Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси Михайлова
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 13200/2020 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски
университет „Свети Климент Охридски“, чрез процесуален представител, срещу
решение № 170177/06.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4147/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 61 състав, поправено
по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20230520/20.10.2020г., с което е уважен
предявеният от ищеца С.И.В. осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ
за сумата 5600 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа, на
която е възстановен с влязло в сила решение по гр. д. № 5060/2006 г. на СРС, 63
състав, за периода 01.03.2019 г. –
31.12.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.01.2020 г.
до окончателното плащане.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита за неправилна преценката
на съда, че ищецът доказал претърпени от уволнението вреди, техният размер и
причинната връзка с незаконното уволнение. Не се установило вредоносното
правонарушение, допуснато от страна на работодателя – недоказано останало
обстоятелството, че работодателят не е осигурил възможност на ищеца да
изпълнява трудовите си функции на длъжността, на която е възстановен.
Работникът бил поканен да заеме длъжността си, за което в хода на
първоинстанционното производство били представени писмени доказателства. Ищецът
не доказал да е претърпял вреди. Заявява се искане за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск. Не се претендират раноски.
Подаден
е отговор на въззивната жалба от ищеца С.И.В., чрез адв. В., с който жалбата се
оспорва с доводи за бланкетност и неоснователност. Въззиваемият подробно
очертава хронологията на фактическите основания на предявения иск, като
заключва, че същият е доказан и правилно уважен от районния съд. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата
законосъобразност. Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по
делото фактическа обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата, относими към въззивното оспорване.
Като
съобрази изложените в жалбата и отговора доводи относно законосъобразността на
оспореното решение, въззивният съд намира по съществото на спора следното :
От
приложените по делото доказателства, се установява, че със Заповед № РД
22-342/14.02.2006 г. на Ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
трудовото правоотношение на С.В. е било прекратено на основание чл. 325, ал.1,
т 2 от КТ.
Между
страните е безспорно и се установява от доказателствата по делото, че с Решение
от 17.08.2006 г. по гр. д. № 5060/2006 г. на СРС, 63 състав и Решение от
18.07.2008 г. по гр. д. № 395/2008 г. на СГС, пети „В“ въззивен състав, влезли
в сила на 30.12.2008 г. заповедта за уволнение е отменена и С.В. е възстановен
на предишната му работа – на длъжността „научен сътрудник първа степен“ към
Лаборатория по политически мениджмънт – Философски факултет на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“.
На
22.01.2009 г. В. е бил уведомен от Софийския районен съд съгласно чл. 345, ал.
1 от КТ за възстановяването му на работа.
Установява
се, че на 26.01.2009 г. В. се е явил на работа в Софийски университет „Св.
Климент Охридски“, като видно от приложена по делото молба с вх. №
94-С-4/26.01.2009 г. до Ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
В. е поискал да му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си
задължения по длъжността, на която е възстановен.
След
явяването му на работа на В. не е била осигурена възможност да изпълнява
трудовите си задължения на длъжността, на която е възстановен.
Видно
от приложена по делото молба с вх. № 94-С-4/15.05.2009 г. до Ректора на
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, В. отново е поискал да му бъде
осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения на длъжността, на
която е възстановен.
Видно
от приложено по делото писмо изх. № 94-С-4/09.07.2009 г., Ректорът на
университета е уведомил В., че може да се яви на работа, считано от 13.07.2009
г., на длъжността „научен сътрудик първа степен“ при Философски факултет
/Филиална билблиотека/ на университета. С писмо до Ректора В. отхвърлил това
предложение, излагайки аргумент, че предложената му длъжност не съответства на
образованието и научната му квалификация.
Предложената
на В. длъжност е различна от длъжността, на която е възстановен с влязлото в
сила съдебно решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ, когато незаконно уволнен работник или
служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да
заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят
и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в
размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до
действителното му допускане до работа.
Първоинстанционният
съд е достигнал до правилен извод за доказаност на фактическия състав на
цитираната разпоредба.
Настоящиият
състав споделя съдържащата се в мотивите на обжалваното решение констатация, че
работодателят, като е предложил на ищеца да заеме длъжност, която е различна от
тази, на която е възстановен, не се е освободил от отговорността по чл. 225,
ал. 3 КТ, тъй като за процесния период за ищеца не са създадени условия да
изпълнява работата си, на която е възстановен, поради което има право да бъде
репариран по реда на чл. 225, ал. 3 КТ за лишаването му от право да полага труд
и да получава трудово възнаграждение след възстановяването му на работа.
Неоснователни
са изложените в жалбата аргументи за недоказаност, че В. е търпял вреди в
резултат на уволнението му, тъй като предявеният иск е за обезщетение за
недопускането му на работа на длъжността, на която е възстановен, а не за
вреди, претърпени в резултат на незаконно уволнение.
Неоснователни
са изложените в жалбата доводи, че на В. е била осигурена възможност да
изпълнява трудовите си задължения, тъй като от изброените доказателства се
установява противното.
Съгласно
ТР № 2/2013 г. на ВКС по т.д. 2/2013 г., ОСГК, обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено
преди незаконното уволнение, като същото не може да бъде по-малко от размера на
установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на
работа. При съобразяване на задължителната съдебна практика и констатацията, че
последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение
на ищеца, е било в размер 469,89 лева, първоинстанционният съд е достигнал до
правилен извод, че същото следва да бъде изчислено на база на МРЗ за съответния
период, а именно 560 лв., като дължимото обезщетение за процесния период е в
размер на сумата от 5500 лв.
С оглед изложеното настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че предявеният иск е доказан
по основание и размер и като такъв правилно е бил уважен.
Тъй като мотивите на въззивния съд съвпадат с тези на СРС, решението е
законосъобразно, постановено в правилно приложение на материалния и процесуален
закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед потвърждаването на
решението, този извод се отнася и до решението в частта, в която са
присъдени разноски в тежест на ищеца.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода от спора право на разноски има С.В. на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Съобразно представените доказателства за реално заплатени
разноски за адвокатска защита във въззивното производство, в полза на ищеца С.В.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 800 лева, съобразно договора за правна защита и съдействие.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 170177/06.08.2020 г., постановено по гр. д.
№ 4147/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 61
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20230520/20.10.2020г.,
включително в частта за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Софийски университет „Свети Климент Охридски “ да заплати на С.И.В.,
ЕГН **********, сумата от 800
(осемстотин) лева за разноски, направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.