РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Белоградчик, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200074 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. К. от с. К., обл. П., с ЕГН **********
срещу НП № 242-04-ЗНССППЕЕН-2020/14.01.2021г. на Началника на РУ-
Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което му е наложена "глоба" в размер на
2000,00 лв., на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН-112, за извършено
нарушение на чл.28 ал.1 от същия закон.
В жалбата си, М.К. оспорва извършеното нарушение, твърди че не е
осъществил състава на нарушението, тъй като по данни да друго лице ,
получило информацията за деяние кражба, е подал оплакването до тел.112.
Моли съда да отмени НП, тъй като не е извършил приписаното му деяние.В
с.з. жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адвокат,
който поддържа жалбата и излага подробни мотиви за липса на вина у М. К.,
от който и да е вид – умисъл или непредпазливост. Поради това, счита че,
съдът следва да отмени НП.
Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з. не изпраща представител.
1
В писмото до съда, наказващият орган взема становище жалбата да бъде
оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
През м. 10.2020 г. жалбоподателят М. К. живеел на семейни начала с
жена на име Н. П., от с. О., обл. В.. П. била в лоши отношения със своя бивш
съпруг, който също живеел в с. О. / гарата/.
На 15.10.2020 г. М. К. и Н. П. били в гр. Г. Д., където работел по това
време жалбоподателят. През този ден П. получила информация, че неин
автомобил / л.а. м.“ВАЗ“ с рег. № ВН 3190 ВВ/, намиращ се дотогава в с. О. /
в дома на баща й, където и тя пребивавала постоянно/ е изчезнал - бил
откраднат. Тя споделила това с К., и той я посъветвал да подаде сигнал към
полицията , чрез СЕЕН 112. Тъй като телефонът на П. не бил зареден, самият
М. К., около 12.10 ч. от своя мобилен телефон с № ********** се обадил на
този спешен телефонен номер и заявил, че автомобилът на П. е откраднат.
Така в 12.08 ч., в регионалният центъра на националната система за
спешна помощ и единен европейски номер 112 в гр. М., постъпило обаждане
от гр. Г. Д.. Лицето, което позвънило на номера, се представило като М. М.
К.. Съобщението веднага било предадено на дежурният служител в
полицията към РУ-Белоградчик, който от своя страна го предал на
полицейски инспектор Н. М., отговарящ за района, включващ с. О., общ. Д.,
обл. В..
По-късно / от обеда /, в същият ден – 15.10.20 г. самата Н. П. се обадила
на дежурният полиц. служител в сградата на РУ-Белоградчик и лично
съобщила за кражба на друго нейно МПС – тов. а. м.“Ивеко“, също намирал
се според нея до тогава в с .О..
По повод двата сигнала – на тел. 112 и личното обаждане на Петрова в
РУ-Белоградчик, ПИ Н. М. посетил в с. Орешец домът на бащата на Нелина
Петрова – където иначе живеела и тя, и провел разговор с него. Така
констатирал, че няма извършени кражби – нито на л.а. , нито на тов. а. – и
двете МПС се намирали в двора на имота, което потвърдил в разговор и
бащата на Петрова. Н. М. в рамките на правомощията си по извършвана
полицейска проверка снел писмени сведения от родителя на Петрова – Р.
2
Георгиев, от бившия съпруг на Петрова, а по-късно и от самите Н. Петрова и
М. К..
Св. М. изготвил докладни по случая до своя началник / отделно за
устния сигнал от П. и за сигнала чрез тел.112 от К./. В хода на проведената
проверка по случая, бил изискан и изпратен от РЦ 112-Монтана на НС-112
МВР, запис на електронен носител – СД , на подаденият сигнал. Комисия от
служители на РУ-Белоградчик прослушала записа и изготвила протокол от
това действие, от където се потвърдило заявеното в докладните – относно
съобщението чрез спешния телефон 112 за извършена кражба на лекия
автомобил на Н. П., както и представилият се за подавал съобщението – М. М.
