МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 4722/2018г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.А.Ч.
– роден на *** ***, ***, б., български гражданин, средно образование, работещ,
разведен, осъждан – реабилитиран, ЕГН ********** за това, че в периода от
22.09.2017 г. до 21.11.2017 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано
престъпление, като помагач, умишлено е улеснил Неизвестен извършител – като
извършител с цел да набави за себе си и за другиго – Неизвестен извършител
имотна облага да възбуди и поддържа заблуждение, както следва:
- на 22.09.2017 г. да възбуди и
поддържа заблуждение у Ж.С.Д., и с това й е причинил имотна вреда в размер на
10 000 лв.,
- на 23.09.2017 г. да възбуди и
поддържа заблуждение у К.Ц.К., и с това й е причинил имотна вреда в размер на
1840 лв.,
- на 26.09.2017 г. да възбуди и
поддържа заблуждение у В.Т.М., и с това й е причинил имотна вреда в размер на
6092 лв. /5200 лв. и 400 британски лири с левова равностойност 892 лв./,
- на 03.10.2017 г. да възбуди и
поддържа заблуждение у С.И.У., и с това й е причинил имотна вреда в размер на
10 500 лв.,
- на 03.10.2017 г. да възбуди и
поддържа заблуждение у К.Г.Г., и с това й е причинил имотна вреда в размер на
2000 лв.,
- на 04.10.2017 г. да възбуди и
поддържа заблуждение у И.П.Б., и с това му е причинил имотна вреда в размер на
4150 лв.,
- на 21.11.2017 г. да възбуди и
поддържа заблуждение у Р.И.Ш., и с това й е причинил имотна вреда в размер на
33 580.55 лв. /30 700 лв., 320 щатски долара с левова равностойност 534.40 лв.,
3 златни монети и 1 златен пръстен на обща стойност 2346.15 лв./, като е
посещавал пострадалите и е вземал парите и ценностите и причинената вреда е в
големи размери на обща стойност 68 162.55 лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4
във вр. ал. 1 от НК.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец Ж.С.Д.
срещу подсъдимия Г.А.Ч. за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно
със законната лихва върху тази сума от 22.09.2017г. до окончателното й
изплащане.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец К.Ц.К. срещу
подсъдимия Г.А.Ч. за сумата от 1840 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно
със законната лихва върху тази сума от 23.09.2017г. до окончателното й
изплащане.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец В.Т.М. срещу
подсъдимия Г.А.Ч. за сумата от
6092 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно
със законната лихва върху тази сума от 26.09.2017г. до окончателното й
изплащане.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец С.И.У.
срещу подсъдимия Г.А.Ч. за сумата от 10 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно
със законната лихва върху тази сума от 03.10.2017г. до окончателното й
изплащане.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск, предявения от гражданския ищец И.П.Б. срещу
подсъдимия Г.А.Ч. за сумата от 4150
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума от
04.10.2017г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание
подсъдимият Ч. и
неговият защитник - адвокат А. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително
изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и
в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил,
че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по
чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното
следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите
лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението като посочва, че в хода на проведеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК от събраните по делото доказателства се
установява фактическата обстановка такава каквато подробно е описана в
обвинителния акт, както и по безспорен и
категоричен начин се установява, че подс. Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което е
предаден на съд. Ето защо предлага същия да бъде признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание при смекчаващи
обстоятелства, в който смисъл посочва - признаването на вината, съдействието,
което е оказал на органите на полицията за разкриване на шестте деяния,
предшестващи последното, при което той е бил заловен, разказал е къде, кога и
по какъв начин са се случили останалите шест деяния. Също предлага, съгласно правилата
на НК, тъй като делото се разглежда по реда на съкратено съдебно следствие,
наказанието да бъде намалено с една трета, както и да бъда определен съответния
режим при който да бъде изтърпявано, а в случай на условно осъждане, да бъде
определен съответния изпитателен срок. На следващо място предлага, ако подс. Ч.
бъде признат за виновен, да заплати направените по делото разноски, както и да
бъдат уважени граждански искове, тъй като претендираните от пострадалите
размери са такива, каквито са описани в обвинителния акт, взема становище и по
веществените доказателства..
Повереникът
на гражданския ищец Ж.Д. – адвокат Х. се солидаризира със становището на РП –
Пловдив, включително вида и размера на наказанието. По отношение на предявения
граждански иск, предлага същия да бъде уважен по размер, тъй като се касае за
имуществени вреди, които са причинени от подсъдимия на гражданския ищец, още и
да бъде присъден размера на адвокатския хонорар. Предлага още веществените
доказателства, приложени по делото, а именно пръстен и монетите, които са
доказани, че са на пострадалата Ш., да бъдат върнати на същата, а разноските
които са направени в хода на досъдебното производство за извършени експертизи и
други разноски, да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Гражданския
ищец Д. поддържа, че е съгласна с посоченото от повереника, сочи че желае
подсъдимия да бъде осъден и да и бъдат върнати парите, както и да и бъде
изплатен хонорар на адвоката ми, ведно с лихвите, които са в този период. Предлага
подсъдимия да бъде наказан с по-голямо наказание, тъй като пострадалите са
много, на възраст, на която подлежат на манипулация, като бъде наказан малко по
– строго, за да не си мисли, че всички хора, които са над средна възраст не са
защитени.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители В.М. и С.У. - адвокат Н. предлага да бъде постановена
присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление, подробно описано в обвинителния акт, като предлага да му бъде
наложени наказание, което да бъде справедливо и да бъде съобразено както с
правилата на съкратеното съдебно следствие, така и с тежестта на неговата
обществена опасност и с личността на самия деец. Предлага още да бъдат уважени
предявените от В.М. и С.У. граждански искове, ведно със законната лихва от
датата на деликта и сторените разноски.
Гражданският ищец и частен обвинител С.У.
сочи, че поддържа казаното от повереника си, няма какво да добави.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител И.Б. – адвокат Х. посочва, че се
присъединява към казаното преди него, предлага да бъде уважен предявения от
доверителя му граждански иск в размер на 4150 лева, ведно със законната лихва и
разноски по делото. Посочва, че подсъдимият се е признал формално за виновен в извършване на тези шест
отделни деяния в непродължителен период от време, но от друга страна счита, че
не е убеден, че той следва да понесе отговорност, което следва да се отчете
като липса на смекчаващо обстоятелство.
Поддържа, че подсъдимият е човек, който е бил реабилитиран, но за периода
от живота му два пъти е изтърпял наказание със съответните размери и при
съответните условия, и отново става съучастник в извършване тежки престъпления,
които са трудно разследвани и трудно доказуеми. Ео защо предлага наказанието да
бъде определено в размер, в който е над средния за престъплението, наказанието
да не бъде условно и подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода ефективно.
Гражданският
ищец и частен обвинител И.Б. сочи, че съгласен с казаното от повереника си,
очаква да му се върнат парите.
Гражданският
ищец К. К. сочи, че думите са излишни,
тъй като вече са на възраст и се подиграха с тях.
Частният
обвинител К.Г. заявява, че очаква от съда да си свърши работата както трябва,
не вярва, че подсъдимият не е знаел кой му нарежда и кой с кого се е договорил
да ум носи парите, иска да бъда наказан строго, като е претърпяла шок, стресирана
е по телефона и е ругана, не е съгласна.
Частният
обвинител Р.Ш. посочва, че иска това, което е дала, да и се върне, няколко дена
след това не е можела да излезе за хляб, защото се е страхувала, след пет
месеца е получила удар, иска подсъдимия да бъде наказан както трябва.
