Решение по дело №10474/2017 на Районен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  4067     24.10.2019г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

     при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10474 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

              Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по  реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

              Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № **от *** е допусната съдебна делба - самостоятелен обект в сграда с идентификатор  ***, по КК и КР на град П., с адрес гр.П, бул. „****, който се намира в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 88.00 кв.м, ведно с изба № ** и 1.870 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***,

която да се извърши между: Т.С.И., ЕГН **********, И.С.И., ЕГН ********** и Д.И.И., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост: 1/6 ид. част – за Т.С.И., 1/6 ид.ч.- за И.С.И. и 4/6 ид.ч. - общо за И.С.И. и Д.И.И., в режим на СИО.

  В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на *** е приета за разглеждане претенция от Т.С.И. против И.С.И. и Д.И.И. за заплащане на основание чл.31, ал.2 ЗС на сумата от 2700 лв. за ползване на недвижимия имот, предмет на делбата.

  Приета е за разглеждане и претенцията на И.С.И. и Д.И.И. против Т.С.И. за заплащане на сумата в размер на 850 лв., припадаща се на нейния дял от 1/6 ид.ч., представляваща стойност на извършени необходими ремонтни и подобрителни работи.

              С молба от *** е уточнено, че претенцията следва да се счита предявена за сумата от 600 лв.

              По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.Г., която изяснява, че знае имота, намиращ се на бул. „***” № ***, който бил на *** Р.Х.С. и *** С.И.С., които живели там. Понастоящем там живеел само ***, който бил на ** г. Свидетелката посещавала имота предимно лятото, при завръщанията си в ***. Разяснява, че влизат в жилището само когато *** е в жилището, като нямат ключ. Майката на свидетелката се грижила за домакинството на ***, като при влизанията й звъни на домофона и някой съсед й отварял. Качвала се на седмия етаж и там вече *** отварял. Последно свидетелката видяла наематели в жилището през ***г., но смята, че живеят там поне от * години, като плащат над 100 лв. наем, по информация от *** и И. – ответната страна. И. и Д. отказвали достъп до жилището, *** също заявил, че не иска да вижда майката. През *** в апартамента имало лични вещи на И. и Д., които през следващите години явно живеели там. Отказът да се даде достъп от И., Д. и *** бил още отпреди делото, а вече по време на делото имало и вербален отказ от тях, по думи на майката на свидетелката. От *** свидетелката всяко лято влизала в жилището, като имала спомен за направени ремонти – боядисване, поставяне на дограма, плочки и ламинат – още през **, тъй като жилището било с линолеум. От *** до *** нямало правени ремонти. Този период на ремонтите свидетелката свързвала с продажбата на ниви от страна на ***, освен това той имал успешен бизнес с пчели, като след смъртта на *** той направил ремонт на жилището, със закупуване на климатик и освежаване. През пролетта на *** Д. казвала на майката на свидетелката, че това е техен имот, гонила я в периода, когато тя се грижила за ***. *** на свидетелката бил в болница и след изписването си бил с ***, като майката на свидетелката ходила и се грижила за личната му хигиена, готвела, домакинствала. Свидетелката не присъствала на разговори на майка й с Д. и И., но Д. също не била в страната постоянно, имало години, в които работила в ***. Според свидетелката поне от близките ** години И. и Д. се били нанесли в апартамента. Майка й искала ключ за апартамента, още приживе на *** – преди ** години. През годините на майката, както и на свидетелката и нейната сестра бил отказван достъп, било им казвано, че могат да влизат само в присъствие на *** През *** ***заявил, че майка й няма да има ключ, като не обяснил защо. И други пъти майката искала достъп, особено, когато майка й била на легло и съвсем сама в апартамента, за да влезе при нея. Всъщност тя така и починала – съвсем сама, докато *** и И. били на *** в ***.

