№ 342
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Н. Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000157 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Хидрострой България” ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. К. срещу решение № 28 от 07.11.2022г., поправено с решение № 29 от 08.11.2022г.,
постановени по т.д. № 2021500900060 по описа на Окръжен съд Кюстендил за 2021г., с
което са отхвърлени исковете му срещу ответника - „Интерполис транс СБ“ ЕООД, ЕИК
********* за сумата от 29 000 лева, представляваща част от незаплатено възнаграждение по
фактура № 588/22.02.2021г., сумата от 2 158,89 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата и за периода от 28.02.2021г. до 22.11.2021г., сумата
от 24 000 лева, представляващ част от незаплатено възнаграждение по фактура №
591/28.04.2021г. и сумата от 1 353,33 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата и за периода от 04.05.2021г. до 22.11.2021г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 22.11.2021г. до окончателното им
плащане и е осъден ищецът да заплати на ответника 2 500 лева разноски по делото.
Въззивникът/ищецът - „Хидрострой България” ЕООД счита, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че ищецът не е доказал съществуването на вземането и облигационна връзка между
страните по делото. Твърди, че с отговора на исковата молба ответникът косвено е признал
съществуването на договор между страните. Ответникът е разполагал само с два наети
1
багера и един булдозер, която техника била недостатъчна за изпълнение на поетите към
неговия възложител ангажименти, което довело до сключването на договор с подизпълнител
- ищеца. Всичката останала техника била наета след процесния период и не касаела
извършената работа от ищеца. На следващо място твърди, че двете фактури били включени
в счетоводството на ответника, който е ползвал данъчен кредит по тях, но съдът неправилно
решил, че същите нямат доказателствена стойност за сключения договор между страните.
Според въззивника, тези правни изводи били напълно погрешни и противоречали на
практиката на ВКС, цитирана във възивната жалбата. В процесния случай, било налице
идентичност между посочената в договора сума за извършената от ищцовото дружество
услуга и отразената във фактурите стойност, по които е ползван данъчния кредит, което
допълнително потвърждавало признаването от двете страни на съществуването на договора
между тях. Счита, че съдът неправилно е приел като недоказани, съществени елементи от
договора – какви, колко и на каква цена е следвало да бъдат съборените сгради. Освен това,
тези обстоятелства се установявали и от гласните доказателства събрани в хода на
производството. Според цитираната от въззивника практика на ВКС, било неприложимо
ограничението изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност
над 5 000 лева, когато спорът не е за наличието на съществуването на договорно
правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените
обективно и кумулативно съединени искове. Претендира разноски за двете инстанции,
съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият/ответникът - „Интерполис транс СБ“ ЕООД, е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба, чрез адв. Н.. Излага подробни съображения по наведените от въззивника
твърдения, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на насрещната
страна. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като недоказана и неоснователна
и да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивано
обжалване решение на ОС Кюстендил, в законоустановения срок, процесуално допустима е
и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269
ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че между „Интерполис транс СБ“ ЕООД и
„Пирин пропърти“ ЕООД е сключен договор № 1 от 15.02.2021г. за премахване
съществуващи сгради в ПИ 02676.5011.2. по КК на град Банско. Страните по този договор
са уговорили срок за изпълнение 4 месеца, авансово плащане от 24 000 лева и отчитане на
извършените работи с приемо-предаватален протокол/акт обр. 19/. Представени и приети по
делото са девет протокола образец 19 за завършени натурални работи, както следва:
2
09.01.2021г. на стойност 24 000 лева с ДДС; 16.03.2021г. на стойност 30 000 лева с ДДС; от
15.04.2021г. на стойност 45 000 лева с ДДС; 26.04.2021г. на стойност 66 000 лева с ДДС;
18.05.2021г. на стойност 36 000 лева с ДДС; 27.05.2021г. на стойност 36 000 лева с ДДС;
14.06.2021г. на стойност 60 000 лева с ДДС; 28.06.2021г. на стойност 30 000 лева с ДДС;
13.09.2021г. на стойност 24 000 лева с ДДС. Страните по делото признават факта, че са
провели преговори между „Хидрострой България” ЕООД/изпълнител/ и „Интерполис транс
СБ“ ЕООД/възложител/. Ищецът/изпълнителят/ е изготвил и подписал договор за услуга №
009 от 21.02.2021г., който не е подписан от ответника/възложителя/. Ищецът е издал
фактура № 588/22.02.2021г. на стойност 54 000 лева с ДДС и фактура № 591/28.04.2021г. на
стойност 24 000 лева с ДДС. В първата фактура е посочено като основание за плащане по
договор, а във втората договор № 009/21.02.2021г. На 27.04.2021г. ищецът е получил от
ответника сумата от 25 000 лева по банков път, като основание е посочено частично
плащане по фактура № 588/22.02.2021г. С писмо изх. № СИ 495-1/24.06.2022г. на НАП, са
представени и приети по делото справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки
и продажби на „Интерполис транс СБ“ ЕООД“, от които се установява, че фактурите са
отразени от ответника и е приспаднал ДДС. По делото са разпитани множество свидетели,
посочени от и от двете страни, от показанията, на който се установява, че на процесния
обект са извършвани дейности по събаряне, както с техника и служители на ищеца, така и с
техника и служители на ответника.
За да отхвърли предявените искове като неоснователни, първоинстанционният съд е
изложил решаващи мотиви, че в представените фактури липсвали обективирани
волеизявления на страните по делото и нямали доказателствена стойност на сключен
договор. От надлежното отразяване на фактура № 588/22.02.2021г. в счетоводството на
ответника, сочело на съществуващ договор между страните, за който е дължимо авансово
плащане. Въпреки това, не можело да се установи конкретния предмет на сключения между
страните по делото договор – колко и какви сгради следва да бъдат премахнати, и за какъв
срок, къде се намират и какъв е размерът на договореното възнаграждение, поради което
съществени елементи от съдържанието на договора останали недоказани. Предвид
неоснователността на исковете за главници, са отхвърлени като неоснователни и
акцесорните искови претенции за обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – иск за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за
изработка, на основание чл. 258, пр. последно вр. с чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД и иск за
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, на основание чл. 309а, ал. 1,
изр. първо, пр. първо ТЗ.
Ответникът е предал с акт обр. 19 на „Пирин пропърти“ ЕООД, договорените строително-
монтажни работи /СМР/ в обем на 138 000 лева, част от който са претендираните от ищеца в
3
размер на 78 000 лева. Фактическото предаване на изработеното от подизпълнителя на
изпълнителя, който от своя страна го предава на възложителя, означава че работата е
извършена. Спорно е каква част от СМР е извършена от изпълнителя и каква част от неговия
подизпълнител. Протокол обр. 19 от 09.01.2021г. е антидатиран, тъй като в него е посочен
договор от 18.02.2022г.
Представените от ищеца 2 броя данъчни фактури съдържат данни за наличието на договор
между страните по делото, но не установяват конкретни видове и количества /СМР/. От
процесните фактури се установява стойността на дължимото от възложителя на изпълнителя
възнаграждение, начислено за извършените дейности в периода от 22.02.2021г. до
28.04.2021г. Фактурите са подписани само от изпълнителя, но не и от възложителя. Пред
първата инстанция са приети дневници за покупко-продажба и справка-декларация за
начислен ДДС, от който се установява, че ответникът ги е осчетоводил в търговските си
книги, включил ги е в дневника си за покупки-продажби и е ползвал предвидения в ЗДДС
данъчен кредит по всяка една от двете фактури. Неправилно първоинстанционният съд не е
зачел тяхната доказателствената сила по съображения, че не установявали конкретен
предмет на сключения между страните договор – колко и какви сгради следвало да се
премахнат. Осчетоводяването на фактурите и упражняването на правото за приспадане на
данъчен кредит по тях съставлява безспорен доказателствен факт, че ответникът признава
изпълнението на процесните СМР и дължи възнаграждение на ищеца за извършената
работа. Счетоводното отразяване на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях
следва да се тълкуват като несъмнено признание на ответника - възложител не само за
възникване на задължението за плащане, но и за размера на възнаграждението, като се има
предвид обстоятелството, че осчетоводената при него стойност на дълга, върху която е
ползван данъчен кредит, съвпада напълно с размера на исковата претенция – 53 000 лева,
след приспадане на авансово платената сума от 25 000 лева. В подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че ответникът е извършил частично плащане на 27.04.2021г. на сумата от
25 000 лева по първата фактура. Освен това, в отговора на исковата молба се съдържа и
признание на процесуалния представител на ответника, че ищецът през м. април 2021г.
посредством два багера е разрушавал една от сградите предмет на договора. Това е
признание на неизгоден факт, което преценено във връзка с всички обстоятелства по делото
– осчетоводяване на фактурите, показания на свидетелите за наличие на техника на
изпълнителя, служители и извършени дейности по разрушаване на сградите, представляват
още едно доказателство за изпълнение на процесния договор от ищеца. В процесния случай,
издадените от изпълнителя фактури са включени в дневниците за покупко-продажба на
възложителя, който е ползвал ДДС по тях. При тези установени факти, доказателствената
тежест за определяне вида и обема на договорените и реално извършени СМР, както и за
тяхното неприемане, преминава от подизпълнителя върху изпълнителя. Ответникът следва
да установи при условията на главно и пълно доказване, че той, а не ищецът е извършил
процесните СМР, за което в хода на делото не са ангажирани доказателства. Недоказано и
нелогично е твърдението на ответника, че ищецът не е извършил никаква работа и бил
напуснал обекта, което противоречи на всички установени по делото факти – води
4
преговори и приема техника и служители на ищеца, осчетоводява първата фактура от
22.02.2021г., заплаща част от аванса в размер на 25 000 лева на 27.04.2021г., на следващия
ден приема и осчетоводява и втората фактура от 28.04.2021г., като междувременно е предал
извършени СМР на възложителя в общ размер на 138 000 лева с ДДС. Следователно,
възнаграждението се дължи, респективно предявените искове за заплащане на главници са
доказани и основателни за целия претендиран размер от 53 000 лева.