Защитникът на подсъдимия Ч. – адвокат А. сочи, че се
присъединява към становището на държавното обвинение, подсъдимият Г.Ч. осъзнава
напълно обвинението и деянието, което е извършил, видно от материалите събрани
в досъдебното производство напълно съдейства на органите на разследването,
въпреки че е осъзнавал, че може да си навреди със своите действия. Посочва, че Г.Ч.
е определен като помагач, през цялото време той е изпълнявал нечий указания,
дадени му по телефона и не се установи той да е имал физически контакти с
истинския извършител, сумите които са описани като инкриминирани не са вземани
от самия Г.Ч., а той просто ги е предал по съответния реди на неизвестния
извършител по това дело, а неговото материално състояние е изключително тежко и
влошено. Посочва и личността на подсъдимия, който е реабилитиран, от
наказанията му са минали повече от 20 години, през които той не е имал никакви
криминални деяния, работил е честно като ***, но услугите в България са ниско
платени, затова се е подлъгал и е бил въвлечен и заблуден да влезе в тази
престъпна схема. Ето защо предлага на подсъдимия да бъде наложено минимално
наказание, сочи възрастта му от 59
години, както и че престоят му в ареста от момента на задържането му е повече
от девет месеца, отразява му се изключително
зле, но въпреки всичко той понася и счита този престой в ареста като заслужено
наказание за това, че се е заблудил и е изпълнил тези указания, дадени от
неизвестния извършител, заради някакви дребни суми, които той е получавал.
Подсъдимият
Ч. сочи, че е съгласен с казаното от
защитника си, твърди,
че е честен човек, бил е въвлечен, минал през ада, в тежко състояние е, ще умре
честно, не е искал те да пострадат, не е такъв човек. В последната си дума
заявява, че от полицията е разочарован, дано да не разочарован и от съда, иска справедливост.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Г.А.Ч. е роден на *** ***, ***, б., български гражданин, средно образование,
работещ, разведен, осъждан – реабилитиран, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимият
Г.Ч. бил *** и стопанисвал ***, находящо се в ***, където извършвал *** услуги.
В средата на месец септември 2017г. с него се свързало неустановено в хода на
досъдебното производство лице, което извършвало „по занятие” така наречените
„телефонни измами“ на територията на страната и му предложило да работи за
него, като пренася „пратки“ от една дестинация до друга, за което ще му се
заплащат пари. В хода на разговора помежду им подсъдимият Г.Ч. разбрал, че
неустановеното в хода на досъдебното производство лице се занимава с извършване
на телефонни измами и пратките, които трябвало да пренася представляват
имущество, с което измамените лица са се разпоредили, неосъзнавайки, че спрямо
тях се извършва престъпно деяние. Подсъдимият Г.Ч. приел отправеното му
предложение, тъй като се нуждаел от допълнителни парични средства. Същият бил
наясно, че по този начин улеснява неустановеното в хода на досъдебното производство
лице при извършване на телефонните измами, но овладян от идеята, че това е
лесен начин за придобиване на допълнителни парични доходи, подсъдимият Г.Ч.
решил да участва в разработената от неустановеното в хода на досъдебното
производство лице схема, съгласно която последното трябвало интензивно да звъни
посредством СИМ-карти на румънския мобилен оператор „Ориндж“ на стационарни или
мобилни телефони в гр. Пловдив, търсейки и попадайки при отговор на възрастни
хора, които лесно заблуждавало представяйки им се за полицай, участващ в
полицейска операция по задържане на „телефонни измамници“. Неустановеното в
хода на досъдебното производство лице трябвало да убеди пострадалия да събере
наличните пари и златни накити в дома си и да ги остави на мястото, посочено от
„измамниците“, уверявайки го, че когато „измамникът“ дойде да вземе парите, ще
бъде незабавно задържан от органите на
МВР. За да бъде по-убедителен, че пострадалият „съдейства“ на „полицията“ за
залавянето на телефонните измамници и на практика да мотивира заблуденото лице
да извърши акт на имуществено разпореждане, неустановеното в хода на
досъдебното производство лице му обещавало, че след хващането на „измамниците“,
парите ще му бъдат върнати. Непосредствено след получаване съгласието на
пострадалия и уговаряне на паричните суми, респ. златните накити, и мястото на
предаването им, неустановеното в хода на досъдебното производство лице се
обаждало на подсъдимия Г.Ч., казвал му, че има „подмамено“ лице на съответен
адрес и го изпращал на съответния административен адрес, за да вземе
„пратката“. Подсъдимият Г.Ч. отивал на
посочения му от неустановеният извършител адрес, взимал инкриминираните парични
суми и бижута, след което ги доставял на
различни места извън гр. Пловдив,спазвайки стриктно указанията на неустановения
извършител, който непрекъснато го контролирал и напътствал по телефона как
точно да действа.
В съответствие с намисленото на
22.09.2017г., около 09:00ч., неустановеното в хода на досъдебното производство
лице позвънило на домашния телефонен номер *** на св. Ж.С.Д. ***, представило й
се като „*** Р. И.“ от 02 РУ на МВР гр. Пловдив и й казало, че в полицията бил
заловен престъпник, сред чиито вещи бил намерен лист с изписан телефонния й
номер. Неустановеният извършител попитал св.Ж.Д. дали някой й се е обаждал да я
заплашва, на който въпрос тя отговорила отрицателно. След това й казал, ако
някой я потърси по телефона да го уведоми на номер „***“ и разговорът
прекъснал. Няколко минути по-късно неустановеният извършител отново се обадил
на стационарния телефонен номер *** на св. Ж.Д. и с преправен на женски глас
казал: „Мамо, помогни ми, катастрофирах, оперираха ме“. Веднага след това
продължил разговора с по-груб мъжки тон, представяйки се за „*** М.“ и заявил,
че направил две операции на дъщеря й, за което трябвало да бъдат заплатени 5
000 лева. Свидетелката Ж.Д. била сигурна, че женския глас не е на дъщеря й и
заявила, че няма пари. Тогава лицето, представило се за „*** М.“ със
заплашителен тон казало на св.Ж.Д., че ще изпрати хора да я пребият. Чувайки
заканите същата затворила телефона. Малко след това провела телефонен разговор
с неустановения извършител в „качеството му на *** Р. И.“ и му разказала за
случилото се. В хода на телефонния разговор „*** Р. И.“ й обяснил, че в този
момент полицаите следят група престъпници, които се намират в черен микробус и
всеки момент ще бъдат заловени, след което започнал да я разпитва колко пари
има в дома си и в банковите си сметки. Свидетелката Ж.Д. му споделила, че
разполага с 30000 лв. в банка. Лицето,
представило се за „*** Р. И.“, поискало от нея да съдейства на полицията, като
изтегли тези пари от банката, за да заловят още един член на престъпната група,
която следят. Свидетелката Ж.Д. заявила, че не може да отиде до банката без
сина си. Тогава „*** Р. И.“ поискал да
разбере какъв е мобилния номер на сина й и същата му го продиктувала. Докато разговаря със св. Ж.Д., „*** Р. И.“
инсценирал, че се обажда на сина й, което било чуто от нея през телефонната
слушалка. Неустановеният извършител, представил се за „*** Р. И.“, съобщил на
св. Ж.Д., че синът й бил съгласен да изтегли парите от банковата си сметка и да
съдейства на полицията, но трябвало сама да отиде до банката, тъй като бил зает
и не можел да я придружи. Свидетелката Ж.Д. продиктувала мобилния си номер – ***
на „*** Р. И.“ и тръгнала към банката.
Веднага след това същият я потърсил по
мобилния телефон и й казал да го държи в ръката си без да прекъсва разговора.
По настояване на „*** Р. И.“ св. Ж.Д. посетила офис на „Уникредит Булбанк“ АД,
находящ се в гр.Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ в сградата на „Метро“,
изтеглила паричната сума в размер на 10000 лева, след което по негови
инструкции се прибрала в дома си. Няколко минути по-късно неустановеният
извършител звъннал на стационарния телефонен номер на св. Ж.Д., представил й се
за „*** М.“ и започнал да я заплашва, че ще я изкормят, ще й отрежат ушите.
Заявил й, че ако не хвърли парите през прозореца „неговите момчета“ вечерта ще
я взривят. Малко след това същият й звъннал по мобилния телефон вече „в
качеството на *** Р. И.“, казал й, че полицаите, които били около жилището й
забелязали спрял до дома й черен микробус с четирима мъже вътре. Накарал я да
увие парите в размер на 10000 лева, да ги прибере в чантата си и да се придвижи до Сточна гара в гр.Пловдив с
автомобила си. Свидетелката Ж.Д. изпълнила указанията на „*** Р. И.“. След като
стигнала до Сточна гара, паркирала в района автомобила си - лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ *** и по негово нареждане се насочила пеш към Централна
гара. Вървейки, в един момент й прилошало, и тръгнала да се връща обратно към
автомобила си. Когато минала пред сградата на „Тракия автотранспорт“ в
гр.Пловдив се разминала с подсъдимия Г.Ч., който бил облечен със сини дънки и
синя тениска с къс ръкав, а на главата си имал сивочерна шапка с козирка. По
това време същият разговарял по телефона с неустановения извършител – „*** Р.
И.“, който през цялото време му давал указания за действията и мястото, на
което във всеки момент се намира св.Ж.Д., за да може веднага след като същата
остави парите, той да ги вземе. Свидетелката Ж.Д. минала покрай него, огледала
го, направило й впечатление, че говори по телефона и гали една котка, но не го
заподозряла. Тъй като същата се почувствала зле, се подпряла на паркирания в
близост лек автомобил „Деу“ с рег. № ***, син на цвят. Подсъдимият Г.Ч.
наблюдавал св. Ж.Д. и в същото време уведомил по телефона неустановения
извършител, че тя се намира до въпросния син автомобил. Разбирайки това,
неустановеният извършител й дал указание да остави парите под предната лява гума на автомобила.
Свидетелката Ж.Д. отказала да стори това, заявявайки, че пред нея има мъж,
който я наблюдава. Веднага след това неустановеният извършител нервно й казал:
„Не ми проваляйте операцията, чакаме само тези пари“ и изрекъл думите „Веднага
оставяй парите пред предната лява гума и се качвай в колата си, защото ще има
стрелба“. Свидетелката Ж.Д. се стресирала от изречените думи и оставила парите
на посоченото й място, след което се насочила към автомобила си, а подсъдимият Г.Ч.,
взел оставените от нея пари в размер на 10000 лева и тръгнал към намиращата се
наблизо спирка на бул. „Христо Ботев“. Свидетелката Ж.Д. видяла как подсъдимият
Г.Ч. взима парите, които оставила под гумата на синята кола. След като се
качила в автомобила си неустановеният извършител й казал, че благодарение на
парите, които оставила, измамниците били заловени, а парите „задържани като
доказателство“. Свидетелката Ж.Д. го попитала кога ще й върнат парите, а той й
отговорил, че след като ги опишат двама полицаи ще й ги занесат в дома, след
което я посъветвал да тръгва към жилището си. Същата се прибрала в дома си.
Вечерта на същия ден – 22.09.2017г. неустановеният извършител й се обадил,
благодарил й за съдействието и й казал да не отговаря на телефонни позвънявания
и да не отваря на никого входната врата, след което разговора между тях
приключил. Малко след това св.Ж.Д. започнала да се замисля над случилото се и
решила да потърси „полицая“ на телефонния номер, които й дал „***“ и разбрала,
че такъв телефон не съществува. Тогава осъзнала, че е измамена и сигнализирала
органите на 02 РУ на МВР гр.Пловдив за случая.
На 23.09.2017г., неустановеното в хода
на досъдебното производство лице позвънило на домашния телефонен номер *** на
св. К.Ц.К. ***, представило й се за „*** Х.“ от 01 РУ на МВР гр. Пловдив и й
казало, че в момента на територията на гр.Пловдив има няколко групи телефонни
измамници. Обяснил й, че имало вероятност да й се обадят и ако иска да ги
хванат трябва да помогне на полицейските органи. Свидетелката К.К. изразила
готовност да съдейства на полицията за залавянето на измамниците и разговора
между тях приключил. Няколко минути по-късно неустановеният извършител отново
се обадил на стационарния телефонен номер *** на св. К.К. и с преправен на
женски глас казал, че станала тежка катастрофа и ще й даде да говори с
лекуващия лекар. Непосредствено след това продължил да говори с груб мъжки тон,
представяйки се за „лекарят“ и заявил, че направил операция на неин близък, за
която било необходимо да заплати 70 000
лева. Свидетелката К.К. му споделила, че не разполага с толкова пари, а
неустановеният извършител й казал, че ако не даде 70 000 лева ще дойдат в дома й и ще ги обезглавят, и
затворил телефона. След няколко минути неустановеното в хода на досъдебното
производство лице отново се обадило на св.К.К., този път в качеството на „***
Х.“ и поискало мобилния й номер. Свидетелката К.К. му го продиктувала, след
което му съобщила и точния си адрес в гр.П., местоположението на апартамента, в
който живее, както и че в съседния вход живее сина й. Неустановеният извършител
поискал и телефонния номер на сина й. Свидетелката К.К. му го продиктувала,
след което „*** Х.“ я успокоил, че ще изпрати полицаи на адреса, които да са в
готовност за залавянето на телефонните измамници и затворил телефона. Веднага
след това неустановеният извършител се свързал с подсъдимия Г.Ч. и го изпратил
да чака до адреса на св. К.К.. Междувременно „*** Х.“ звъннал на мобилния
телефон на св. К.К. и продължил да я успокоява. Едновременно с това се обадил и
на стационарния й телефон в качеството на „лекаря“ и попитал дали е събрала
парите. Свидетелката К.К. му отговорила отрицателно и разговора между двамата
по домашния й телефон приключил. „*** Х.“
продължил да разговаря по мобилния телефон със св. К.К. и й казал да
събере всички налични пари в дома си. Свидетелката успяла да набави паричната
сума от 1840 лева, съобщила размера й на
„*** Х.“, както вида на банкнотите. Непосредствено след това същият я
попитал има ли валута или златни накити. Свидетелката К.К. му отговорила, че
няма валута, но има златни накити. В следващия момент „*** Х.“ я инструктирал
да сложи парите и златните накити в плик, след което да ги завърже здраво в
найлонова торбичка и да чака по-нататъшни инструкции. Свидетелката К.К. от
любопитство излязла на балкона на терасата си и забелязала мъж на средна
възраст, облечен в светли дрехи, с каскет и чанта през рамото, който минал
покрай блока и седнал на намиращата се в близост пейка. Това бил подсъдимият Г.Ч.,
който информиран от „*** Х.“, че има заблудено лице, което предстои да се
разпореди с пари и златни накити, чакал да ги вземе при оставянето им от
измамения. Свидетелката К.К. сложила само паричната сума в размер на 1840 лева
в плик и по нареждане на неустановения извършител ги хвърлила през терасата.
Тогава видяла, че мъжът на средна възраст, облечен в светли дрехи, с каскет и
чанта през рамото, станал от пейката и се насочил към входа на жилищния й блок.
Междувременно „*** Х.“ казал на св.К.К. да влиза в дома си веднага, защото
започвала стрелба и тя бързо се прибрала
в жилището си. Подсъдимият Г.Ч. взел парите – 1840 лв. и се отдалечил в
неизвестна посока. В следващия момент неустановеният извършител заявил на св.К.К.,
че са хванали измамниците и ги водят към 04 РУ на МВР гр.Пловдив, както и че
по-късно ще дойдат полицаи, които да я вземат, а на следващия ден ще си получи
парите и разговора между тях приключил. До вечерта на 23.09.2017г., обаче, св.К.К.
не била потърсена от полицейски служител. Същата започнала да размишлява над
случилото й се и осъзнала, че е измамена.
На 26.09.2017г., около 10:30ч.,
неустановеният извършител позвънил на домашния телефонен номер *** на св. В.Т.М.
***, представил й се за „*** Х.“, който отговаря на служебен телефон с номер „***“
и й казал, че в гр.П. действа група измамници, за залавянето на които е
необходимо нейното съдействие. „*** Х.“ я попитал за точния й адрес, за да
можел да съсредоточи повече сили в района. Свидетелката В.М. му казала къде
живее в гр. П., след което „*** Х.“ затворил телефона, незабавно се обадил на подсъдимия
Г.Ч. и го изпратил да чака пред адреса й. Веднага след това отново й се обадил
и с преправен глас и съобщил, че неин роднина е пострадал и трябва да бъде
заплатена сумата в размер на 50 000 лв. за лечението му, и затворил телефона.
Последвало трето позвъняване от страна на неустановения извършител в качеството
на „*** Х.“ на стационарния телефон на св. В.М.. В хода на разговора същият
казал на св. В.М. да приготви парите, които й поискали измамниците, да остави
домашния си телефон на отворена линия и пожелал да му даде мобилния си номер.
Свидетелката В.М. му продиктувала мобилния си номер и не затворила стационарния
си телефон. Неустановеният извършител веднага й звъннал на мобилния телефон.
Междувременно св. В.М. започнала да брои парите, с които разполага в дома си и
казала на „*** Х.“, че има 5200 лева и 400 британски лири. Узнавайки това
неустановеният извършител поискал от св. В.М. да ги завие в хартия и да ги
постави в найлонова торба. Същата изпълнила поръченията на „*** Х.“ – сложила
парите в размер на 5200 лева и 400 британски лири, равняващи се на 892 лева в
бял плик, след което ги поставила в червена с бели райета найлонова торбичка и
по негово нареждане ги хвърлила през терасата на дома си. Тогава видяла мъж с
тъмни дрехи да взима парите, след което се прибрала в дома си.
Това бил подсъдимият Г.Ч., който по нареждане на неустановения извършител чакал
пред дома й. Същият бързо взел парите, които св.В.М. хвърлила през терасата и
се отдалечил в неустановена посока, спазвайки стриктно указанията на
неустановения извършител. Свидетелката В.М.
се прибрала в дома си и съобщила по телефона на „*** Х.“, че предала парите, а
той заявил, че вече има задържани двама измамници. В хода на разговорите
помежду им „*** Х.“ разбрал от св. В.М., че има дъщеря с имената Л. М., която
живеела в същия жилищен блок и започнал да я убеждава, че разговарял с
дъщеря й, която му казала да й предаде да отиде до апартамента й, да преброи
парите, които има и да му ги съобщи. Свидетелката В.М. отишла до жилището на
дъщеря си, но не намерила пари и съобщила това на „*** Х.“. В следващия момент осъзнала,
че се случва нещо нередно и му казала, че й той май е от измамниците и
разговорът прекъснал. Тогава, осмисляйки случилото се, св. В.М. осъзнала, че е била въведена в заблуждение и
измамена.
На 03.10.2017г. неустановеният в хода
на досъдебното производство извършител позвънил на домашния телефонен номер ***
на св.С.И.У. *** и без да се представи й казал, че трябва да приготви 5000 лв., които били
необходими за операция на неин роднина. Свидетелката С.У. му заявила, че не
разполага с такива пари, след което той я заплашил, че ще дойдат да я пребият и
затворил телефона. Няколко минути по-късно неустановеният извършител отново
позвънил на домашния телефон на св.С.И., този път й се представил като „*** Х.“
от полицията със служебен телефон „***“ и й съобщил, че в момента полицейските
органи подслушват група измамници и работят по залавянето им, но за улесняване
на задържането им, било необходимо тя да приготви всички пари в дома си и
когато телефонните измамници й се обадят повторно да изпълнява нарежданията им.
По искане на „*** Х.“ св. С.У. му продиктувала точния си адрес в гр. П. По
добре отработената схема същият веднага се обадил на подсъдимия Г.Ч. и го
изпратил да чака пред адреса й, казвайки му, че има измамено лице, което
предстои да се разпореди с пари. „*** Х.“ накарал св.С.У. бързо да приготви
парите, които има, да му каже размера им, както и номинала на банкнотите.
Същата събрала наличните си пари, които били общо 10 500 лева сложила ги в
червена найлонова торбичка и казала на „*** Х.“, че има 10 500 лева - 100
банкноти по 100 лева и 10 банкноти по 50 лева. По негово нареждане св.С.У.
хвърлила парите през терасата от страната на входа на блока, след което по
най-бързия начин се прибрала, защото й било обяснено, че ще има престрелка. По
настояване на „*** Х.“ св.С.У. държала стационарния си телефон на отворена
линия. След като влязла в дома си, същата му съобщила, че пуснала парите през
терасата. Междувременно подсъдимият Г.Ч., който по указание на неустановения
извършител чакал пред жилищния блок, бързо взел парите, които св. С.У. хвърлила
през терасата и се отдалечил в неустановена посока. „*** Х.“ благодарил на св. С.У.
и й казал, че благодарение на нея заловили четирима думи от групата на
телефонните измамници, както и че до края на месец октомври 2017г. лично ще й
върне парите. По-късно през деня, осмисляйки разговорите и ситуацията с
хвърлянето на парите, св. С. У. разбрала, че е била жертва на телефонни
измамници.
Виждайки, че схемата им за придобиване
на парични средства чрез „телефонни измами“ работи изключително успешно, на
същия ден - 03.10.2017г., около 16.30 часа, неустановеният извършител позвънил
на домашния стационарен телефон *** на св. К.Г.Г. ***, представил й се за „***
Х.“ от МВР, обяснил й, че работи по схема за залавяне на телефонни измамници и
поискал съдействието й за хващането им. Същият казал на св. К.Г. да не затваря
телефона, когато й се обадят измамниците да искат пари, да ги слуша внимателно
и да изпълнява указанията им. Едновременно с това поискал телефонния номер на
сина й и точния й адрес. Г. продиктувала на „*** Х.“ мобилния номер на сина си
и адреса си в гр. П. Разбирайки къде живее св. К.Г., неустановеният извършител
веднага се обадил на подсъдимия Г.Ч. и го изпратил да чака в района на жилищния
блок, заявявайки му, че има измамено лице, което предстои да са разпореди с
пари. Докато бил на телефонна линия със св. К.Г., неустановеният извършител
инсценирал, че провежда успоредно телефонен разговор и със сина й и й казал, че той бил съгласен
майка му да съдейства на полицията. “*** Х.“ обяснил на св. К.Г., че трябва да
приготви парите за „измамниците“ и да ги хвърли през задната тераса на жилището
си, без да се притеснява, защото след около час и половина, когато приключи
„акцията“, парите щели да и бъдат върнати. За да я мотивира да се разпореди с
парите, с които разполага, „*** Х.“ уверявал св.К.Г., че в района, в който
живее има пет патрулки с полицаи, които веднага ще заловят измамниците и я
накарал, след като проведе разговора с „бандитите“, да му се обади на телефон ***.
Веднага след това разговорът между двамата приключил. Последвало отново обаждане
от „*** Х.“ на св. К.Г., който с преправен глас и казал: „Слез долу и ми дай
50000 лв.“ Същата отказала да стори това, след което неустановеният извършител
заявил: “Хайде ма, ***, какво още се моташ! Хвърляй парите през задната
тераса!“. Междувременно св. К.Г. била приготвила общо 2000.00 лв. в копюри от
по 100 лв, 50 лв., 20 лв. и 10 лв, които завила в малка найлонова чантичка и ги
хвърлила през задната тераса на жилището си, спазвайки указанията на „*** Х.“.
В същото време видяла мъж, облечен в черни дрехи, който стоял на около десет
метра от терасата й. Това бил подсъдимия Г.Ч., който веднага взел парите в
размер на 2000 лв. и се тръгнал в неустановена посока. Свидетелката К.Г. бързо
се прибрала в апартамента си и започнала да разсъждава над случилото се. Около
18:00 часа решила да позвъни на дадения от „*** Х.“ телефонен номер *** с
искане да й върнат парите, но никой не й отговорил. Тогава решила да подаде
сигнал на тел. 112 за случилото се.
На 04.10.2017г., около 11:30 часа,
неустановеното в хода на досъдебното производство лице позвънило на домашния
телефонен номер *** на св. И.П.Б. *** и му се представил за „*** Х.“, който
отговаря на служебен телефон „***“. Неустановеният извършител казал на св.И.Б.,
че има заловени телефонни измамници и го
предупредил, че било възможно да му се обадят, тъй като вече били освободени и
разговорът между тях приключил. Непосредствено след това неустановеният
извършител отново се обадил по стационарния телефон на св. И.Б. и с преправен
глас му казал да приготви сумата от 50 000 лв., тъй като в противен случай щял
да го „направи на парчета“, след което затворил телефона. Последвало трето
позвъняване от неустановеният извършител, този път в качеството на „*** Х.“, на
когото св. И.Б. предал разговора, при който му били поискани 50000 лв. „*** Х.“
му казал, че се намира в непосредствена опасност и трябва да изпълнява
указанията на измамника, ако иска да бъде спасен. Едновременно с това накарал
св. И.Б. да му продиктува домашния си адрес, „за да може да съсредоточи повече
сили в района“. Заблуден, че разговаря с полицейски служител, св. И.Б. му казал
къде живее в гр. П. Неустановеният извършител незабавно изпратил подсъдими Г.Ч.
на адреса на св.И.Б. ***. Междувременно „*** Х.“ изискал от св. И.Б. по
най-бързия да приготви всичките си налични пари, да му съобщи точния размер на
паричната сума и да му ги преброи на глас, уверявайки го, че разговорът се
записва и парите ще бъдат използвани като веществено доказателство в съда. Свидетелят И.Б. казал на „*** Х.“, че
има 4150 лева – 77 банкноти по 50 лева,
2 банкноти по 100 лева, четири банкноти по 20 лева и две банкноти по 10 лева.
По указание на „*** Х.“, св. И.Б. сложил парите в найлонова торбичка на
червено-бели райета и ги хвърлил през терасата. В същото време забелязал, че на
ул. „***“ стои мъж с тъмни дрехи. Това бил подсъдимият Г.Ч., който бързо взел
парите в размер на 4150лв. и се тръгнал в неустановена посока. След като се прибрал в жилището си св. И.Б.
отново получил обаждане от „*** Х.“, който му казал, че измамниците били
заловени и че парите ще да му бъдат върнати. През цялото време св.И.Б. не
подозирал, че е въвлечен в телефонна измама. Едва когато вечерта на същия ден
се прибрал сина му и му споделил за случилото се, осъзнал, че бил измамен.
На 21.11.2017г., около 10:00 часа,
неустановеният извършител позвънил на мобилния телефон с номер *** на св. Р.И.Ш.
*** и й се представил за „*** М.“. Казал й, че в района, в който тя живее има
телефонни измамници и органите на реда ги следят. Едновременно с това й заявил,
че ако крадците й се обадят по домашния телефон и искат пари трябва да им даде,
за да бъдат по-лесно заловени, като поискал да не затваря телефона и да
поддържат постоянно връзка. Междувременно „*** М.“ звъннал на домашния телефон на св.Р.Ш. и с
преправен мъжки глас се представил за доктор. Казал й, че синът й е в болница,
в тежко състояние, със счупени ребра и трябва да приготви 14 000 лева за
лечението му. Неустановеният извършител водел комуникация със св. Р.Ш.
едновременно по мобилния й телефон, представяйки се за „*** М.“ и стационарния
й телефон, твърдейки, че е доктор, като държал и двете линии отворени.
Мислейки, че в действителност разговаря по мобилния си телефон с полицейски
служител М., св.Р.Ш. му съобщила, че й звъннали измамници и й поискали 14
000лв. „*** М.“ й казал да събере всичките пари и ценности в дома си, да ги
пусне през терасата на измамниците, за да улесни задържането им, тъй като били
шест човека и ги търсели от година. Едновременно с това я уверил, че после от
полицията ще й върнат парите и ценностите и връзката по мобилния телефон била
прекратена. Свидетелката Р.Ш. затворила стационарния си телефон. Заблудена, че съдейства на
полицията, сложила в кафяво платнено портмоне с лилави цветя паричната сума в
размер на 28 000 лв., един златен пръстен и 320 щатски долара, равняващи се на
534.40 лв., след което ги хвърлила през терасата на жилището си. Подсъдимият Г.Ч.
вече бил уведомен, че има измамено лице на адрес *** и чакал в близост до
адреса. След като св. Р.Ш. хвърлила кафявото портмоне с лилави цветя, съдържащо
паричната сума в размер на 28 000 лв., един златен пръстен и 320 щатски долара,
равняващи се на 534.40 лв., подсъдимият Г.Ч. го взел и тръгнал с такси към ***.
Малко след това последвали няколко разговора между „*** М.“ и св. Р.Ш. по
мобилния й телефон, в които тя му казала, че предала 30 000 лв., един златен
пръстен и 320 щатски долара. След като се прибрал в ***, подсъдимият Г.Ч.
веднага проверил съдържанието на портмонето и установил, че в него има 28 000
лв., един златен пръстен и 320 щатски долара, за което информирал неустановения
извършител и с негово съгласие отделил 1000 лева от паричната сума като
възнаграждение за извършеното. Междувременно „*** М.“ отново звъннал на св.Р.Ш.
по домашния й телефон и с по-различна интонация, за да не бъде разпознат, се
представил за лекар и я попитал: „Къде ходиш, цяла сутрин те търся? Пусни,
колкото имаш пари, защото се налага. Ако не ги пуснеш, ще дойда да те изкормя“,
след което затворил телефона. Свидетелката Р.Ш. веднага предала съдържанието на
разговора на „*** М.“ по мобилния си телефон, който по негово настояване бил на
отворена линия. „*** М.“ я посъветвал да изпълнява исканията на измамниците и
да не казва на никого за това, след което разговора между тях прекъснал.
Последвало поредно обаждане от „*** М.“ на св.Р.Ш.,в хода на което й казал, че тя заявила, че
дава 30000 лева, а парите били 28000 лева и той трябвало да даде разликата от 2000 лева от себе си, а нямал
толкова пари. Свидетелката Р.Ш. била със съзнанието, че в портмонето сложила
30000 лева, но когато проверила в дома си установила, че 2000 лева останали в
жилището й. „*** М.“ й казал, ако има още пари и злато да ги даде, за да спасят
сина й. Освен 2000 лева, св. Р.Ш. имала отделени в дома си още 700 лева и три
златни монети. По нареждане на „*** М.“
сложила паричната сума в размер на 2700
лева и трите златни монети в светло-бежово портмоне, тип „мушамено“, отново го хвърлила през терасата и бързо се
прибрала, тъй като била предупредена, че ще предстои стрелба. Подсъдимият Г.Ч.
отново чакал до адреса на св. Р.Ш.. Той непрекъснато поддържал телефонен
контакт с неустановения извършител и знаел, че предстои същата да даде още пари
и ценности. След като св. Р.Ш.
хвърлила светло-бежовото портмоне със
сумата в размер на 2700 лева и трите златни монети, подсъдимия Г.Ч. ги взел и
бързо се отдалечил. Върнал се в *** и отново докладвал по телефона на
неустановения извършител за съдържанието на портмонето. По негово нареждане подсъдимият
Г.Ч. опаковал парите в пачки – три пачки по 100 броя банкноти от по 50 лв.,
една пачка от 88 броя банкноти по 50 лв. и отделно деветнадесет банкноти с
номинал 100 лева; осемдесет и две банкноти с номинал 20 лева; три банкноти с номинал
100 американски долара; две банкноти с номинал 10 американски долара. Около
17:00ч. на същия ден подсъдимият Г.Ч. получил инструкции от неустановения
извършител да тръгне с личния си автомобил в посока гр.С. З., където да
занесе парите и ценностите, предадени от
св.Р.Ш.. Подсъдимият Г.Ч. потеглил с лекия си автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***,
към гр.С. З. и по нареждане на неустановения извършител спрял до отбивка към с.
З., обл. С. З., където до една автомобилна гума, намираща се покрай пътя,
оставил парите и златните ценности, предадени от св. Р.Ш. и взел една нова СИМ
карта, която неустановеният извършител му заявил, че е за него, за да водят
разговорите при съвместната им работа. След това подсъдимият Г.Ч. се качил в
автомобила си и тръгнал в обратна посока към гр. П.
Междувременно в ОДМВР гр. Пловдив била
извършена специализирана полицейска операция във връзка с постъпила оперативна
информация за извършени телефонни измами на територията на гр.Пловдив, към
които бил съпричастен подсъдимият. Г.Ч.. Незабавно била сформирана група от
служители при Отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив и били проведени
заградителни мероприятия, по време на които в района на с. З., обл.С. З. бил
спрян лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***, в който пътувал подсъдимият
Г.Ч..
При условията на неотложност било
извършено претърсване и изземване в лекия автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***,
по време на което били намерени и иззети следните вещи: мобилен телефон,
марка „Нокия", модел
RM-1190 с ИМЕЙ 1-356015088143761 и ИМЕЙ
2-356015088143779; СИМ карта на Теленор с № ***; микро SD марка „Toshiba"
8 GB,черна на цвят; чанта от кожа, кафяво-черна на цвят, с две дълги текстилни
дръжки; шапка тип „ушанка", сиво-черна на цвят; таблет, марка
„Alkatel", на който на капачето на СИМ картата имало № ***, СИМ карта на
М-тел с № *** и тефтерче с кафява найлонова обложка с щампа 0,40л. с размер
13x10.
В хода на разследването бил извършен
оглед на местопроизшествието, находящо се в землището на с. З., обл.С. З. – на
сто метра източно от разклона за село З. от главен път I-5 срещу „Птицекомбинат
– С. З.“, при който били намерени и иззети следните вещи: един брой предмет с
кръгла форма от жълт метал с диаметър 40 мм., на който имало лик и надпис
„franc ios I.D.G avstriae imperator“, а обратната страна на монетата имало герб
–двуглав орел с корона и надпис „HVNGAR ВОНЕМ GAL ILOD ILL REX АА 1912“; два
броя предмети от жълт метал, с кръгла форма и диаметър 20 мм. и надписи по тях
на арабски, а от едната им страна изобразени седем звезди, а под тях клонки с
листа; един брой пръстен от жълт метал, със син камък в горната част под
формата на елипса; три пачки с по 100
къса банкноти с номинал 50 лева; 1 пачка с 88 къса банкноти с номинал 50 лева;
седемдесет и една банкноти с номинал 50 лева; деветнадесет банкноти с номинал
100 лева; осемдесет и две банкноти с номинал 20 лева; три банкноти с номинал
100 американски долара; две банкноти с номинал 10 американски долара. С
протокол № 0004670/21.11.2017г. били
иззети следи от миризми от местопроизшествието в землището на с.З., обл. С. З..
В хода на досъдебното производство бил
извършен при условията на неотложност личен обиск на подсъдимия Г.Ч., по време
на който у същия били намерени и иззети следните вещи: 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокия“ с ИМЕИ 355762061277071 със сим-карта № на „М-тел“ с № ***;
неразпечатана картонена обложка за СИМ карта на „Теленор“ с номер от задната
страна: *** и стикер с баркод; неразопакован картодържач със СИМ карта с № ***;
31 броя банкноти с номинал от 50 лв., 4 броя банкноти с номинал от 50 лв., 2
броя банкноти с номинал от 20лв., 5 броя банкноти с номинал от 10 лв., 2 броя
банкноти с номинал от 5 лв.
По делото при условията на неотложност
било извършено процесуално-следственото действие претърсване и изземване в ***,
находящо се в ***, стопанисвано от подсъдимия Г.Ч., при което били намерени и
иззети следните вещи: шапка в сиво и черно; риза, тип дънкова, с къс ръкав и 2
броя джобове в предната част, със скъсан етикет; портмоне-платнено, в кафяво и
лилави цветя, с цип в горната си част; портмоне, тип „мушамено“, с цип в
горната си част, в светло бежово и кафяви цветя.
При условията на неотложност било
извършено процесуално-следственото действие претърсване и изземване и в
недвижим имот – къща, представляваща едноетажна масивна постройка, находяща се
в ***, обитавана от подсъдимия Г.Ч., при което били намерени и иззети следните
вещи: чанта, тип „пазарска“ с дръжки, в синьо, бяло и червено; чанта, тип
„кожена“, в кафяво и черно, с черни дръжки и метална верижка в горната част
преден и заден джоб; 1бр. държач за СИМ карта с надпис „Telenor“ с PIN 1-***,
PIN2-*** и № на нея-***; 1 бр.държач за сим-карта с надпис „Mtel“ с № ***; 1бр.
държач за сим-карта с надпис „Mprima“ с № ***; 1бр. картонена опаковка от
сим-карта на „telenor“ с разгъваема част и записани номера отзад „*** и ***“; найлонче с надпис на него „*** и
личен код на клиента ***“;
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на
извършеното от подсъдимия Ч. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Възприетата
фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите, разпитани в
хода на досъдебното производство, а именно -
Ж.С.Д., К.Ц.К., В. Т. М.,
С.И.У., К.Г.Г. , И.П.Б., Р. И. Ш.,
С. Й. П., Е. Л. С. и К. П. К., които непротиворечиво описват механизма на
осъществяване отделните деяния на престъплението, съгласно описаната от съда
като възприета фактическа обстановка. Съдът намира показанията на същите
свидетели за последователни, логични,
непротиворечиви и добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата
доказателствена съвкупност, поради което и възприема същите като истинни.
Съдът
взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство химическа
експертиза на вещите, иззети на 21.11.2017г. при извършения оглед на
местопроизшествие в землището на с.З., обл.С. З., видно от заключението на
която един брой предмет от жълт метал, представляващ монета с кръгла форма и
диаметър 40 мм., като лицевата страна показва император Франц Йосиф I и текст с
надпис „franc ios I.D.G avstriae imperator“, а обратната страна на монетата
изобразява гербът на династията на Хабсбургите и текст „HVNGAR ВОНЕМ GAL ILOD
ILL REX АА 1912“ е изработен от 24 карата злато. Предметът е с тегло - 13,81
гр. Два броя предмети от жълт метал, представляващи два броя еднакви монети с
кръгла форма и диаметър 20 мм., представляващи турски златни лири „куруш",
с изображения върху двете страни на монетите на арабски писмени знаци,
маслинови клонки, стрели и други фигурки са изработени от 22 карата злато.
Предметите са с общо тегло - 14,39 гр. (теглото на отделните монети е 7,19 гр.
и 7,20 гр.). Един брой пръстен от жълт метал, представляващ халка с овална
горна част и тъмносин камък, като от вътрешната страна на пръстена, се разчитал
щемпел, изобразяващ логото на производителя и изписани цифрите „583“. Щемпел
„583“, поставен от производителя отговарял на 14 карата. Съдържание на златото
в предмета не може да бъде определено по тегловния метод на Архимед (поради
спецификата в изработката - наличие на камък). Предметът е с нето тегло - 7,07
гр. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено,
с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана
област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се
установява вида на вещите, предмети на описаното деяние.
На
следващо място, съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза, видно от което стойността
на предадените от св. Р.И.Ш. вещи – златна монета, 24 карата, с тегло 13.81 гр.
и диаметър 40 мм; турска златна лира, 22 карата, , с тегло 7.19 гр. и диаметър
20 мм и златен пръстен с тъмносин камък,
14 карата, с тегло 7.07 гр., възлиза общо на
2346.15 лева. Съдът
приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област,
и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява стойността
вещите, предмети на описаното деяние.
Също
така, съдът взе предвид, че в хода на наказателното производство на
24.11.2017г. е било извършено процесуално следственото действие разпознаване на
лица, при което св. Ж.Д. разпознала подсъдимият Г.Ч. като лицето, което на
22.09.2017г., взело парите от гумата на колата, където ги оставила.
Също
съдът съобрази и протоколите от извършените процесуални действия – протоколите
за оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства – във връзка
със сторените фактически констатации при същите.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така
описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия
подсъдимият Г.А.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК,
както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че в
периода от 22.09.2017 г. до 21.11.2017 г. в гр. Пловдив при условията на
продължавано престъпление, като помагач, умишлено е улеснил Неизвестен
извършител – като извършител с цел да набави за себе си и за другиго –
Неизвестен извършител имотна облага да възбуди и поддържа заблуждение, както
следва:
- на
22.09.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у Ж.С.Д., и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 10 000 лв.,
- на
23.09.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у К.Ц.К., и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 1840 лв.,
- на
26.09.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у В.Т.М., и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 6092 лв. /5200 лв. и 400 британски лири с левова
равностойност 892 лв./,
- на 03.10.2017
г. да възбуди и поддържа заблуждение у С.И.У., и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 10 500 лв.,
- на
03.10.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у К.Г.Г., и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 2000 лв.,
- на
04.10.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у И.П.Б., и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 4150 лв.,
- на
21.11.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у Р.И.Ш., и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 33 580.55 лв. /30 700 лв., 320 щатски долара с левова
равностойност 534.40 лв., 3 златни монети и 1 златен пръстен на обща стойност
2346.15 лв./, като е посещавал пострадалите и е вземал парите и ценностите и
причинената вреда е в големи размери на обща стойност 68 162.55 лв.
От обективна
страна се установява че престъплението е извършено в условията на продължавано
токова, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото е извършено с множество
деяния, осъществени от подсъдимия Ч. в периода от 22.09.2017 г. до 21.11.2017
г. в гр. Пловдив, всяко едно от които осъществява състава на престъплението по
чл.209 и сл. от НК, които са осъществени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
На следващо
място, от обективна страна се установява още, че причинената вреда е в големи
размери, доколкото е на обща стойност 68 162.55 лева, докато размера на
минималната работна заплата за страната за 2017г. е 460 лева, съгласно ПМС
№372/22.12.2016 г. или причинената вреда надхвърля 148 пъти размера на същата минималната
работна заплата.
Също от
обективна страна се установява, че подсъдимият Ч. е действал като помагач и умишлено
е улеснил Неизвестен извършител, посредством това, че е посещавал пострадалите
и е вземал парите и ценностите от тях.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието
е извършено от подсъдимия Ч. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият
напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по
несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Следва
да се посочи, че самият характер на дейността на Ч., а именно – че е вземал
оставени и/или изхвърляни от пострадалите пари и ценности на значителна
стойност, напълно изключва всякакво съмнение, че той прекрасно е съзнавал
измамния характер на дейността, която подпомага. Допускането на противното – че
Ч. добросъвестно е мислил, че суми и ценности в размер на хиляди левове са
изхвърляни и оставяни безнадзорно за да ги прибере той и да ги предаде на
някакво лице, в изпълнение на някакви нормални и законосъобразни граждански
отношения между субектите, е очевидно абсурдно.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Г.А.Ч. – роден на ***
***, обл. Пловдив, б., български гражданин, средно образование, работещ,
разведен, осъждан – реабилитиран, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 22.09.2017 г. до 21.11.2017 г. в
гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, като помагач, умишлено
е улеснил Неизвестен извършител – като извършител с цел да набави за себе си и
за другиго – Неизвестен извършител имотна облага да възбуди и поддържа
заблуждение, както следва:
-
на 22.09.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у Ж.С.Д., и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв.,
-
на 23.09.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у К.Ц.К., и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 1840 лв.,
-
на 26.09.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у В.Т.М., и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 6092 лв. /5200 лв. и 400 британски лири с
левова равностойност 892 лв./,
-
на 03.10.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у С.И.У., и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 10 500 лв.,
-
на 03.10.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у К.Г.Г., и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 2000 лв.,
-
на 04.10.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у И.П.Б., и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 4150 лв.,
-
на 21.11.2017 г. да възбуди и поддържа заблуждение у Р.И.Ш., и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 33 580.55 лв. /30 700 лв., 320 щатски долара
с левова равностойност 534.40 лв., 3 златни монети и 1 златен пръстен на обща
стойност 2346.15 лв./, като е посещавал пострадалите и е вземал парите и
ценностите и причинената вреда е в големи размери на обща стойност 68 162.55
лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във
вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия Ч. за виновен по така
повдигнатото обвинение за престъплението по престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство високия интензитет на престъпната деятелност, която подсъдимият е
подпомогнал, а именно – касае се за множество деяния, осъществени спрямо
различни пострадалия, по правило – лица в напреднала възраст и затруднено
положение, с особена упоритост и настойчивост, при реализиране на сложна
престъпна схема, с която подсъдимият е бил наясно, което налага едно заключение
за особено висока степен на обществена опасност на престъплението.
