Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл. съдия НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 1613 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №43353/17.06.2019г.
от „Бул Инс"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец", бул. „Джеймс Баучер", № 87 срещу
решение №2088/15.05.2019г., постановено по гр.дело №11996/2018г. на Варненския
районен съд, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на З.А.Х., с ЕГН
********** и постоянен адрес *** сумата от 20
000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на инцидента –
08.12.2014г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за закупуване и поставяне
на медицинско изделие, ведно със законната лихва, считано от датата на
закупуване на изделието – 10.12.2014г. до окончателно изплащане на
задължението, като посочените вреди са настъпили за ищцата следствие на
пътно-транспортно произшествие осъществено на 08.12.2014г. около 16:45 часа в
гр.Варна, кв. „Аспарухово“, при което лек автомобил марка „Мазда“,
модел „121“, с ДКН В****РН.
управляван от Н. С. П.блъснал ищцата като пешеходец, а автомобила, управляван
от виновния за произшествието водач бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на
инцидента на основание чл. 226, ал.1 от Кодекс за застраховането/отм./.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че не е налице деликт, а случайно
деяние по чл.15 от НК, поради което водачът Никола Пенчев не следва да носи
наказателна отговорност, респективно неговия застраховател да отговаря за
вредите. Поддържа се направеното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредите от ищцата с
90%, като се иска намаляване на обезщетението, тъй като същата е пресичала в
нарушение на чл.114 от Закона за движение по пътищата и е излязла внезапно на
пътното платно.
По
изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, както и
да му се присъдят направените разноски.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
З.А.Х., в който оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в
хода на първоинстанционното производство са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, както и размера на вредите. Доказана е
със заключението на вещото лице причинно следствената връзка между вредите и
механизма. Направен е анализ на заключенията на вещите лица и събраните писмени
доказателства.
По
изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционния акт.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез
процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна,
също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна
жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.226 от /отм./ от З.А.Х. ***" АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания и сумата от 1350.00,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
закупуване и поставяне на медицинско изделие, дължими по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №02114001568535,
всичките вреди произтекли в следствие на виновно причинено от ПТП на
08.12.2014г. от Н. С. П.при управление лек автомобил марка „Мазда“,
модел „121“, с ДКН В****РН,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 10.12.2014г.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2014г. около
16.45ч. в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Народни будители“ до сп. Калин е
настъпило ПТП, при което, водачът Н. С. П.при управление лек
автомобил марка „Мазда“, модел „121“, с ДКН В****РН не пропуска и блъска пресичащата ищцата.
В следствие на ПТП на ищцата са й били причинени
травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на големия
пищял на лява подбедрица, счупвания на 3-то до 7-мо леви ребра, хемоторакс /кръвоизлив в гръдна кухина/ в ляво, контузия на
главата и ожулвания по лицето.
Срещу виновният водач било образувано досъдебно
производство, което към настоящия момент не е приключило.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Пенчев
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№02114001568535
със срок на действие до 08.01.2015г. с
ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите причинени от
застрахования.
Ищцата била приета за лечение в болнично заведение МБАЛ
„Св. Анна“, като й била извършена оперативна интервенция и проведено лечение,
поставен е с имплант. По време на оздравителния период ищцата изпитвала болки и
страдания, била подписната, изпитвала страх и безпокойство при движение по
улиците. През първите месеци ищцата била обездвижена, а в последствие ходенето ставало
с патерици, а после с бастун. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата куца,
не е възстановила походката си, чувства болки и има нужда от постоянни грижи за
ежедневните си нужди.
За провеждането на лечението ищцата сторила разходи за
лечение: изразяващи се в заплащане на медицинско изделие – имплант на стойност
1350.00лв.
Поради наличие на причинната връзка между поведението на
застрахования водач и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, ищцата
моли съдът да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на
същите в поисканите размери.
Ответникът „Бул Инс“ АД в подадения отговор е оспорил
предявените искове по основание и размер. Не се оспорват фактите досежно
наличие на договор за застраховка, настъпилото ПТП. Ответникът обаче твърди, че
ПТП е настъпило при друг механизъм, който изключва виновно поведение на водача
Никола Пенчев. Посочва се, че не е налице деликт, а случайно събитие по чл.15
от НК. В условие на евентуалност твърди наличие на съпричиняване от страна
ищцата, тъй като същата не е била на пешеходна пътека и е не е спазила
задължението си по чл.113, ал.1 и чл.114 от Закона за движение по
пътищата.
Решение
№2088/15.05.2019г., постановено по гр.дело №11996/2018г. на Варненския районен
съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените 20000.00лв. до претендираните
24000.00лв., обезщетение за неимуществени вреди е влязло в законна сила като
необжалвано.
При
така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба
разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
В хода на съдебното дирене са
установени релевантните по спора факти, които обуславят ангажирането на
отговорността на застрахователя.
Няма спор по делото, че валидно е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №0211400251966
между ответникът и собственика на автомобила, предоставил го за ползване на
прекия причинител/държател/ Никола Славков Пенчев, с период на действие до 08.01..2015г.,
обхващащ датата на събитието.
Настъпило е ПТП на 08.12.2014г. около 16.45ч. в гр.
Варна, кв. Аспарухово, ул. „Народни будители“ до сп. Калин. Детайлно механизмът
на произшествието е описан от вещото лице в част техническа на заключението по
допусната комплексна съдебно медицинска – автотехническа екпертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Водачът на автомобил
марка „Мазда“ се е движил по ул. „Народни будители“
посока от запад на изток в лява лента за движение на дясното пътно платно, като
улицата в тази част се е състояла от две пътни платна, разделени от островна
линия с тревна площ и бордюр. Пострадалата З.Х. е предприела пресичане на
дясното пътно платно в посока отдясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил на мястото обозначено с
пътна маркировка М8.2 – пешеходна пътека. При достигане на лявата лента за
движение е ударена от движещия се лек автомобил марка „Мазда“.
Този механизъм на ПТП
деликвентът Никола Пенчев описва и при разпита си като свидетел в съдебното
заседание проведено на 14.01.2019г. Същият посочва, че се е движил едновременно
с още една кола, като той е бил в лявата лента. Усетил, че нещо се блъснало в
дясната част на автомобила. Когато слязъл от колата, свидетелят видял
пострадалата, която била паднала на бордюра до дясната му врата. Било тъмно и
валял пороен дъжд, не забелязал пешеходката, както и наличие на пешеходна
пътека.
При тези фактически данни
досежно механизма на ПТП и наличие на непротиворечиви доказателства за това,
съдът намира, че е налице противоправно поведение от страна на деликвента,
който е бил в нарушение на нормата на чл.119, ал. 1 и чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата. Същият при приближаване към пешеходна пътека е бил длъжен
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. Водачът на лек автомобил марка „Мазда“ не се
е съобразил и с атмосферните условия /проливен дъжд/, със състоянието на пътя
/мокър асфалт/, с характера и интензивността на движението /силно натоварено/,
с конкретните условия на видимост /тъмната част/, които в една или друга степен
са ограничили възможността му да възприеме своевременно пешеходката.
За неоснователно съдът намира
възражението на въззивника, че е налице случайно събитие, което би изключило
вината на прекия причинител за настъпването на ПТП. Случайното събитие е това,
което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима
сила. Такова събитие в конкретиката на казуса не се доказа. Налице е
противоправно поведение от страна на деликвента, нарушение на дължимите правила
и норми, което не е в следствие на непреодолима сила. Освен това преминаването
на пешеходци по пешеходна пътека покрай спирка не е от извънреден характер, а от
обичаен такъв.
От събраните гласни
доказателства, писмените такива /епикриза на л.10, болничен лист на л.11,
експертни решения на л.80-85 от делото /, както и от заключението на вещото
лице Демиров в част медицинска по комплексната
експертиза се установява, че на ищцата в следствие на противоправното поведение
от страна на Никола Пенчев са й били причинени счупване на големия пищял на
лявата подбедрица, счупване на 3,4,5,6, и 7 леви ребра, хемоторакс
/излив на кръв в лява гръдна половина/, ожулвания и кръвонасядания, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От причинените травми ищцата е
изпитала болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на деликвента.
В пряка и причина връзка с настъпилото
ПТП са й негативните психични и емоционални страдания, преживени от ищцата. В
заключението си по съдебно психиатричната експертиза вещото лице посочва, че са
налице у ищцата симптоми на лека към умерена депресия и тревожност, същата не
се е възстановила от преживения стрес от произшествието. Пострадалата изпитва
страх да върви сама по улиците. Това психично състояние на пострадалата се
потвърждава и от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Жеман Х. и св. Николай Т.. Последните имат преки
впечатления, че ищцата страдала от безсъние и страх, отказвала комуникация с
роднини и приятели.
С оглед изложеното, съдът намира, че
са възникнали основанията по чл.226 от КЗ/отм./ за ангажиране на отговорността ответника
за обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновното и
противоправно поведение на прекия причинител.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди: Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като се съобрази обществения критерий за
справедливост и действително претърпените от ищцата неимуществени вреди от
настъпилото ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект, обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото деяние такива, а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи
размера на дължимото обезщетение, настоящият съд съобрази, че на ищцата са й
били причинени три травматични увреждания, средни такива по своя характер,
които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Събраните доказателства /свидетелски
показания и медицинската експертиза/ са непротиворечиви, че през периода на
оздравяване ищцата е изпитвала силни болки и страдания, както и неудобства.
