РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900070 по описа за 2023 година
Р. И. А. с ЕГН **********, М. П. А. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., ул. „Хан
Аспарух“ № 11 и Г. М. Г. от гр. Б., ул. „Рила“ № 7, с ЕГН **********, всички чрез
пълномощник адв. Т. Г. от САК, са предявили срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –
- за заплащане на Р. И. А. на обезщетение в размер на 120 000 лева, частичен иск, при
пълен размер на претенцията от 200 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени
вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина й С.М.П. с ЕГН
**********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 17.08.2020 год. в гр. В., по вина на
Б. Д. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
ДК № СА 2835 КХ, със застрахователна полица № BG/06/119002943559 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
19.10.2019 год. до 18.10.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.08.2020 год., до окончателното й заплащане;
- за заплащане на М. П. А. на обезщетение в размер на 120 000 лева, частичен иск,
при пълен размер на претенцията от 200 000 лева, за причинени на ищеца неимуществени
вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина му С.М.П., настъпила в
резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2020
год., до окончателното й заплащане;
- за заплащане на Г. М. Г. на обезщетение в размер на 26 000 лева, частичен иск, при
пълен размер на претенцията от 40 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди
1
– душевни болки и страдания вследствие на смъртта на брат й С.М.П., настъпила в резултат
на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2020 год., до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 17.08.2020 год. в гр. Варна, в тъмната част на деня,
Б. Д. С., водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, се
движил по бул. „Княз Борис I“ в посока от центъра на гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“ с
включени къси светлини. Поради движение с несъобразена с пътните условия и видимост
скорост водачът на лекия автомобил виновно причинил ПТП с пешеходеца С.М.П., който
починал вследствие на нараняванията си, предизвикани от сблъсъка.
Твърди се, че ищците са наследници на починалия С. П. – негови родители и сестра
/ищцата Г. Г./, които много тежко преживяват загубата на своя близък. С.П. приживе бил е в
разцвета на силите си, в трудоспособна възраст, в която е бил опора за близките си, заедно
със сестра си Г. Г. полагал грижи за родителите си, четиримата били сплотено семейство,
споделяли помежду си своите радости и разчитали на подкрепата си в трудни моменти.
Твърди се, че С. П. приживе имал много силна връзка със своята сестра, не бил
семеен и най-близкият му човек била Г. Г.. Двамата били отгледани и възпитани в
патриархално семейство, в което връзката между роднините била на особена почит. Двамата
били постоянно заедно, помагали си взаимно. Връзката им била особено силна и била
прекъсната внезапно с трагичната смърт на С. П.. И към настоящия момент сестра му не
може да преживее загубата му, като търпи болки и страдания, които надхвърлят обичайните.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА
2835 КХ, е била сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна към датата на ПТП,
което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на
произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищците депозирали обща писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ до „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, по същата била образувана преписка по щета
43072952000163, по която с писмо от 30.09.2021 год. ответното дружество ги уведомило, че
няма основание да заплати застрахователно обезщетение.
Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, а исковете по чл.432,
ал.1 от КЗ – и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ – О.з.“
2
ЕАД за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, със
застрахователна полица № BG/06/119002943559, валидна към момента на ПТП, 17.08.2020
год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като
се оспорва да са налице следните елементи от фактическия състав на деликта :
противоправност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и
обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствена връзка между целия обем
от негативни последици за ищците, каквито се твърдят в исковата молба и процесното
събитие и вина единствено на лицето, застраховано към „ДЗИ – О. з.“ ЕАД. Твърди се, че
починалият С.М.П. е допринесъл за настъпване на леталния изход, който е настъпил
вследствие и на неговото виновно поведение, изразило се в нарушаване на правилата за
движение по пътищата. Прави се възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от
негова страна на вредоносния резултат, тъй като :
- пешеходецът е предприел внезапно пресичане на оживен булевард на
нерегламентирано за целта място в тъмната част от денонощието, като в непосредствена
близост до местопроизшествието се намирал подлез, предназначен за пресичане на
пешеходци; във връзка с горното пострадалият е допуснал нарушение на разпоредби от
чл.113 във вр. с чл.114 от ЗДвП;
- пострадалият се е намирал в състояние на алкохолно опиване с концентрация на
алкохол в кръвта от 2.56 ‰. Сочи се, че горното състояние се характеризира със значителни
нарушения на мисловната дейност, съобразителността, вниманието и координацията на
движенията, изразяващи се в силно забавяне на реакциите, което съществено е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат.
