№ 4
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100602994 по описа за 2021 година
С присъда от 07.11.2019 г., постановена по НЧХД № 16113/2018г., СРС, НО, 136-ти
наказателен състав е признал подсъдимия Д. Г. СТ. за невиновен в това, че на 12.04.2018 г. в
10:44 часа чрез изпратен от него имейл – **@********.** до 19 имейл адреса на съседи –
собственици и обитатели в сграда, както и до домоуправителя на сградата, находяща се на
адрес: гр. София, ул. ****, е разгласил позорно обстоятелство, наричайки СТ. АЛ. Р.
„примитивен човек“, като, на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал да е извършил
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, предл. 1 от НК.
На основание чл. 190 ал. 1 НПК съдът е осъдил частния тъжител СТ. АЛ. Р. да
заплати сумата от 1800.00 лева, представляваща сторените в хода на производството
разноски от страна на подсъдимия за заплатено адвокатско възнаграждение. Частният
тъжител Р. е осъден да заплати и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист в размер на 5 лева.
Недоволен от първоинстанционния съдебен акт е останал частния тъжител СТ. АЛ. Р.,
който е депозирал жалба, както и допълнителни писмени изложения към нея. ЧТ Р. релевира
доводи, касателно показанията на свидетелите Х.М. и Д.М.. Счита, че първият съд не е
обсъдил в цялост възпроизведеното от гореизброените свидетели, тъй като не е обсъдил, че
същите са възприели твърдяната от Р. обида. Частният тъжител намира, че СРС неправилно
е приел, че престъплението не е осъществено от обективна страна. Също така навежда
доводи, че в конкретния казус използваните от подсъдимия реплики не следва да се приемат
като израз на правото му на свободно изразяване. Това е така, според частния тъжител, тъй
като чл. 10, ал. 2 от ЕКПЧ поставя рамки на свободата на изразяване, а именно „доколкото
е съпроводено със задължения и отговорности“.
В заключение С.Р. моли СГС да отмени първоинстанционната присъда, като
постанови нова, с която да признае подс. Д. Г. СТ. за виновен. Частния тъжител прави и
1
кумулативно искане настоящият съдебен състав да отхвърли уважения от СРС адвокатски
хонорар на подсъдимия С..
Депозирано е и писмено становище от частния тъжител С.Р., с което последният
развива допълнително наведените аргументи в частната жалба и в допълнителните писмени
изложения към нея.
В заседанието пред въззивния съд частния тъжител с оглед процесуална икономия
представя на съда писмено становище. В заключение моли настоящия съдебен състав да
отмени присъдата на първия съд, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за
виновен.
Защитникът на подсъдимия С. - адв. И. счита, че СГС следва да потвърди
първоинстанционния съдебен акт. Излага съображения касателно липсата на съставомерност
на деянието, както и досежно предхождащи инкриминирания имейл събития.
В правото си на последна дума подс. С. поддържа казаното от защитника му, като
моли съда да потвърди присъдата на СРС.
Въззивната инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима и след
като провери изцяло правилността на постановената присъда, предвид изискването на чл.
313 НПК и чл. 314 НПК, с оглед и на конкретните оплаквания и искания в жалбите,
становищата на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено
следното:
С оглед на изискването за обективност и всестранност при преценка на
доказателствените материали по делото, първият съд е анализирал, и то правилно, всички
доказателства и доказателствени средства по делото и приел фактически изводи, които
изцяло кореспондират на тази доказателствена съвкупност. Оценката на доказателствата по
делото е с оглед на действителното им съдържание и смисъл и съдът не е допуснал
превратно или невярно тълкуване. Поради това и вътрешното убеждение е основано на
обективното, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни факти, относими
към предмета на доказване. Затова следва да се споделят възприетите от Софийски районен
съд фактически обстоятелства, а именно:
Подсъдимият Д. Г. СТ., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, българин,
българска гражданка, женен, със средно образование, неосъждан, с адрес: гр. София, ул.
