия: решение от 21.10.2005 г. и решение от 18.11.2005 за прекратяване членство на Съби Орешков и приемане на нов съдружник ответницата Ханчева. В подкрепа на иска са представени писмени доказателства – запис на заповед с падеж 30.11.1999 г. , запис на заповед с падеж 15.03.2000 г. и запис на заповед с падеж 16.08.2000 г.; Решение от 03.02.2006 г. по гр.д. № 1009/ 2005 г. , по което е издаден изпълнителен лист против първия ответник за сумата от 4070 лв. ; доказателства представени по ф.д. № 921/1990 г. на КОС и решение № 1070/ 23.12.2005 г. за вписване промяна на обстоятелства – прекратяване членство в дружеството на Съби Орешков и приемане на нов съдружник Илияна Ханчева; протоколно решение от 21.10.2005 г. на събрание на съдружниците на събирателното дружество за прекратяване членството на Съби Орешков и протоколно решение от 18.11.2005 г. за приемане на нов съдружник – ответницата Ханчева, представено е предизвестие за напусканÕ на дружеството от Съби Орешков и декларация , с която декларира, че между него и съдружниците в дружеството са уредени всички имуществени последици от напускането му и няма никакви претенции по отношение на тях или дружеството. По делото е представен учредителен договор от 2.10.1990 г., сключен между първия и втори ответник , който не е актуализиран е не става ясно какъв е вида и размера на вноската на съдружниците , но в т. 5 от договора е предвидена възможност дейността на дружеството да се осъществява при равни дялове , като всеки от тях участвува с 50% в печалбите и загубите на дружеството. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че искът по чл.135 от ЗЗД е допустим. Прието е , че ищецът има качеството на кредитор на Съби Орешков и вземанията му са възникнали преди датата на извършване на правните действия . Прието още, че не може да се иска отмяна на правни действия с предмет разпореждане с неимуществени права , които зависят от преценката на длъжника, а взетите решения не пораждат правни последици за ищеца. При тези установени и безспорни за страните и за съда факти се поставя въпросът за правния интерес от предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД и от там за негова допустимост . От съдържанието на исковата молба, която се поддържа и пред двете инстанции от ищеца , се установява , че ищецът е определил правния си интерес с приемането на решение на събрание на съдружниците от 21.10.2005 г. за прекратяване на членство в събирателно дружество на първия ответник със знанието на втората и третата ответница и решение от 18.11.2005 г. на събрание на съдружниците за приемането на нов съдружник в дружеството и тези правни действия водят до увреждане интересите на ищеца като кредитор на първия ответник .От доказателствата по делото се установява по безпорен начин , че ищецът е кредитор на първия ответник и предприетите действия по прекратяване на членство в събирателното дружество от първия ответник са извършени след възникване на вземанията на ищеца. Искът по чл.135 от ЗЗД е предоставен на кредитор , за да се защити срещу намаляването на имуществото на длъжника и за да обезпечи изпълнение на своето вземане, като обяви за недействителни увреждащите го сделки. В случая обаче се касае за членствено правоотношение в събирателно дружество , което не е капиталово, за да може чрез деконцентрация на капитала да се доведе до намаляване на финансовото състояние на съдружник, който напуснал дружеството. Събирателното дружество е персонално дружество и в тази връзка вътрешните правоотношения на съдружниците следва да се разглеждат като членствени отношения и отношения между съдружниците , свързани с разпределение на печалбите и загубите при действащо дружество междсу съдружници. Вътрешните отношения между съдружниците се определят със сключения между страните договор. Или съдружниците встъпват в правоотношения с дружеството, които са членствени правоотношения , за които е характерно, че имат комплексен характер , т.е. те са съвкупност от права и задължения и упражняването им зависи от личната преценка на съдружника. В тази връзка по делото се установява, че първия ответник при напускането на дружеството е декларирал , че няма имуществени претенции към съдружниците и дружеството. Освен това по делото не се установява с предприетите действия по прекратяване на членство от страна на първия ответник да е налице увреждане на имуществото, или първия ответник да се лишава от него или да го намалява и това да е във вреда на ищеца като кредитор. Или недопустимо е ищецът като личен кредитор на първия ответник да се възползва от възможността да търси изпълнение/при положение , че е разполагал с възможностите по чл.96,ал.1 от ТЗ/, след прекратяване на членство , чрез налагане на запор на дяловете / в случая в разпоредбата на чл. 398б,ал.2 от ГПК законодателят употребява термина “дружествен дял” в широк смисъл на думата, за събирателното дружество дяловата вноска е елемент от членството/ или ликвидационен дял. Или от изложеното следва , че прекратяване на членство и приемането на нов съдружник в събирателно дружество не са от категорията действия, увреждащи имуществото на първия ответник като длъжник на ищеца. Прекратяване на членство чрез едностранно волеизявление на съдружник/напускане/ е субективно прекратително основание и зависи от единствено от волята на съдружника или дружеството. Освен това не всяко действие може да се атакува от кредитор по реда на чл.135 от ЗЗД. За да е налице такава възможност необходимо е законът да позволява кредиторът да иска отмяната му. Ако се приеме тази хипотеза, то тогава ищецът не е от кръга на лицата , които могат да искат отмяна на решение на събрание на съдружниците на събирателно дружество. С оглед на изложеното съдът намира искът за недопустим , при което следва решението на районния съд да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Водим от изложеното съдът.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 28 от30.11.2006 г., постановено по гр.д. № 609/2006 г. на Районен съд г. Кърджали и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 162/ 2007 г. по описа на Окръжен съд г. Кърджали. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е обявено.
Председател: Членове: 1.
2.
|