Събрани са гласни доказателства и чрез разпит на св.К., който разясни, че познава И.И. от ** години, както и че познава имота на бул. „***”, на който той правил ремонт и поддръжка – врати, прозорци, теракота, боядисване, замазки, мивки, бани, тоалетни, паркет. Периодът бил преди около * години. Дограма свидетелят не бил сменял, само обръщал прозорци. Организатор на имота бил И.. Той плащал на свидетеля, заедно купували материалите. На пода се правила замазка във всички стаи, за да се положи теракот и ламиниран паркет. Шпакловане и боядисване също бил правил свидетелят.

Св.С.С. изяснява, че е баща на Т. и И., като ползва процесния апартамент. И. си имал отделно жилище. След заболяването на свидетеля И. поел грижите за него. Дъщеря му имала ключ от ** години, но рядко идвала. И. не й бил забранявал да идва в апартамента. Само един път бил изгубен ключът на входната врата и снахата й извадила нов. Когато искала, тогава влизала. Последно дошла преди около ** години, наругала свидетеля и си заминала. Никой не й бил взимал ключа, бравата също не била сменяна. Д. идвала да почиства, И. носил храна всеки ден, но не се били нанесли при свидетеля.

              По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което справедливата пазарна стойност на процесния недвижим имот е 57 767 лв.

              Прието е заключение и на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което размерът на пазарния наем на апартамента за периода от *** до *** е 13 081 лв., а за 1/6 ид.ч. – 2 180 лв.

              Прието е заключение и на изготвената съдебно – техническа експертиза, според което стойността на претендираните от ответниците подобрения възлизат на сумата от 4 184 лв., а увеличената стойност на делбения имот в резултат на подобренията възлиза на сумата от 2 632 лв.

              При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

              От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, поради което съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.          

  По претенцията на Т.С.И. против ответниците за заплащане на основание чл.31, ал.2 ЗС на сумата от 2700 лв. за ползване на недвижимия имот, предмет на делбата, съдът намира следното. Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Според разясненията в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на предявената претенция по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената вещ  за претендирания период, в случая от *** до ***, лишаване от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Тези предпоставки не са установени по делото. От страна на ищцата не се твърди изобщо, както и не се представят доказателства същата да е отправила до ответниците писмено поискване по смисъла на цитирания законов текст, което представлява предпоставка за възникване на вземането за обезщетение и за настъпване на неговата изискуемост. Такова писмено поискване не се съдържа и в подадената искова молба, така че да се приеме, че съдът дължи произнасяне за периода след нейното подаване до датата на първото по делото заседание във втора фаза на делбата. Ето защо и само на това основание претенцията следва да бъде отхвърлена. Отделно от това от събраните по делото гласни доказателства не може да се направи категоричен извод както ответниците да са ползвали съсобствената вещ, за целия претендиран период, така и ищцата да е била лишена от ползването й, което представлява допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи.

              По претенцията за подобрения от ответниците против ищцата, за заплащане на сумата от 600 лв. същите твърдят, че подобренията са извършени с техни средства, в периода *** и възлизат на сумата от 3 640 лв. От страна на Т.И. е наведено възражение, че не е била информирана от ответниците за намерението си да правят ремонт и подобрения в имота, като тя не е давала съгласие за това, вкл. като обем на работата и цена. Според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974г. и ТР № 85 от 1968г. в неотменената с постановлението част, по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна – по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по правилата на чл.59 ЗЗД. С оглед неведените от страните твърдения и възражения, както и предвид липсата на доказателства в насока извършените ремонтни дейности да са осъществени със съгласието на Т.И., съдът намира, че отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - подобрителят има право, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, да иска направените разходи до размера на обогатяването на останалите съсобственици, т.е. до увеличението на дела им. Конкретните видове строително монтажни работи, стойността на които се претендира от ответниците са установени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, депозирано на дата ***, заключението на която съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, като изводите си вещото лице е направило след оглед и съответни замервания на място, както и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св.К.. Поради това съдът намира, че исковете са установени по основание. По отношение на размера, Т.И. дължи сума, съответна на наследствените й права, като в случая от значение е с колко е увеличено наследственото имущество, в резултат на извършените подобрения. Поради това в случая претенцията на ответниците би се явила основателна до 1/6 от сумата, с която в резултат на подобренията се е увеличила стойността на делбения имот, защото именно с 1/6 от това увеличение, Т.И. се е обогатила за сметка на ответниците. Като се има предвид заключението на изготвената СТЕ, според което увеличената стойност на имота от подобренията възлиза общо на сумата от 2 346.06 лв. /от посочената в таблица на лист *** от делото сума 2 632.42 лв. съдът изключи сумата от 43.68 лв. и 242.68 лв. – посочени от вещото лице като увеличение от обръщане на прозорец и врата и нова ПВЦ дограма в кухнята и коридора, тъй като такава претенция не е заявена по молба от *** на лист ** от делото/, съдът намира, че претенциите на ответниците към ищцата са основателни за сумата от 391.01 лв., съответна на наследствените права на ответницата, а за разликата до пълния претендиран размер от 600 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

              На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото лице А., което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Предвид отхвърляне на претенцията на Т.С.И. по чл.31, ал.2 ЗС, същата  следва да бъде осъдена да заплати следващата се държавна такса в размер на 108 лв., а предвид частичното уважаване на претенциите за подобрения от ответниците, ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 50 лв. следваща се държавна такса върху уважения им размер, респективно – ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят 50 лв. следваща се държавна такса върху отхвърления им размер. От ответниците е направено искане за присъждане на направените разноски във връзка с претенциите по сметки, които в общ размер възлизат на сумата от 620 лв., по представения списък по чл.80 ГПК. Доколкото в представения договор за правна защита и съдействие не е уточнено за кои от приетите по делото претенции по сметки е договорено и заплатено адвокатското възнаграждение, съдът приема, че същото се отнася до предявените от ответниците претенции за подобрения. Поради това и съразмерно на уважената част от тези претенции съдът намира, че от общия размер на разноските, на страната следва да се присъди сумата от 404.04 лв.

              По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

  ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор  ***, по КККР на град П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, с адрес гр.П., бул. „****, който се намира в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 88.00 кв.м, ведно с изба № ** и 1.870 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, с действителна пазарна стойност 57 767 лв. /петдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и седем лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.     

  ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.И., ЕГН ********** *** против И.С.И., ЕГН ********** и Д.И.И., ЕГН **********, с адрес *** иск за заплащане на сумата от 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот, за периода от *** – ***.

              ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на И.С.И., ЕГН ********** и Д.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 391.01 лв. /триста деветдесет и един лева и 01 ст./ за извършени през *** в съсобствения недвижим имот подобрения – в спалнята – юг на жилището – поставяне на ламинат 8 мм, с подложка на пода и направа на замаска, поставяне на нова ПВС дограма на прозорец и врата, шпакловане на стени и боядисване с латекс; в хола на жилището – поставяне на ламинат 8 мм, с подложка на пода и направа на замаска, поставяне на нова ПВС дограма на прозорец и врата, шпакловане на стени и боядисване с латекс; в кухнята и коридора на жилището – поставяне на теракота на пода, шпакловане на стени и боядисване с латекс, представляваща увеличената стойност на имота в резултат от извършените подобрения, съответна на нейната квота в съсобствеността, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер от 600 лв.

  ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 385.12 лв. /триста осемдесет и пет лева и 12 ст./ държавна такса върху стойността на дела й.

  ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 385.12 лв. /триста осемдесет и пет лева и 12 ст./ държавна такса върху стойността на дела му.

  ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** и Д.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 1 540.48 лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева и 48 ст./ държавна такса върху стойността на дела им.

  ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 108 лв. /сто и осем лева/ държавна такса по отхвърления иск за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения недвижим имот.

  ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет/ държавна такса съобразно уважената част от претенциите за подобрения.

  ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** и Д.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса съобразно отхвърлената част от претенциите за подобрения.

  ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на И.С.И., ЕГН ********** и Д.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 404.04 лв. /четиристотин и четири лева и 04 ст./ направени по делото разноски.

 

 

  Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

Вярно с оригинала.

М.К.