С отговора се оспорват предявените претенции за неимуществени вреди от ищците Р.
А. и М. А. по размер, като се сочи, че подобни високи размери на обезщетенията за
неимуществени вреди не са съобразени с принципа за справедливост, с обичайните размери
на обезщетения, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите, които
не могат да бъдат поправени и възстановени реално.
Оспорва се предявената претенция за неимуществени вреди от ищцата Г. Г. да получи
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени вреди, в качеството й на сестра на загиналия в резултат
на ПТП. Сочи се, че в случая не се излагат никакви обстоятелства, които да обосноват
критериите по т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, а
именно – че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС
№ 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Сочи се, че в случая, без да се подценява мъката от загубата на близък човек и
факта, че никаква парична сума няма да замени починалия, не се излагат никакви
3
изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени
взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат присъждане на обезщетение на
ищцата Г. Г..
Ответникът също претендира присъждане на направените по делото разноски.
С отговора на и.м. ответникът е сочил, че срещу водача на застрахованото при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС – Б. Д. С., е
бил внесен обвинителен акт в ОС – Варна, образувано НОХД № 555/2022 год. и постановена
присъда, която до момента на подаване на отговора не е влязла в сила – по обвинение за
престъплението, описано в обстоятелствената част в и.м., при което е била причинена
смъртта на С.М.П..
Тъй като с отговора на и.м. ответникът е удостоверил твърденията си за образувано
НОХД във връзка с процесния инцидент, с определение от 20.06.2023 год. съдът на осн.
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по т.д. № 70/2023 год. на СОС до
приключването на производството по НОХД № 555/2022 год. на ОС – Варна с влязла в сила
присъда.
Видно от изисканата от съда на 21.06.2023 год. служебна справка от ОС – Варна,
получена в СОС на 18.12.2023 год., производството по НОХД № 555/2022 год. на ОС –
Варна е приключило с влязла в сила на 04.12.2023 год. присъда, приложена в заверен
препис. С оглед на горното и на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с определение от 18.12.2023 год.
съдът е възобновил производството по настоящото дело, като е разпоредил връчване на
препис от отговора на исковата молба на ищците с указанията по чл.372 от ГПК.
До изтичане на срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците не са депозирали допълнителна
искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
От представеното с и.м. удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №
95/18.11.2021 год. на Община Ботевград се установява, че починалият на 17.08.2020 год.
С.М.П. с ЕГН ********** е син на ищците Р. И. А. и М. П. А. и брат на ищцата Г. М. Г..
Видно от приложеното към настоящото дело НОХД № 555/2022 год. на ОС – Варна, с
присъда № 2/16.01.2023 год., влязла в законна сила в тази й част на 04.12.2023 год.,
подсъдимият Б. Д. С. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343а, ал.1, б „б“ във вр. с чл.343 ал. б „в“ и чл.342, ал.1 от НК – за това,
че на 17.08.2020 год. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, нарушил правилата за
движение, установени в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.П., като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – деликтът,
описан в обстоятелствената част на исковата молба.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
4
се установява следният механизъм на ПТП :
На 17.08.2020 год. около 21.30 часа – в тъмната част на денонощието, в дясната пътна
лента на булевард „Княз Борис I” в гр. В., в посока от центъра на града към к.к. „Златни
пясъци”, на къси светлини, със скорост около 55 км/ч, се е движил лек автомобил
„Фолксваген Поло” с ДК № СВ 8809 ММ, управляван от Б. Д. С.. Платното за движение в
този район е било сухо, нормална видимост, без наличие на предмети, ограничаващи
видимостта, с работещо улично осветление. В зоната на десния тротоар на платното за
движение се намирала автобусна спирка „Акациите” на градския транспорт и на около 11
метра от нея се е намирал вход на подлез, предназначен за пешеходци, пресичащи платното
за движение.
В същото време, в посока отдясно наляво по отношение посоката на движение на
лекия автомобил, пешеходецът С.М.П., с наличие на алкохол в кръвта си от 2.56 ‰, навлязъл
в платното за движение и предприел пресичане, движейки се със скорост около 5.4 км/ч, при
което настъпил удар между предна дясна част на лекия автомобил и лявата странична част
на тялото на пешеходеца. Ударът е бил осъществен под масовия център на пешеходеца, при
което тялото е качено върху предния капак и с главата е достигнало до долната част на
предното панорамно стъкло на лекия автомобил, след което под действието на
инерционните сили, породени от скоростта на тялото преди удара, същото е изпаднало от
лявата страна на автомобила. Автомобилът е продължил напред в спирачен режим и се е
установил в мястото, описано в протокола за оглед за местопроизшествие.
Видно от протокола за оглед, в зоната на ПТП не е имало маркировка за пешеходни
пътеки, предназначени за пресичане на пешеходци на платното за движение по булевард
„Княз Борис I”, но е описан вход към подлез, по който пешеходци могат да пресичат
платното за движение по булеварда, който се е намирал на 11.7 метра след навеса на
автобусна спирка „Акациите”, който е взет за ориентир на огледа и се е намирал на около 5-6
метра по дължина по платното за движение от определеното място на удара.
АТЕ сочи, че видимостта на водача на автомобила към навлизащия в платното за
движение пешеходец е настъпила, когато челната част на автомобила е отстояла от мястото
на удара на не по-малко от 60 метра. Към момента на удара скоростта на движение на лекия
автомобил е била около 55 км/ч, а опасната му зона за спиране – 36 метра, т.е. ПТП е било
предотвратимо за водача, ако своевременно е предприел действия за намаляване на
скоростта или спиране – тогава автомобилът би се установил на около 24 метра преди
мястото на удара и удар не би настъпил.
ПТП е било предотвратимо и от пешеходеца – същият е предприел пресичане на
платното за движение по булевард „Княз Борис I” в гр. В. на място, което не е определено за
това и при наличие на пешеходен подлез наблизо; преди да навлезе в платното за движение,
не се е съобразил с приближаващото се пътно превозно средство.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
се установява при изследването на кръвта на починалия пешеходец е доказана концентрация
5
от 2.56 ‰, която отговаря на долната граница на тежка степен на алкохолно опиване.
Същото се характеризира с тежко потискане на функцията на централната нервна система,
изразени нарушения в координацията на движенията, силно забавени реакции, нарушения в
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентацията, намалена
чувствителност към болка, нарушения в зрителната острота, сърдечносъдови смущения и
др. Може да се наблюдават изпадане на лицето в кома, изпускане на тазовите резервоари и
смущения в дишането. С оглед обаче на индивидуалната поносимост към алкохола не може
да се прави преценка за поведението на лицето /клиничните прояви/ на база доказаната
концентрация на алкохол в кръвта, тъй като няма пряка зависимост между изброените по-
горе клинични симптоми и концентрацията на алкохол в кръвта.
От показанията на водените от ищците свидетели Десислава Венкова Стоева и Милен
Петров Стоев се установява следното :
Свидетелката Десислава Стоева сочи, че С. П. приживе живеел заедно с родителите
си, тъй като не бил семеен и най-близките му хора били майка му, баща му и сестра му.
Около 20 години преди смъртта му сестра му Г. създала свое семейство и живеела отделно,
имала и дете, понастоящем на 25 години. Сочи, че отношенията в семейството били
прекрасни, връзката на Станимир както с родителите му, така и със сестра му била много
силна – синът помагал на майка си и баща си, обгрижвал и детето на сестра си, помагал при
семейния строеж. Станимир и Г. за всяко нещо се е допитвали помежду си, били много
близки, събирали се заедно с родителите си на празници и рождени дни. Свидетелката сочи,
че близките му много тежко възприели новината за смъртта му, били в шок, съсипани.
Майка му приемала антидепресанти, всички плачели денонощно, и до днес не могат да
приемат загубата, всяка събота посещават гроба му.
Свидетелят М.С. също е бил близък със С. П. и с ищците, бил е кум на сватбата на
ищцата Г. Г. преди повече от 25 години. Преди инцидента С. работел като международен
шофьор на микробус, баща му се занимавал със строителство, а майка му почиствала
фирмени помещения и офис-сгради. Станимир живеел заедно с родителите си, а сестра му Г.
живеела отделно със семейството си, имала и син на 25 години. Сочи, че С. бил много
близък със сестра си, постоянно я търсил и й помагал – цепел й дърва, косял й двора.
Свидетелят си обяснява силната привързаност с факта, че починалият нямал свое семейство
и живеел в едно домакинство с родителите си.
Свидетелят присъствал на погребението, било ужасно, родителите били съсипани,
били пили хапчета, изглеждали състарени. Г. също приела тежко загубата му, тъй като
загубила най-доверения си човек. След инцидента близките му се променили, вече не
правили същите весели сбирки, както преди, не могат да преживеят загубата.
С определението си от чл.374 от ГПК с оглед становището на пълномощника на
ответника съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищците застрахователно правоотношение във
връзка със застрахователна полица № BG/06/119002943559 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ – О.з.“ ЕАД за лекия автомобил марка
6
„Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, валидна от 19.10.2019 год. до 18.10.2020
год.
Видно от представената от ответника с отговора на исковата молба обща
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците – вх. № 94-Т-205/14.09.2021 год.
по описа на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, по същата е била образувана преписка по щета №
43072952000163, като с писмо изх. № 0-92-12186/30.09.2021 год. застрахователят е изискал
представяне на допълнителни доказателства. Между страните не се спори, че до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл, като определи и
изплати застрахователни обезщетения или откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
7
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с отговора на и.м. обща застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
ищците – вх. № 94-Т-205/14.09.2021 год. по описа на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, по
която е била образувана преписка по щета № 43072952000163 и по която няма данни
ответникът да се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, като
определи и изплати застрахователни обезщетения или откаже плащане.
По основателността на предявените искове на ищците Р. И. А. и М. П. А. съдът
намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците
следва да установят и че са низходящи от първа степен, т.е. от кръга на лицата,
легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 4/25.05.1961 год. с
оглед смъртта на техния баща.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложената по делото влязла в законна сила на 04.12.2023 год. присъда
№ 2/16.01.2023 год., постановена по НОХД № 555/2022 год. на ОС – Варна – относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното
следва, че зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият съдебен
състав следва да приеме за установени : извършеното виновно от Б. Д. С. деяние,
съставляващо престъпление по чл.343а, ал.1, б „б“ във вр. с чл.343 ал. б „в“ и чл.342, ал.1 от
8
НК; настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на С.М.П., син на ищците Р. И. А. и М. П.
А. и брат на ищцата Г. М. Г..
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ на
ищците Р. И. А. и М. П. А. – обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с ДК № СА 2835 КХ, управляван при ПТП от деликвента Б. Д. С., е била
сключена с „ДЗИ – О.з.“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/06/119002943559, валидна от 19.10.2019 год. до
18.10.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 17.08.2020 год.
При определяне на размера на дължимите обезщетения за търпени неимуществени
вреди от всеки от ищците Р. И. А. и М. П. А. съдът намери, че е налице основание за
редуциране на размера на същите поради установеното по делото съществено
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия. Установено бе, че
смъртта на С.М.П. е пряк резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на лекия
автомобил „Фолксваген“ Б. Д. С., но и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от действията на пострадалия. За да е налице последното, необходимо е конкретното
поведение на пострадалия пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП, а
горното по несъмнен начин бе установено от заключението на назначената АТЕ. Видно от
същото, в зоната на ПТП не е имало маркировка за пешеходни пътеки, предназначени за
пресичане на пешеходци на платното за движение по булевард „Княз Борис I”, но е имало
подлез, по който пешеходци могат да пресичат платното за движение, отстоящ на около 5-6
метра по дължина по платното за движение от определеното място на удара. Пешеходецът
сам с действията си се е изложил на опасност, като, първо, е предприел пресичане на
оживения булевард не на обозначеното за целта място, и второ, не се е съобразил с
приближаващото се към него пътно превозно средство.
В случая горните действия, довели до съпричиняването на вредоносния резултат,
безспорно са били следствие и на изключително високата степен на концентрация на
алкохол в кръвта на С. П. – от 2.56 ‰, която според заключението на СМЕ отговаря на
долната граница на тежка степен на алкохолно опиване. Характерните признаци на същото
включват изразени нарушения в координацията на движенията, силно забавени реакции,
нарушения в мисловната дейност, съобразителността и вниманието, което обяснява и
нелогичните и безразсъдни действия, предприети от пешеходеца, изложил живота си на
опасност.
Преценявайки горните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, съдът приема, че
както водачът на автомобила, така и пешеходецът с действията си са допринесли в еднаква
степен за настъпването на вредоносния резултат – сблъсъкът е бил изцяло предотвратим от
водача на автомобила, ако своевременно е предприел действия за намаляване на скоростта
или спиране – тогава автомобилът би се установил на около 24 метра преди мястото на удара
и удар не би настъпил; сблъсъкът е бил предотвратим и от пешеходеца, ако не е предприел
пресичане на платното на необозначено за целта място, респ. ако се е съобразил с
9
приближаващо се към него пътно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на
родителите на починалия С. П. вследствие на смъртта му. Характерът и тежестта на същите
бяха установени от показанията на свидетелите Д.С. и М.С. – ищците Р. и М. А.и са
преживели тежко загубата на своя син, с когото са поддържали непрекъснати контакти,
живели са в едно домакинство и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита
както вида на родствената връзка между починалия и ищците – последните са възходящи от
първа степен, негови най-близки роднини, доколкото починалият е нямал собствено
семейство и деца, така и обстоятелството, че са живели заедно и са поддържали силна
връзка, основана на обич и взаимно уважение. В заключение и съобразно установеното в
практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия
с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да
заплати на всеки от ищците, е в размер на 160 000 лева. Същата, съобразно изложеното по-
горе за съществено съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия –
50 %, на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде редуцирана наполовина – в размер на 80 000
лева, която сума съдът следва да осъди ответника да заплати на всеки от ищците на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от деня на завеждане на претенцията
по чл.380, ал.1 от КЗ, 14.09.2021 год., до окончателното й заплащане. Предявените като
частични искове по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърлят за разликата до пълния им
предявен като частичен размер от 120 000 лева /при пълен размер на претенциите от 200 000
лева/, а исковете по чл.429, ал.3 от КЗ следва да се отхвърлят в частта им за заплащане на
законна лихва за периода от 17.08.2020 год., датата на деликта, до 14.09.2021 год., датата на
сезиране на застрахователя – съобразно изложените по-горе мотиви.
По предявените от ищцата Г. М. Г. искове съдът намира следното :
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
10
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия случай ищцата Г. Г. не проведе пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия й брат и за настъпили
в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки
и страдания.
По делото от събраните гласни доказателства бе установено, че починалият, мъж на
41 години към момента на инцидента, до смъртта си е живял в едно домакинство с
родителите си, тъй като е нямал собствено семейство, както и че сестра му не е живяла с тях
– същата е сключила брак, имала е пълнолетен син и е напуснала дома на родителите си
преди повече от 20 години. Действително, свидетелите Д.С. и М.С. установяват близките
отношения и привързаност между брат и сестра, че често са се търсили и съветвали, че
починалият помагал в домакинството на сестра си, че са се виждали често по семейни
празници, че ищцата Г. Г. приела тежко смъртта на брат си. Горните обичайни проявления на
близост между брат и сестра и съответно на житейска скръб вследствие на загубата на
близък обаче не съставляват конкретни житейски обстоятелства, от които да е видно, че
привързаността между двамата е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива обстоятелства биха могли да
бъдат, преценени в съвкупност, например неразделността на родствениците /в случая
11
същите са живели отделно, а ищцата е имала свое семейство/, демонстрираните
изключителни прояви на близост, последици за душевното здраве на преживелия
родственик вследствие на преживяната душевна болка от загубата на близкия /каквито
свидетелите не установяват/ и др.
С оглед така събраните гласни доказателства съдът приема, че ищцата Г. Г. установява
само формалната връзка на родство с починалия, но не и основанието за изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. – че в случай на смърт
право на обезщетение имат най-близките на починалия, поради което предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск съдът следва да отхвърли и акцесорния иск по
чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободени от заплащане на
държавни такси и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса от 6 400 лева върху уважения размер на исковете, както и
направените разноски от бюджета на съда в размер на 200 лева – изплатено възнаграждение
на в.л. по АТЕ.
В хода на производството по делото ищците не са направили разноски.
Тъй като, видно от представения в с.з. на 18.10.2024 год. договор за правна помощ от
28.04.2021 год., сключен между ищците и адв. Т. Г. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважения размер на
исковете /2 х 80 000 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4
възлиза на 14 100 лева, което е несъответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай невисоката фактическа и правна сложност на делото е
12
обусловена от приложението на чл.300 от ГПК с оглед наличието на влязла в сила присъда
за процесния деликт, което е предпоставило и извършването на значително по-малко
процесуални действия по събиране на доказателства – напр. във връзка с установяване на
авторството на деликта, неговата противоправност и виновността на дееца; отделно –
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищците в проведените
три заседания се свеждат до разпит на двама свидетели и две вещи лица по СМЕ и АТЕ.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 8 000 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС. Така определеното от съда
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на
отхвърлената част на исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение №
7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 700
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по АТЕ и СМЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 200 лева – с оглед изложените съображения за фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия с участието на страните. Същото обаче следва
да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е
значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 300
лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 398.50 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК да заплати
на Р. И. А. от гр. Б., ул. „Хан Аспарух“ № 11, с ЕГН **********, сумата от 80 000 лева
/осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина й С.М.П. с ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 17.08.2020 год. в гр. Варна, по вина на Б. Д. С. с
13
ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № СА
2835 КХ, със застрахователна полица № BG/06/119002943559 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 19.10.2019 год. до
18.10.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2021 год., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
разликата до пълния му предявен като частичен размер от 120 000 лева /сто и двадесет
хиляди лв./, при пълен размер на претенцията от 200 000 лева и предявения иск по чл.429,
ал.3 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва за периода от 17.08.2020 год. до
14.09.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК да заплати
на М. П. А. от гр. Б., ул. „Хан Аспарух“ № 11, с ЕГН **********, сумата от 80 000 лева
/осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди –
душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина му С.М.П., настъпила в резултат
на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2021 год., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
разликата до пълния му предявен като частичен размер от 120 000 лева /сто и двадесет
хиляди лв./, при пълен размер на претенцията от 200 000 лева и предявения иск по чл.429,
ал.3 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва за периода от 17.08.2020 год. до
14.09.2021 год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Г. от гр. Б., ул. „Рила“ № 7, с ЕГН **********,
срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева /двадесет и шест
хиляди лв./, частичен иск, при пълен размер на претенцията от 40 000 лева, за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на брат й С.М.П.,
настъпила в резултат на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.08.2020 год., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 6 600 лева /шест хиляди и шестстотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК да заплати на адв. Т.
Г. Г. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, жк „Слатина“, бл.2, вх.Г,
ап.66, сумата от 8 000 лева /осем хиляди лв./, съставляваща определено от съда по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Р. И. А. с ЕГН **********, М. П. А. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Б., ул. „Хан Аспарух“ № 11 и Г. М. Г. от гр. Б., ул. „Рила“ № 7, с
ЕГН **********, да заплатят на "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК сумата от 398.50 лева /триста
деветдесет и осем лв. и петдесет ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
14
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15