К.. Предвид чутото в записа и установеното, като резултат от проверката по
сигнала на телефон 112, свид. Н. М. съставил на М. М. К. АУАН №
4/30.12.2020 г. за нарушение по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН-112, изразяващо се
според актосъставителя в “подаване на ЕЕН-112 на неверен и заблуждаващ
сигнал”. Актът бил оформен в присъствието на един свидетел – Р. Я., също
служител на РУ-Белоградчик, отразен като свидетел на съставяне на акта
само. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 242-04-
ЗНССППЕЕН-2020г./14.01.2021г. от Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-
Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения на ЗНСПЕЕН-112 и ЗАНН, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от ЗНССПЕЕН-112, е забранено
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения,
както и предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за
помощ.
По делото от събраните доказателства – писмени и гласни, се изяснява,
че на 15.10.20г. около обяд, на телефон 112 в РЦ-Монтана към НС-112 е
постъпило обаждане от лице, представило се като М. М. К.. То е съобщило за
3
извършено престъпление – кражба на МПС, осъществено на територията на с.
О., обл. В.. Това съобщение надлежно е предадено на ОДЧ към РУ-
Белоградчик, а от там на свид. М., който е извършил компетентна проверка на
място и е провел разговор с хора, можещи да му дадат сведения относно
евентуалното престъпление. Самият М. К. е отрича обаждането си и думите
които е казал на оператора. Той обаче твърди, че е приел за истина
съобщеното на него пък – за кражбата на автомобил на Н. П.. Поради това е
възникнало у него нормалното желание да й помогне и съдейства, и именно
това го е мотивирало да се обади на спешният телефон.
Така възприетото за безспорно доказано от съда, се установи чрез
показанията на свид. Н. М. и двете писмени доказателства, допълнително
представени на съда – докладни записки до Началник РУ-Белоградчик,
изготвени от самия този свидетел, по повод проверката му на случая. Съдът
тук следва да отбележи, че не може в настоящето производство да базира
изводите си на, т.е. да ползва като доказателства , писмените
сведения/обяснения, дадени от лицата М.К. и Н.П. / представени заедно с
докладните на М./, тъй като тези сведения не са събирани по реда , предвиден
в НПК, субсидиарно приложим и в админ. нак. производство. Ето защо,
сведенията/обясненията давани в хода на полицейската проверка по реда на
МВР или данни , събрани евентуално в някакво друго производство, не могат
да се ползват директно като писмени доказателства от решаващият сега съд,
по настоящето дело.
На първо място обаче, съдът намира едно процесуално нарушение,
допуснато при оформяне на акта – същият е съставен в присъствието на един
свидетел само, който е посочен като такъв самото съставяне. Същевременно
АУАН не е оформен на база официални документи / не е и посочено това в
него/ , за да е налице хипотезата на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Чл. 40 ал.1 и ал.3 от
ЗАНН сочат, че актът следва да се състави в присъствието на свидетелите,
очевидци на извършване на нарушението, или присъствали на установяването
му само, без значение на броя на този вид свидетели, а алтернативно – при
липса на такива, е възможно ползването на други, но вече с конкретно
посочен брой от закона – двама. И то, последното обстоятелство следва
изрично да е отбелязвано в акта - че двамата свидетели, са такива само на
съставяне на акта. Допуснатото нарушение при оформяне на АУАН
опорочава процедурата по установяване на админ. нарушение.
4
На следващо място, по същество на спора всъщност, съдът намира за
недоказано и извършването на административното нарушение от субективна
страна. Не се установи по делото жалбоподателят да е извършил виновно
деянието, при която и да е форма на вината – умишлено или непредпазливо.
Той е приел за абсолютно достоверни твърденията на друго лице – Н. П.,
съжителстваща тогава с него на семейни начала, което е нормално чисто
житейски. Съдът няма причина да не възприема за правдиви твърденията на
жалбоподателя за това какво е му е било съобщено от близък му човек. Няма
данни по делото деянието да е извършено умишлено или непредпазливо.
Жалбоподателят не е съзнавал противоправния характер на деянието си - че
предава невярно и заблуждаващо съобщение, нито се стремял да извърши
това деяние или да не постигне последиците му, нито е бил длъжен или могъл
да знае отговаря ли на истината казаното му от други лица, предвид
отношенията му с Петкова и местонахождението на двамата в населено място,
далеч от нейното постоянно пребиваване към онзи момент.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е необосновано
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242-04-ЗНССППЕЕН-
2020/14.01.2021г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с
което на М. М. К. от с. К., обл. П., с ЕГН **********, е наложена "глоба" в
размер на 2000,00 лв., на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН-112, за
извършено нарушение на чл.28 ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5