№ 7919
гр. С., 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20231110149604 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу А. С. Ц., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
687,51 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 86,56 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 08.03.2023 г., сумата 68,10 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,56 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 08.03.2023 г. върху главницата
за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. „В.“ 64, ет.
4, апартамент № 12, с абонатен № 179719, инсталация № **********, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14759/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на
собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като съответно той не е
заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторил това,
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението
на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.”
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковата
молба е нередовна и недопустима предвид противоречията между фактическите твърдения и
искането към съда. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, съответно длъжник на
„Т.С.“ ЕАД, както и че претендираните от ищеца суми са за реално доставена до имота
топлинна енергия. Евентуално възразява за погасяване на сумите по давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приложено заповедно дело № 14759/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав, от което се установява, че на 22.03.2023 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирало
пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. С. Ц. за
следните суми: сумата 687,51 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 86,56 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 08.03.2023 г., сумата 68,10 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,56 лв., представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2020 г. до 08.03.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. „В.“ 64, ет. 4, апартамент с абонатен № 179719,
инсталация № **********. Претендират се и сторените разноски в заповедното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
На 28.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение за посочените суми, като в полза
на заявителя са присъдени и сторените в заповедното производство разноски: 25 лв. –
държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е приет Нотариален акт за дарение и продажба на недвижим имот № 179,
2
том ХХХIII, дело № 6186 от 30.12.1970 г., видно от който Н.К.С. е дарила на сина си А. С. Ц.
½ идеална част и е продала на същия ½ идеална част от апартамент на четвърти етаж от
сградата в етажна собственост на бул. „В.“ № 64 в гр. С., състоящ се от една стая, кухня,
входно антре, коридор и баня – клозет при съседи: бул. „В.“, Н. и Н.К., асансьор, стълбище и
Е.П.В., заедно с лявата половина от принадлежащото към апартамента мазе и лявата
половина от принадлежащото към апартамента таванско помещение, както и с 2/100 идеални
части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена, цялото от 409,50
кв. м., образуващо парцел VIII, квартал 359, Центъра – С..
Приета е молба от Н.К.С. от 01.12.1997 г. до ищцовото дружество за разделяне на
партидата на адрес: гр. С., бул. „В.“ № 64, вх. 1, ет. 4, апартамент № 12, на две части, тъй
като на адреса ще живеят две семейства – на Н.К.С., състоящо се от 2 члена и ползващо две
помещения и общи части и на А. С. Ц., състоящо се от 2 члена и ползващо две помещения и
общи части, за което съответно е записано, че са открити абонатни номера 179719 (за Н.С.) и
350896 (за А. Ц.).
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 26.06.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., бул. „В.“ № 64,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под №
20 е посочено лицето Н.К.С. – срещу абонатен № 179719, а под № 21 – ответникът А. С. Ц.
за абонатен № 350896, от които са положени подписи.
На 04.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: гр. С., бул. „В.“ № 64, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото са приети също Договор № Д05-6-3/22.06.2017 г. и Договор № Д-0-
67/03.06.2020 г., сключени между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на тези договори възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У - 024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети обща фактура № **********/31.07.2021 г. и обща
фактура № **********/31.07.2022 г. с получател – Н.К.С., гр. С., бул. „В.“ № 64, вх. 1,
3
апартамент № 12, договорна сметка **********, номер на инсталация **********.
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ********** със задължения за периода от м. 05. 2020 г. до м. 07.2022 г. в
общ размер на 854,73 лв., от които 755,61 лв. – главница, и 99,12 лв. – лихви.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е прието заключение на
съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което настоящата
инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От същото се
установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция,
обслужваща процесната сграда, в която се намира процесният имот, е измервано и отчитано
от общ топломер. В периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота е имало 5 отоплителни тела с
монтирани разпределители на ТЕ с дистанционен отчет, по които са направени нулеви
отчети. Не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота, както и ТЕ за
отопление от отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен
разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 200 куб. м. –
1171,772 кВтч. В имота е имало водомер за топла вода, като е начислена ТЕ за подгряване на
вода за БГВ на база брой ползватели – 50,820 куб. м. В периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В
имота е имало 5 отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ с дистанционен отчет,
по които са направени отчети 343 д. е., за които е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните
тела в имота – 368,114 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните
тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем 200 куб. м. – 1308,694 кВтч. В имота е
имало водомер за топла вода, но не е начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ, тъй като
направеният нов отчет от 105 куб. м. съответства на стария отчет. От експертизата се
установява също, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД
съгласно нормативната уредба. Според вещото лице дяловото разпределение за процесния
период е извършено съобразно нормативната уредба, а ищецът при начисляване на сумите
по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период.