****, ****.
ЧТ С.Р. и семейството му живеят в сграда, находяща се в гр. София, ул. ****. Сградата
се намира в двор, ограден с масивна ограда и контролиран достъп чрез денонощна охрана. В
сградата живеят 16 семейства, които избрали начин на комуникация електронна поща –
имейли и по този начин всеки сигнал, предложение или мнение достигало до всички. В
същата сграда – ап. 5 живее и подс. С..
На 12.04.2018 г. подсъдимият изпратил до всички имейл, с който информирал всички
живущи, че С.Р. „неадекватно разярен“ го нападнал, нанесъл му с юмруци и твърд предмет
множество удари по врата, главата и лицето, и в допълнение го характеризирал като
„примитивен човек“. Частният тъжител посочва, че е завършил английската гимназия и има
висше юридическо образование, а подсъдимият е със средно образование. В сградата има
съседи, с които се познава от ученическите си години, колеги и приятели, които го уважават.
2
Заявява, че твърденията на подсъдимия за нанесен побой са неверни и счита, че най-
вероятно е инсценирал нападение и побой с користна цел. Изпратените от подсъдимия
имейли до всички живущи ЧТ е възприел като позорни обстоятелства, тъй като го нарекъл
„примитивен човек“, като по този начин е извършил престъпление.
По делото е назначена и изслушана Съдебно-техническа експертиза, която в
заключението си сочи, че е изследвана пощата на ЧТ и имейла, описан в тъжбата е изпратен
от ел. поща **@********.**, получен е на 12.04.2018 г. от ЧТ. Електронната поща
**@********.** е собственост на фирма „Д.Д.Е.Г.“ ЕООД. Изследвана е само пощата на ЧТ,
поради което не може да се направи извод, че всички адресати са получили и прочели
написаното. Заключението не е оспорено от страните и е прието като пълно и обективно.
Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея фактически
констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените такива от
първоинстанционния съд. Районният съд е обсъдил внимателно всички гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил убедителни и логични доводи
и съждения, въз основа на същите, кои факти от предмета на доказване приема за безспорно
установени. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и са изложени
подробни мотиви касателно достоверността им.
В тази насока правилно са кредитирани показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – Х.Е.М. и Д.Г.М.. Акуратно е и становището на СРС, че
показанията и на двамата свидетели се явяват кореспондращи си и непротиворечащи на
останалата доказателствена съвкупност. И М., и М. сочат, че лично са видели
инкриминирания имейл, като свидетелят М. е бил и един от адресатите. Заявеното от
свидетелите безспорно се потвърждава, от една страна, от приложеното по делото заверено
копие на ел. съобщение, находящо се на л. 11, а от друга от заключението от изготвента
съдебно-техническа експертиза. Възпроизведеното от свидетеля Х.М. намира потвърждение
и в писмо, изпратено от Софийска районна прокуратура с вх. № 1090119 от 27.12.2018 г. (л.
27). Това е така, тъй като Х.М. заявява, че съпругата на подсъдимия Ася се е свързала с
неговата съпруга Мира изразявайки безпокойството си именно във връзка с нанесени
повреди върху Д.С. през пролетта на 2018 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че коментираните
показания се явяват еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието на съществени
противоречия, необясними с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и
възпроизвеждане на всеки един от свидетелите. Ето защо и възражението на частния
тъжител, касателно първоинстанционния доказателствен анализ на тези свидетелски
показания, се явява неоснователно.
Въззивната съдебна инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани и обясненията
на подс. С., депозирани в открито съдебно заседание, провело се на 28.02.2019 г. Към
последните съдът подходи с особено внимание, отчитайки двойствената им процесуална
природа – на гласно доказателствено средство и същевременно на способ за защита. Поради
3
изложеното и изключително внимателно и критично ги сравни с целия събран по делото
доказателствен материал, за всяко едно от фактическите обстоятелства, за които се отнасят,
и след съвкупната преценка с останалия доказателствен обем, досежно всяко едно
конкретното фактическо обстоятелства, формира своя извод за достоверността им, за всяка
една тяхна част по отделно.
