Р Е
Ш Е Н
И Е № 260186
гр.Сливен, 12.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви граждански
състав в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 2965/2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР,
във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Ищцовата страна твърди, че на 03.02.2016
г. между „4фиманс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус” и П.Й.К. е сключен
Договор за кредит № **********, по реда чл. 6
от ЗНФУР, съгласно който договор за
предоставяне па финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Твърдят, че
сключения договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването на
договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и
е и съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Съгласно процедурата Кредитополучателя подава
заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата
на „Вивус“ на интернет страницата на Кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, е която трябва да
бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателят
на интернет страницата на „Вивус“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Обши условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
Стандартна европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди, че
съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят
дава прано на кредитополучателят да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането и.
Сочат, че на
03.02.2016 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се четвърти по ред договор
за кредит между тях. В заявката си П.К. заявява желание да й бъде отпусната
сума в размер 600 лв., като заявява и ползването на
допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 04.03.2016 г. по
посочена банкова сметка *** „Юробанк България"
АД на 04.02.2016 г.
Твърдят, че
на 04.02.2016 г. П.К. заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер 50 лв., като отново заявява и услугата експресно разглеждане на заявката
Съгласно Общите условия, кредитополучателят има право да кандидатства
допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане
на допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване
на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, е
изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат
съответно и за допълнителния кредит. Договорът е изменен на съща за дата
04.02.2016 г., като съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на
основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се
дължат пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор
за кредит и остатъчния срок до падежа. На 04.02.2016 г. кредитодателят
отпуска исканата сума по банковата сметка на кредитополучателя в „Юробанк България“ АД.
Твърдят
също, че в последствие договорът за кредит е изменен още на два пъти, съответно
на 11.02.2016 г. и на 12.02.2016 г., след заявки за отпускане на допълнителни
суми, съответно в размер 90 лв. и 50 лв., а допълнителните
суми са преведени по посочената в договора банкова сметка ***.02.2016 г.
След последното изменение на договора от
12.02.2016 г., К. се задължава да върне на кредитодателя
сума в общ размер 1052.90 лв., от конто главница в размер 850 лв., договорна
лихва в размер 27.24 лв. за периода на ползване на кредита и такса за експресно
разглеждаме в размер 175.66 лв.
Сочат, че
кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на
кредита, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № **********, като крайният срок за връщане на сумата е
удължен до 09.04.2016 г., но с настъпване на падежа по договора - 09.04.2016
г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.
Сочат също,
че в т. 13.3 от общите условия е уговорена неустоечна
клауза, като съгласно същата от 10.04.2016 г.. „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява неустойка за неизпълнение,
чийто размер се формира чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент - в
конкретния случай 40.67 %. върху неизплатената сума за периода на просрочието.
Твърдят, че
от „Вивус“ изпращат до четири броя напомнителни писма ответника на адреса му, посочен в
договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена неустойка, същите, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит №
********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя
и са изцяло за сметка на кредитополучателя.
Сочат, че на
23.11.2018 г. „4 финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ
България“ ЕООД в качеството си на цесионер Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът
прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 2230,06 лв.,
от които главница 850.00 лв.; 175,66 лв. - такса експресно разглеждане; 27.24
лв. договорна лихва; неустойка 1147,16 лв. за периода от 10.04
Твърди се,
че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът
е изрично упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му, а съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България“ изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български поиш“ ЕАД, която е върната в цялост, с отметка
„Непотърсена“, поради което, към настоящата молба, прилага уведомление за
извършена цесия.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди П. Йончева К. да
заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сума в размер 850.00 лв., представляваща неплатена главница по Договор
за кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендира за направените по
делото разноски, както и за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответната страна.
В с.з. ищцовото
дружество не се представлява от представител или пълномощник. С молба моли
делото да се разгледа в тяхно отсъствие. В случай, че не се яви ответника в
съдебно заседание, прави искане
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като не е представен отговор на
исковата молба и липсва молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ответницата, редовно призована не се явява и не се
представлява в с.з. Не е представила писмен отговор и няма изразено становище
по исковата претенция, както и молба за разглеждането на делото в отсъствието и.
Съдът прецени, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради
което, съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което ищцовите искови претенции следва да бъдат уважени изцяло.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 03.02.2016 г. „4финанс“ ЕООД предоставило на
ответницата Договор за кредит № ********** от 03.02.2016 г., сключен по реда на
чл. 6 от ЗПФУР за сума в размер на 660 лв. Кредита е отпуснат за период от 30
дни, с падежна дата – 04.03.2016 г., като сумата е преведена по банкова сметка ***.02.2016
г. На 04.02.2016 г. ответницата П.К. е заявила искане за отпускане на
допълнителен кредит в размерна 50 лв.
Също така не е спорно, че в последствие
договорът за кредит е изменен още на два пъти, съответно на 11.02.2016 г. и на
12.02.2016 г., след заявка за отпускане на допълнителни суми в размер на 90 лв.
Крайният срок за връщане на сумата е удължен до 09.04.2016 г. След неизпълнение
на уговорените клаузи, ответницата изпада в забава от 10.04.2016 г., след което
започва да й се начислява неустойка. Не е спорен и факта, че ответницата е
сключила четвърти по ред договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********.
На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД сключило с „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор
за прехвърляне на вземания, по силата на който прехвърля вземанията по Договор
№ ********** на Кредитреформ
България“ ЕООД.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е
допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на
дължимост на сумите.
Разгледан
по същество същият е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.
Ищцовото
дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в
настоящото производство с оглед изхода на процеса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ГПК следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски,
които възлизат в общ размер на 200 лв., от които 150 лв. за юриск.
възнаграждение и 50 лв. заплатена държавна такса.
В
случая не следва да се прилага чл. 242, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото
решение е неприсъствено, не подлежи на обжалване и влиза в сила в момента на
постановяването му.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.Й.К., ЕГН ********** *** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. „Шандьор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано
от управителя Р. В., чрез юриск. Г.К., сума в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща незаплатена
главница по Договор за кредит № **********/03.02.2016 г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.09.2020 год. до окончателното й изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА П.Й.К., ЕГН **********
*** да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. „Шандьор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано
от управителя Р. В., чрез юриск. Г.К. направените
разноски в общ размер на 200 /двеста/
лв., от които 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. заплатена държавна
такса.
Решението
е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: