Решение по дело №280/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Тончеви Ен Транс“ ООД срещу Решение № 774/23.11.2023 г. по АНД № 1032/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърден електронен фиш № **********/01.04.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“срещу и дружеството е осъдено да заплати на АПИ сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. С издадения ЕФ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В молба-допълнение към касационна жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и обжалвания ЕФ, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се направените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Иска да се потвърди оспореното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

РРС в решението, предмет на касационната проверка, правилно е установил релевантни факти за правния спор, предмет на делото, за които страните не спорят.

Решението на въззивната инстанция е неправилно, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба. В тази връзка следва да се припомни, че за правилното приложение на материалния закон касационната инстанция следи служебно без да е обвързан от посоченото в жалбата – чл.218, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени.

Във връзка с горното, настоящият касационен състав счита, че въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения ЕФ.

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК във вр. чл.228 от АПК основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на направени разноски във връзка с обжалване на процесния акт, които включват разноски в производството по оспорване на ЕФ пред въззивната инстанция и разноски за настоящата съдебна инстанция. Разноските в производството по оспорване на ЕФ пред въззивната инстанция са в размер на 600 лева, съгласно представения на л.165 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие. Разноските в настоящото производството са в размер на 600 лева, съгласно представените на л. 46 от делото договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка на л.49.

Основателно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид правната и фактическа сложност на спора, съдът определя адвокатското възнаграждението в размер на по 300 лева за осъществените правна защита и процесуално представителство пред въззивната и пред касационната инстанции. На съда е служебно известно, че се водят множество еднотипни съдебни производства по оспорване на издадени санкционни актове – наказателни постановления и електронни фишове, с които се санкционират както физически, така и юридически лица на основание разпоредбите на чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, при които правните и фактическите съображения, изложени в жалбите, са изключително сходни. На следващо място, постановяването на решението на СЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23, решава от правна страна изхода на спора и води до липса на правна сложност на същия.

По тази причина, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът намира, че в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РРС и пред АС - Русе.

Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Така мотивиран на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 774/23.11.2023 г. на РС – Русе, постановено по а.н.д. № 1032/2023 г. по описа на РС – Русе и определение № 78/13.02.2024 г. по а.н.д. № 1032/2023 г. по описа на РС - Русе за тълкуване на постановеното съдебно решение и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Тончеви Ен Транс“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „Тончеви Ен Транс“ ООД, ЕИК *********, сумата от 600 лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.