Дължимата сума, с включени изравнителни сметки за процесния период, е 687,51 лв., в
която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди. Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на
10.11.2019 г., м. 03.2020 г. и м. 12.2021 г., като не са констатирани отклонения.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Т.С.“ ЕАД с молба от 31.01.2025 г. са представени и
изравнителни сметки за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., констативен протокол за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение за първия отоплителен период и документ за отчет на уредите за
дялово разпределение за втория отоплителен период. Видно от представения протокол
4
редовните дати за отчет за първия отоплителен сезон са били 12.05.2021 г. и 20.05.2021 г.,
отразено е, че не е осигурен достъп до процесния апартамент № 12/1 на бул. „В.“ № 64, вх. 1
и на двете редовни дати за отчет, като констативният протокол е подписан от представител
на етажната собственост и от служител на фирмата за дялово разпределение. За отоплителен
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е представен протокол за осигурен достъп от
09.05.2022 г., видно от който за апартамент № 12/1 на бул. „В.“ № 64, вх. 1, ет. 4, с титуляр на
партидата Н.К.С., е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, като е
записано, че имотът е необитаем, положени са подписи за клиент и за служител на „Т.С.“
ЕООД.
По делото са приети също: Акт за разпределяне на кубатурата в жилищна сграда на
бул. „В.“ № 64, апартамент № 11А от 01.12.1997 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 22, том I, рег. № 1752, дело № 20 от 24.03.2010 г., с който Н.К.С. е дарила на сина си
А. Ц. апартамент № 11А, находящ се на четвърти етаж от сградата в етажна собственост на
бул. „В.“ № 64 в гр. С., състоящ се от две стаи, хол, кухня, килер и клозет, със застроена
площ от 62 кв. м., заедно с ½ идеална част от принадлежащото към апартамента мазе с площ
от 5 кв. м., ½ идеална част от принадлежащото към апартамента таванско помещение с площ
от 5 кв. м., както и с ½ идеална част от 4/100 идеални части от общите части на сградата и от
мястото, върху което е построена, образуващо парцел VIII, квартал 359, Центъра – С.,
сумите за ТЕ на който апартамент не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете са
предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по
силата на което е доставил до имота топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и
че за ответника е възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на възнаграждение
в претендирания размер.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава.
5
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Спорно по делото на първо място е обстоятелството дали ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по
отношение на което съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
6
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
(изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
От представения по делото Нотариален акт за дарение и продажба на недвижим имот
№ 179, том ХХХIII, дело № 6186 от 30.12.1970 г., се установи, че Н.К.С. е дарила на сина си
А. С. Ц. ½ идеална част и е продала на същия ½ идеална част от апартамент на четвърти
етаж от сградата в етажна собственост на бул. „В.“ № 64 в гр. С., състоящ се от една стая,
кухня, входно антре, коридор и баня – клозет, заедно с лявата половина от принадлежащото
към апартамента мазе и лявата половина от принадлежащото към апартамента таванско
помещение, както и с 2/100 идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху
което е построена, цялото от 409,50 кв. м., който апартамент е именно процесният (съгласно
молба – уточнение на ищеца от 22.11.2024 г.). По силата на посочения нотариален акт
ответникът е станал изключителен собственик на процесния имот, като няма данни
впоследствие правото на собственост да е било прехвърлено, или да е било учредено вещно
право на ползване на трето за спора лице, включително през исковия период.
Независимо от обстоятелството, че ответникът е собственик на имота, съдът приема,
че не той следва да отговаря за стойността на доставената до същия топлинна енергия,
отчитана за абонатен № 179719. Това е така, тъй като от представената молба на Н.К.С. от
01.12.1997 г., както и от ангажираните от третото лице – помагач писмени доказателства, се
установява, че партидата за имота на адрес: гр. С., бул. „В.“ № 64, вх. 1, ет. 4, апартамент №
12, е била разделена на две части, тъй като на адреса ще живеят две семейства – на Н.К.С. и
на А. С. Ц., за което съответно са открити абонатни номера 179719 (за Н.С.) и 350896 (за А.
7
Ц.) – видно и от списък на етажните собственици към протокол от 26.06.2002 г. на етажните
собственици на сграда на бул. „В.“ № 64. От изравнителните сметки е видно, че абонатен №
179719 се отнася за апартамент № 12/1.
