Р Е Ш Е Н И Е
№260029
Гр.Оряхово,04.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховски районен съд, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова
гр.д. № 180 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
От „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, 1404, район Триадица, бул.“България“ № 81,
вх.В, ет.8, представлявано от –
управител, чрез пълномощника си адв. В.п.г.- от АД „Герова и Петкова“ против Х.Й.Г.,
с ЕГН ********** ***, е предявен иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 229.58 лева /двеста двадесет и осем лева и петдесет и осем ст./
представляваща сбор от главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, незаплатени вноски за лизинг и неустойка по цедиран Договор за
предоставяне на мобилни услуги от 31.10.2017 г., сключен между „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и длъжника, по издадени 3 броя фактури за периода от 25.10.2017
г. до 24.02.2018 г., мораторна лихва за забава за периода от 16.03.2018 г. до
06.12.2019 г. в размер на 40.25 лв./четиридесет
лева и двадесет и пет ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 12.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението, до изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и нула ст. / държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева и
нула ст./, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 486/16.12.2019 г.
по ч.гр.д. № 697/2019 г. на ОРС.
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство.
Производството
е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от особения представител на ответника – адв. З.Й.-***, е постъпил писмен такъв.
В отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен. В отговор се сочи, че представените по делото
фактури са частни свидетелстващи документи, изходящи от мобилния оператор, но
не е ясно как са формирани сумите, същите не са подписани от ответницата и без
допълнителни доказателства, не могат да установят по несъмнен и категоричен
начин, че визираното в ИМ задължение съществува. Сочи се също, че няма доказателства,
че в действителност тези мобилни услуги са предоставени на ответницата, че те
правилно са отчетени от измервателните средства на оператора доставчик и дали
са правилно тарифирани. На последно място се сочи, че по делото няма
доказателства, че договорът е бил прекратен от страна на Теленор и че
ответницата е била уведомена за това, както и че няма данни мобилния оператор
да е спазил разпоредбата на ЗЗД- да е налице писмено предупреждение с даден в
него срок, след изтичането на който договорът ще се счита прекратен.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
В съдебно заседание особения представител на ответника
поддържа подадения писмен отговор.
В с.з. ищеца
не се явява представител. Със становище преди откритото съдебно
заседание пълномощника на ищеца адв.Виолета Герова, поддържа изцяло предявения иск.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По
ч.гр.д. № 697/2019 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по
делото/е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 486/16.12.2019
г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 229.58 лв. /двеста двадесет и девет
лева и петдесет и осем ст./представляваща
задължение по цедиран Договор за предоставяне на мобилни услуги от
31.10.2017 г., сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и длъжника, по издадени 3
броя фактури за периода от 25.10.2017 г. до 24.02.2018 г., мораторна лихва за
забава за периода от 16.03.2018 г. до 06.12.2019 г. в размер на 40.25 лв./четиридесет лева и двадесет и
пет ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г.
– датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и
нула ст. / държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
лв. /триста и шестдесет лева и нула ст./
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение
№ 486/16.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 697/2019 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес,
като Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК на
23.01.2020 г. и същият не се е явил в двуседмичен срок, за да му бъде връчена
издадената заповед, а от приложената по делото справка от НАП е видно, че
същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на
чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1
вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представеният по делото Договор за мобилни
услуги сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
е видно, че ответника Х.Й.Г., е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по Договор с
индивидуален клиентски номер М03249002/31.10.2017 г., с който му е предоставена
мобилна услуга за номер ********** при тарифен план Интернет, с месечна
абонаментна такса от 15.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз основа на
договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от
дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски
номер на абоната *********.
Договорът
е прекратен предсрочно едностранно от мобилния оператор на 15.02.2018 г.,
поради неплащане от страна на ответника, като датата се генерира автоматично от
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
За потребените от абоната /настоящ ответник/
услуги за периода 31.10.2017-24-11.2017 г., са издадени следните фактури:
-Фактура № **********/25.11.2017 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 24.06
лв. /без ДДС/, представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен
план, като стойността е изчислена пропорционално на дните, в които е ползвана
услугата. Дължимата сума е платима в срок 10.12.2017 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер
-фактура № **********/25.12.2017 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 13.32
лв. /без ДДС/, представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен
план Интернет 15.99 лв. с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 09.01.2018 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
Поради
неизпълнение от страна на абоната-ответник да заплати в срок дължимите към
оператора суми за потребени договорни услуги, операторът е прекратил
едностранно договора на ответника Х. Г.