Същевременно, като смекчаващи отговорността обстоятелство
съдът съобрази формата на съучастие на подсъдимия Ч., доколкото се касае за
акцесорна такава, а също и данните за личността на подсъдимия – добри характеристично
данни, доколкото се касае за лице, което е трудово ангажирано, както и не
съвсем млада възраст. Съдът отчете още и указаното от подсъдимия съдействие в
хода на разследването, както и признанието на вината и изразеното съжаление.
Предвид горното съдът намери, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на подсъдимия Ч. следва
да бъде определено едно наказание, ориентирано към минимума, предвиден съгласно
чл.210, ал.1 от НК, но все пак не равен на него, с оглед посочваното вече
отегчаващо такова.
Предвид това, съдът при условията на чл. 54 от НК определи и
наложи на подсъдимия Г.А.Ч. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,
като намери същото за справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и
че ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК,
като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в
минимално необходимо количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл.
чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и
ОСЪДИ подсъдимия Г.А.Ч. на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА.
На следващо място и като съобрази разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът намери, че от така определеното наказание ЕДНА
ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият Г.А.Ч. е бил задържан по настоящото дело по реда на ЗМВР и НПК,
считано от 21.11.2017г. до 24.11.2017г., както и времето през същия е търпял
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 24.11.2017г. до
влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане да се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Също така на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът
определи така наложеното на подс. Г.А.Ч. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
I.След като намери подсъдимия Г.А.Ч. за виновен в извършено престъпление по
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК съдът намери за основателна така предявената и приета за съвместно
разглеждане искова претенция спрямо същият от гражданския ищец Ж.С.Д..
Исковата
претенция бе доказан по своето основание – извършено престъпление, което по
смисъла на чл.45 ЗЗД се явява деликт.
Искът
бе установен и по размер, като в хода на съденото следствие се установи, че с
извършеното деяние подсъдимият Ч. е причинил на Д. имотна вреда в размер на 10
000 лева, като е улеснил Неизвестния извършител да възбуди и поддържа у нея
заблуждение, като я мотивирал да се разпореди в негова полза с горната сума и
по този начин и причинил имотна вреда в същия размер. Лихвата за забава се
дължи от датата на довършване на престъплението, защото тогава изпада в забава
деликвента.
Ето
защо съдът осъди подсъдимия Г.А.Ч. да
заплати на гражданския ищец Ж.С.Д., сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр.
ал. 1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума от 22.09.2017г. до
окончателното й изплащане.
II. След като
намери подсъдимия Г.А.Ч. за виновен в извършено престъпление по престъпление по
по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК съдът намери за основателна така
предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция спрямо същият от
гражданския ищец К.Ц.К..
Исковата претенция бе доказан по своето
основание – извършено престъпление, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява
деликт.
Искът бе установен и по размер, като в
хода на съденото следствие се установи, че с извършеното деяние подсъдимият Ч.
е причинил на К. имотна
вреда в размер на 1840 лева, като е улеснил
Неизвестния извършител да възбуди и поддържа у нея заблуждение, като я
мотивирал да се разпореди в негова полза с горната сума и по този начин и
причинил имотна вреда в същия размер. Лихвата за забава се дължи от датата на
довършване на престъпленито, защото тогава изпада в забава деликвента.
Ето защо съдът осъди подсъдимия Г.А.Ч. да заплати на гражданския ищец К.Ц.К., сумата от 1840 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума от
22.09.2017г. до окончателното й изплащане.
III. След като намери подсъдимия Г.А.Ч. за виновен в извършено престъпление
по престъпление по по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК съдът намери за
основателна така предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция
спрямо същият от гражданския ищец В.Т.М..
Исковата претенция бе доказан по своето
основание – извършено престъпление, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява
деликт.
Искът бе установен и по размер, като в
хода на съденото следствие се установи, че с извършеното деяние подсъдимият Ч.
е причинил на М. имотна
вреда в размер на 6092 лева, като е улеснил Неизвестния извършител да възбуди и
поддържа у нея заблуждение, като я мотивирал да се разпореди в негова полза с
горната сума и по този начин и причинил имотна вреда в същия размер. Лихвата за
забава се дължи от датата на довършване на престъпленито, защото тогава изпада
в забава деликвента.
Ето защо съдът осъди подсъдимия Г.А.Ч. да заплати на гражданския ищец В.Т.М., сумата от 6092 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума от
22.09.2017г. до окончателното й изплащане.
IV. След като намери подсъдимия Г.А.Ч. за виновен в извършено престъпление
по престъпление по по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК съдът намери за
основателна така предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция
спрямо същият от гражданския ищец С.И.У..
Исковата претенция бе доказан по своето
основание – извършено престъпление, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява
деликт.
Искът бе установен и по размер, като в
хода на съденото следствие се установи, че с извършеното деяние подсъдимият Ч.
е причинил на У. имотна
вреда в размер на 10 500 лева, като е улеснил Неизвестния извършител да възбуди
и поддържа у нея заблуждение, като я мотивирал да се разпореди в негова полза с
горната сума и по този начин и причинил имотна вреда в същия размер. Лихвата за
забава се дължи от датата на довършване на престъпленито, защото тогава изпада
в забава деликвента.
Ето защо съдът осъди подсъдимия Г.А.Ч. да заплати на гражданския ищец С.И.У., сумата от 10 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно със законната лихва
върху тази сума от 22.09.2017г. до окончателното й изплащане.
V. След като намери подсъдимия Г.А.Ч. за виновен в извършено престъпление
по престъпление по по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК съдът намери за
основателна така предявената и приета за съвместно разглеждане искова претенция
спрямо същият от гражданския ищец И.П.Б..
Исковата претенция бе доказан по своето
основание – извършено престъпление, което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява
деликт.
Искът бе установен и по размер, като в
хода на съденото следствие се установи, че с извършеното деяние подсъдимият Ч.
е причинил на Б. имотна
вреда в размер на 4150
лева, като е улеснил Неизвестния извършител да възбуди и поддържа у него заблуждение, като го мотивирал да се разпореди в негова полза с
горната сума и по този начин му причинил
имотна вреда в същия размер. Лихвата за забава се дължи от датата на довършване
на престъпленито, защото тогава изпада в забава деликвента.
Ето защо съдът осъди подсъдимия Г.А.Ч. да заплати на гражданския ищец И.П.Б., сумата от 4150лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК ведно със законната лихва
върху тази сума от 22.09.2017г. до окончателното й изплащане.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимият Г.А.Ч.
за виновен в извършване престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с
чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 от НК, съдът счете, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият да бъде осъден да
заплати направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на на
295.30 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.
На същото основание съдът намери, че подсъдимият
Г.А.Ч. следва да бъде осъден да заплати и по сметка на ПРС сумата от 400 лева,
представляваща държавна такса върху уваженият граждански иск, предявен от Ж.С.Д., 73,60 лева, представляваща държавна такса
върху уваженият граждански иск, предявен от К.Ц.К., 243,68 лева, представляваща
държавна такса върху уваженият граждански иск, предявен от В.Т.М., 420 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, предявен от С.И.У.
и 166 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск,
предявен от И.П.Б..
Отново на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът намери, че подсъдимият Г.А.Ч. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец Ж.С.Д. сумата от
920 лева съставляваща разноски за процесуално представителство, да заплати на
гражданския ищец В.Т.М. сумата от 800 лева съставляваща разноски за процесуално
представителство, да заплати на гражданския ищец С.И.У. сумата от 800 лева
съставляваща разноски за процесуално представителство, да заплати на
гражданския ищец И.П.Б. сумата от 800 лева съставляваща разноски за процесуално
представителство.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.