Предвид основателността на исковете за главници и установените периоди за забава на
тяхното заплащане, основателни са и акцесорните искове за обезщетение за забавено
изпълнение, както следва – по фактура № 588/22.02.2021г. върху главница от 29 000 лева и
за периода от 28.02.2021г. до 22.11.2021г. в размер на 2 158,89 лева; и по фактура №
591/28.04.2021г. върху главница от 24 000 лева и за периода от 28.02.2021г. до 22.11.2021г. в
размер на 1 353,34 лева. Размерът на дължимото обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение, е изчислен от настоящия съдебен състав, на основание чл. 162 ГПК.
Предвид основателността на исковете за главници, основателни са и акцесорните искове за
обезщетение за забавено изпълнение върху претендираните главници, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане.
Като е отхвърлил исковете за главници и лихви, въпреки тяхната доказаност по основание и
размер, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и спорът да бъде решен по същество от въззивния съд, на основание чл. 271, ал. 1,
изр. първо ГПК.
С оглед крайния изход на делото обжалваното решение подлежи на отмяна и в частта за
разноските, ответникът дължи на ищеца сторените разноски за двете инстанции.
За първата инстанция ищецът претендира държавна такса в размер на 2 260,48 лева и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 500 лева, от които 2 800 лева за исковото
производство и 1 700 лева за обезпечителното производство. Видно от договор за правна
защита и съдействие/л. 9, т.д. 60/2021г./, се установява размерът на договореното
възнаграждение в размер на 2 500 лева, но липсват доказателства за неговото заплащане по
банков път, поради което не следва да се присъжда. Видно от договор за правна защита и
съдействие/л. 240/, се установява размерът на договореното възнаграждение в размер на
1 700 лева, за което е отбелязано, че е заплатено в брой, но пълномощното е за всички дела и
производства, и в договора не е посочено, че има за предмет настоящото
първоинстанционно производство. Още повече, че по това дело няма обезпечително
производство, поради което и не се дължи адв. възнаграждение. Ето защо, ответникът
дължи на ищеца сумата от 2 260, 48 лева за производството пред първата инстанция.
За втората инстанция ищецът претендира държавна такса в размер на 1 130,24 лева и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 100 лева. Видно от договор за правна защита
и съдействие/л. 30, в.т.д. 157/2023г./, се установява размерът на договореното
възнаграждение в размер на 2 100 лева, за което е отбелязано, че е заплатено в брой, но
пълномощното е за всички дела и производства, и в договора не е посочено, че има за
5
предмет настоящото въззивно производство. Ето защо, ответникът дължи на ищеца сумата
от 1 130,24 лева за въззивното производството. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 3 390,72 лева, представляваща заплатена държавна такса за двете
инстанции.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 28 от 07.11.2022г., поправено с решение № 29 от 08.11.2022г.,
постановени по т.д. № 2021500900060 по описа на Окръжен съд Кюстендил за 2021г., и
вместо него постановява :
ОСЪЖДА: „Интерполис транс СБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Сапарева баня, ул. „Свети Иван Рилски“ № 9 да заплати на „Хидрострой
България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Силистра, ул.
„Добруджа“ № 3, сумата от 29 000/двадесет и девет хиляди/ лева, представляваща част от
незаплатено възнаграждение по фактура № 588/22.02.2021г., сумата от 2 158,89/две хиляди
сто петдесет и осем и 89 стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата от 29 000 лева и за периода от 28.02.2021г. до 22.11.2021г.,
сумата от 24 000/двадесет и четири хиляди/лева, представляваща част от незаплатено
възнаграждение по фактура № 591/28.04.2021г., сумата от 1 353,33/хиляда триста петдесет и
три и 33 стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 24 000 лева и за периода от 04.05.2021г. до 22.11.2021г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от 22.11.2021г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА: „Интерполис транс СБ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Хидрострой
България” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3 390,72/три хиляди триста и деветдесет и 72
стотинки/ лева, представляващи деловодни разноски за двете инстанции по чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6