№ 613
гр. Русе, 19.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI-ти състав,
в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесет и
четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм. дело № 602 по описа за
2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) във вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена
жалба от С.К. Ц. срещу Заповед № РД-01-2847/30.08.2023 г. на зам.-Кмета по УТ
на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено
премахването на незаконен строеж категория V (пета): "Пристрояване към
съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.5.393.1 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, находящ се на
адрес: гр. Русе, ул. „Лозен планина“ № 49, описан в мотивите като „баня с тоалетна
и входно антре“, извършен без необходимите строителни книжа. Разпоредено е
премахването да се изпълни от извършителя и ползвател на строежа С.К. Ц..
Изложените в жалбата доводи по същество са, че заповедта противоречи на целта
на закона, тъй като в имота има външен санитарен възел, който се намирал на 20
м. от предоставеното й за ползване общинско жилище и същият бил неизползваем. Горното
противоречие обосновава, с обстоятелството че в общинското жилище, е настанена
и живее заедно със сина си, снаха си, двете си внучета и едно 2 г. правнуче. Не оспорва обстоятелството, че
е изградила банята с тоалетната и входното антре. В жалбата си пояснява, че входното
антре било изградено с цел да е преходно помещение към банята и тоалетната,
които били изградени като единствена възможност, за да има къде да се къпе през
зимата малката й правнучка, тъй като външната тоалетна била неизползваема. Моли
да бъде запазен поне вътрешния санитарен възел, тъй като външният пропада и е
негоден за ползване.
В съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен процесуален представител адв. К., като поддържа жалбата и отново се
излагат доводи за противоречие на издадената заповед с целта на закона.
Представят се писмени доказателства за влошеното й здравословното състояние – 3
броя епикризи, доказателства затова, че в имота се отглежда две годишната й
правнучка - удостоверение за раждането й, анекси към договори за отдаване под
наем на жилищния имот, както настанителна заповед с Рег. № 01-2427 от
02.08.2022 г. със срок от две години. Прави
искане за събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебно-техническа
експертиза с поставени към вещото лице въпроси. Претендират се направените
разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платен
депозит за вещото лице в размер на 100 лв. и 10 лв. държавна такса.
Ответникът по жалбата – зам.-кметът
на Община Русе, редовно призован, не се представлява и не изпраща становище по
жалбата.
Съдът, като съобрази
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и след
проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, приема за установено
следното:
Оспорва се индивидуален
административен акт, изрично посочен в закона - чл. 214, т. 3 вр. чл. 225а ЗУТ. С административната
преписка е представено писмо изх. № 94Г-2622-1#13 от 31.08.2023 г., от което е
видно, че оспорената заповед е изпратена на жалбоподателката и е получено от
нея, но липсват данни за момента на получаването й. По тази причина съдът
приема, че жалбата срещу административния акт е подадена в законовия 14-дневен
срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от
заинтересовано лице, за което е налице правен интерес от оспорването – С.К. Ц.
като адресат на оспорения административен акт и като извършител и ползвател на
строежа.
Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Със Заповед РД-01-2847/30.08.2023
г. на зам.-Кмета по УТ на Община Русе е наредено премахването на незаконен
строеж категория V (пета): "Пристрояване към съществуваща едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 63427.5.393.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ул.
„Лозен планина“ № 49, описан в мотивите като „баня с тоалетна и входно антре.“ Прието
е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без необходимите
строителни книжа.
От събраните по делото
доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Във връзка с подаден до
главния архитект на Община Русе сигнал /наименован "жалба"/ с вх. №
94Г-2622-1/30.08.2022 г. (л. 59 от преписката) относно твърдения за извършени
незаконни строително-ремонтни работи в два общински имота, намиращи се на
адрес: гр. Русе, ул. „Голям Богдан“ № 26 и имот намиращ се на ул. „Лозен
планина“ №49, в Община Русе била образувана административна преписка.
С писмо от 01.03.2023 г. (л.42)
жалбоподателката Ц., като наемател на описаното жилище била уведомена за
извършване проверка на място с цел оглед, насрочен за 14.03.2023 г. От
служителите в отдел „Строителен контрол“ (СК) към Дирекция „Инфраструктура,
строителен и инвеститорски контрол“ при общината била извършена проверка на
място в имот находящ се на ул. „Лозен планина“ № 49. При проверката било
установено, че в северната част на поземлен имот с идентификатор 63427.5.393.1
по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, има
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.5.393.1 по КККР на гр. Русе. На
север от същата имало изградена постройка с размери 2,1/8,6 м. и височина 1,9
м. В южната част на визираната сграда, на 2,0 м. от източната граница на
съседния ПИ с идентификатор 63427.5.394.1 по КККР на гр. Русе, имало изградени
две пристройки, които били функционално свързани към същата. Първата пристройка
от запад на изток била с размери 2,6/2,5 м., с височина 2,1 м. и представлявала
баня с тоалетна. Втората пристройка била с размери 2,4/4,5 м., с височина 2,5
м. и служела за входно антре към описаната сграда. В югозападната част на
имота, имало друга страда с идентификатор 63427.5.393.3 по КККР на
гр. Русе, като северно до същата имало изградена постройка с размери 1,9/2,5м.
и височина 1,9м., в която имало паркиран мотор. В югоизточната част на същия имот
имало ситуирана стоманобетонова гаражна клетка.
По повод констатациите на проверяващите, на
жалбоподателката бил даден 7-дневен срок
да представи декларация за това, кой и кога е изградил описаните в протокола
постройки и пристройки в имота общинска собственост, както и в какъв вид са
били сградите в имота при настаняването й. В изпълнение на указанията, Ц.
депозира на 05.04.2023 г. пред община Русе декларация с рег. №94Г-2622-1#9/05.04.2023
г. (л.26), в която декларира, че в имота са настанени през 1971 г. Описва, че през
2000 г. съгласно заповед №17 от 22.04.1991г. на ОбНС жилището се състояло от
две стаи, шапрон и антре, а по -късно в заповед и договор за наем № 1760 от
23.08.2004 г. било записано, че жилището се състои от две стаи, антре, шапрон и
дворищна тоалетна. След това в заповед № РД-01-2427/02.08.2022 г. същото жилище
било описано като състоящо се - от две стаи, антре и дворищна тоалетна.
Декларира, че през 2020 г. е изградила около входното антре паянтови стени от
итонг, за да спре студа през зимата, като е ползвала лични средства и труд.
Относно посочената в югоизточната част на имота гаражна клетка декларира, че не
е нейна собственост и незнае на кого е.
На 21.06.2023 г. работна
група служители на община Русе извършила проверка на строеж V категория "Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 63427.5.393.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. „Лозен планина“ № 49,
като констатациите от която обективирали в Констативен протокол №НС-09 от
21.06.2023 г. Проверяващите извели извод, че строежът е изпълнен без
изискващите се строителни книжа (инвестиционен проект и разрешение за строеж) и
не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му
и изискванията на ЗУТ. Изрично било посочено, че за
строежа е неприложим §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че е изграден
през 2020 г., съгласно декларация с вх. № 94Г-2622-1#9/05.04.2023 г.
Констативният акт бил
изпратен по пощата на посочените в него лица - жалбоподателката в настоящото
производство (л. 12 от преписката) и лицето подало жалбата, след което жалбоподателката
Ц. подала възражение срещу него с вх. № 94Г-2622-1#12/17.07.2023 г. (л.7). Във
възражението тя отново посочва, че в действителност е извършено дострояване в част
от имота, а именно там където в момента се намира единствения използваем санитарен
възел. Изтъква, че в имота има малко две годишно дете, което няма как да бъде
оставено без хигиенни условия. Посочва, че необходимостта от санитарен възел е
нейно конституционно право. Освен това излага твърдения, че конструкцията на строежа
на пристройката била още от 80-те години. Покривът на същата бил правен тогава,
а тя с помощта на сина си И.З. изградили банята и тоалетната преди десет и
повече години. Моли да се запази единствения използваем санитарен възел в
имота.
Въз основа на съставения
констативен акт, заместник кметът на Община Русе издал оспорената в настоящото
производство Заповед № РД-01-2847/30.08.2023 г., с която на С.К. Ц., в
качеството й на извършител и ползвател, било разпоредено премахването на
незаконен строеж „Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 63427.5.393.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. „Лозен планина“ № 49, описан
в мотивите като „баня с тоалетна и входно антре“. В мотивите на заповедта е
посочено, че по повод направените възражения от жалбоподателката, че не е
изграждан покрив на пристройките, а същият е бил съществуващ, била направена
справка в интернет платформата Google maps откъдето било видно, че
към месец март 2012 г. визираните пристройки не били изградени, но към месец
март 2015 г. вече се виждало, че е изградена банята с тоалетната, а към 2019 г.
вече било видно и изграденото антре. Предвид възникналото противоречие между
гореизложените факти и твърденията изложени в представените декларация и
възражение от жалбоподателката, общинската администрация не приела постъпилото
възражение и потвърдила даденото становище в констативния протокол, а именно, че
въпросното пристрояване се състои в изграждане на нови пристройки с нови
материали, по южната фасада на едноетажна жилищна сграда, които са функционално
свързани към същата. В мотивите на заповедта се сочи още, че в имота има
съществуваща дворищна тоалетна, за която се твърди, че не е годна за употреба.
За
установяване на релевантните за спора факти, по делото е разпитан като свидетел
И.З.М. (син на жалбоподателката).
В
показанията си св. М. посочва, че помни старата баня и тоалетна от детските си
години, които били дървени. Спомня си още, че през 1991 г. общината изградила
тоалетна и баня на 25-30 м. от къщата, накрая на оградата. С годините обаче
тази постройка започнала да се разрушава, като стените й се нацепили, а самият
покрив постоянно течал през зимата. Той се постарал да укрепи постройката, като
постоянно наливал бетон отвън на двора, но тя продължавала да уляга. Зимата, преди
да започне да изгражда новата баня, се наложило да не спират водата в къщата, с
цел да не замръзнат тръбите на старата баня и да не могат да я ползват.
Посочва, здравословното състояние на
майка му се е влошило, за което са налице и представени писмени доказателства,
които не са оспорени от ответната страна. През зимата се наложило да се къпе
вътре в къщата и да ходи до тоалетна на гърне, тъй като за нея било непосилно
да стигне сама до тоалетната и баня на двора, която била ситуирана пред гараж,
който не бил техен. Поради тази причина през 2012 г. и 2013 г. той изградил
новата баня и тоалетна с размери 2/2м. на мястото на шапрона, който съборил. Впоследствие
през 2018 г. изградил антрето, което преди това било дървен навес и тъй като
конструкцията му била дървена с керемиди отгоре я затворил. Споделя, че в
момента в имота освен тях живее и две годишното му внуче, което е дете на
дъщеря му. Обяснява, че служители на общината са посетили имота два-три пъти,
като са видели, че стените на старата банята, която те са изградили на пътя са
сцепени, а самият покрив тече, правили и снимки. Посочва, че на снимката, която
му се показва от google maps от 2012 г. се вижда, къде се намира банята и
тоалетната.
По делото е назначена
съдебно - техническа експертиза, приета от страните без възражения.
Заключението на вещото лице е изготвено след извършен на 02.02.2023 г. оглед и
измервания на място на описаните в Констативен акт № НС-09 пристройки. Констатациите
на вещото лице са, че пристройката в ляво /запад/ е баня -тоалетна, с външни
размери 2,60/2,60 м. и височина до нивото под стоманобетоновата покривна плоча
2,12м. С тухлени зидове и стоменобетонова плоча, която е видимо стара. Външно
по двата зида е изпълнена топлоизолация. Помещението е с три стени, като
стената към къщата е обща за къщата и помещението. В помещението има изградени
Ел и ВиК инсталации. До санитарния възел е пристроено входно антре, което е с
два ограждащи зида и общи стени със санитарния възел и къщата. Тази пристройка била
с външни размери 2,42/4,44 м. и височина до стоманобетоновата плоча 2,34м.
Дебелината на стоманобетоновата плоча била 0,13м. Двете стени на пристройката били
със стоманобетонов зид с височина около 50 см. Стените над него били изградени
с итонг, като бил изпълнен и стоманобетонов пояс над зидарията с итонг. От
входното антре се влизало в санитарния възел и в жилищната сграда. Помещението
било с изградена Ел. инсталация. Отстоянието на западната пристройка от
границата на имота било 2,20м. В момента на огледа жилищната сграда се състояла
от пет стаи разположени на буквата П и в средата се намирало помещение/антре,
от което се влизало в три от стаите. Другите две стаи били преходни. Изводи за
вода и канал били налични в една от стаите, която е предвидена за кухня. Тя се
намира в юго-източната част на сградата, като в документите към делото се сочи,
че кухнята е на запад. Вещото лице посочва, че не било възможно да се
идентифицират описаните в документите налични в имота помещения, тъй като от
документите, представени по делото следвало да има три стаи на юг, една на
запад и една на север. Отделно от това в документите нямало данни къде е
антрето и какво се е имало предвид под антре и стаи. Вещото лице констатирало,
че в жилищната сграда няма изградена баня-тоалетна. В момента на огледа се
ползвал санитарния възел, който е пристроен към южната фасада на къщата. Същия
бил в много добро състояние като стените били облицовани с фаянс, настилката била
теракот, монтирано било тоалетно седало, порцеланова мивка, смесителни батерии
за мивката и душа.
Заключението на експерта, относно
наличието през годините на санитарен възел е, че по данните от делото същите са
противоречиви. В някои от документите била описана дворищна тоалетна. Само в
Акта за общинска собственост (АОС) № 3767/09.11.2001 г. била описана и баня,
като баня в други документи не е описана. Вещото лице в
констативно-съобразителната част на заключението установява, че в АОС от
09.11.2001 г. за процесния имот, освен частта на имота, описана в представения
по делото Приемен протокол-опис от 1980 г., в частта със забележките е
посочено, че в западната част на жилищната сграда са пристроени две стаи и
антре без разрешение за строеж. Също така било посочено, че към улицата
е построена баня-тоалетна също без разрешение за строеж. Изхождайки от
представените по делото документи, към 1980 г. в имота не е имало баня.
Тоалетната е била дворищна. Към 1992 г. няма данни за наличие в имота баня и
тоалетна. Към 2000 г. няма данни за наличие в имота баня и тоалетна. Експерта
сочи, че към 2001 г. в представения АОС № 3767/09.11.2001 г. в
частта „Забележки“ е описана баня-тоалетна построена към улицата
/незаконна/. Към 2004 г. няма данни за наличие на баня. Описана е дворищна
тоалетна.
В
съдебно заседание експертът поддържа представеното писмено заключение, като уточнява,
че над двете помещения - санитарен възел и коридор, от който се влиза в
санитарния възел и в жилищната част, плочите са две различни на две различни
нива. Плочата която е над коридора, е видимо по-нова, някъде на от 5 -8 години.
Другата плоча, която е над банята е била налична и под нея е приспособен
санитарния възел. Плочата е на около 20-25 години, според вещото лице, тъй като
видимо е амортизирана с характерните измивания от атмосферните води и процеси,
като в този смисъл са и показанията на свидетеля М., който сочи, че на мястото
на съществуващата сега изградена баня-тоалетна е имало стара постройка. В
отговор на поставените задачи дали и в каква степен събарянето на тези
пристройки би засегнало носимоспособността на съществуващата сграда, вещото
лице сочи, че двете плочи по някакъв начин са закрепени към основната сграда и
конструкцията, но по кой начин са опряни и дали при едно евентуално събаряне на
тези постройки, ако се наложи демонтиране на тази плоча, счита, че един ред
тухли и зида ще се съборят, защото тази плоча би трябвало да е достатъчно
здраво захваната към носещия зид на едното от помещенията. Експертът посочва,
че преди години постройката е била на буквата „Г“, впоследствие някой
достроявал и лепил и последно „П-то“, което е средата с излята плоча. Покривът
е плоча, не е керемиди, а плочата на коридора е захваната за тази плоча, а
плочата на санитарния взел е опрян на зида. Вещото лице заявява, че при посещението
в имота е огледало и постройките на двора, които не са предмет на акта на
заповедта. От прегледа им е установило, че има помещение, в което има стар
санитарен възел, което помещение е в безкрайно лошо състояние и е трудно да
бъде ползвано. Баня обаче в това помещение е нямало, имало е само тоалетна. При извършване огледа на
новопостроените баня с тоалетна и антре, вещото лице констатира, че са включени
към централната канализация, а старата дворищна тоалетна счита, че не е
включена, като освен това тя на различни места липсва в описите на документите.
Относно входното антре на сградата, вещото лице посочва, че там е външната
врата и има арка за вътрешното помещение. Реално, казва вещото лице този
коридор има два външни ограждащи зида, а другите два – единия на санитарен
възел, а другия на самата къща на ъгъла. Вещото лице посочва, че това е единствения
начин да има топла връзка между жилищната част и санитарния възел, като друг
вариант няма.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Доколкото от представените по делото доказателства се установява,
а и не е спорно, че коментирания строеж е V категория, с оглед цитираните
разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Обжалваната заповед е
постановена в предвидената от закона писмена форма въз основа на констативен
протокол, който е връчен на заинтересованите лица и е дадена възможност за
подаване на възражения срещу него. Атакуваният административен акт съдържа
всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в него
фактически и правни основания, с които е мотивирана обжалваната заповед изцяло
възпроизвеждат установеното при извършената на 21.06.2023 г. проверка, отразено
в Констативен акт № НС-09, които са достатъчни да се установи волята на административния
орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за
законосъобразност върху акта. В случая следва да се прецени дали в становището
на работната група извършила проверка на строежа и обективирала заключението си
в КА № НС-090 от 21.06.2023 г. същата е
изложила адекватни мотиви в съответният протокол, на база на които е
издадена обжалваната в настоящето производство заповед на зам.-кмета на Община
Русе/ обсъдени по-долу в контекста на чл.35 АПК/.
При издаването на оспорената
в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на
цитираната по-горе разпоредба на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда
премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Съгласно разпоредбата
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него
е незаконен, когато се извършва или е извършен без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж.
Не се установява при издаване на
оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
администативнопроизводствените правила, регламентирани в разпоредбата на чл.
225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В
изпълнение на законовото изискване по чл. 225а,ал.2 от ЗУТ, в конкретния случай
служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са съставили констативен акт № НС-09/
21.06.2023 г. за установяване на незаконен строеж, състоянието на строежа, липсата
на издадени строителни книжа и документи. От представените по делото доказателства се установява по
категоричен и несъмнен начин, че констативният акт е връчен на жалбоподателката
Ц., която се е възползвала от правото си да подаде възражение срещу същия в
законоустановения срок.
Предвид изложеното, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта.
Съдът, обаче намира, че при издаване на
оспорената заповед не е спазен принципът за съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, приложим по силата на
разпоредбата на чл. 228 от ЗУТ, като с акта се засягат
субективните материални права на ползвателите на жилището над необходимите
предели.
Принципът на съразмерността изисква от
административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и при издаване на административния акт, когато се
засягат права или се създават задължения за граждани или за организации да
приложи онези мерки, които са най-благоприятни за тях, ако по този начин се
постига целта на закона.
По делото няма спор, че описания
строеж представлява „Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда,
описано в мотивите на заповедта като „ баня с тоалетна и входно антре“ и същият
е извършен без необходимите строителни книжа.
Съгласно приемателен протокол – опис
(л.23) по силата на Заповед № 281 от 23.V.1980 г. на Председателя на ИК на ОНС
– Русе, СД „ИСС“ предава държавен имот по ул. „Лозен планина“ № 49, бивша
собственост на наследниците на Е.Ц. на район „Жилфонд“ за управление до
събарянето му. Считано от 1.ІХ.1980 г. в протокола е описано състоянието на
имота: Масивна жилищна сграда, покрита с цигли, външно измазана. Водомер,
Дворищна тоалетна-покрив от ламарина и дъски, врата кушаклия; Антре – под
бетон, стени варосани, таван плоскости, прозорец двукрил еднокатен, врата
кушаклия; стая- под дъски, стени варосани, таван плоскости, прозорец двукрил
еднокатен, прозорец трикрил двукатен /със счупено стъкло/; стая-под дъски,
стени тапети, таван плоскости, врата кушаклия, прозорец двукрил едноскатен, 1
св.т, ключ. Квадратура: 34кв.м.; Кубатура: 108 м3, Баз. Стойност 1,346. Съгласно
Акт за общинска частна собственост от 09.11.2001 г. жилищния имот, представлява
– масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 34 кв.м., състояща
се от две стаи и антре. Неурегулиран поземлен имот № 1720 от кв. 525 с площ 349
кв.м., предназначен за комплексно жилищно сторителство и магазини по действащ
застроителен и регулационен план, одобрен със заповед. Предоставени права върху
имота – на „Жилфонд“ ЕООД Русе. В частта на АОС със забележките е посочено, че
в западната част на жилищната сграда са пристроени две стаи и антре без
разрешение за строеж. Също така било посочено, че към улицата е
построена баня-тоалетна също без разрешение за строеж.
От самия АОС, всички
заповеди и договори, както и от заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло като професионално изготвено и безпротиворечиво, изводът е, че
процесното жилище е общинска собственост. В конкретния случай отново от
заключението на вещото лице става ясно, че данните относно наличието в жилището
през годините на санитарен възел са противоречиви. В някои от документите е
описана дворищна тоалетна. Само в Акта за общинска собственост (АОС) №
3767/09.11.2001 г. е описана и баня, като баня в други документи не е описана.
Вещото лице в констативно-съобразителната част на заключението установява, че в
АОС от 09.11.2001 г. за процесния имот, освен частта на имота, описана в
представения по делото Приемен протокол-опис от 1980 г., в частта със забележките
е посочено, че в западната част на жилищната сграда са пристроени две стаи и
антре без разрешение за строеж. Също така било посочено, че към улицата
е построена баня-тоалетна също без разрешение за строеж. Изхождайки от
представените по делото документи, към 1980 г. в имота не е имало баня.
Тоалетната е била дворищна. Към 1992 г. няма данни за наличие в имота баня и
тоалетна. Към 2000 г. няма данни за наличие в имота баня и тоалетна. Към
2001 г. в АОС № 3767/09.11.2001 г. в Забележки е описана баня-тоалетна
построена към улицата /незаконна/. Към 2004 г. няма данни за наличие на баня.
Описана е дворищна тоалетна. Но именно в това състояние е отдаван под наем
посочения имот и то от Община Русе, последно заповед от 02.08.22г.- две
стаи,антре и дворищна тоалетна.
Видно от заключението на вещото лице, в този жилищен
обект няма и не е имало баня и/или тоалетна. Именно поради това и със
съдействието на трети лица - нейният син, жалбоподателката е изградила през
периода от 2012 до 2018 г. обекта "Баня с тоалетна и входно антре".
В
обясненията си свидетеля М. твърди, че е положил необходимите грижи за
стопанисването й, но въпреки това, дворищната тоалетна е започнала да се
разрушава от атмосферните условия. Според съда, за него всъщност не е останала
друга възможност освен да преустрой пристройките, които са неизползваеми - така
наречения шапрон и дървен навес в баня с тоалетна и входно антре, защото в
противен случай при положение, че външната тоалетна се руши, то семейството ще бъде лишено от елементарни хигиенни
условия за живот необходими във всяко жилище. От заключението на вещото лице
става ясно, че всъщност входното антре е
единствената топла връзка, която се осъществява между жилищната част и
санитарния възел, като друг вариант няма.
От съдържанието на представения Акт за
общинска собственост № 3767 от 09.11.2001 г. според частта „Забележка“ отразена в него, е видно, че
всъщност
от общинската администрация е била наясно, че в имота с адрес гр. Русе, ул.
Лозен планина № 49 съществуват незаконни постройки, без разрешение за строеж,
като една от тях е построената към
улицата баня-тоалетна. В този смисъл според съда, общинската администрация, изначално
е отдала под наем на жалбоподателката имот, за който е била наясно, че не е
било годно за обитаване, тъй като не отговаря на
изискванията за жилище, според легалната дефиниция на §5, т. 30 от ЗУТ и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, която
определя задължителните елементи на всяко жилище, един от които е санитарния
възел (баня - тоалетна). Тълкуването на тази правна норма налага извода, че
цитираните в нея елементи са част от самото жилище, а не елементи на
застрояването в имота, тъй като съобразно легалната дефиниция на понятието
"жилище", дадена в т. 30 на § 5 от ДР
на ЗУТ
"жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Това налага тоалетната и банята да е едно от
тези помещения в жилището, а не да е отделна второстепенна постройка. Отделно
от това според закона банята и тоалетната не са второстепенни постройки от
допълващото застрояване по чл.46 ЗУТ. Отдавна не съществува възможност да се ползва
обществена баня, поради липсата на такава. А това с оглед ползването на
общинско помещение,отдавано под наем на многочленно семейство, вкл и малолетно
дете, което не отговаря на изискванията за жилище, при липсата на обособено в
жилището помещение баня-тоалетна и достъп към нея, поставя под изключително
съмнение постигането на целта на закона, както тази по ЗУТ, така и по ЗОбС.
Целта на премахването на
незаконни строежи е да бъде възстановено състоянието, съществуващо преди
осъществяването на съответния незаконен строеж. В настоящия случай тази цел би
била в пълно противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, респ. на чл. 8 от КЗПЧОС и са засегнати права на
жалбоподателката в степен по-голяма от най-необходимото за целта. Съгласно
Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице. В случая
обаче при преценката за пропорционалност на мярката и отчитайки баланса между
личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й, се
установява засягане на правата и интересите на оспорващите.
Целта на закона по-никакъв начин не би се
изпълнила чрез премахването на изградената и единствена за жилището баня с тоалетна,
която стана ясно, че е свързана към централната канализационна система т.е. по този начин е обезпечено
ефективно и безопасно отвеждането на отпадъчните води от домакинството, с което
пък е осигурена хигиена, здраве и комфорт, както на живущите така и на околните
хора. Освен това от заключението на вещото лице и от
данните по делото е ясно, че конструктивно не би могло да се изгради по друг
начин и на друго място това санитарно помещение, тъй като единствено чрез входното
антре се осъществява топла връзка между жилищната част и санитарният възел.
Напротив едно премахване би накърнило и то в огромна степен правата и
интересите на ползвателите, като би попречило да се възползват от единственото
си жилищно помещение и то най-вече жалбоподателката като възрастно лице с
влошеното здравословно състояние и живеещото там малолетно дете.
Изискване на процесуалния закон в чл. 6, ал. 2 и чл. 6, ал. 5
от АПК е от една страна административните актове и изпълнението им да засягат
права и интереси само в степен на най-необходимото за целта, а от друга страна
АО да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди явно
несъизмерими с преследваната цел.
В този смисъл именно, ако
бъде изпълнен обжалвания в настоящето производство административен акт,
практически жилището би станало неизползваемо, а по този начин и самият
ответникът ще бъде лишен да получава приходи от него, тъй като на практика, то
не би отговаряло на залегналото легалното определение за жилище в ЗУТ и няма да
може да бъде отдавано под наем.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че административният орган е допуснал релевираните с жалбата
основания на чл. 146, т. 5 от АПК, а оспореният административен акт е
незаконосъобразен, при което на основание чл. 172, ал.
2, предл. 2 от АПК следва да се отмени административният акт. С оглед на това и въз основа на
направеното в съдебно заседание искане от процесуалния представител, следва да
се присъдят и разноските по делото в размер на 500 лева адвокатско
възнаграждение, 100 лв. депозит за вещото лице и 10 лв. заплатена държавна
такса, които да бъдат заплатени от юридическото лице издало отменената заповед.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед РД-01-2847/30.08.2023 г. на
зам.-Кмета по УТ на Община Русе, с която на С.К. Ц., в качеството й на
извършител и ползвател е наредено премахването на незаконен строеж категория V
(пета): "Пристрояване към съществуваща едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 63427.5.393.1 по Кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на гр. Русе, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. „Лозен планина“ № 49,
описан в мотивите на заповедта като „баня с тоалетна и входно антре“.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на С.К. *** направените
по делото разноски в общ размер на 610 (шестотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за страните.