От представените по делото фактури и изравнителни сметки за процесния период е
видно, че партидата за абонатен № 179719 е открита на името на Н.К.С..
Въз основа на така представените доказателства съдът приема, че ответникът не е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Действително,
същият е собственик на имота съгласно Нотариален акт за дарение и продажба на недвижим
имот № 179, том ХХХIII, дело № 6186 от 30.12.1970 г. Налице е обаче последващо сключен
изричен писмен договор с трето за делото лице, на което е открита процесната партида –
Н.К.С. съгласно молба от 01.12.1997 г. за апартамент № 12. По делото не е спорно, а и се
установява от представените писмени доказателства – индивидуални справки за отопление и
топла вода, протокол за реален отчет, общи фактури № **********/31.07.2021 г. и №
**********/31.07.2022 г., както и от заключението на вещото лице по приетата без
възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно – техническа
експертиза, че партидата досежно апартамент № 12 - в частта относно абонатен № 179719,
открита при ищцовото дружество, се води на името на лице, различно от ответника, а
именно на името на Н.К.С., по изрично нейно искане. В списъка на етажните собственици
към протокола от общо събрание за избор на фирма за дялово разпределение от 26.06.2002 г.
срещу абонатен № 179719 е вписана Н.К.С. и е положен подпис, а ответникът А. С. Ц. е
посочен като титуляр на партида с абонатен № 350896. Предвид така установеното съдът
намира, че партидата за процесния имот е била разделена на две части съгласно молба-
декларация от 01.12.1997 г. (подадена преди исковия период), с която Н.С. е направила
изрично искане пред ищцовото дружество партидата за имота да бъде разделена, като това
заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – по арг. от нормата на чл. 13 ЗЗД относно помещенията,
които ще се ползват от семейството на С.. Като е приел това заявление, открил е партида на
името на заявителя и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния имот, ищецът
е приел предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия с Н.К.С. и
с А. С. Ц., като е открил съответни партиди. Сумите по процесния абонатен № 179719 се
дължат от Н.С., доколкото няма данни нито за смъртта на посоченото лице, нито за
настъпването на последващи юридически факти (сключване на последващ изричен писмен
договор с ответника или с трето за делото лице), водещи до прекратяване на договора за
доставка на топлинна енергия, сключен между „Т.С.“ ЕАД и праводателя на ответника
Н.К.С.. Не са направени и доказателствени искания в тази връзка. Поради това настоящият
състав намира, че ирелевантно в конкретния случай е обстоятелството дали ответникът А. С.
Ц. е титуляр на правото на собственост на недвижимия имот, тъй като чрез изрично
изразената от праводателя му воля е било породено облигационно правоотношение между
С. и ищцовото топлофикационно дружество за исковия абонатен номер. Възникването на
това правоотношение следва във времето дарението и продажбата на процесния имот. С
8
разделянето на партидата съществуващият до този момент презюмиран договор с ответника
като собственик на имота е преустановил своето действие и е възникнал правопораждащият
облигационно правоотношение между Н.К.С. и „Т.С.“ ЕАД юридически факт, поради което
ответникът няма качеството на клиент на топлинна енергия за абонатен № 179719.
За пълнота следва да се посочи, че за стойността на доставената до имота топлинна
енергия за абонатен № 350896 (за имот с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 64, апартамент № 12/2)
срещу ответника вече е проведено производство по гр. д. № 62305/2023 г. по описа на СРС,
50 състав, с решението по което исковете са били уважени частично, който факт е служебно
известен на съда.
При горните мотиви, настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове с оглед
заявеното от ищеца фактическо основание на същите – в качеството на собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот, доколкото за процесния период е налице договор
за същия, сключен между ищеца и неучастващо в настоящото производство лице.
Следователно предявените искове за потребена и незаплатена ТЕ и за цена на услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.03.2023 г., до окончателното плащане, както и акцесорните
искове за присъждане на мораторни лихви, които също подлежат на отхвърляне, като съдът
не дължи произнасяне по своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника, от който обаче не се
претендират такива, предвид, че същият участва в производството чрез особен
представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ.
„Т.“, бул. „В.“ № 64, ет. 4, ап. № 11, по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 687,51
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 86,56 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 08.03.2023 г., сумата 68,10 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
9
със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,56 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 08.03.2023 г. върху главницата
за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. „В.“ 64, ет.
4, апартамент № 12, с абонатен № 179719, инсталация № **********, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14759/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 48 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г.П.“ № 3, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10