Правилно първият съд се е доверил и на заключението на изготвената в хода на
съдебното производство СТЕ, отчитайки, че същите се явява обоснована, изготвени от лице,
притежаващо специални знания в съответната наука.
Настоящият съдебен състав кредитира останалите писмени доказателства напълно,
като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при
изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на допълващи и
изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
СРС правилно е направил констатацията за чистото съдебно минало на подсъдимия
към датата на деянието, въз основа на приложената по делото актуална справка за съдимост
на лицето.
Софийски градски съд намира, че на базата на установените фактически дадености,
след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и
обстоятелствата релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е
заключил, че подсъдимият Д. Г. СТ. не е осъществил от обективна страна престъпния състав
на чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, предл. 1 от НК.
За да е осъществен състав на престъплението „клевета“ по чл. 147 от НК,
подсъдимият следва да е довел до знанието на поне още едно лице, извън самия себе си,
позорящи другиго обстоятелства, като е допустимо тези обстоятелства да се отнасят и до
осъществено престъпление. "Позорни" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието
разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и
настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот,
както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Без значение
за съда при установяване съставомерността на деянието е, дали позорящите обстоятелства са
възприети от дееца или от трето лице, дали ги е възприел като слух или като изразено
съмнение. За решаващия съд е необходимо, обаче, разгласените обстоятелства да са такива,
че да позорят и петнят честта на лицето, за което са отправени. Върховния съд, ОСНК с ТР
12 от 1971 г. поставя и допълнително изискване, а именно обстоятелствата, които се явяват
позорни, да се явяват и неистински.
В конкретния казус, подс. С. е определил ЧТ Р. като „примитивен човек“ чрез имейл,
разпространен до ел. пощи на общите съседи на подсъдимия и частния тъжител. Поводът,
обаче, подс. С. да напише и изпрати такъв имейл се явява нападение върху самия него,
случило се три дни по-рано. В хода на настоящето наказателно производство категорично се
установи, че действително е било предприето такова противоправно действие спрямо подс.
С., за което е образувано досъдебно производство. Към 27.12.2018 г. последното се е водило
4
за причинена средна телесна повреда на Д. Г. СТ., като по делото е бил привлечен в
качеството на обвиняем СТ. АЛ. Р.. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав,
подобно на първата инстанция приема инкриминираните реплики за истински, доколкото и
не се представиха каквито и да е било доказателства, оборващи истинността им.
На следващо място, СГС, следва да подчертае, че дори и да беше приел
инкриминирания израз за неистинско, то последният не се явява такъв, който да накърни
обществената репутация или професионалната оценка на частния тъжител. Ето защо,
настоящият съдебен състав напълно се солидализира със становището на СРС, че в
настоящият случай се касае за лична оценка на подсъдимия.
Поради изложените съображения, настоящия съдебен състав намира за правилни
изводите на СРС в тази насока и за неоснователно възражението на ЧТ. По никакъв начин
не е доказано, че действията на подсъдимото лице покриват, от обективна страна,
признаците на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, предл. 1 от НК.
С оглед гореизтъкнатото, се налага извода, че подс. Д. Г. СТ. не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147,
предл. 1 от НК, поради което е безпредметно обсъждането на неговата субективна страна.
Въз основа на всичко дотук посочено, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена. Същата е постановено при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Обосновано и законосъобразно подсъдимата е била призната за невинна и е
оправдана от първоинстанционния съд за извършване на престъплението, за което е била
конституирана като такава.
СГС счита, че при този изход на наказателното производство, решаващият състав
правилно, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е възложил в тежест на частния тъжител
направените от подсъдимия през първата инстанция разноски за защита в размер на 1800
лева.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.3 от НПК Софийски градски
съд, НО, VII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда на СРС, НО, 136 с-в от 07.11.2019 г., постановена
по НЧХД № 16113/18 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6