Тези болки са се дължали основно на счупванията и другите травми, но те са били
предизвикани и от извършените спрямо ищцата множество оперативни интервенции, в
това число и поставянето на имплант. След изписването от болница ищцата не е
могла да се предвижва сама, в
последствие използвала помощни средства /патерици и бастун/. Имала нужда от
помощта на своите близки за ежедневните си нужди за тоалет ползвала, памперси. Степенувайки
интензитета на болките и неудобствата през този изминал период съдът приема, че
най – силни са били в началото и първите няколко месеца, като макар и с по –
нисък интензитет ищцата продължава да ги търпи и към настоящия момент. Както
свидетелите, така и вещото лице посочат, че не е възстановена походката й и
търпи болки в крака. Това й здравословно състояние е обусловило и определяне на
20% трайно намалена работоспобност при преосвидетелстване с последното ЕР на
ТЕЛК за периода 24.10.2018г. до 01.10.2020г.
Освен физическите болки и страдания
ищцата претърпяла и стрес, притеснения, силни тревоги, като е налице състояние
на депресия. Това състояние продължава и към настоящия момент и пречи на ищцата
да се върне към предишния си обичаен начин на живот – в личен и работен план. Ищцата
е напуснала работа, тъй като била в невъзможност да изпълнява задълженията си
на хигиенист. Същата през изтеклия период от почти пет години години от инцидента се е чувствала несигурна и силно
притеснена, когато излизала извън дома си, поради което трябвало да бъде
придружавана от член на семейството си.
Съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, тяхната продължителност намира, че искът е основателен за
сумата от 20000.00лева.
Основателен е и в пълен размер искът
за имуществени вреди. Безспорно лечението на ищцата е наложило поставянето на
имплант. За това медицинско изделие са сторени разходи в размер на 1350.00лв.,
удостоверени с талон, фактура и касов бон, приложени на л. 12 от делото.
При така установените размери на
дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, съдът пристъпва към
разглеждане на възражението за
съпричиняване, с оглед намаляване на определеното обезщетение. Съдът съобрази,
че за да е налице съпричиняване следва страната, която се позовава на това да
установи, че именно поведението на ищцата е довело до настъпването на травмите.
В хода на съдебното дирене не се
установиха твърдните от ответника/въззивник
обстоятелства, че ищцата е нарушила чл.113 и чл.114, т.1 от Закона за движение
по пътищата. Ищцата е пресичала на пешеходна пътека, като липсват данни същата
да не се е съобразила с приближаващите се автомобили и да е удължила ненужно
времето си за пресичане. Не е проведено доказване и тя да е излязла внезапно на
пътното платно.
С причиняването на непозволеното
увреждане прекият причинител е изпаднал в забава, поради което и на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД ще се дължи лихва за забава върху главницата считано от
08.12.2014г., датата на деликта. Застрахователят ще дължи обезщетение също от
тази дата, като макар и неговата отговорност да е договорна до размера на
договорения лимит, тя обхваща и задължението за лихви, в обема, в който го
дължи застрахованият на деликтното основание, т.е. от датата на деликта.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено в цялата му
обжалвана част.
По
разноските.
По делото е направена искане за разноски от въззиваемата
страна, като бъде присъдено на адв. Маркова адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В случая се касае за
безплатна адвокатка правна помощ. На основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. На основание посочената разпоредба съдът
определя възнаграждение от 1300.00лв., което съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и размерите по
Наредба №1 от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2088/15.05.2019г.,
постановено по гр.дело №11996/2018г. на Варненския районен съд, в частта,
с която е осъдено „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец", бул. „Джеймс Баучер",
№ 87 да заплати на З.А.Х., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, произтекли в следствие на виновно причинено от ПТП на
08.12.2014г. от Н. С. П.при управление лек автомобил марка „Мазда“,
модел „121“, с ДКН В****РН,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на
инцидента – 08.12.2014г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1350 /хиляда триста и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
произтекли от същото произшествие, включващи разходи за закупуване и поставяне
на медицинско изделие/имплант/, ведно със законната лихва, считано от датата на
закупуване на изделието – 10.12.2014г. до окончателно изплащане на
задължението, които обезщетения са дължими по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №02114001568535 на основание
чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с представител Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Елица Любомирова Маркова, към Адвокатска колегия – Варна сумата от 1300.00лв. /хиляда и триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.