и и начислил неустойка за прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 188.99 лв. за периода от 16.03.2018 г. до 06.12.2019 г.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1,
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
Ищецът
основава /с оглед заявените фактически твърдения/ вземането си срещу ответника,
въз основа на сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в качеството на
кредитор Договор с
индивидуален клиентски номер М03249002/31.10.2017 г., за мобилен № **********
при тарифен план Интернет, с месечна абонаментна такса от 15.99 лв. с ДДС, за
срок от 24 месеца.
Безспорно се установи, че е налице твърдяната
договорна връзка, черпеща правното си основание в договора за продажба на
далекосъобщителни услуги и телефонен
апарат. Безспорно се установи, а и това
релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е изпълнило
договорните си ангажименти към ответника по делото, като са предоставени
уговорените в договора далекосъобщителни услуги. При това положение продавачът се
явява изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите задължения по
облигационното правоотношение.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в производството.
При
неизпълнение в срок на задълженията по издадените 3 броя фактури с настъпил
падеж съответно на 10.12.2017 Г. И 09.01.2018 г., ответникът дължи на ищеца
претендираната сума в размер на 40.59 лева, представляваща потребени и
незаплатени услуги по Договор с индивидуален клиентски
номер М03249002/31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
дата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се приеме за установено съществуване вземането на ищеца против
ответника за сума в размер на 229.58 лв., от които 40.59 лв.
незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор
с индивидуален клиентски номер М03249002/31.10.2017 г., съгласно фактура № **********
с падеж на плащане 10.12.2017 г., за отчетен период от 31.10.2017 Г. ДО
24.11.2017 г., фактура № 72664785889 с
падеж 09.01.2018 г. за отчетен период 25.11.2017 г. до 24.12.2017 г., неустойка
предсрочно прекратяване на договор, в размер на 188.99 лв. мораторна лихва, в
размер на 40.25 лв. за период от 16.03.2018 г. до 06.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 486/16.12.2019 г. по ч.гр.д. № 697/2019 г. на ОРС
При този изход на спора следва да се приеме,
че разноските, направени от ищеца в заповедното производство, както и тези,
сторени в производството по общия исков ред следва да се възложат на ответника.
При този изход на спора ответника дължи на
ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените разноски в общ размер от 1 070
лева, от които сумата от 385.00 лева разноски в заповедното производство - за
платена държавна такса - 25.00 лева и 360.00 лева адвокатско възнаграждение и
сумата от общо 685.00 лева разноски в настоящото производство –25.00 лева
платена д.т. и 3600.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. за
назначения на ответницата особен представител.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.Й.Г., с ЕГН **********
*** че същата дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район
Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от – управител, чрез пълномощника си адв. В.п.г.-
от АД „Герова и Петкова“ сумата от 229.58
лева /двеста двадесет и осем лева и петдесет и осем ст./ представляваща
сбор от главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
незаплатени вноски за лизинг и неустойка по цедиран Договор за предоставяне на
мобилни услуги от 31.10.2017 г., сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
длъжника, по издадени 3 броя фактури за периода от 25.10.2017 г. до 24.02.2018
г., мораторна лихва за забава за периода от 16.03.2018 г. до 06.12.2019 г. в
размер на 40.25 лв./четиридесет лева
и двадесет и пет ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението, до изплащане на
вземането, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева и нула ст. / държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева и
нула ст./, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 486/16.12.2019 г.
по ч.гр.д. № 697/2019 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Х.Й.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район Триадица,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от – управител, чрез пълномощника си адв. В.п.г.-
от АД „Герова и Петкова“направените деловодни разноски по настоящото
производство в размер общо на 685.00 лв.,
от които 25.00 лв. /двадесет и
пет лева и нула ст./ – държавна такса и 360,00
лв. /триста и шестдесет лева и нула ст./ юрисконсултско възнаграждение и
300.00 лв. за особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: